МОТИВИ
по НОХД № 5833
по описа за 2017 год. на Районен съд гр. Варна, тридесет и седми наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство
№ 698/2015 год. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна срещу: подсъдимия М.П.Х., ЕГН ********** за това,
че на
10.04.2015 г. в град Варна, причинил средна телесна повреда на М.Ж.П.,
изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на двете рамена, което е
обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2
месеца и разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
изпадането в безсъзнателно състояние, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
Престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Преди даване ход на съдебното следствие,
пострадалия М.Ж.П. не е предявил граждански иск срещу подсъдимия М.П.Х. и не е
формулирал искане за конституиране като частен обвинител.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа
обвинението. С оглед на доказаността му по един категоричен начин, предлага на
съда по отношение подсъдимия М.П.Х. за извършеното от него престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и да му наложи наказание лишаване
от свобода в подходящ размер, което да бъде изтърпяно при условията на чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимия М.Х., адв.С.И.,
ВАК намира, че по делото са налице съществени процесуални нарушения на ДП и в
изготвения ОА, като счита същия /ОА/ за недоказан изцяло в логическо и
фактическо противоречие със събраните в хода на съдебните заседания
доказателства, доказателствени източници, материали. Прави анализ на събраните
доказателства, като посочва, че не са посочени на базата на кои доказателствени
източници са направили извода, за категоричност на становището за извършено
инкриминирано деяние именно от неговия подзащитен. Сочи, че е следвало държавното
обвинение да посочи всички елементи на изпълнителното деяние на извършеното
престъпление и да опише механизма на извършеното престъпление.
Де факто държавното обвинение не е сторило нито едно от всичките, освен да
обоснове и мотивира извод съучастие под формата на съизвършителство при общност
на умисъла, за да може да изведе това обвинение. Оттам нататък всичко, което е
посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на
действителната фактическа обстановка, не отговаря на събраните в съдебното
следствие доказателствени източници и материали. Обстоятелствената част на
обвинителния акт е следвало да определи предмета на доказване в настоящото
наказателно производство и да посочи механизма на извършване на деянието
последователно, което е също един изключително противоречащ факт, което по един
категоричен начин обуславя недоказаността на обвинението, недоказаността на
тези факти, за които държавното обвинение предава на съд обвиняемото лице.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите
Р.Б. и А.Д. работели като охранители в дискотека „Еуфория“, която се намирала в
гр.Варна, в сградата на „Двореца на културата и спорта“ – Варна /ДКС – Варна/.
През месец април 2015 год. за кратко време клиентите и на дискотека „Авеню“, която се намирала до дискотека „Еуфория“,
преминавали през входа на последната. Малко след полунощ на 10.04.2015 год. в
дискотека „Еуфория“ отишъл пострадалия М.Ж.П.. Докато били на работа
свидетелите Б. и Д. стояли пред входа на дискотека „Еуфория“, така и вътре в
нея. М.П. познавал и Б. и Д., поради което, докато бил в увеселителните
заведения, той отивал при тях. Свидетелят А.Т. отишъл в дискотека „Еуфория“, за
да се види със св.Б., като тогава се запознал и с пострадалия П..
В
ранните сутрешни часова на 10.04.2015 год. в дискотека „Авеню“,
преминавайки през входа на дискотека „Еуфория“ отишъл и подсъдимия М.П.Х.,
който не познавал Б., Д., П. и Т.. В дискотеката подсъдимият употребил алкохол.
Около 04.30 часа на 10.04.2015 год. приключило работното време на двете увеселителни
заведения, клиентите си тръгнали, като дискотеката напуснал и подсъдимия Х.,
който бил алкохолно повлиян от изпития от него алкохол. След приключване на
работната смяна, свидетелите Б. и Д. се приготвили да си тръгнат, като св.Т. и М.П.
ги изчакали, за да си тръгнат заедно. Четиримата тръгнали покрай сградата на
„ДКС“ – Варна, като стигнали до площадката на сградата, която се намирала пред
бул. „Княз Борис І“, гледано в посока паметник „пантеона“ в морската градина,
забелязали, че на площадката имало група непознати за тях взаимно биещи се
лица. Свидетелите Б. и Т. веднага реагирали и се насочили към групата биещи се
лица с цел да преустановят конфликта. Към групата биещи се лица се насочил и
пострадалия М.П.. Пристигайки при тях внезапно получил удар отзад и странично в
областта на главата от неизвестно лице. Вследствие на удара той паднал на
земята и изпаднал в безсъзнателно състояние. На мястото на инцидента отишли св.П.,
охранител в СОД „Фараон“, св.В.Н., салонен управител на дискотека „Еуфория“,
която сигнализирала за помощ на телефон – 112. Екип на „Бърза помощ“ отвел П. ***,
където бил хоспитализиран за лечение.
Относно
телесните увреждания на пострадалото лице по
делото са налице следните заключения:
От
назначените и изготвени СМЕ № 434/2015 год. и СМЕ № 261/2016 год. се
установява, че пострадалия М.Ж.П. на 10.04.2015 год. е получил счупване на
долната челюст на двете рамена, което е обусловило затруднение във функцията на
дъвченето за период от около 2 месеца. Всички описани травматични увреждания са
резултат на действието на твърд, тъп предмет, като би могло да бъде получено
при удар с юмрук в областта пред ъгъла на лявото рамо на долната челюст в
посока отляво на дясно, при което се е реализирало счупване на лявото рамо на
долната челюст. С експертизата е установено, че непосредствено след получената
травма П., за период от няколко минути е бил в състояние, което по своите
клинични признаци съответства на безсъзнателно състояние или мозъчна кома и че
това без съзнателно състояние е обусловило разстройство на здравето опасно за
живота.
От
изготвената комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се
установява, че в 04.00 часа на 10.04.2015 год. съдържанието на етилов алкохол в
кръвта на подсъдимия М.П.Х., изчислена по формулата на „Видмарк“
и според свидетелските показания е била в порядъка на – 4.64 %о. Изчислената
концентрация отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване, като следва да
се има в предвид, че такова съдържание на етилов алкохол в кръвта води до тежко
потискане на функциите на централната нервна система, с обичаен резултат
изпадане в мозъчна кома и опасност от настъпване на смъртен изход. Експертизата
сочи, че при концентрация на „етанол“ над 3.00 – 3.50
%о, състоянието на интоксикирания се характеризира
със силно потискане на дейността на мозъчната кора, тежко нарушение на
координацията на движение и равновесието, силно забавени реакции и мисловен
процес, потискане на рефлексите, неразбираем говор, забавен пулс, понижена
температура и артериално кръвно налягане, повръщане, „изпускане“ по „малка
нужда“. При по-високи концентрации от 4.00 – 5.00 %о етилов алкохол в кръвта, задръжните процеси в ЦНС се разпространяват към по-низшите
мозъчни структури, като интоксикирания заспива, губи
съзнание и при достигане на потискането до мозъчния ствол и центровете на
дишането и сърдечната дейност, настъпва смъртен изход.
В
разясненията, които прави в съдебно заседание вещото лице д-р С. сочи, че такова наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия М.Х. означава тежка степен на алкохолно повлияване,
двигателните функции са силно нарушени, координацията е силно нарушена, така и
равновесието. При такава степен се изпада и в мозъчна кома и съответно има
сериозна опасност от настъпване на смъртен изход от потискане на центъра на
дишането. Вещото лице д-р Б. допълва, че концентрацията на алкохол в кръвта
потиска мисловните процеси, потиска и движението, двигателната активност,
„така, че едно коматозно състояние е свързано и с
пълно обездвижване, една прострация“. Сочи, че в
такова състояние той не би могъл да се движи, не би могъл да нанася удари, нито
да бяга.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, по-конкретно от обясненията
на подсъдимия – М.П.Х., дадени в ДП; от показанията на свидетелите М.П., дадени
в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, Р.Б.,
В.Н.А., М.Г., Н.П., З.П., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281,ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Н.А., дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281,ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, М.Г., а също и от
заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, съдебно - почеркова
експертиза, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
Относно анализа на свидетелските
показания:
А/ Показанията на пострадалия.
Показания на пострадалия М.Ж.П. са с
най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка. Макар П. поначало
да е заинтересован от изхода на делото и не може да не се счита за предубеден и
безпристрастен свидетел, според състава на съда не са налице основания за
съмнения в достоверността на дадените от него показания. В разпита му на ДП от 24.06.2015
г. сочи, че „..на 10.04.2015 г. посетих дискотека „Авеню“,…не
употребявам алкохол,… вечерта мина нормално,…на работа като охранители бяха мои
познати Р., А. и А., …към 05.00-06.00 часа реших да си ходя, като изчаках А. и Р.
да приключат работа,“. Допълва, че при излизане от дискотеката, навън на
площадката към „Пантеона“ имало сбиване, в което участвали около петнадесет
човека, непознати за него. Минавайки покрай групата
биещи се лица на път за паркинга, където били автомобилите на неговите приятели,
внезапно получил силен удар в областта на лявата част на лицето, вследствие на
което паднал на земята. Следващият му спомен бил в „спешен център“ на МБАЛ
„Света Анна“ гр.Варна, където бил прегледан и насочен за лечение в МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД гр.Варна.
Пострадалият
М.Ж.П. е разпитан и в хода на съдебното следствие на 25.09.2019 год., в който
той заявява, че инцидента с него се е случил през 2015 год. на „Великден“,
когато си тръгвал от дискотеката някой го ударил отзад. След това свидетелят
сочи, че няма никакъв спомен от цялата ситуация …“бях там като клиент, ….пих
някакво питие,… но не бях пиян, …тръгнахме и просто някой ме удари отзад,…..аз
губя съзнание и в болницата се съвземам,…никой не съм видял“. Допълва в
обясненията си, че“..аз не съм ходил в полицията да се жалвам, ..не съм
предприемал действия да издирвам кой ме е ударил, да пращам хора, …в полицията
казах това, което казвам сега, …само веднъж ме питаха, ..повече не са ме
разпитвали.“
Тези
негови показания съответстват на заключението на съдебно-медицинска експертиза
и от разпитаните по делото свидетели.
Б/ Показанията на свидетелите очевидци .
Св.Р.С.Б. в показанията си дадени на ДП от 25.06.2015 год. сочи следната
обстановка: „…работя като охранител във фирма „Фараон“ ЕООД, която охранява
клуб „Еуфория“, който се намира в ДКС –Варна….познавам М.П. от близо десет
години,..М. дойде в дискотеката сам,…М. остана с нас докато затворим „Еуфория“…часът
бе около 04.30 ч. - 05.00 часа малко преди да затвори „Авеню“,
докато стояхме на входа дойде едно момче, което искаше да влезе в „Авеню“, ние не искахме да го пуснем…управителката на „Авеню“, която се казва А. дойде и ми каза, че въпросното
момче е техен клиент, компанията му била вътре и по тази причина го пуснахме да
влезе, ..не съм го виждал да напуска сградата през нашия вход, …аз, М., А. и А.
си тръгнахме заедно, като се насочихме към колите си,…аз вървях последен,
останалите бяха пред мен на около десет метра,…малко преди вторите стълби,
които са пред лятната градина към бул.“Княз Борис І“ видях да се бият няколко
човека,…А. тръгна към тях да ги разтървава, А. също тръгна след него,..
..насочих се и аз към тях, …видях как едно от биещите се момчета се измъкна от
групата, мина покрай М., заставайки леко зад него и го удари с ръка стисната в
юмрук по лицето,..от удара М. падна на земята, …видях добре момчето, което
удари М., …разбрах, че се казва М. ***,…М. се качи в л.а марка „БМВ“, трета
серия с още няколко човека и замина.“
В дадените
в съдебно заседание обяснения от 14.11.2018 г. сочи, че нищо не си спомня от
случая. Допълва, че е имало инцидент пред дискотека „Еуфория“, но какво точно е
станало не може да си спомни, ...“мисля, че съм видял да нанасят удар на М., но
вече нищо не помня.“
В/ други свидетелски показания.
Макар и без особен принос по фактите са данните,
съобщени от свидетелите Н.П. и М.Г., които в качеството
си на полицейски служители като полицейски екип са посетили местопроизшествието
значително по-късно от момента на настъпване на инцидента. В прочетеното
показание по реда на НПК, св.М.Г. посочва, че към 10.04.2015 г. е бил служител
на ОД МВР – Варна, като е работел като полицай –ООР към Второ РУ –МВР – Варна.
Рано сутринта на 10.04.2015 г. около 05.30 часа бил изпратен от ОДЧ до
дискотека „Авеню“, намираща се в ДКС – Варна, във
връзка с подаден сигнал за лице в безпомощно състояние. На место не е установил
лице в безпомощно състояние, както и други лица. След това обходил целия район,
но не установил никакви лица съпричастни към подадения сигнал до МВР. Свидетелят
Н.П. обяснява, че “.. през месец април
2015 г. му е била разпределена – преписка, по която „снел“ обяснения от
установени по нея лица. Такова лице бил – Р.Б., който присъствал на инцидент с
пострадал – М. и посочил, че лице с име М., живущ *** е нанесло телесна повреда
на П.. Допълва: „В тази връзка посочих, че това е евентуалния извършител на
деянието“.
Показанията на свидетеля М.Б.Г.– Дава подробни обяснения
по случая от момента, в който му се е обадил по мобилния телефон подсъдимия с
молба да го прибере от дискотека „Авеню“ гр.Варна.
Сочи, че са приятели и от малки са израснали заедно. Обяснява, че М. му се е
обадил след 1-2 часа през нощта, „трудно се разбираше по телефона какво иска“.
„Вечерта играехме на компютърни игри с М. в дома му в с.Езерово“. Двамата се
придвижили до гр.Варна с л.а.“Рено“, собственост на Г.. „Аз влязох в
дискотеката и всъщност на входа на дискотеката той излизаше. Дори охраната му
помагаше да излезе, защото не беше в състояние да излезе сам“. Обяснява, че
помощта се изразявала в това - охраната го били хванали „под ръка“ и го предали
на свидетеля Г.и приятеля му М.. „М. го държеше от едната страна под мишница, а
аз от другата и го носехме“. Сочи, че като преминавали покрай дискотека „Еуфория“
забелязал „биещи се“ хора, които били на 10-20 метра от тях. След като ги
подминали св.Г.забелязал в близост до биещите се лица едно момче, което лежало
на земята в „несвяст“. Веднага се притекъл на помощ, като през това време М.
държал М.. Г.подробно описва, че около падналото на земята момче нямало други
хора. „Аз бях първия човек, който го хвана и го завъртя на една страна“. След
това се намесили и други хора – охранители, като един от тях го заплашил „с
тръба и псувни към него“. Г.обяснява, че охранителя се обърнал към него :„Дойде
и започна с обвинения към мен, защо удряте хората с боксове“. Свидетелят му
отговорил: „ какви хора сме удряли и какви „боксове“… виж колегата ти има
„бокс“, като визирал падналото на земята в безпомощно състояние момче. След
това отишъл при М. и М.. По-късно дошла полиция: „един полицай взе лични карти,
на М. взе картата, моята и на М. не ги взе“.
„Запалих „Реното“, сложихме Мариан отзад и
тръгнахме към с.Езерово, към М. да го оставиме. После
оставих М. и се прибрах.“
Показанията
на св. З.П.П. /в с.з. от 19.06.2019 г./ - сочи, че не
познава лично пострадалия, „нямам представа какво се е случило“, …Р.Б. ни се
обади да помогнем“,…“аз видях колегата в безпомощно състояние“,…“първата ми
работа беше да звънна на тел.112“, ..“отидохме в болницата“ След прочитане на
показанията му по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК сочи, че подписите в
протоколите му за разпит на свидетел не са негови - / визира тези от ДП на
29.09.2015 год., 28.07.2016 г., 12.10.2016 г. и 15.06.2017 г./. Поради което в
с.з. бе допусната и изготвена съдебно-графическа експертиза, която установи
автентичността на положените от него подписи в проведените разпити на ДП като
свидетел. В тях обяснява: „Нашата фирма охранява дискотека „Еуфория“, която се
намира в ДКС - Варна“,..“от централата ме изпратиха, че има сбиване пред
дискотеката“,…“като отидох там видях колегата Д., се опитва да свести непознат
за мене мъж, който лежеше в безсъзнание на земята“, ..“обадих се на тел.112, за
да извикат линейка“,..“имаше насъбрали се много хора,…след известно време
мъжът, който бе паднал на земята дойде в съзнание и то след като А. го полива с
вода“,…“не мога да кажа кой го е ударил, не съм ставал свидетел на инцидента с
пострадалия мъж“,..докато бях на място не е идвала полиция, тръгнах по маршрута
си и не изчаках пристигането на линейката.“
Показанията
на св.В.Н.А.. Сочи, че си спомня случая и това свое обаждане на тел.112.
Допълва: „Видях момчето, беше на земята, кървеше и беше в безсъзнание, …не съм
видяла някой да нанася удар на някого“, ..познавам момчето, доколкото се сещам
беше започнал работа в охранителната фирма“, ..
Показанията на свидетелката са прочетени по реда, предвиден в НПК в съдебно
заседание. Същата поддържа казаното от нея.
Съдът счита, че показанията на тези свидетели не са от съществено
значение за изясняването на делото и особено за инкриминирано деяние, тъй като
пряко не са възприели инцидента. При това положение съдът намира, че
показанията на посочените свидетели следва да бъдат отчитани при формирането на
фактическите изводи на съда само в частите, кореспондиращи на останалите
доказателства по делото .
Г/ Обясненията на подсъдимия.
В обясненията си по ДП подсъдимия М.П.Х. са
твърде лаконични. В тях посочва, че разбира в какво е обвинен.
Посочва, че на посочената в обвинението дата той не е удрял никой, тъй като
нямал причина за това.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия. Тук
следва да се подчертае, че подсъдимия не отрича, че е бил в дискотеката. Подсъдимият
отрича да е нанасял удари по пострадалия. По делото липсват категорични доказателства,
че М.Ж.П. е получил СТП от подсъдимия М.П.Х..
Съдът не
кредитира и извършените по делото разпознавания на лице – подсъдимия М.П.Х. по фотоснимки, с разпознаващ св.Р.Б. и А.Д..
Тези разпознавания на лице по фотоснимки са били извършени в пълен разрез с
разпоредбите на НПК и съдебната практика. Разпознаването на лица и предмети
е процесуално-следствена дейност, която цели установяване на тъждество между
лицата или предметите, за които са вече депозирани обяснения или показания и
тези, които са предявени на разпознаващото лице. Законодателят е регламентирал
изрично в разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 НПК реда за извършване на
процесуалното действие. Съгласно нормата на чл. 170 НПК преди извършване на
разпознаването, разследващият орган е длъжен да проведе разпит на разпознаващото
лице, като в хода на разпита трябва да установи по какво ще бъде разпознато
лицето. В този случай разпознаващият следва да посочи характерни черти на
разпознавания – ръст, телосложение, цвят и дължина на косата, цвят на очите и
други особени белези или подробно описание на предмета (когато се извършва
разпознаване на предмети). В случая от проведените разпити на св.Р.Б. и А.Д.,
непосредствено преди извършените две разпознавания формално са били посочени
характерни белези на лицето. Разпознаването обаче и в двата случая е било
извършено по фотоснимки. В разпоредбата на чл. 171, ал. 4 НПК е предвидено
изключение от общите правила за извършване на разпознаването, като
законодателят е допуснал осъществяването на това действие да стане чрез
показване на снимка на лицето за разпознаване. Доколкото това представлява
изключение от предвидения процесуален ред, законодателят е поставил условие
разпознаване по този начин да може да бъде извършено, само ако е невъзможно
показването на самото лице или предмет. Тази невъзможност трябва да бъде
обективно съществуваща и основана на наличните по делото материали. Това
предполага дейност на органите на досъдебното производство по установяване на
лицето и осигуряването му за разпознаване и едва след изчерпване на
процесуалните възможности за това – да се пристъпи към разпознаване по снимки.
Съдебната
практика приема, че отсъствието на такава дейност винаги ще води до съмнения
относно проведеното разпознаване по снимки и преценка на решаващия орган дали
да го ползва при вземане на решението си. В горния смисъл в Р.№367/2011 г. по
н. д. 1872/2011 г. II н. о. ВКС е приел, че разпознаването по снимки не е
съобразено със закона, тъй като името и адресът на подсъдимия са били известни
на органите на досъдебно производство, но по делото няма данни да е изпращана
призовка, лицето да е издирвано или да са правени други опити за осигуряването
му за разпознаването. Направен е извод, че не е налице предпоставката,
позволяваща изключението по ал. 4 –да не е възможно да се покаже самото лице.
По същия начин са интерпретирани и фактите в Р. 163/2010 г. по н. д. 668/2010
г. III н. о. ВКС. Преценено е, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение при провеждане на разпознаването по снимки, тъй като по делото е
установено, че в момента на извършване на действието подсъдимият не се е
намирал в населеното място където живее, а действието е извършено при условия
на неотложност; а съгласно Р. 404/2012 г. по н. д. 1245/2012 г. III н. о. ВКС –
тъй като лицето не е било намерено на установения адрес и не е било възможно
призоваването му, е налице невъзможност да бъде показано лично.
Съгласно
практиката на ВКС, винаги когато е било възможно извършване на разпознаването
по ал. 2 на чл. 171 от НПК, но въпреки това то е проведено по снимки, ще е
налице съществено нарушение на процесуални правила. В случая за провеждане на
разпознаването по фотоснимки на подсъдимия М.П.Х., отсъстват каквито и да било
доказателства подсъдимия да е бил призован за това действие, още по малко да не
е бил открит или да е отказал да участва в разпознаване. Адресът и телефонът на
подсъдимия са били известни на органите на разследването, въпреки това липсват
доказателства същия да е бил призоваван за тези следствени действия.
С оглед
всичко гореизложено, съдът намира, че не е бил спазен предвидения за това в НПК
ред и извършените действия разпознавания са били опорочени, поради което и не
кредитира протоколите от тези действия.
Характерът и механизмът на причиняване на травматичните увреждания
се установява в най-голяма степен от заключенията на назначените
съдебно-медицинска експертиза и разясненията, направени от вещите лица в
съдебно заседание се
установява, че пострадалия М.Ж.П. на
10.04.2015 год. е получил счупване на долната челюст на двете рамена, което е
обусловило затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2 месеца.
Всички описани травматични увреждания са резултат на действието на твърд, тъп
предмет, като би могло да бъде получено при удар с юмрук в областта пред ъгъла
на лявото рамо на долната челюст в посока отляво на дясно, при което се е
реализирало счупване на лявото рамо на долната челюст. С експертизата е
установено, че непосредствено след получената травма П., за период от няколко
минути е бил в състояние, което по своите клинични признаци съответства на
безсъзнателно състояние или мозъчна кома и че това безсъзнателно състояние е
обусловило разстройство на здравето, опасно за живота.
От
изготвената комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се
установява, че в 04.00 часа на 10.04.2015 год. съдържанието на етилов алкохол в
кръвта на подсъдимия М.П.Х., изчислена по формулата на „Видмарк“
и според свидетелските показания е била в порядъка на – 4.64 %о. Изчислената
концентрация отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване, като следва да
се има в предвид, че такова съдържание на етилов алкохол в кръвта води до тежко
потискане на функциите на централната нервна система, с обичаен резултат
изпадане в мозъчна кома и опасност от настъпване на смъртен изход. Експертизата
сочи, че при концентрация на „етанол“ над 3.00 – 3.50
%о, състоянието на интоксикирания се характеризира
със силно потискане на дейността на мозъчната кора, тежко нарушение на
координацията на движение и равновесието, силно забавени реакции и мисловен
процес, потискане на рефлексите, неразбираем говор, забавен пулс, понижена
температура и артериално кръвно налягане, повръщане, „изпускане“ по „малка
нужда“. При по-високи концентрации от 4.00 – 5.00 %о етилов алкохол в кръвта, задръжните процеси в ЦНС се разпространяват към по-низшите
мозъчни структури, като интоксикирания заспива, губи
съзнание и при достигане на потискането до мозъчния ствол и центровете на
дишането и сърдечната дейност, настъпва смъртен изход.
В
разясненията, които прави в съдебно заседание вещото лице д-р С. сочи, че такова наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия М.Х. означава тежка степен на алкохолно повлияване,
двигателните функции са силно нарушени, координацията е силно нарушена, така и
равновесието. При такава степен се изпада и в мозъчна кома и съответно има
сериозна опасност от настъпване на смъртен изход от потискане на центъра на
дишането. Вещото лице д-р Б. допълва, че концентрацията на алкохол в кръвта
потиска мисловните процеси, потиска и движението, двигателната активност,
„така, че едно коматозно състояние е свързано и с
пълно обездвижване, една прострация“. Сочи, че в
такова състояние той не би могъл да се движи, не би могъл да нанася удари, нито
да бяга.
В трайната съдебна практика се приема,
че под хулигански подбуди, като обстоятелство квалифициращо причиняване на
телесна повреда по чл.131, ал.1, т.12 от НК, следва да се разбират такива
подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на морала и към човешката личност /Решение № 264/26.06.2014 год. по
Н.Д. № 361/2014 г. на ВКС/. Задължително изискване е нанасянето на телесното
увреждане да се предшества или съпровожда от едно или няколко действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
самото причиняване на телесната повреда е мотивирано или пък е последица на
предприетите хулигански действия /в този смисъл Решение № 245/15.03.2017 год.
по Н.Д. №944/2016 год. на ВКС/. В настоящия случай от събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че в поведението и действията на
подсъдимия М.Х. липсват хулигански подбуди. Въпреки, че са налице непристойни
действия, то подбудите на подсъдимия не са такива, да нарушават грубо и
демонстративно обществения ред и да манифестират явно неуважение към обществото
и незачитане на правните норми.
Разпоредбата
на чл.
304 от НПК посочва хипотезите, при които подсъдимият следва да бъде
оправдан, а именно - когато не се установи, че деянието е извършено, че е
извършено от подсъдимия или че е извършено виновно. Съдът следва да се съобрази
при постановяване на съдебния си акт с нормата на чл.
303, ал. 1 от НПК, която категорично въвежда забрана за постановяване на
осъдителна присъда на базата на предположение (ППл.
ВС № 6 от 04.05.1978г). Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива
на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци.
Разпоредбите
на чл.
16 и чл.
303, ал. 2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за
невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла
в сила присъда. Правилата на справедливия процес по отношение на всяка от
страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната
действителност не само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната
житейска логика и натрупания социален опит /р. № 431 от 16.06.2003 г. по н. д.
№ 206/2003 г., II н. о. на ВКС/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :