Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 06.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на десети септември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1527 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от
П.Д.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. А.Ц., против О.В.Б., гражданка на Р. ф., ЛНЧ **********,
с адрес: ***.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
17.09.2017г., в град К.. От брака си нямали родени деца.
Твърди, че непосредствено след сключването на гражданския брак,
ответницата си заминала за родината – Р. Ф., град Я.. Чували се по телефона,
като тя му заявила, че не желае да живее в Б. и иска ищецът да отиде да живее
при нея и нейните родители. След три - четири месеца обяснения по телефона,
ответницата отново се завърнали в Б.. След завръщането ѝ започнали
проблемите за това къде да живеят. Ответницата неколкократно му заявявала, че
не може да живее в Б. и иска да заминат за Р.Ф. и да живеят там. Ищецът
категорично отказал, тъй като никога преди да сключат брака не било ставало
въпрос да живеят в нейната родина. Всички планове, които били правили за
съвместното си бъдеще били свързани с живота им в Б.. В тези отношения се
намесил и нейният баща, като заплашвал ищеца по телефона, че бил длъжен да
отиде да живее при тях. Цялата тази ситуация много влошила отношенията между
съпрузите. Плановете им за съвместен живот в Б. изобщо не се обсъждали.
Настояванията да отидат да живеят в Р. започнали да прерастват в скандали.
Ищецът бил много изненадан реакцията на
съпругата си след сключване на брака, като първоначално си мислел, че това е
моментно състояние, което ще отмине. За негово голямо съжаление и разочарование
това не се оказало моментно състояние, а постоянно такова, което го натоварвало
непрекъснато и обтягало отношенията им. Към настоящия момент съпрузите почти не
си говорели.
Постепенно връзката им се изчерпала от необходимото съдържание. Нямали
вече планове за бъдещето. Нямали общи интереси. Единствените разговори били
само за това да се местят да живеят в Р.. Ищецът правел усилия да възстанови
връзката помежду им, но ответницата отказвала категорично каквито и да е било
възможности за подобряване на семейната атмосфера. Казвала, че ще се успокои
само ако напусне Б.. Тази натегната атмосфера в отношенията им довела до
духовно, емоционално и физическо отчуждаване. Макар и да били съпрузи, между
двамата липсвали нормални съпружески отношения – както духовни и емоционални,
така и физически. Нямали деца. Нямали общи интереси. Нищо не ги свързвало.
След като сключили граждански брак, заживели на посочения в исковата
молба адрес, в жилище, собственост на родителите на ищеца. Същите отдали имота
за безвъзмездно ползване с договор за ползване на недвижим имот, а те се
преместили да живеят в село П., в наследствен имот. Тъй като отношенията между
съпрузите били изключително обтегнати, ищецът започнал да се прибира в село П.
при родителите си. Там се чувствал много по-спокоен и можел да отпочине
нормално за следващия работен ден.
С оглед изложеното ищецът счита, че бракът им е лишен от необходимото
съдържание и брачната връзка е само формална. Моли съда да постанови решение, с
което да прекрати гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без
да се произнася по въпроса за вината; да предостави на него ползването на
семейното жилище, находящо се на адрес: гр. К., ул. „Д. ш.“ №***, вх.**, ет.**,
ап.**; да постанови след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно
име Б..
Ответницата, представлявана от особения представител адв. Б.Н. – Д.,
намира иска за основателен и моли съда да го уважи, тъй като от доказателствата
по делото се установило, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстроен.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 17.09.2017 г. с Акт за граждански брак №0145 от същата дата на Община
Карлово.
Представен е в заверен препис договор за ползване на недвижим имот от
09.10.2017 г., от който се установява, че родителите на ищеца – И. И. Б. и Д. Д.
Б., са предоставили на сина си за временно и безвъзмездно ползване собствения
си недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „Д. ш.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**.
От свидетелските показания на И. И. Б. се установява, че ищецът и
ответницата са сключили граждански брак на 17.09.2017 г. Непосредствено след
това съпрузите заживели на адрес: гр. К., ул. „Д. ш.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**,
собственост на свидетелката и съпруга ѝ. О.Б. била руска гражданка и
семейството ѝ се намирало там. Тя изпитвала затруднения с адаптацията си
в България, не знаела езика и нямала приятели. Започнала да настоява пред ищеца
да се преместят в Р., но той категорично отказал, защото всички планове, които
правели за съвместния си живот, били свързани с живота им в Б.. Отношенията
между съпрузите се влошили, тъй като не можели да постигнат съгласие къде да
живеят. На 20.05.2019 г. ответницата напуснала страната и оттогава не я били
виждали. Поддържала контакти по телефона със съпруга си, знаела, че се води
бракоразводно дело и била съгласна бракът им да бъде прекратен.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетеля Б., че страните не живеят като
семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна
взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна
връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези
обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от
страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения, и издръжката на детето.
Съпрузите нямат родено от брака дете, което да не е
навършило пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „Д. ш.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, е собственост
на родителите на ищеца. Предвид изразеното от него желание и доколкото няма
спор по този въпрос, след развода съдът следва да го предостави за ползване на
ищеца.
Относно фамилното име:
След развода ищцата ще носи брачната си фамилия Б..
Съдът аргументира този извод с разпоредбата на чл.53
от новия СК (ДВ, бр.47/2009 г.), която предвижда по-различна уредба и в частта
по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата не е
направила изрично искане за промяна на брачното си фамилно име, а при сегашната
уредба в СК, становището на съпруга по този въпрос е без правно значение.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, КРС определя окончателна държавна такса за
развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00
лв. внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва
да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по
допускане на развода.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на 17.09.2017 г. с Акт за
граждански брак №0145 от същата дата на Община Карлово граждански брак между П. Д. Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** и О. В. Б.,
гражданка на Р. ф., ЛНЧ **********, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. К., ул. „Д. ш.“ №**, вх.*, ет.*,
ап.** на П. Д. Б., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи брачното си фамилно име Б..
ОСЪЖДА О. В. Б., гражданка на Р. ф., ЛНЧ **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с.
в двуседмичен срок от връчването му.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: