№ 20510
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20231110119537 по описа за 2023 година
Ищецът „*** излага в исковата молба, че ответницата има качеството на
собственик на топлоснабден имот с адрес ***, находящ се в гр. София, п.к.
***, обл. София, общ. Възраждане, бул.“***, вх.А, ет.4 и е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага доводи за
наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена
не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с
което да бъде установено по отношение на Д. С. П. с ЕГН:**********, че
дължи на *** сумата от 3426,11 лева, от които 3227,32 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до
изплащане на вземането, 165,81 лева - мораторпа лихва за забава от
15.09.2020г. до 25.05.2022г., както и суми за дялово разпределение 28,41 лева -
главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
1
31.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,57 лева - лихва за
периода от 01.02.2022г. до 30.04.2022г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител, оспорва исковете. Възразява за частично погасяване на
процесните вземания по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „*** не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
Представен договор за дарение, оформен в нотариален акт №98/2012г.
от който се установява, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот.
Поради изложеното се установява пасивната й материално-правна
легитимация и качество клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Предвид изложеното съдът
приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150
2
ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им
приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 3255,74лева за топлинна
енергия и 28,41лева за дялово разпределение, размерът на лихвата за забава
върху главницата за ТЕ е 165,81лева, върху главницата за дялово
разпределение 4,57лева.
Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените
от вещото лице размери, които съотъветства на посочените в исковата молба.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което
следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено
по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото
решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280,
ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността
тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
3
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за
погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е.
преди 31.05.2022г.
Според вещото лице по ССЕ няма процесни вземания с настъпил падеж
три години преди 31.05.2022г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 1529,65лева, които следва да
се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от *** с ЕИК *** срещу
Д. С. П. с ЕГН:**********, че дължи на *** сумата от 3426,11 лева, от които
3227,32 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 31.05.2022г. до изплащане на вземането, 165,81 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 25.05.2022г., както и суми за дялово разпределение
28,41 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
4,57 лева - лихва за периода от 01.02.2022г. до 30.04.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. С. П. с ЕГН:**********
да заплати на „*** с ЕИК *** направени разноски в исковото и заповедното
производство в размер на 1529,65лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „*** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5