МОТИВИ: Срещу подсъдимия П. А. Н. ***, било
предявено обвинение за престъпление по чл. 286,ал.1,пр.1 от НК, за това,
че на 15.02.2016 г. в град
Ловеч, пред надлежен орган на властта - Районна прокуратура- Ловеч, чрез депозиране на писмена
жалба с per. № 299/2016 г. по описа на Районна прокуратура- Ловеч набедил както
следва:
1. П.С.П.
ЕГН ********** в извършване на престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, по чл. 170
ал.1 пр.1 от НК, по чл. 216 ал.1 от НК като в подадена в писмена форма жалба от
15.02.2016г., заведена с входящ № 299/ 2016г. / 15.02.2016г. по описа на РП-
Ловеч, посочил че П. е осъществил съответно отнемане на чужди движими вещи -
дървен материал от владението на неизвестно лице, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои; влизане в жилище обитавано от Г.Д.К., чрез
употреба за това на сила, унищожаване и повреждане на чуждо имущество,
собственост на Г.Д.К..
2. С.В.Д.
с ЕГН *********** в извършване на престъпление
по чл. 282 ал.1 от НК, като в подадена в писмена форма жалба от 15.02.2016г. заведена с входящ №
299/2016г./15.02.2016г. по
описа на РП-Ловеч, посочил че Д. като длъжностно лице-полицейски инспектор
VI-та
степен /ТП/ в Участък Л. към РУ МВР Ловеч, не изпълни служебните си задължения съобразно ЗМВР, като не предприел надлежни действия при констатиране на извършени от страна на П.С.П.
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК,
по чл. 170 ал.1 пр.1 от НК, по чл. 216 ал.1 от НК и
нарушение по ЗДвП с цел да набави за П. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици.
3. Д.Й.Д.
с ЕГН ********** в извършване на
престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК, като в подадена в писмена форма жалба от
15.02.2016г. заведена с входящ № 299/2016г./15.02.2016г. по описа на РП-Ловеч,
посочил че Д. като длъжностно лице - началник участък /КП/ в Участък Л. към РУ МВР Ловеч, не изпълни служебните си задължения
съобразно ЗМВР като не предприел надлежни действия при констатиране на
извършени от страна на П.С.П. престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, по чл. 170
ал.1 пр.1 от НК, по чл. 216 ал.1 от НК и нарушение по ЗДвП с цел да набави за П.
облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, като знаел че са невинни.
В съдебно заседание е предявен и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от П.С.П. срещу подсъдимия Н. за
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2016 г. до
окончателното й изплащане, като П. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител с
адв.И. в процеса. Като частни
обвинители в процеса са конституирани С.Д. и Д.Д. с адв.М..
Представителят на РП-Ловеч поддържа обвинението срещу
подсъдимия Н., като счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
безспорно е установена фактическа обстановка, описана и в обв. акт и въз
основа на която може да се направи несъмнен извод, че подс. Н. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, че на
15.02.2016г. след депозирана на жалба в РП – Ловеч, с № 299/2016 г. по описа на
прокуратурата, е набедил в извършване на престъпление П.С.П., С.В.Д. и Д.Й.Д.. Излага,
че обект
на това престъпление от една страна са обществените отношения, които осигуряват
нормално протичане на правораздавателна дейност по наказателни дела, а от друга
страна неприкосновеността на честта и достойнството на засегнатото лице, като
пряка и непосредствена последица от засягането на тези отношения, възниква
правоотношението между гражданина съобщил за
извършеното престъпление и съответния орган, който е приел съобщението. Излага,
че надлежен
орган на властта, съобразно трайно установената съдебна практика на
съдилищата и в частност на ВКС са тези органи, които имат правомощия да
образуват наказателни производства - органите на дос.
производство, прокурорските и съдебните органи, като се позовава на решение №
184/26.05.2009г. на ВКС І –во н.о. по н.д.№ 133/2009г. Счита
за безспорно, че РП - Ловеч
е органа, който може да образува дос. Производство, като
в
конкретния случай РП - Ловеч е сезирана с жалба № 299/2016 г. и тя е била
компетентна да възбуди наказателно преследване срещу набедените лица П., Д. и Д.,
като престъпния резултат е започнал с настъпилото разпореждане за образуване на
проверка. От субективна страна приема, че е налице едно деяние от
категорията на умишлените, при което подс. Н. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общесвеноопасни последици и е искал тяхното настъпване, тъй
като е
знаел, че лицата не са извършили престъпление и съзнателно се е насочил към причиняване на предвидимите
общественоопасни последици. Сочи, че описаните събития, които
посочва подс. Н. в жалбата си, не са описани от него като евентуално настъпили
с изразена вероятност за достоверност, а напротив, те са описани със степен на
категоричност и безусловност. Всички разпитани
свидетели, дори посочените от подсъдимия не потвърждават неговите думи
относно описаното в жалбата, а също така те не съобщават да са му предавали
някаква информация, която той да е описал в жалбата. Поради това счита, че
се извежда умисъла в поведението на подс. Н., тъй като той
бивайки запознат с отделни факти, ги съобщава, но с променено и допълнено
съдържание и по един превратен начин, явно съзнавайки, че изложеното от него не
отговаря на действителността, но неговата цел е била да способства за
евентуално започване на наказателно преследване на изброените лица. Счита, че
следва да се отбележи, че в жалбата, в заключителната си част е посочено, че ще
бъде сезирана Военна окръжна прокуратура
- Плевен и „Бтв – репортерите”, с което от една страна се цели да се
осигури по-голяма възможност чрез повече лица да се започне това наказателно
преследване и да бъде отразено чрез медиите, като по този начин се цели да се
създаде една негативна светлина и представа за личността на набедените лица. Излага,
че подаването
на въпросната жалба не е изолиран случай, а то е първото от една поредица от
действия, предприети от него именно в тази насока и целящи създаване на условия
за образуване на дос. производство. Подсъдимият е знаел, че
въпросната преписка е прекратена с отказ да се образува дос. производство, след
това допълнително е депозирана нова жалба № 1020 /2016 г. по описа на РП
–Ловеч, по която е инициирана отново проверка, на същия са му свалени обяснения
и въпреки това той отново посочва, че набедените лица са извършили същите
престъпления, за които вече знае, че преписката е прекратена. Приема, че по
този начин извършените от подсъдимия действия обосновават тезата за
целенасочено формирано и изначално предприето поведение от негова страна, с цел
набедяване на пострадалите. Поради изложеното моли съда да признае
подс. Н. за виновен в извършване на посоченото престъпление и да му бъде
наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при строг
режим, както и наказание Обществено порицание, което да бъде прочетено по
радиовъзел в гр.Л.. Счита, че гр.иск приет в съдебното производство е доказан и
следва да бъде уважен съобразно константната практика на съда.
Процесуалният
представител на частните обвинители С.Д. и Д.Д. – адв.Михайлов излага, че на 15.02.2016 г.
подс. Н. *** жалба, в която е посочил, че доверителите й Д. и Д. в
качеството им на длъжностни лица са
извършили престъпления. Във връзка с подадената жалба, срещу тях е била
образувана прокурорска преписка № 299/2016 г. по описа на РП -Ловеч и
след проверка на изложеното в жалбата от Дирекция вътрешна сигурност на МВР, и
цялостна преценка на събраните материали преписката е приключила с
постановление № 299/17.05.2016 г. с отказ да се образува дос. производство.
Прокуратурата се явява надлежен орган на власт и компетентен орган да възбуди
наказателно преследване срещу Д. и Д.. Сочи,
че умисълът
за действие на подс.Н. се извежда от обстоятелствата, че Н. променя фактите и
ги съобщава по превратен начин, с променено и допълнено съдържание, ясно съзнавайки, че изложеното в жалбата не
отговаря на истината и с цел да навреди на доверителите й, набеждавайки
ги в престъпление, което не са извършили. От обективна и субективна страна
счита, че Н. е извършил деянието при пряк умисъл, като с подаването на жалба
пред надлежен орган на власт е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване, а причините са негативното му отношение към полицейските
служители и нежеланието му да зачита законите на страната. Предвид
събраните доказателства, моли съда да признае подс. Н. за
виновен и да му наложи справедливо наказание, като моли да им бъдат присъдени
разноските в размер на 400 лв. за процесуално представителство. По отношение на
гр.иск предявен от пострадалия П.П. счита, че същият е доказан и следва да бъде
уважен.
Процесуалният
представител на гр.ищец и частен обвинител П.П. – адв.И. изтъква, че подс. Н. на
15.02.2016г. лично е подал жалба с вх.№ 299/2016 г. по описа на РП –Ловеч, като
в
същата, въпреки че е знаел, че доверителят му П. не е извършил престъпление, е
изложил в самата жалба, че П. е извършил престъпления по чл. 170, чл.194, чл.216 от НК. От разпита
на свид. Ш.А.А. се доказва, че доверителят му не е извършил
престъпление по чл.194 от НК, а от разпита на останалите свидетели се доказва по безспорен
начин, че той не е унищожавал чуждо движимо имущество, както и че не е извършил
престъпление по чл.170 от НК. Ето защо, моли съда да признае подс. Н. за
виновен по така повдигнатото обвинение и да му наложи наказание 1
година лишаване от свобода. Моли да бъде уважен изцяло
предявения гр.иск, както и да им бъдат присъдени разноските
за процесуално представителство.
Подсъдимият П.А.Н. се явява в с.з.лично и с адв.К., не се признава за виновен, възползва се от правото си да не дава
обяснения по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан. Защитникът му
адв.К. счита, че обвинението срещу подзащитния й П.А.Н. е недоказано
както от обективна, така и от субективна страна, като и допуснатият за съвместно
разглеждане гр.иск е недоказан. Безспорно е, че подзащитният й е депозирал
жалба на 15.02.2016г. № 299/2016 г. пред надлежен орган на власт, но твърденията и
оплакванията му в тази жалба са относно системен тормоз
от страна на служители на РПУ Л., като не е посочил конкретно обвинение към
някой от служителите,още повече, че в гр.Л. няма РПУ, а е полицейски участък към РУ – Ловеч и
подзащитният й дори не знае кой на кого е служител. Това, което се твърди
в жалбата и което безспорно е доказано от свидетелските показания
е,
че на процесната дата наистина домът му е бил посетен от Д.Д.,*** и П.П.. Независимо
че Д. е служител на МВР, то няма неотложност на действията, тези действия по
никакъв начин не са били одобрени и това което подзащитният й нарича
полицейски тормоз, е именно това обстоятелство, че са влезли в дома му с
определени твърдения и са търсили вещи, обвинявайки го в извършено
престъпление, като целта на жалбата в общия й смисъл и проследявайки
твърденията в нея, не е да набеди някого в извършване на престъпление, а да се
изнесат факти, които според неговото разбиране е полицейски произвол. Твърдението, че
в гр.Л. се говори или единственото твърдение наведено от подзащитнияя й е, че той лично е
виждал как П. употребява алкохол и след това кара колата,
което негово твърдение не е оборено по никакъв начин в хода на
съдебното дирене и това, че не е установено по безспорен начин твърдението на подзащитният ми, че някой
употребява алкохол и след това кара автомобил, не означава че частните
обвинители са набедени в извършване на престъпление, напротив счита, че по този
начин се изразява една гражданска позиция и се съобщава на орган на власт за
неправомерно поведение на лице, което употребявайки алкохол и шофирайки
заплашва една сериозна категория обществени отношения, свързани със здравето и
живота на гражданите и възможността да се предотвратят последици от това
поведение на П.. Като населено място с малък брой население, в гр.Л.
възможността да бъдат установени деяния на определени граждани, без за това
обаче да бъде сезирана полицията, и тяхната повторяемост определено довежда до
твърдения на групи хора за установени такива деяния, но това не остава
незабелязано и от служителите на реда в тази община, и в тази жалба се
иска да се обърне внимание, няма твърдения, че Д. и Д. са корумпирани, тъй като подсъдимият твърди
„носят се слухове”, като под „носят се слухове”, той е споделил това, което е
чул и няма нищо лошо в това да се
извърши проверка, като по закон прокуратурата е длъжна по всяка жалба, подадена
при тях да извърши проверка, без оглед на това дали лицата са държавни
служители или служители на МВР, или обикновени граждани. Счита, че
престъплението не е доказано от субективна страна и прокурора и частните
обвинители твърдят, че деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е
променял фактите, които са му били известни, но никъде не е установено по безспорен
начин как подсъдимият е възприел тези факти. Категорично счита, че това което
се доказва е гражданска позиция, не е доказано подзащитният й да е допълвал
факти, независимо че се цитира прекратената прокурорска преписка №1020/2016 г.,
за която не е ясно дали той изобщо е знаел, че е прекратена, както и не е ясно
в кой момент и дали изобщо е научил за прекратяването на преписката по
катастрофата на моста на с.Крушуна. Единственото, което е изяснено е, че е имало такова ПТП, но не е установен
автора и не е доказано по безспорен начин, което означава, че ако не са събрани
достатъчно доказателства и разследващия орган не е действал своевременно и
пропуснал момента за събиране на тези доказателства. Относно
последния абзац и дописването на жалбата, в която е заявено, че ще бъде изпратена до Военна
окръжна прокуратура - Плевен и до „Бтв”, излага, че Военна окръжна
прокуратура - Плевен не съществува, както и огласяването на твърдения пред
журналисти, счита също че не представлява престъпление и това е право на всеки
един гражданин, още повече, че няма такива доказателства да са изпратени копия
от жалбата или пък да се е получила някаква гласност на твърденията от
подзащитния й. Поради изложеното моли съда да оправдае
подзащитния й по обвинението за извършено престъпление набедяване. По
отношение на гр.иск счита, че същият с оглед твърдението за липса на извършено
престъпление не следва да бъде уважен.
От събраните на досъдебното производство и съдебно следствие
писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, посочени в обв.акт и допуснати по
искане на подсъдимия, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.А.Н.
***, не бил женен, с основно образование,
осъждан, българин, български гражданин, не работел.
Същият на 15.02.2016г. лично депозирал жалба /л. 192/ в Районна прокуратура - Ловеч заведена с № 299/2016 г. по описа
на прокуратурата. В тази жалба заявил, че С.В.Д. и Д.Й.Д. и двамата служители
на РУ МВР Ловеч, прикривали криминално проявения П.С.П. ***, когато той вършел
престъпления. Също така заявил, че П.С.П. сече немаркирана дървесина, която в
последствие продавал на полицейските служители. Въпросната преписка на
17.02.2016г. била изпратена на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР за
проверка. На 25.04.2016 г. в
Районна прокуратура- Ловеч била получена справка от Дирекция „Вътрешна
сигурност" - МВР относно резултатите от извършената проверка.
На 17.05.2016г. Районна прокуратура- Ловеч
се е произнесла с постановление с което е приела, че не са
налице данни за извършени престъпления от общ характер и е отказала да образува
досъдебно производство.
След влизане на постановлението в сила С.В.Д.,
Д.Й.Д., а в последствие и П.С.П. са депозирали жалби до Районна прокуратура-
Ловеч с данни за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Било е образувано
досъдебно производство.
В хода на извършеното разследване е било
прието, че действително Д.Й.Д. заедно с П.С.П. са ходили на 15.02.2016 г. в домът на П.А.Н., тъй като същия ден
от домът на П. бил откраднат моторен трион „Щил"
и той имал съмнение, че е откраднат от подсъдимия
П.Н.. Тези негови съмнения се породили от факта, че видял през деня подсъдимия Н. при неговия съсед свидетеля Г.Д.К.. /л. 87-92;
л. 123-125/. К. бил разпитан в качеството на свидетел и заявил, че на
15.02.2016 г. при него в домът му
са идвали П.С.П., заедно със Д.Й.Д. ***. При идването П.П.
не е чупил нещо в домът му и не му е посягал с брадва. Действително П.П. го бил
обвинил, че има нещо общо с открадване на моторния му трион, но след няколко
дни отишъл при него и му се извинил. Поради тази причина К. не е пускал жалба
срещу П.. В последствие двамата напуснали домът на К.. Подсъдимият Н. бил намерен в домът си, разпитан по
случая и след както отрекъл да е крал моторен трион от домът на П., служителя
на полицията си заминал.
Било установено, че П.П. работел при Ш.А.А.
***, като рязал, товарел и карал дърва. Д.Й.Д. и С.В.Д. си купували от него
дърва, като ги заплащали по 60 лв. кубика. Още в хода на проверката били
предоставени превозни билети за това.
Също така било установено, че П.С.П. имал
издадени АУАН от 07.09.2015г. и Наказателно постановление № 15-0906-000954/
24.09.2015г. във връзка с извършено от него ПТП, което станала на 04.09.2015 г. на път 3011, км. 1-ви - мост на
река Осъм. Било му наложено наказание глоба в размер на 220 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. При разпита на Д.Й.Д. и С.В.Д.
същите са заявили, че при тях не е била постъпвала оперативна или друг вид
информация, че П.П. е управлявал пиян МПС, или такова с номера или двигател,
които не са били регистрирани по съответния ред. Същите са заявили, че контрола
по безопасността на движението в Община Л., обл.
Ловеч бил занижен поради липса на служители на „Пътен контрол", както и поради други причини от организационен
характер.
С оглед пълнотата на доказателствата по следственото дело са разпитани и
допълнителни свидетели. Въпреки
проведените разпити не е установено
твърдяното в жалбата на подс.П.Н. ***, заведена с № 299/2016г.
Постановлението на Районна прокуратура – Ловеч, с което е отказано да се образува досъдебно
производство по преписка №299/2016г. е било изпратено на подс. П.А.Н.. По този начин той бил
уведомен, че не са събрани достатъчно данни, от които да се направи основателно
предположение за извършено престъпление от общ характер. По тази преписка от него са били свалени
обяснения на 17.03.2016 г.
Независимо от тези обстоятелства при извършване на предварителна проверка, по
преписка 1020/2016 г., която е била
образувана по жалба на Д.Д. и С.Д. срещу него, подс. П.Н. в свое обяснение от 07.07.2016 г. също е заявил, че потвърждава това, което е заявил
в жалбата и в обясненията към нея.
От приложеното по следственото дело
кадрова справка / л. 261/ за заемана длъжност е видно, че св. Д.Й.Д. е на длъжност Началник участък /КП/ в Участък Л. към РУ -
Ловеч при ОД МВР- Ловеч от 10.05.2010 г.
От приложената по следственото дело
кадрова справка / л. 262/ за заемана длъжност е видно, че С.В.Д. е бил до
17.10.2014 г. младши полицейски
инспектор „Охранителна полиция" в Участък „Полиция" -Л., Районно
управление „Полиция" Ловеч при ОД МВР Ловеч, а след тази дата е бил
полицейски инспектор VI степен / ТП/ в Участък Л. към РУ - Ловеч при ОД МВР-
Ловеч.
По досъдебното производство е назначена и
графическа експертиза /л. 168-171/. Според заключението на вещото лице
ръкописните текстове в жалба № 299/2016г. по описа на Районна прокуратура - Ловеч, обяснението дадено на 07.07.2016 г. и сведението от 17.03.2016 г. са изписани от подсъдимия П.Н.. Подписите и под трите
документа са били положени от него.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че подсъдимият П.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.286, ал.1, пр.1 от НК, като на 15.02.2016 г. в град Ловеч, пред надлежен
орган на властта - Районна прокуратура- Ловеч,
чрез депозиране на писмена жалба с per. № 299/2016 г. по описа на Районна
прокуратура- Ловеч набедил както следва:
1. П.С.П.
ЕГН ********** в извършване на престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, по чл. 170
ал.1 пр.1 от НК, по чл. 216 ал.1 от НК като в подадена в писмена форма жалба от
15.02.2016г., заведена с входящ № 299/ 2016г. / 15.02.2016г. по описа на РП-
Ловеч, посочил че П. е осъществил съответно отнемане на чужди движими вещи -
дървен материал от владението на неизвестно лице, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои; влизане в жилище обитавано от Г.Д.К.,
чрез употреба за това на сила, унищожаване и повреждане на чуждо имущество,
собственост на Г.Д.К..
2. С.В.Д.
с ЕГН *********** в извършване на престъпление
по чл. 282 ал.1 от НК, като в подадена в писмена форма жалба от 15.02.2016г. заведена с входящ №
299/2016г./15.02.2016г. по
описа на РП-Ловеч, посочил че Д. като длъжностно лице-полицейски инспектор VI-та
степен /ТП/ в Участък Л. към РУ МВР Ловеч, не изпълнил служебните си задължения съобразно ЗМВР, като не
предприел надлежни действия при констатиране на извършени от страна на П.С.П.
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК,
по чл. 170 ал.1 пр.1 от НК, по чл. 216 ал.1 от НК и
нарушение по ЗДвП с цел да набави за П. облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици.
3. Д.Й.Д.
с ЕГН ********** в извършване на
престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК, като в подадена в писмена форма жалба от
15.02.2016г. заведена с входящ № 299/2016г./15.02.2016г. по описа на РП-Ловеч,
посочил че Д. като длъжностно лице - началник участък /КП/ в Участък Л. към РУ МВР Ловеч, не изпълнил служебните си задължения съобразно ЗМВР като не
предприел надлежни действия при констатиране на извършени от страна на П.С.П.
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, по чл. 170 ал.1 пр.1 от НК, по чл. 216 ал.1
от НК и нарушение по ЗДвП с цел да набави за П. облага и от това са могли да
настъпят немаловажни вредни последици, като
знаел че са невинни.
Настоящата инстанция приема, че по време на съдебното
следствие по безспорен начин е установено, че подсъдимият Н. е автор на престъплението, за което е предаден на съд. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като в жалба до РП-Ловеч е набедил лицата: П.П. в извършване престъпление по чл.194, ал. от НК, чл.170, ал.1,пр.1 от НК и чл.216, ал.1 от НК; С.Д. в извършване на престъпление по 282,ал.1 от НК и Д.Д. в извършване на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, като е знаел, че са невинни.
На първо място от доказателствата по делото безспорно е
установен начина на изготвяне и депозиране на жалбата в РП-Ловеч. Подсъдимият лично е депозирал процесната
жалба в РП-Ловеч, като същата е заведена с вх.№299/15.02.2016 г. От
заключението по назначената в хода на досъдебното производство експертиза се
установява, че ръкописният текст в жалба от 15.02.2016 г. до РП-Ловеч е изписан
от подс.Н., както и че подписът положен под текста в жалбата е положен от подс.Н..
Поради изложеното настоящата инстанция
приема за безспорно установено,че именно подсъдимият е автор
на жалбата от 15.02.2016 г. депозирана в РП-Ловеч.
Налице е и другият елемент от обективна
страна на престъплението по чл.286, ал.1 от НК – набедяване на конкретни лица в
извършване на престъпление пред надлежен орган на власт. Под „надлежен орган на
власт” следва да се разбират тези органи, които имат право да възбудят
наказателно преследване срещу набедения. Такива са органите на досъдебното
производство, прокурорските и съдебните органи, като съдебните органи могат да
възбудят наказателно преследване срещу набеденото лице само в случаите на
престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия по чл.80 от НПК. Ето
защо след като РП-Ловеч съобразно правомощията си е компетентна да възбуди
наказателно преследване срещу набедените лица, то тя се явява надлежен орган на
власт, пред който е депозирана процесната жалба.
На следващо място изявлението на подс.Н.
*** жалба не съдържа неконкретизирани твърдения с оценъчен характер,
напротив съдържа твърдения относно
конкретни лица и конкретни извършени от тях престъпления. За лицето П.П. подс.Н.
е посочил: „краде дърва и ги продава”, „ два пъти е нахлувал в Г.К.”, „счупил
му е вратата и прозорците с брадва”. По отношение на лицата Д.Д. и С.Д.,
подсъдимият е посочил в жалбата си, че по повод поведението и действията на П.
„полицията го прикрива”, „полицията мълчи”, „С.Д. е негов човек и може да прави
каквото си иска”, „каква е тази корупция и беззаконие”. Не може да бъде споделено възражението на
адв.К., че подзащитният й е подал жалбата до РП-Ловеч, чрез която не е целял
набедяване на конкретни лица в извършено престъпление, а заради системен
тормоз, който е упражняван върху него, тъй като макар жалбата да започва с
„подложен съм на системен тормоз от служителите на РПУ-Л.”, то от съдържанието
й е видно, че същата е насочена срещу конкретни лица, с твърдения за
неправомерното им поведение и извършени от тях престъпления. Единственото
относимо към Н. обстоятелство е изложеното, че Д.Д. и П.П. са отишли в 01.00
часа в дома му под предлог, че баща му или той са откраднали резачката на П..
Всичко останало, изложено в жалбата касае поведението на П. в една или друга
ситуация, при която полицията си е замълчала, не е взела отношение и директно
отправено обвинение, че полицията прикрива П.. Прави впечетление, че в жалбата
си подс.Н. споменава за един единствен случай на присъствие в дома си на свид.Д.
и П., а се твърди за системен тормоз, като едновременно с това се излагат
редица факти и обстоятелства, касаещи именно поведението на набедените лица.
Неоснователно е и възражението, че жалбата на подс.Н. не е насочена срещу
конкретно лице. Да, действително в жалбата се говори предимно за „полицията”,
но в същата са посочени имената на Д. и Д., за които присъстват писмени
доказателства, че са полицейски служители, още повече, че подсъдимият ги
познава лично, знае, че са полицейски служители и именно тях обвинява в
бездействие при описаните случаи, касаещи поведението на П., случаи, в които е
трябвало, а според подсъдимия не са взели отношение, което обосновава извод, че
жалбата е насочена точно срещу тези полицейски служители. Без значение е
обстоятелството, че Д. ***, а на Полицейски участък – Л., тъй като както беше
отбелязано същият е полицейски служител независимо от наименованието на
конкретната структура на МВР. Следва да се отбележи и това, че подсъдимият със
жалбата си не е сезирал прокуратурата с
искане за проверка дали има извършено престъпление от посочените лица и евентуално от кого, напротив подс.Н. *** срещу Д., Д. и П.,
в която описва събития и излага твърдения за поведението им, с цел срещу същите
да бъде образувано наказателно производство. Не може да се приеме, че
обстоятелствата, изложени в жалбата на подсъдимия са му били предадени и
съобщени от други лица, тъй като в хода на проведеното разследване, както и входа на съдебно следствие са разпитани
всички лица, имащи отношение към случая и никой от тях не е потвърдил да е
съобщавал на подсъдимия такива данни и такава информация, които да са послужили
за подаване на жалбата.
В подкрепа на обвинението са
показанията на разпитаните свидетели Н.Н., П., Д., Д., П., К.,Б., В., И., Е., К.,
Т.. Техните показания са подробни, логични, непротиворечиви и описват фактите и
събитията, които са възприели, както и действията, предприети от Д. и Д. в
случаите, в които е била сигнализирана полицията за извършени от П.
неправомерни действия или нарушения на ЗДвП. Към дос.производство са приложени
и съставени АУАН по отношение на П., които също опровергават твърдяното в
жалбата от подсъдимия, че полицията не е взела отношение и е прикривала
действията на П.. Дори свид.Н.Н. в показанията си заявява, че при посетеното от
него местопроизшествие септември 2015
г. на моста за с.Горско Сливово, на входа за гр.Л. по
сигнал за ПТП, извършителят П. е установен благодарение на свид.Д. и Д., като впоследствие е санкциониран. Не се
установява твърдяното в жалбата от подсъдимия, че П. краде дърва, че е влизал в
жилището на Г.К. чрез употреба на сила и че е унищожил и повредил имущество на К..
В посока опровергаваща твърденията на подсъдимия са показанията на свид.Б., А.,
К., В..
Относно показанията на свид. М.В. и С.В.,
допуснати като свидетели по искане на подсъдимия, то показанията на тези
свидетели изобщо не са относими към обвинението и към изложеното от подсъдимия
в жалбата от 15.02.2016 г. до РП-Ловеч. Тези лица свидетелстват за пътен
инцидент, състоял се в края на 2016
г., след като вече е била подадена процесната жалба и
касаят поведението на друго лице, а не на набедените пред РП-Ловеч лица.
Безспорно доказано е твърдението на
подсъдимия в жалбата, че Д. и П. са посетили дома му на 14.02.2016 г., поради
възникнали съмнения у П., свързани с отнемането на собствената му резачка, но
това обстоятелство не може да се приеме за полицейски произвол, както се
заявява от адв.К., тъй като посещението в дома на подсъдимия е приключило с
разговор между посочените лица, от който разговор не е имало негативни
последици, П. не е подал жалба срещу
подс.Н., не го е обвинил в извършване на престъпление. Още повече, че
твърдението на подсъдимия за това посещение в дома му не е прието нито от П.,
нито от Д., нито от прокурора като набедяване.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени
в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Не се приема от настоящата инстанция тезата на защитата,
че в жалбата до прокуратурата подс.Н. е изразил гражданската си позиция и е
съобщил за неправомерно поведение на лице, което шофирайки след употреба на
алкохол заплашва здравето и живота на гражданите и цели предотвратяване на
последиците от това поведение на П.. За да се приеме, че деянието е
несъставомерно от субективна страна, следва да се установи, че подсъдимият е
действал добросъвестно, т.е. че е съобщил на властта за престъпление, както го
е възприел. Във всички случаи обаче добросъвестността на лицето следва да е
намерила обективен израз в неговите действия, напр.изразени резерви,
несигурност в твърденията си относно престъплението и неговия автор,
обстоятелства, които в конкретния случай не са налице. Напротив подс.Н. не само
е изготвил, подписал и подал процесната жалба, а и е поддържал написаното в
дадените на 17.03.2016 г. и на 07.07.2016 г. обяснения по образуваните от РП
преписки. В резултат на подадената жалба е инициирана и проверка от Дирекция
„Вътрешна сигурност”. Всички тези действия на подсъдимия говорят за
целенасочено поведение спрямо набедените лица, за упоритост и желание от негова
страна за започване на наказателно преследване срещу тях, въпреки, че
подсъдимият е знаел, че те са невинни. За умисъла в действията на подс.Н. за
набедяване на Д., Д. и П. говори и обстоятелството, че в кроя на жалбата си
същият е заявил, че ще сезира и друга прокуратура и Бтв-репортерите, т.е. целта
му е изложеното от него да придобие гласност и да създаде негативна представа
за личността на набедените лица.
Поради изложеното съдът приема,че е налице и субективния
елемент от състава на чл.286, ал.1 от
НК,а именно подсъдимият с действията си се е стремял да предизвика намесата на
орган на властта, за да бъдат предадени набедените лица на наказателно преследване, като е знаел, че
набедените са невинни.
Предвид на изложеното съдът квалифицира деянието,призна
подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази
като смекчаващи вината обстоятелства – невисоката обществена опасност на
деянието, а от друга като отегчаващо вината обстоятелство – миналите осъждания,поради което наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК – 1 /една/ година лишаване от свобода и обществено порицание,което да
се изпълни чрез прочитане на присъдата след влизането й в сила по местния
радиовъзел в гр.Л. за престъплението по чл.286,ал.1,пр.1 от НК.
На основание чл.57,ал.1, т.2, б.”б” от НК съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява
от писмените доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключението по графическата експертиза.
Причини за извършване на престъплението следва да се търсят
в негативното отношение на подс.Н.
към полицейските служители Д. и Д. и към П..
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие с разпоредбите на чл.52,във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за неимуществени
вреди от П.С.П. срещу подсъдимия П.А.Н. в размер на 1500
лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 15.02.2016 г. до окончателното й изплащане, като отхвърли иска за неимуществени вреди до пълния размер
на сумата от 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът прие, че
подсъдимият с виновното си противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е причинил неимуществени вреди на пострадалия, като между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка.
Съдът прие, че иска за обезщетение на неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер на сумата от 1500
лева,ръководен от принципа за справедливост и като съобрази, че пострадалият в резултат
на извършеното от подсъдимата е понесъл негативни последици. Съдът осъди подсъдимият Н. да
заплати на П.П. и направените
по делото разноски в размер на 250 лева. Съдът осъди подс.Н. да заплати на Д.Й.Д.
и С.В.Д., конституирани като частни обвинители сумата от 400 лева разноски по
делото.
При този изход на процеса осъди подсъдимия П.А.Н. да заплати сумата от 109,58 лева разноски по делото на ОД на
МВР-Ловеч, както и на Ловешки районен съд сумата от 60,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :