МОТИВИ на присъда № 35/04.12.2018 г. по НОХД № 200/2017 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав
Срещу
подсъдимия М.А.М. са повдигнати обвинения за това, че:
1. „на
17.04.2016 г. около 20,00 часа в гр. *** по ул. „П.В.“, в посока към СОУ „Св.
Св. Кирил и Методий” управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост
на Л. А.М. в едногодишния срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 15-0323-000294 от 15.09.2015 г. на ВНД Началник
група към ОД МВР гр. Шумен, влязло в сила на 13.10.2015 г. за управление на МПС
без съответното свидетелство за управление -
престъпление но чл. 34Зв, ал. 2 от НК“;
2. „при
условията на продължавано престъпление в периода 29.06.2016 г. – 24.11.2016 г.
в гр. Велики Преслав и в гр. ***, пред служители на РУ-Велики Преслав,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********-Y,
валидно от 12.01.2016 г., на което е придаден вид, че е издадено в Кралство
Испания, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.“.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт се посочва, че „На 17.04.2016 г., около 20,00
часа, полицейски служители в РУ-В. Преслав М. Д. и Д. П. работели по охрана на
обществения ред в района на автогарата в гр. ***. Докато патрулирали, двамата
видели М.М., когото познавали по служба. Същият
излязъл от търговски обект-магазин, намиращ се на кръстовището на улиците
„Беласица“ и „З.Ж.Величков“. Бил сам и се качил в л.а. марка „***" с рег.
№ ***, на мястото на водача. Полицейските служители преминали със служебния лек
автомобил край автомобила, ползван от подсъдимия, като знаели, че същият не
притежавал свидетелство за управление на МПС и по този повод решили да го
изчакат на кръстовището на улиците „Дебър“ и „Черноризец Храбър“, за да
проверят дали ще управлява въпросното МПС. Изчакали известно време и тъй като
автомобилът не се появил, преминали от ул. „Черноризец Храбър“ по ул. „П.В.“.
Именно там, на разстояние около 20-30 м до дом № 2 на същата улица, по посока
СОУ „Св. Св. Кирил и Методий" и автогарата, се разминали с автомобила
управляван от М.. Полицейските служители видели, как подсъдимият спрял
автомобила пред дом № 2 на ул. „П.В.“, където същият понастоящем живеел. След това,
свидетелите извършили отново допълнителна проверка в регистрите на МВР и се
уверили, че действително М. не бил правоспособен водач на МПС. Установили, че
управлявания от обв. М. автомобил бил собственост на Л.
А.М.. За установеното от тях свид. П. изготвил докладна записка № УРИ
323-5426/19.04.2016 г. Въз основа на изготвената докладна записка М. бил
поканен на 17.06.2016 г. за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Лицето се явило пред полицейския служител М. Д., който му съставил АУАН, М. се
запознал със съдържанието му и вписал в него, че няма възражения. При извършена
последваща проверка в база данни на МВР, било
установено, че подсъдимият бил наказван по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство е наказателно постановление № 15-323-
00294/15.09.2015 г. издадено от ВНД Началник група към ОДМВР Шумен, РУ - В. Преслав
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, влязло в законна сила на 13.10.2015 г.
2. Във връзка с
горепосоченото деяние било образувано ДП № 204/2016 г. по описа на РУ – В.
Преслав, в хода на което, на 29.06.2016 г. М. се явил в сградата на РУ – Велики
Преслав пред разследващ полицай Д. и й представил оригинал на документ, за
който твърдял, че е свидетелство за управление на МПС, издадено в Кралство
Испания. От своя страна разследващият полицай представил документа на свид. Р.И.
– полицейски инспектор, за да се посъветва дали въпросното свидетелство било
автентично. Служителят по КАТ също не могъл да даде категоричен отговор и
документът бил върнат на лицето. На 01.07.2017 г. при привличането му към
наказателна отговорност в присъствието на упълномощения му защитник адв. П., М.
представил копие от въпросния документ с номер ********* от 12.01.2016 г.,
изразявайки готовност да представи и оригинала за сравнение.
На 21.09.2016 г. на път
II-73 – гр. Шумен – гр. Карнобат, до бензиностанция „Петрол", намираща се
на разклона за гр. ***, около 14,00 часа, свидетелите И. и М. - полицейски
служители при РУ-В. Преслав изпълнявали служебните си задължения. Около 14,00
часа спрели за проверка л.а. „Пежо 607" с рег. № ***. Установили, че водач
на автомобила бил подсъдимият. Полицейските служители поискали документите му
за проверка и тогава той им представил свидетелство за управление на МПС с №
*********-Y,
валидно от 12.01.2016 г. Тъй като нямало как на място да проверят
автентичността му, го върнали на М. и за констатираното от тях съставили
докладна записка.
На 24.11.2016 г. свидетелите
М. Д. и П. – полицейски служители при РУ-В. Преслав били дежурни по охрана на
обществения ред. Около 17,50 часа в гр. ***, на ул. „Черноризец Храбър“ спрели
за проверка водачът на л.а. марка „Ауди А” с рег.№ ***, тъй като забелязали, че
същият нямал поставен предпазен колан. При проверката констатирали, че водач на
МПС бил М.М.. Полицейските служители поискали
документите му за проверка и подсъдимият им представил описаното по-горе
свидетелство за управление на МПС. За констатираното административно нарушение
за управление на МПС без предпазен колан на водача М. бил съставен фиш, в който
било описано и представеното от него свидетелство за управление на МПС. В хода
на разследването, подсъдимият доброволно предал свидетелство за управление №
*********-Y.
Въз основа на отправени молби за правна помощ, бил получен първоначален и
допълващ отговор от Областна прокуратура на гр. Мадрид, с приложено към нея
писмо от Областно пътно управление на Мадрид, в което се сочи, че след справка
в регистъра на водачите на МПС на Главна пътна дирекция било установено, че не
фигурира лице, притежаващо свидетелство за правоуправление с посочените лични
данни. Също така не фигурира и като М.М.. С номер *********-У не можело да се влезе в Регистъра на
водачите и нарушителите па Главна пътна дирекция, тъй като символите били
повече, отколкото притежава един документ за самоличност 01М1.
Установено е по делото, че М.
е посещавал Кралство Испания, но нямал адресна регистрация там.“.
Представителят
на държавното обвинение – прокурорът от ВПРП, в публично съдебно заседание,
след приключване на съдебното следствие поддържа обвиненията, като посочва, че
те са доказани чрез събраните по делото доказателства. Пледира за налагане на
наказания, както следва: за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК – „Лишаване
от свобода” в размер на една година и три месеца и „Глоба“ в размер на 1000
лв.; за престъплението по чл. 316, ал. 1 от НК – „Лишаване от свобода” в размер
на една година, на основание чл. 23 от НК да му бъде определено общо наказание
„Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът пледира за
постановяване на оправдателна присъда поради липса на доказателства,
установяващи както обективната, така и субективната страна на престъпните деяния.
Излага, че по обвинението по пункт първи, по делото не било доказано, че именно
подсъдимият управлявал процесното МПС. Напротив, били събрани доказателства, че
в описаните време и място, процесният автомобил бил управляван от неговия брат.
Освен това, счита, че по отношението по пункт втори липсва умисъл у подсъдимия,
доколкото същият посещавал курс за правоуправление в Кралство Испания и след
това многократно и безпрепятствено ползвал издаденото му свидетелство за
управление на МПС. Моли, подзащитният му да бъде
оправдан изцяло.
Подсъдимият М.М., в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения
по повдигнатите му обвинения. Същият не се признава за виновен, като се
присъединява към становището на защитника си.
При последната дума, изложена по
реда на чл. 297 от НПК, подсъдимият М. заявява, че не се признава за виновен.
Съдът, след като обсъди на основание чл.
13 и чл. 14 от НПК всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия М.М., показанията на свидетелите Д.П., М.Д., Р.И., Т.И., М.М., Л. М., Н.Г., Г.П., М.Д. и П. П.,
депозирани пред съда, писмените доказателства по делото, предявеното на
страните веществено доказателство, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
М.А.М. *** заедно със свид. Н.Г. (при условията на
фактическо съпружеско съжителство). Същият няколкократно пребивавал за известно
време във Федерална република Германия и в Кралство Испания, за да полага труд.
През втората половина на 2015 г. М. бил в посоченото кралство в гр. Севиля,
като по настояване на работодателят му, участвал в курсове за придобиване на правоспособност
за управление на МПС. За целта, същият заплатил сума в размер на 1200 евро,
като инструкторът му бил от турски произход, като цялото обучение и изпитът
били проведени на турски език. След успешното полагане на изпити, на подсъдимия
било издадено свидетелство за управление на МПС № *********-Y, валидно от
12.01.2016 г. до 12.01.2026 г. М. започнал да управлява превозни средства, на
териториите на Кралство Испания, Федерална република Германия, Република Румъния
и Република България. В родината си, подсъдимият бил спиран за извършване на
проверка по спазване на разпоредбите на ЗДвП, като след извършването
й,полицейските служители му връщали свидетелството.
През
месец април 2016 г. подсъдимият се намирал на територията на Република
България, тъй като се очаквало през м. май съжителката му Г. да роди общото им
дете. На 16.04., обаче, поради неразположение на същата, посетили болнично
заведение в гр. Шумен където ги уведомили, че детето ще се роди по-рано от
очакваното и то всеки момент. Поради това, подсъдимият, Г. и семейството й, още
същият ден закупили мебели и принадлежности за отглеждане на новородено. На
следващия ден – на 17 април, двамата пребивавали през целия ден вкъщи, като сглобявали
мебелите. Вечерта на посочения ден, домът им бил посетен от брата на подсъдимия
– Л. М.. Последният пребивавал от около 8-9 години във Федерална република
Германия, като периодично се завръщал в страната. Л. М. притежавал два леки автомобила,
единият от които ползвал само в България – марка „***” с рег. № ***. На
посочената дата вечерта, свидетелят заедно с приятелката си – свид. Г.П.,
посетили дома на подсъдимия, находящ се в гр. ***, ул. „П.В.“ № 2, както често
правели през този период. Тъй като бременната Г. пожелала да пие боза,
свидетелят М. се насочил към магазин в града, като за целта управлявал описания
по-горе автомобил по улиците на града. Именно него забелязали полицаите М. Д. и
Д. П., които преминали край магазина със служебния си автомобил. Тъй като
двамата знаели, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС,
издадено в Република България и поради външната прилика на същия с брат му,
приели, че именно М. М. ползва автомобила и решили да го изчакат до близко
кръстовище. Тъй като автомобила не преминал оттам, те се насочили в близост до
дома му и там, на разстояние от около 50 метра видели паркирането на автомобила
и слизащият от него водач, който влязъл във входа на жилището. Полицейските
служители не предприели действия по установяване на самоличността на водача и
изискване на документите му, а продължили да изпълняват служебните си
задължения и едва по-късно изготвили докладна записка.
Изложените
фактически положения се установяват от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: от горепосочените
обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелите Л. М., Н.Г., Г.П., М.Д. и П. П., както и от относимия
към предмета на доказване горепосочен писмен доказателствен материал.
В
подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са гореизброените
кредитирани от съда свидетелски показания, събрани по делото. Те допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи,
по време и следващи обсъжданата деятелност на подсъдимия, пряко и косвено
възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването,
мястото, конкретните действия на подсъдимия. Същите са логични, непротиворечиви
и кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
В
подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по
делото писмени доказателства, изброени по-горе, които съдът оцени като относими
към предмета на доказване в настоящото производство,както и предявеното
веществено доказателство.
1. По чл. 304 от НПК – съдът
намери, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимия за осъществено управление
на МПС без съответно свидетелство за управление не е доказано по несъмнен и
категоричен начин.
На първо място, следва да се
приеме, че на 17.04.2016 г., около 20,00 часа в гр. *** по ул. „П.В.“, в посока
към СОУ „Св. Св. Кирил и Методий" лекият автомобил марка „***" с рег.
№ *** бил управляван от свид. Л. М.. В тази насока са обясненията на подсъдимия
и кредитираните от съда свидетелски показания на Л. М., Н.Г., Г.П.. Действително, полицейските служители, разпитани като
свидетели-очевидци са категорични, че именно подсъдимият управлявал превозното
средство. Същите, обаче, се базират на наблюденията си от разстояние от около
50 метра, полицаите не са спрели за проверка водача, за който са имали
съмнения, че е подсъдимият, за да констатират самоличността му и да изискат
представяне на свидетелство за управление на МПС, а са се доверили на външните
си възприятия. Установи се, обаче, по делото, че действително е налице
изключителна външна прилика между подсъдимия и брат му – свид. Л. М.. Горното
се доказа освен от показанията на свидетелите, вкл. и свид. П., но и чрез
личните възприятия на членовете на съдебния състав.
Поради горното, съдът намира, че не
е налице осъществено от подсъдимия изпълнително деяние, покриващо фактическия
състав на чл. 343в, ал. 2 от НК.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът намира за недоказано извършването
от подсъдимата М. на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
НК. А именно, в хода на настоящото наказателно производство не се
установи, че същият, на 17.04.2016 г., около 20,00 часа, в гр. ***, обл. Шумен, по ул. „П.В.”, в посока към СОУ „Св. Св. Кирил
и Методий”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***” с
рег. № *** собственост на Л. А.М. без съответно свидетелство за управление, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП №
15-0323-000294 от 15.09.2015 г., издадено от ВНД Началник-група към ОДМВР –
Шумен, РУ - Велики Преслав, влязло в сила на 13.10.2015 година.
2. По чл. 304 от НПК – съдът намери, че
повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимия за осъществено съзнателно
ползване от неистински чуждестранен официален документ не е доказано по несъмнен и
категоричен начин.
Доказа
се, по делото, че свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********-Y, валидно от 12.01.2016 г. до 12.01.2026 г., на което е придаден
вид, че представлява писмено изявление на издаващ орган: 27,00 в Кралство
Испания е неистински документ. Горното се доказва чрез изисканата справка от
Областна прокуратура на гр. Мадрид. Установи се също така, че подсъдимият
няколкократно се ползвал от този документ чрез представянето му на органите на
МВР при извършваните му проверки при управление на моторни превозни средства.
Според настоящият състав, не се доказа по категоричен начин, че М. се ползвал
от свидетелството съзнателно.
Установи се чрез събраните гласни доказателства, че подсъдимият, по време на
пребиваването си в Кралство Испания посещавал курс за придобиване на
свидетелство за управление на МПС, който се провеждал на владения от него
турски език, като заплатил съответната такса за това. Същият твърди, че курсът
се провел в гр. Севиля, като издържал изпит чрез кормуване и чрез решаване на
листовки. Тези му твърдения се подкрепят от показанията на свидетелите Л. М., Н.Г.,
Г.П., които напълно кореспондират с изложените от М. в
обясненията му факти. По делото не са събрани доказателства, оборващи тези
твърдения – чрез извършване на процесуално-следствени действия в Кралство
Испания, поради което съдът намира, че приетото в обратен смисъл в обвинението
е недоказано. Съзнанието на подсъдимият, че документът е истински се затвърдило
и чрез многократното му представяне на различни полицейски служители, вкл.
установеното по делото – пред контролни органи в ОДМВР – Шумен, при условията
на липсата на предприети непосредствено пред подсъдимия, по време на съответния
пътен контрол, действия.
При
така установените факти по делото следва да се направи изводът, че у М. не е
бил налице посоченият в обвинението умисъл за осъществяване на обективната
страна на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК при условията на
продължавано престъпление. Същият не е съзнавал, че издаденото му свидетелство
за управление на МПС е неистинско. Ето защо, следва категорично да се приеме,
че липсва субективният елемент на това вменено с обвинението престъпление.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът намира за недоказано извършването
от подсъдимия М. на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. А
именно, в хода на настоящото наказателно производство не се установи, че същият,
в периода от 29.06.2016 г. до 24.11.2016 г., в гр. Велики Преслав и в гр. ***,
обл. Шумен, при условията на продължавано
престъпление, пред служители в Районно управление *** при ОДМВР - Шумен, съзнателно се ползвал от неистински
чуждестранен официален документ – свидетелство за управление
на моторно превозно средство № *********-Y, валидно от 12.01.2016 г. до
12.01.2026 г., на което е придаден вид, че представлява писмено изявление на
издаващ орган: 27,00 в Кралство Испания,
когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Предвид изложеното, съдът прие, че на основание чл. 304
от НПК, подсъдимият М.А.М. следва да бъде признат за невинен и го оправда по
повдигнатото му обвинения.
Тъй като подсъдимият е признат за невинен по обвиненията,
по което са направени разноски, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът
намери, че тези разноски следва да останат за сметка на държавата.
Съдът, на основание чл. 112, ал. 2 и ал. 4 от НПК вр. арг. от чл. 10, ал. 1, т. 3
от ЗБЛД, вр. § 1, т. 2, б. „а”, и „б” от ДР на ЗБЛД, разпореди иззетото като веществено доказателство – неистински чуждестранен официален документ –
свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********-Y,
валидно от 12.01.2016 г. до 12.01.2026 г., на което е придаден вид, че
представлява писмено изявление на издаващ орган: 27,00 в Кралство Испания, представляващо нередовен личен документ, да се предаде
на ОДМВР - Шумен.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: