Номер 8820.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20203000600300 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С определение №260030/07.08.2020г. по чнд №555/2020г. Варненският
окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на осъденото
лице Ч. С. П. , наложени му с общо седем присъди, като е определил за
изтърпяване по-тежкото от тях в общо две групи наказания : – три години
лишаване от свобода по първата група; - и пет години и шест месеца
лишаване от свобода по втората група, след което на основание чл.24 НК го
завишил с две години – до размера на седем години и шест месеца лишаване
от свобода, и е постановил първоначален строг режим за изтърпяване на така
определеното наказание.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
осъдения Чавдар Петров, в която той изразява недоволство единствено от
завишаването на общо определеното наказание по реда на чл.24 НК. В тази
насока е и отправеното към съда искане – да се премахне приложението на
чл.24 НК, алтернативно – да се намали размера на увеличението по чл.24 НК.
Срещу съдебния акт е подадена частна жалба и от защитника на
осъденото лице - адв.Росица Спасова. В нея също се изтъкват доводи за
1
незаконосъобразност на приложението на чл.24 НК, загатва се и за изтекла
давност на част от наказанията. Иска се в крайна сметка отмяна приложенето
на чл.24 НК.
В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му поддържат
изцяло искането за отмяна на определението в частта му досежно
приложението на чл.24 НК. В останала му част желаят съдебният акт да бъде
потвърден.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата
за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и
законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1
НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и
като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
Ч. С. П. е осъждан общо десет пъти, като предмет на разглеждане в
настоящото производство са осем негови осъждания, както следва :
1.С Присъда №106/25.11.2016г. по НОХД№1411/2015г. по описа на
Окръжен съд Варна, отм.частично с Присъда №17/07.12.2017г. по
ВНОХД№53/2017г. на АСВарна, потвърдена с Решение №180/17.10.2018г. по
н.д.№417/2018г.на ВКС за деяния, извършени в периода 05.03.2013г.-
14.06.2013г. на наказание "лишаване от свобода за срок от пет години, което
да бъде изтърпяно при първоночален "строг"режим и "конфискация"" на ½ от
самостоятелен абект в сграда-апартамент №10, находящ се в гр.Велико
Търново, ул."Ниш"№8,бл.17,вх."в", ет.4, с площ 59,570кв.м. и изба №6-
5,90кв.м., парцел УПИ-7, престъпление по чл.255,ал.3 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 17.10.2018г.
2.С Присъда по НОХД№546/2015г. на Окръжен съд Варна за деяния,
извършени за времето 14.12.2010 г.- 14.01.2011г., 14.11.2010 г., 20.02.2010г.-
14.02.2011 г. и 18.08.2009 г., където е определено общо наказание от 5 години
и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим и на наказание
конфискация. На основание чл. 23,ал.3 от НК към определеното общо
2
наказание е присъединено изцяло наказанието глоба 1000 лв.,наложено за
едно от деянията. Присъдата е влязла в законна сила на 14.11.2016г.
3.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 974/2016
г. по описа на Районен съд гр.Варна за деяния, извършени за времето
28.09.2009 г.-11.11.2010 г. , с наказание пробационни мерки по 42а, ал. 2, т. 1
от НК в размер на една година и по чл. 42а, ал.2, т. 2 от НК за срок от една
година, за престъпление по чл.308,ал.2 от НК. Определението е влязло в
законна сила на 04.04.2016г.
4.С Присъда по НОХД № 1620/2014 г. на Варненския окръжен съд за
деяние извършено в периода 01.02.2010 г. -31.03.2011г. , с наказание 2 години
и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим, за престъпление по чл. 255,
ал. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 14.02.2015г.
5.С Присъда по НОХД№2381/2012г. по описа на Районен съд гр.Велико
Търново за деяние, извършено във времето 02.04.2008г.-10.04.2008г., на
наказание "лиаване от свобода" за срок от 2 години и 10 месеца, при строг
режим, за престъпление по чл.212 и 309 от НК. Присъдата е влязла в сила на
29.11.2013г.
6.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД№57/2012г.
на Окръжен съд Велико Търново за деяние, извърщено за времето
21.06.2006г.-16.03.2008г., с наказание "лишаване от свобода" за срок от 3
години, отложено по чл.66,ал.1 от НК за срок от 5години, за престъпление по
чл.244 от НК. Определението е влязло в сила на 31.01.2012г.
7.С Определение за одобряване на споразумение по
НОХД№1941/2010г. на Районен съд Велико Търново за деяние, извършено за
времето 30.09.2008г.-07.01.2009г., с наказание "пробация": по чл.42а,ал.2,т.1-
за срок от 1 година и 2месеца и по чл.42,ал.,т.2 от НК- за срок от 1година и
2месеца, престъпление по чл.316 от НК. Определението е влязло в сила на
16.02.2011г.
8.С присъда по НОХД№503/2007г. на Районен съд Велико Търново за
деяние, извършено на 13.12.2006г., с наказание "глоба", в размер на 100лв.,
престъпление по чл.216 от НК. Присъдата е влязла в сила на 13.06.2008г.
3
Очевидно е от изложеното, че са налице условията за определяне на
общо наказание/групиране на наказанията, наложени на осъденото лице, в
общо две съвкупности/групи : Първа група следва да обхване наложените
наказания по НОХД№57/2012г. на Окръжен съд Велико Търново и по
НОХД№1941/2010г. на РС-Велико Търново, като се определи общо
наказание, в размер на 3години "лишаване от свобода". Втора група следва
да включи в себе си наложените наказания по НОХД№1411/2015г. на
Окръжен съд Варна, НОХД№546/2015г. на Окръжен съд Варна,
НОХД№974/2016г. на Районен съд гр.Варна, НОХД№1629/2014г. на
Окръжен съд Варна, НОХД№2381/2012г. на Районен съд Велико Търново,
като се определи общо наказание, в размер на 5години и 6месеца.
Деянията във всяка от групите са извършени преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което и налице са основанията за
приложението на чл.25 ал.1 НК /вътре в двете групи осъждания/. Отделно
следва да бъде изтърпяно единствено наказанието глоба в размер на 100лв.,
наложено с присъда по НОХД№503/2007г., тъй като останалите деяния са
извършени след влизането в сила на тази присъда. Настъпила ли е давност
или не не следва да се преценява в настоящото производство – доколкото
липсват данни дали е образувано или не изпълнително производство, което е
условие за настъпване на давността съобразно разпоредбата на чл.82 ал.5 НК.
Тази преценка следва да бъде сторена от органа, пред когото изпълнителното
производство е висящо и който следва да събере вземането.
Като е процедирал именно по посочения по-горе начин Варненският
окръжен съд правилно е приложил закона. Съобразил се е с указанията,
дадени с Постановление №4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987
г. на ОСНК на ВС, като е определил общо наказание за съвкупността по
онези присъди, по които са налице условията за това и то в най-благоприятно
съчетание за осъдения, като се има предвид размерът на наложеното общо
наказание, и наказанието, което следва да се търпи отделно.
При изложеното неоснователни са направените в жалбата възражения.
Съгласна или не защитата, то най-благоприятния вариант за групиране на
наказанията на осъденото лице е именно посочения, при обособените две
групи. Съществуват и други, но те не са в интерес на осъдения, защото би
4
търпял по-тежко наказание. А след като са налице две групи то те следва да
бъдат посочени и наказанията в тях – групирани. Фактът, че включените в
първата група наказания са изтърпени не отменя задължението на съда при
определянето на общо наказание да вземе предвид /и да включи в
съвкупността/ всички осъждания на лицето, които са от значение за това.
По направеното възражение за давността : по отношение давността при
наказанието глоба бяха изложени по напред аргументи. Що се касае за
наказанието от две години и десет месеца лишаване от свобода, наложено на
осъдения по нохд №2381/2012г., то следва да се отбележи, че петгодишната
давност по чл.82 ал.1 т.4 НК не е изтекла, тъй като по отношение лицето са
презприемани действия по издирването му. Очевидно е, че не е изтекла и
абсолютната до момента – седем години и шест месеца. Но дори и да беше
изтекла давността /както се е случило по отношение наказанието пробация по
нохд №974/2016г. на ВРС/ за нуждите на производството по чл.306 НПК това
е без значение. Това е така, защото първо следва да бъде определено едно
общо наказание , и едва тогава да се прецени дали определеното най-тежко
наказание е погасено по давност или не. В настоящия случай посочените две
наказания са били „погълнати“ от определеното по-тежко наказание от 5
години и 6 месеца лишаване от свобода. Не на последно място следва да се
обърне внимание, че настъпването на давността изключва изпълнението на
наказанието, но не заличава факта на самото осъждане и последиците от него.
Основното възражение и на защитата, и на осъденото лице е по
отношение приложението на чл.24 от НК. И то обаче е неоснователно.
И въззивният съд намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените
наказания са от един и същи вид - „лишаване от свобода“. За да бъде
увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е
несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със
същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Очевидно в случая е така.
Оръжният съд прилагайки разпоредбата на чл.24 от НК е завишил
определеното общо наказание с ДВЕ ГОДИНИ. За да стигне до този извод е
приел, че лицето развива разнородна и квалифицирана престъпна дейност от
5
2008г. до 2013г., като определяните и търпени наказания не са изиграли своя
поправителен и превъзпитателен ефект. Включените във втората група
престъпления са такива против данъчната система и документни измами, а по
първата - престъпления против паричната и кредитна система и документно
престъпление. Все престъпления с висока степен на обществена опасност –
предвид както същността им, така и извършването им - чрез множество
деяния, в големи размери и в кратки периоди от време.
Цялостната престъпна дейност на осъдения, високата степен на
обществената опасност както на деянията, така и лично неговата /на дееца/
налагат безспорния извод за това, че до момента определяните по различни
по вид и размер наказания/някои от които изтърпени/ не са осъществили
дори в минимална степен специалната цел на наказанието, предвидена в
нормата на чл. 36 от НК. На практика, престъпната дейност на осъдения е
спирала само за времето, през което се е намирал в местата за лишаване от
свобода и въпреки младата му възраст, същият има изградени трайни
престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е
превърнала за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на
престъпните посегателства и липса на трудови навици, стремеж към
осигуряване на средства за съществуване единствено по престъпен начин.
Изтъкнатото от защитата съображение, че след като условно предсрочно
освободен Петров не е вършил други деяния, не е относимо към предмета на
настоящото производство в рамките на което се определя общо наказание за
вече извършени престъпления. А и дали е така не е ясно, тъй като след като е
бил условно предсрочно освободен осъденият се е укрил, което е наложило
през 2016г. той да бъде обявен на общодържавно издирване с мярка
"Задържане и настаняване в местата за лишаване от свобода, във връзка с
влязла в сила присъда по НОХД№546/2016г. на Окръжен съд Варна. Издирен
и задържан е едва през ноември 2019 година – три години след влизане в сила
на присъдата по посоченото дело. Иначе казано – ако не бе се укрил, до
момента би изтърпял голяма част от наложеното му наказание. И
недопустимо е понастоящем да черпи дивиденти от собственото си
неправомерно поведение. Всичко това се излага във връзка с твърденията в
жалбата как осъденият няма да види детето си дълго време и то ще расте без
баща, и как самият баща е човешко същество. Несъмнено е така, но така е
6
било и през трите години докато се е укривал, за което любовта към детето
не му е попречила.
В крайна сметка следва категорично да се заяви, че осъденият Петров е
личност с висока степен на обществена опасност и трайно установени
престъпни навици. Той трябва да бъде поправен, превъзпитан и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления. Всичко това предполага
една по-дълга изолация от обществото, каквато наказание в размер на 5
години и 6 месеца не предлага. Ето защо, това наказание следва да бъде
увеличено при спазване правилата на текста на чл.24 НК с две години. Затова
и атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен –
определеното общо наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода е
ответно на целите на закона се явява, а като такова - и справедливо.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна
на обжалваното определение, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260030/07.08.2020г. по чнд
№555/2020г. Варненският окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7