Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 530/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Й.С.П. срещу Н.С.И. (починала в хода на производството, поради което на основание чл. 227 от ГПК са конституирани в качеството на ответници нейните наследници Н.С.С. и Е.С.Д.), З.С.М., Й.С.Н., Е.М.К., Е.Г.И., А.Д.И., Т.С.И., П.С.И., В.С., В.С.С., А.Т.А., В.Т.Б., Гоерги Д.И., З.Д.И., Г.Б.П., С.Б.С., А.С.С., Н.С.С., А.Н.В., Л.И.Д., Н.И.М., Н.И.Т., И.И.В., А.Г.А., В.Г.А., Г.С.А., Б.Г.А. (починал в хода на производството, поради което на основание чл. 227 от ГПК са конституирани в качеството на ответници неговите наследници Р.Б.А., Д.Б.Б., Т.Г.А., Р.Г.А.) искове с правно основание 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата притежава правото на собственост върху площ от около 2 кв.м., която е погрешно заснета в кадастралната карта на гр. К. в собствения на ответниците ПИ пл. №600, вместо в границите на собствения на ищцата ПИ пл №599.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ №599, включен в УПИ IV-204, кв. 12 по действащия кадастрален и регулационен план на с. К., област М.П. от 1977г., а ответниците са собственици на съседния ПИ №600. Поддържа, че при изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри неправилно част имота на ищеца с площ от 2 кв. метра била заснета и присъединена към имота на ответниците, вместо да бъде отразена като част от имота на ищеца. Искането е да бъде установено, че ищцата е собственик на погрешно заснетата към имота на ответниците площ.
Ответниците, чрез адв. П.С. от САК, в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба. Твърдят, че искът е недопустим. Поддържат, че ищцата не е била собственик на имота към момента на влизане в сила на плана. Твърдят, че спорната площ е придобита по давност от ответниците, респ. от техните праводатели.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 28.09.2004г. №95, том V, рег. №4141, н.д. №767/2004г. на нотариус С. Д. *** действие РС- Ихтиман, се установява, че А.С. Г., С. С.А., В. И.А. и Г.И. Ц. са прехвърлили на ищцата Й.С.Д. недвижим имот, а именно: 270.83/500 ид.ч. от дворно място , цялото с площ 500кв.м., находящо се в гр. К., кв. „М.П.“, обл. Софийска и съставляващо имот планоснимачен номер 599, включен в УПИ IV-204 по плана на гр. К., ведно с ½ ид.ч. от партерния и целия първи надпартерен етаж от построената в този поземлен имот триетажна вила „С.“.
От Решение №351/12.07.2010г. по гр.д. №80/2010г. на Софийски окръжен съд се установява, че е отхвърлен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД срещу Й.С.Д. за установяване на право на собственост на дружеството върху дворното място, съставляващо имот пл. №599, както и ½ ид.ч. от партерния етаж и първия етаж от построената в него триетажна вила „С.“. Със същото решение дружеството е осъдено на основание чл. 108 от ЗС да предаде на Й.С.Д. владението върху 1/6 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от партерния етаж на вила „С.“, както и е признато за установено на основание чл. 124 от ГПК, че дружеството е собственик на втория надпартерен етаж на вила „С..
От решение №670/27.09.2011г. по адм. №703/2010г. на АССО се установява, че по оспорване на Й.С.П. е отменена Заповед, с която е одобрен проект за изменение в кадастралния план за поземлен имот №600 в кв. 12 по плана на с. М.П.. Приложени са и горепосочената Заповед, уведомление за издаването ѝ и кореспонденция между община К. и ищцата.
По делото е представена техническа експертиза, изготвена във връзка с друго дело, а именно- дело №703/2010г. на АССО. Същата не следва да бъде обсъждана в настоящото производство. Фактът, установен с прието заключение на допусната експертиза, има доказателствено значение само по делото, по което е тя е допусната. Тази експертиза не може да се приобщава и ползва по друго дело (В този смисъл Решение №238/15.12.2016 по дело №3961/2016 на ВКС, ГК, I г.о.). Следва също така да бъде отбелязано, че в представената от ищцата техническа експертиза по друго дело липсва подпис на вещото лице.
От 2 бр. Удостоверение за наследници на С. Т.П. и Г.А. Стоименов се установява, че ответниците по делото са наследници на горепосочените лица.
От удостоверение от 27.02.2020г., издадено от Община К. (л. 122 от делото) се установява, че поземлен имот пл. №599 от 525кв.м., включен в УПИ IV- Балнеоложки комплекс в кв. 12 по плана на гр. М.П. е записан като собственост на Й.С.Д. въз основа на Нотариален акт №146, том III, рег. №2552, дело №425/2001г.; Нотариален акт №95, том V, рег. №1141, н.д. №767/2004г. и Решение на СОС по гр.д. №80/2010г.. Установява се също така, че поземлен имот пл. №600, включен в УПИ IV- Балнеоложки комплекс в кв. 12 по плана на гр. М.П. е записан като собственост на наследниците на Г.А. С. и С. Т. П. въз основа на Решение от 23.01.2006г. по гр.д. №107/2005г. на РС- Ихтиман, потвърдено с Решение №49/26.02.2007г. по гр.д. №581/2006г. на СОС и Решение №980/22.07.2008г. по гр.д. №4389/2007г. на ВКС.
От удостоверение от 12.03.2009г., издадено от РС- Варна, се установява, че по време на сключен граждански брак ищцата е била с имена Й.С.Д., а след прекратяване на брака на 03.05.2005г. е постановено да носи фамилното име „П.“.
От Решение от 23.01.2006г. по гр.д. №107/2005г. на РС- Ихтиман, потвърдено с Решение №49/26.02.2007г. по гр.д. №581/2006г. на СОС се установява, че е признато за установено по отношение на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, че наследниците на С. Т. П. и Г.А. С.са собственици на дворно място от 892 кв.м., образуващо парцел I-259 в кв. 31 по плана на гр. К., кв. М.П. от 1956г., съответно на такава част от 892кв.м. от парцел IV-204 в кв. 12 по регулационния план на кв. М.П. от 1977г.
От Акт №10/12.08.2012г. за непълноти и грешки в УПИ IV, имоти пл. №204,600,599 в кв. 12 по кадастралния план на гр. К., кв. М.П. се установява, че въз основа на горецитираните Решение от 23.01.2006г. по гр.д. №107/2005г. на РС- Ихтиман, потвърдено с Решение №49/26.02.2007г. по гр.д. №581/2006г. на СОС посоченият в същите имот е записан на наследниците на С.Т.П. и Г.А. С..
По делото са представени скица на процесните имоти, списък на отчуждените имоти в с. М.П., данъчна оценка на имот пл. №599, скица- проект за изменение на кадастралния план на гр. М.П. за имот №600 и комбинирана скица между стар и действащ план.
По делото е представена и картичка от хотел „Е.“ в гр. М.П., от която не се установяват релевантни за спора факти.
От показанията на св. Л. се установява, че тримата ответници, които присъстват в с.з. на от 20.10.2020г.- В.А., Н.С. и Р.А., имат имот в гр. М.П. в района на вила „В.“ или вила „С., че имотът се посещава от ответниците, че за двете сгради има различни входове.
От показанията на св. А. се установява, че свидетелят е виждал роднини на ответника Р.А. да наглеждат имота, в който се намира вила „С.“ или „В.“, че свидетелят не е виждал различно лице да ползва имота или да оспорва собствеността, както и че всяка вила си има вход, както и че има още един вход, за който свидетелят не посочи коя вила обслужва.
От показанията на св. Г., чийто дядо е брат на дядото на ищцата, преценени по чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата поддържа своя имот и че съседният имот е занемарен. Съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта, в която същата заявява, че съседният имот не е посещаван от 6-7 години, тъй като показанията ѝ в тази им част не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, и от изслушването на вещото лице инж. Ч. в съдебно заседание на 15.12.2020г. се установява, че последният приложен регулационен план е от 1977г., както и че е налице застъпване и разминаване на границата между двата имота, което е по-малко от половин метър (50см). Вещото лице уточнява също така, че процесната граница не е нанесена и в оригиналите, които се намират в Агенция по кадастъра, като дори при ново съобразяване на намиращите се в Агенция по кадастъра карти и ПУП за вила „С.“, то изводът отново би бил същият. Вещото лице заявява, че в представената по делото от ищцата техническа експертиза, изготвена по дело №703/2010г. на АССО, е допусната грешка по отношение на размера, като неправилно същият е определен на 1м., а при правилни изчисления всъщност се касае за 50см..
При така възприетата фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:
Предявен са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
По допустимостта. В ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба за недопустимост на иска поради това, че от съдържанието на исковата молба било видно, че не се целяло защита на право на собственост, а установяване на граница между имоти. Както в исковата молба, така и в уточнителните молби ищецът твърди, че при изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри неправилно част имота на ищеца с площ от 2 кв. метра била заснета и присъединена към имота на ответниците, вместо да бъде отразена като част от имота на ищеца, поради което прави искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата притежава правото на собственост върху площ от около 2 кв.м., която е погрешно заснета в кадастралната карта на гр. К. в собствения на ответниците ПИ пл. №600, вместо в границите на собствения на ищцата ПИ пл №599.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) влязъл в сила кадастрален план или регулационен план; 2) установяване наличието на грешка или непълнота в този план; 3) наличие на правен спор с ответника по отношение на площта, засегната от грешката или непълнотата; 4) право на собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката или непълнотата.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът следва да докаже възраженията си за придобиване на спорната площ от недвижимия имот по давност.
Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР / "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
От събраните по делото доказателства се установи, че последният приложен регулационен план е от 1977г..
Съдът намира, че по делото не се установи осъществяването на втората материална предпоставка за възникване на спорното право, а именно: наличието на грешка или непълнота в този регулационен план. От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза и изслушването на вещото лице инж. Ч. в съдебно заседание на 15.12.2020г. се установява, че е налице застъпване и разминаване на границата между двата имота, което е по-малко от половин метър (50см). Съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗКИР не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31. Към момента на образуване на делото (28.05.2019г.) е била в сила Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като е предвидено в ПЗР § 14, че същата се издава на основание чл. 31 ЗКИР и отменя Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 41 от 2005 г.). Съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2, б. „Б“ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. допустимите стойности на ΔS и ∂S за урбанизирани територии, когато координатите на точките в кадастралната карта са определени от графичен план или карта за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и сгради от допълващото застрояване са ΔS <= 90 сm и ∂S <= 60 cm. В чл. 18, ал. 1 от Наредбата е прието, че точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти, сгради и съоръжения на техническата инфраструктура се определя чрез изчисляване на стойностите на: 1. грешката в абсолютното положение на подробна точка (ΔS); 2. грешката в разстоянието между две подробни точки (∂S). Следва да бъде посочено, че по отношение на посочените в чл. 18 допустими грешки е налице идентичност между Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. и Наредба № 3 от 2005 г., поради което позоваването в обстоятелствената част на заключението на по- старата наредба не променя крайния извод. С оглед гореизложеното в конкретния случай при съобразяване на чл. 54, ал. 3 от ЗКИР, вр. чл. 18, ал. 4, т. 2, б. „Б“ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. съдът намира, че установената по делото разлика, която е по-малка от 50см., не следва да се смята за грешка, тъй като не надхвърля определената с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. допустима стойност от 60см, т.е. разликата е в рамките на допустимата от наредбата неточност. Поради това предявените искове следва да бъдат оставени без уважение.
По разноските:
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответниците направените разноски, но такива не се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от Й.С.П. срещу Н.С.И. (починала в хода на производството, поради което на основание чл. 227 от ГПК са конституирани в качеството на ответници нейните наследници Н.С.С. и Е.С.Д.), З.С.М., Й.С.Н., Е.М.К., Е.Г.И., А.Д.И., Т.С.И., П.С.И., В.С., В.С.С., А.Т.А., В.Т.Б., Г.Д.И., З.Д.И., Г.Б.П., С.Б.С., А.С.С., Н.С.С., А.Н.В., Л.И.Д., Н.И.М., Н.И.Т., И.И.В., А.Г.А., В.Г.А., Г.С.А., Б.Г.А. (починал в хода на производството, поради което на основание чл. 227 от ГПК са конституирани в качеството на ответници неговите наследници Р.Б.А., Д.Б.Б., Т.Г.А., Р.Г.А.) искове с правно основание 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата притежава правото на собственост върху площ от около 2 кв.м., която е погрешно заснета в кадастралната карта на гр. К. в собствения на ответниците ПИ пл. №600, вместо в границите на собствения на ищцата ПИ пл №599.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: