№ 202
гр. гр.Велинград, 18.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20225210200259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 и 6 от НПК.
Районна прокуратура Велинград с постановление от 11.07.2022г. е прекратила
наказателното производство на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК по
досъдебно производство вх.№ 943/2019г. по описа на РП Велинград и ЗМ № 431/19г. по
описа на РУП Велинград, водено срещу „неизвестен извършител“, за това, че на 11.08.2019
г. на път II – 84 км, 27+250 в посока на движение от с.Варвара към гр.Велинград, при
управление на моторно превозно средство са нарушени правилата за движение, като по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на АЛ. ЕМ. К. от гр.София -
престъпление по чл.343, ал.1, „б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
На 03.08.2022 г. е постъпила жалба от АЛ. ЕМ. К. от гр.София, ул.“Тодор Каблешков“
№61, вх.А, ет.6, ап.16 - пострадал по досъдебно производство № 431/2019г., по описа на
РУМВР-Велинград, прокурорска преписка № 943/2019 г., по описа на РП Пазарджик, ТО-
Велинград, чрез повереника му адв.М.Б. П. от САК, в която обжалва постановлението на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, като необосновано и
незаконосъобразно.
Излага следните съображения: На първо място наблюдаващия делото прокурор не бил
обсъдил в цялост събрания и приобщен по реда на НПК доказателствен материал. Правните
изводи посочени в обжалваното постановление от 11.07.2022г. на РП - Пазарджик, ТО-
Велинград били в противоречие със събрания по разследването доказателствен материали,
както и в несъответствие с материалния закон. Нарушени били в значителна степен правата
на пострадалия.
На второ място при действието но чл.227 от НПК-предявяване на разследването
1
пострадалия направил искания, бележки и възражения, съгласно чл.229, ал.1 и ал.2 от НПК.
С тях било изразено и желание след изпълнението на исканията на пострадалия, отново
материалите по разследването да му бъдат предявени. В случая била нарушен чл.229, ал.З от
НПК, тъй като наблюдаващият прокурор не се произнесъл във визирания седемдневен срок
по исканията, бележките и възраженията на пострадалия, а и не го бил уведомил за такова
свое произнасяне. Въпреки, че това произнасяне на наблюдаващия прокурор не подлежало
на обжалване, без да е връчено същото, то нямало как да влезе в сила, така че прокурорът да
продължи по нататъшните си компетенции по делото. Липсата на изрично произнасяне от
прокурора по така направените от пострадалия искания и съответно невръчването на такова
произнасяне на пострадалия и повереника му било в противоречие с императивната
процесуална норма на чл.229, ал.3 НПК и така било нарушено правото на обективно
разследване, на защита в хода на досъдебното производство, поради което и следвало да
бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Същевременно това
процесуално нарушение било отстранимо, но не можело да бъде отстранено в хода на
съдебното производство -предвид характера му, което от своя страна налагало отмяна на
обжалваното постановление и връщането на делото на прокурора при РП - Пазарджик, ТО-
Велинград за отстраняването на нарушението.
На трето място неправилно наблюдаващият прокурор възприемал и се мотивирал за
фактическата обстановка по делото, съобразно доказателствата. Подробно съображенията му
в тази насока били обективирани в приложеното по делото постановление, изготвено от
разследващия полицай за предявяване материалите по разследването. Иска се съд да се
запознае с исканията на пострадалия в постановлението за предявяване на досъдебното
производство и да се произнесе по същество в производство по чл.243, ал.5 от НПК.
На четвърто място неправилно наблюдаващият прокурор възприемал показанията на
водача на „Ауди Кю 7“ - Тошо Бозов, който заявявал, че видял, че пред него да му
присветват автомобили и затова спрял на местопроизшествието. Тези показания
противоречали на свидетелските показания на Петър Иванов и Борислав, които заявявали, че
са видели л.а. „Ауди Кю 7“ за завива посока Цигов Чарк, около четири минути след
произшествието. Този автомобил съответно те не са видели да се връща, както твърди
водача му Бозов. Не бил намерил за нужно наблюдаващият прокурор да изясни обективната
истина с повторен разпит на Бозов или с очни ставки между свидетелите.
Противоречиви били и показанията на К. и Манчева, която заявявала, че срещу
управлявания от К. мотоциклет се движел автомобил и затова К. паднал, при условие такъв
автомобил в насрещната лента за движение да не е установен и К. и други свидетели не
потвърждават нейния разпит. Не е проведена очна ставка за установяване на обективната
истина.
Не бил изискан снимковия материал в цялост, изготвен от експертите на МВР на
местопроизшествието и снимковия материал от служебния поЛ.йски автомобил, снабден с
камери за видео наблюдение и дошъл пръв на място. По този начин щели да се установят
номера на автомобили и свидетели очевидци. Този снимков материал се пазел в МВР, но
2
въпреки искането му не се представял по делото.
На пето място не се тълкували критично действията на Бозов в светлината
на факта, че същият е напуснал местопроизшествието, което е съставомерно, съгласно НК и
ЗДвП поведение, като не е останал на място до идването на пътна полиция за изясняване на
случая. Спорен били и въпроса и дали действително Бозов се е върнал на
местопроизшествието, съответно къде е направил обратен завой при условие, че пътя не
позволява такъв и тези му действия не са видени от горепосочените свидетели.
Наблюдаващият прокурор не бил подложил на критичен анализ показанията на Бозов и не
положил усилия да установи истинността им. В тази връзка наблюдаващият прокурор
изобщо не се произнесъл, защо приема логически противоречивите показания на св.Бозов за
правдиви, а тези на свидетелите Петър и Борислав изобщо не обсъжда в процесното
постановление.
Не били положени и усилия да се установи и визираното от К., като свидетел-
очевидец Л. с евентуално име Щерева.
На шесто място наблюдаващият прокурор не бил взел предвид разпоредбата и на
чл.42, ал.З от ЗДвП, а именно, че: „Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е
длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг
начин.“
Освен това и телесната повреда на К. също била неустановена до момента обективно,
като средна, тъй като според материалите по делото в лявото му бедро и в момента се
намирал дебел метален винт с дължина около 30 см., който държал бедрената му кост в
цялост и този винт щял да остане там до живот.
На седмо място автотехническата експертиза, приета от наблюдаващият прокурор за
обективно отразяваща фактическата обстановка на местопроизшествието боравела с
вероятности при непълнота на свидетелските показания и неизяснена фактическа
обстановка.
Настоява се и на това, че разследването по досъдебното производство продължавало
четири години, без да били извършени необходимите действия по разследването и без
основателна причина за провеждането му в срок, далеч над визирания в НПК, като и в
големи периоди от време- години не били извършвани никакви действия по разследването, а
това е създало реална предпоставка за погиване на доказателства.
По тези съображения се иска да бъде отменено Постановлението от 11.07.2022г. на РП
- Пазарджик, ТО-Велинград, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 431/2019 г., по описа на РУМВР- Велинград, прокурорска преписка №
943/2019 г., по описа на РП - Пазарджик. ТО- Велинград и да бъде върнато делото на РП -
Пазарджик, ТО-Велинград за изпълнение на исканията, бележките и възраженията на
жалбоподателя, направени от него в постановлението за предявяване на разследването,
както и да се дадат задължителни указания по събиране на доказателства в пълнота с цел
изясняване на обективната истина.
3
Съдът като се запозна с наведените в жалбата доводи и съображения, и прецени
събраните в хода на предварителното производство, по приложеното дело, гласни и
писмени доказателства, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, право на обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо Л., което
право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок
от получаването на преписа от постановлението и кръга на тези лица не може да бъде
разширяван.
В разглеждания случай жалбата пред РС – Велинград срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство от прокурор при РП – Велинград е подадена
АЛ. ЕМ. К. от гр.София имащ качеството на пострадало Л., на 03.08.2022г. Обжалваното
постановлението му е връчено лично на 27.07.2022г. Срокът от една седмица по чл.243, ал.4
от НПК изтича на 03.08.2022г. – ден сряда и присъствен ден, на който и ден е подадена
жалбата.
При което и жалбата е подадена от Л. имащи право на жалба и в срока по чл.243, ал.4
от НПК и като такава е процесуално допустима.
По същество съдът намира жалбата и за основателна поради следното: По делото са
извършени множество действия по разследването, концентрирани предимно в разпит на
свидетели и изготвяне на СМЕ и две СТЕ. В съответствие с твърденията на жалбоподателя,
от материалите по ДП се констатира действително да е наЛ. противоречие между
показанията на пострадалия К. и свидетелката Ц.М, изразяващи се в наличието, съответно
липсата на насрещно движещ се автомобил срещу мотоциклета управляван от К., давел до
наложителност на маневра прекъсваща предприетото от него изпреварване. От показанията
на св.Манчева се установява тя да очевидец на инцидента, като пътувала по същото време и
място с пострадалия, а заедно с нея е пътували и съпруга й. Не само това противоречие в
показанията на двамата свидетели К. и Ц.М не изяснено в досъдебното производство, чрез
поисканото от пострадалия извършване на очна ставка, но и показанията на св.Ц.М не са
проверени, чрез разпит поне на пътуващото с нея Л..
В обжалваното ПрП липсват каквито и да било съображения, за това защо се дава вяра
на показанията на Манчева, а не на твърденията на К., като такива изобщо не са изложени.
В съответствие с твърденията на жалбоподателя, в ДП изобщо не са извършвани
действия по установяване истинността на показанията св.Тошо Бозов, като в тях дори
липсва отговор на въпроса имало ли други насрещно движещи се автомобили
непосредствено преди да му сигнализират с присветване с фарове за настъпил инцидент.
4
Неоснователни съдът намира съображенията на жалбоподателя, че Постановление от
11.07.2022г. на РП е незаконосъобразно тъй като прокурор на се бил поизнесъл по исканията
на пострадалия направени след предявяване на разследването 229, ал.3 НПК, в законовия
срок, както това произнасяне да не съобщено и от тук да не влязло в сила, поради следното:
на първо място разследването е предявено на К. на 29.04.2022г. и на същата дата от него са
направени възражения и искания за извършване на нови действия по разследването. Във
връзка с тях е постановено Постановление от 29.04.2022г. на наблюдаващия прокурор, на
осн. чл.229, ал.3 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.3 НПК „По исканията,
бележките и възраженията по ал. 2 наблюдаващият прокурор се произнася в срок до седем
дни с постановление, което не подлежи на обжалване“. Произнасянето на прокурора е
направено в законовия срок. Това му постановление не подлежи на обжалване, респективно
като необжалваемо влиза в сила от постановяването му, а не и предвиден ред за
съобщаването му на страните.
Друг е въпроса, че в мотивите на въпросното Постановление от 29.04.2022г. прокурора
е приел, че са извършени всички възможни действия по разследването. Определено това не
отговаря на обективната истина, след като на 16.11.2021г. е постъпила справка от
„Национална система“ 112, че за инцидента на 11..08.2019г. веднага сред обаждането на
св.Ц.М се е обадило Л. с имената Егор Малишев. Таест наЛ. са били данни за наличие на
още един свидетел на инцидента, но той не е изобщо разпитван по досъдебното
производство. Респективно показанията на св.Ц.М са единствените такива, на които
прокурора е основал извода си да няма данни за извършено престъпление, и поради това е
прекратил НП. Дори и този извод да се окаже отговарящ на събраните доказателства, то той
в случая не е мотивиран в достатъчна степен, за да може да се извърши преценка от съда за
неговата обоснованост и от тук законосъобразност.
Предвид изложеното, съдът счита, че подадената жалба е основателна и като такава
следва да се уважи, а постановление от 11.07.2022г. за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК, по пр.пр. ДПвх.№
943/2019г. по описа на РП Велинград и ЗМ № 431/19г. по описа на РУ- Велинград, да се
отмени.
Ето защо следва делото да се върне на прокуратурата за отстраняване на
констатираните пропуски, чрез събиране на допълнителни доказателства по надлежния ред,
като след нова и достатъчно задълбочена оценка на доказателствения материал ще следва да
се направи и нов извод относно наличието или липсата на осъществено престъпление.
По изложените съображения и на осн. чл. 243, ал.5, т.3 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на ТО –Велинград към Районна прокуратура –Пазарджик от
11.07.2022г., с което на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по пр.преписка ДП вх.№ 943/2019г. по описа на РП Велинград и ЗМ №
5
431/19г. по описа на РУ- Велинград, за извършено престъпление по чл.243, ал.1, б.“б“,
вр.чл.242, ал.1 от НК, със задължителни указания за събиране на допълнителни
доказателства, дадени в мотивите на настоящето Определение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране, с частна жалба, в седемдневен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –Пазарджик.
След влизане в сила, заверен препис от определението, ведно с досъдебното
производство и оригинала на обжалваното постановление, да се върнат на РП -Велинград, а
оригиналите на определението и жалбата, както и препис от обжалваното постановление да
се приложат към делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6