№ 82
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17 в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „Б.а.и.“ ЕАД срещу отказ № 20210615103408-2/
16.06.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да заличи
вписания на 02.04.2018 г. по партида на дружеството „С.м.к.“ АД – в несъстоятелност
особен залог на търговско предприятие, по който заложен кредитор е „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
1
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е
заличаване на вписания на 02.04.2018 г. по партида на дружеството „С.м.к.“ АД – в
несъстоятелност особен залога на търговско предприятие, по който заложен кредитор е
„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.
При подаване на заявление за вписване, заличаване на определени обстоятелства и
обявяване на актове в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да
извърши вписването или обявяването, съответно да постанови отказ, е длъжно на първо
място да направи проверка на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от
оправомощено лице и дали е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред.
В чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ е посочено кои лица са оправомощени да заявят в търговския
регистър вписване и заличаване на определени обстоятелства, както и обявяване на актове и
те са следните: 1) самото дружество, действащо чрез законния си представител или адвокат,
който е надлежно и изрично упълномощен да го представлява в регистърното производство,
2) прокуриста на търговеца, 3) друго лице в предвидените по закон случаи, 4) изрично
упълномощен да представлява дружеството адвокат, както и 4) съставителят на финансовия
отчет по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, който следва да е упълномощен да
направи това с нотариално заверено пълномощно.
В хипотезата на заявяване в търговския регистър на вписване или заличаване на
обстоятелства, свързани с вписването в този регистър на учреден особен залог, който с оглед
заложеното имущество подлежи на вписване в този регистър, за да бъде противопоставен на
трети лица, в специален закон се съдържа изрична норма, с която е предвидено кои лица
имат правото да направят искане до длъжностното лице по регистрация за вписване
съответно заличаване на тези обстоятелства, като те се различават от тези, които са
легитимиарни да сторят това съгласно общите норми на чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
ЗТРРЮЛНЦ. Това е разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, която
регламентира кои лица имат право да искат вписване на обстоятелство относно учреден
особен залог както в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/, но така също и във
2
всеки един друг регистър, в който особен залог, учреден върху определен вид имущества
подлежи на вписване съгласно чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, какъвто е и търговският регистър, в който
се вписва особения залог, учреден върху дял от търговско дружество и върху търговско
предприятие съгласно чл. 19, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 ЗОЗ. В тази норма е предвидено, че
вписване може да се заяви от: 1. длъжника, залогодателя, съответно от заложния кредитор -
в случаите на учредяване на залог по този закон; 2. купувача и продавача по договор за
продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената; 3. ползвателя и
лизингодателя по договор за лизинг и 4. друго лице в предвидените по закон случаи. С
оглед на това и при прилагане на нормата на чл. 27, ал. 3 ЗОЗ, следва да се приеме, че право
да подаде заявление за заличаване на вписан по партидата на дружеството „С.м.к.“ АД – в
несъстоятелност особен залога на търговското му предприятие, имат следните правни
субекти: 1) самото дружество, действащо чрез законния си представител или адвокат, който
е надлежно и изрично упълномощен да го представлява в регистърното производство, който
има качеството на длъжник по заложеното вземане, както и на залогодател, както и 2)
заложният кредитор, който е „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.
Заявлението, по което е постановен обжалваният отказ, не е подадено от търговеца,
по партида на който е вписан особения залог, който е и длъжник по заложеното вземане и
залогодател, нито пък от заложния кредитор, а от юридическото лице „Б.а.и.“ ЕАД, което
твърди, че е приобретател на недвижими имоти, които са част от имотите, които се включват
в търговското предприятие на „С.м.к.“ АД – в несъстоятелност и като такива са предмет на
особения залог, чието заличаване се иска. Това дружество се позовава на този факт и на
нормата на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, като счита, че при нейното прилагане трябва да се приеме, че
той има положението на залогодател, което му дава правото да заяви за вписване в
търговския регистър заличаването на посочения особен залог.
В чл. 13, ал. 1 ЗОЗ е предвидено, че всяко лице, на което залогът може да бъде
противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога,
и има положението на залогодател. При тълкуване на тази правна норма се налага извода, че
за да се приеме, че едно лице, което не е страна по заложното правоотношение към момента
на неговото възникване, има качеството на залогодател, трябва да се установи настъпването
на два факта, които са следните; - че то е придобило имуществено право, което е част от
заложеното имущество по учредения особен залог и – че към момента на това придобиване
особеният залог, учреден върху съответното имущество, е противопоставим на това лице. За
да се приеме, че един особен залог е противопоставим на третите добросъвестни лица,
каквото качество в общия случай има и приобретателят на заложеното имущество, съгласно
чл. 12, ал. 1 ЗОЗ трябва да бъде установено, че към момента на осъщественото придобиване
залогът е вписан в съответния регистър, който по отношение на залога на търговско
предприятие е търговският регистър /чл. 12, ал. 3 вр. чл. 21, ал. 2 ЗОЗ/.
При извършена от съда справка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър
по партидата на „С.м.к.“ АД – в несъстоятелност, се установява, че учреденият по реда на
ЗОЗ особен залог на търговско предприятие, чието заличаване на вписването се иска, е
вписан по партидата на залогодателя на 17.01.2011 г., като това вписване е заличено на
11.03.2015 г. Впоследствие на 20.04.2018 г. е извършено ново вписване на този особен залог
в търговския регистър по партида на залогодателя и длъжник по обезпеченото вземане
„С.м.к.“ АД – в несъстоятелност. Следователно за периода от 11.03.2015 г. до 19.04.2018 г.
особеният залог на търговско предприятие, учреден в полза на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, не е бил вписан в търговския регистър по партидата на залогодателя,
поради което и по аргумент за противното от чл. 12, ал. 1 и ал. 3 ЗОЗ този залог не е бил
противопоставим на трети добросъвестни лица, които са придобили имуществени права,
които са част от търговското предприятие на „С.м.к.“ АД – в несъстоятелност, което е
предмет на този залог. Противопоставимост на залога на трети добросъвестни лица за
посочения период от време не произтича от извършеното на 20.04.2018 г. ново вписване на
този особен залог, тъй като то не представлява подновяване на вписването по чл. 30, ал. 2
3
ЗОЗ и следователно няма ред от датата на първоначалното вписване, защото не е извършено
преди изтичане на предвидения в закона петгодишен срок на действие на първоначалното
вписване на залога, а едва след неговото заличаване и има ред от датата на извършването си,
т.е. от 20.04.2018 г. Такава противопоставимост на залога на трети добросъвестни лица за
периода от 11.03.2015 г. до 19.04.2018 г. не произтича и от разпоредбата на § 5 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 2018 г., която е обявена за противоконституционна с
Решение на Конституционния съд на република България № 8 от 2021 г., което е обн. в ДВ,
бр. 48 от 2021 г. и следователно към момента не съществува в правния мир и от нея не
произтичат права, включително правото на противопоставимост на трети лица на отново
вписани особени залози, чиито вписвания са били надлежно заличени.
От представените в производството доказателства се установява, че заявителят
„Б.а.и.“ ЕАД е придобил правото на собственост върху недвижими имоти, които твърди, че
са били част от търговското предприятие на „С.м.к.“ АД – в несъстоятелност към момента
на учредяване на особения залог, чието вписване се иска да бъде заличено, на 21.07.2015 г.,
към който момент този залог не е бил надлежно вписан в търговския регистър и към който
момент по изложените в предходния абзац аргументи той не е противопоставим на трети
добросъвестни лица /старото вписване е било заличено, а новото вписване все още не е било
извършено/. Ето защо и доколкото не се твърди приобретателят на заложеното имущество
„Б.а.и.“ ЕАД да е недобросъвестен, то този залог не може да му бъде противопоставен, което
означава, че този правен субект не придобива качеството залогодател съгласно чл. 13, ал. 1
ЗОЗ. Следователно посоченото търговско дружество не е легитимирано съгласно чл. 15
ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 27, ал. 3 ЗОЗ да подаде заявлението за заличаване на вписването на този
особен залог, което е извършено отново на 20.04.2018 г. и подаденото от него заявление е
недопустимо. Трябва да се посочи, че новото вписване на залога на търговско предприятие
от 20.04.2018 г. не може да засегне придобитите от „Б.а.и.“ ЕАД по силата на
разпоредителната сделка имуществени права, тъй като тя е сключена преди неговото
извършване. С оглед на това съдът счита, че заявителят освен, че не е легитимиран да
поиска заличаване на вписването на този особен залог в търговския регистър, той няма и
правен интерес да иска осъществяването на тази последица, защото това вписване не
накърнява негови права.
Доколкото в правомощията на длъжностното лице по регистрация, определени в
нормите на ЗТРРЮЛНЦ, е предвидено, че същото може да извършва само следните
действия - да извърши вписване, да извърши заличаване на вписването, да обяви
представения акт, както и да постанови мотивиран отказ, но не е предвидено правомощието
му да постановява акт, с който да прекратява образувано регистърно производство, то в
случаите като настоящия, при които се констатира, че подаденото заявление е недопустимо,
длъжностното лице трябва да постанови отказ, както е направено. Ето защо жалбата,
подадена срещу отказ № 20210615103408-2/ 16.06.2021 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, следва да бъде оставена без уважение.
Агенция по вписванията е направила искане за присъждане на направени разноски за
защита в настоящото съдебно производство, което е неоснователно. Както беше посочено
Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството, поради което и няма
право на разноски, направени за изложени в неговия ход становища.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Б.а.и.“ ЕАД срещу отказ №
20210615103408-2/ 16.06.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията да заличи вписания на 02.04.2018 г. по партида на дружеството „С.м.к.“ АД – в
4
несъстоятелност особен залог на търговско предприятие, по който заложен кредитор е
„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5