РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 05.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5149/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 53919/18.04.2018
г., предявена
от А.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П. НА Р.Б., с адрес: гр. София,
бул. „*******.
Ищецът А.Г.Г. твърди, че на 26.08.1999 г., било образувано предварително
следствие № 207/1999 г. по описа на Столична следствена служба. На 26.08.1999
г., ищецът бил разпитан за първи път, като от началото на 2000 г. започнали
интензивни следствени действия, а ищецът бил обявен и за общонационално
издирване и бил арестуван. С постановления от 11.10.2001 г. и от 30.11.2001 г.,
спрямо ищеца била взета мярка - принудително довеждане.
С постановление от 17.06.2002 г., ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал.1, предл. 2-ро, вр. с чл. 20, ал. 2 НК,
за това, че чрез използване на неистински частни и официални документи е
получил без правно основание и намерение да присвои чуждо движимо имущество на
стойност 668 190.48 лева, като деянието е в особено големи размери и
случаят е особено тежък.
През 2003 г., Софийска градска П. внесла обвинителен акт по обвиненията,
повдигнати на ищеца, и било образувано НОХД № 859/2003 г. по описа на Софийски
градски съд. За периода от 15.07.2003 г. до 23.11.2007 г. били проведени над 26
на брой открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал лично.
С присъда № 51/23.11.2007 г., ищецът бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и бил осъден на 7 години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, както и отнемане половината от имуществото му.
С присъда № 5/2015 г. по ВНОХД № 652/2013 г., Софийски апелативен съд
отменил присъдата на СГС и оправдал ищеца по повдигнатите му обвинения. В
периода от 30.10.2013 г. до 04.03.2015 г., Софийски апелативен съд провел 10
съдебни заседания.
С Решение № 10/28.01.2016 г., Върховният касационен съд на Р.Б. потвърдил
изцяло присъдата на Софийски апелативен съд, която влезнала в сила на
28.01.2016 г.
Ищецът твърди, че до започване на наказателния процес срещу него е нямал
сериозни медицински заболявания, а кръвно му налягане било в норма. В резултат на преживения стрес,
теглото на ищеца се повишило. През 2009 г., на ищеца била поставена диагноза
хиперинсулинемия и му се налагало да посещава многократно ендокринолог. От
12.06.2012 г. до 22.06.2012 г., ищецът бил приет на лечение с диагнозата
псориазис вулгарис. На 05.07.2012 г. се оказало, че от свръхтеглото, ищецът има
и ортопедични проблеми. От 08.07.2014 г. до 14.07.2014 г., ищецът бил приет за
лечение с диагназа: Затлъстяване. Дислипидемия. Артериална хипертония 1-ва
степен. През 2014 г., на ищеца била поставена диагноза: тежък по степен синдром
на обструктивна сънна апнея. Освен това, ищецът твърди, че през периода, в
който е бил заподозрян и обвиняем, е бил подложен на изключителен психически
тормоз. Под предтекст, че се укрива, ищецът бил показно задържан и отвеждан в
следствието. Физическият и психическият тонус на ищеца се понижили
чувствително, започнал да чувства постоянно напрежение, сънят му тотално се
нарушил. Ищецът не можел да си отпочива, да се възстановява, непрекъснато се
чувствал отпаднал. Влошило се цялостното му здравословното и психическото
състояние. Развил хронично депресивно състояние, продължаващо и до предявяване
на исковата молба. Ищецът изпитвал срам,
неудобство, когато се явявал пред съда или органа по разследването, затворил се
в себе си, намалил контактите си с приятели и близки. Преживял тежко
разочарование, страх и огорчение за неблагоприятното развитие на съдбата на
цялото си семейството. Ищецът бил с
уронен престиж и авторитет пред роднини, близки и колеги. Претърпял
сериозни психологически и неврологични травми, които имали отражение и към
предявяване на исковата молба, с
нарушени функции на нервната система – ищецът бил лесно възбудим, имал стресова невроза, бил
обзет от общо безпокойство, имал астматични прояви, свързани с психическото му
състояние).
Воденото срещу ищеца наказателно производство му
причинило и имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лева – за предварителното производство, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500 лева – за съдебното производство, както и
апарат за дишане на стойност 2500 лева.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати: сумата от 311 709.96
лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 5 200 лева - обезщетение за
имуществени вреди.
Сумите
се претендират, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016 г. до окончателното
плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни и недоказани.
Ответникът сочи, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени
вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Спрямо
ищеца не била определяна мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална
принуда изразяваща се в „задържане
под
стража, включително като мярка за
неотклонение, домашен арест“, „задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки“, „както и други случаи на лишаване от свобода в
нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи“. Липсата на такива
мерки водела до това, че същите не били и „отменени“, поради което и не била
налице законовата предпоставка за възникване на отговорността на П.. Ответникът
твърди, че независимо, че повдигнатото обвинение е било за тежко престъпление,
спрямо ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение - „подписка“, която не е ограничила правата му и и не се
е отразил на начина на живота му. Липсвали доказателства и представителите на
държавното обвинение да са разгласявали воденото срещу ищеца наказателно
производство, поради което, око същото е станало достояние на други лица, за
това не може да бъде отговорен ответникът.
Ответникът излага съображения, че искът за
неимуществени вреди е недоказан, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за
твърдените вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Не били доказани и
твърденията на ищеца, че е налице причинна връзка между здравословните му
проблеми и воденото производство, тъй като от медицинската документация било
видно, че се касае за здравословни проблеми с 30 - годишна давност. Ответникът
оспорва иска за обезщетяване на
неимуществени вреди и по размер, като сочи, че претенцията от
311 709.96 лева е прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД
и трайната съдебна практика. Сочи, че
наказателното производство е продължило малко над 13 години, което
предвид престъплението, за което е било повдигнато обвинение, усложнената
престъпна дейност, в съучастие с още 8 лица, е в рамките на разумния срок. В
тази връзка следвало да се съобрази и процесуалното поведение на ищеца и на
другите участващи в производството лица, както и обстоятелствата, че от
привличането на ищеца в качеството на обвиняем до внасянето на обвинителния
акт, въпреки сложността на делото, е изминала само една година, в съдебната фаза, делото не е
било отлагано по причина представителя на държавното обвинение, както и това,
че производството е било забавено в съдебната си фаза.
Ответникът
оспорва и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като твърди,
че същите не са доказани. Сочи, че представените доказателства не установявали
заплащане на посочените адвокатски хонорари. Липсвали и доказателства, че
увреденото здравословното състояние на ищеца е в резултат на повдигнатото
обвинение.
Евентуално,
ответникът прави възражение за прекомерност на заплатените
адвокатски възнаграждения с оглед на фактическата и правна сложност на
наказателното производство и моли, същите да бъдат намалени в предвидения в
Наредба № 1/2004 г. размер.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Ищецът А.Г.Г. е бил
изпълнителен директор (член на Съвета на директорите) на „СФБ К.П.“ АД – видно
от решение № 9/24.06.1998 г. и удостоверение от 02.02.1999 г., и двете по ф.д.
№ 7734/1992 г. на СГС, ФО.
На 26.08.1999 г., с
постановление на следовател при Специализирана следствена служба, е било
образувано следствено дело № 207/1999 г. по описа на Специализирана следствена
служба (л. 62 и л. 292 от настоящото дело).
На същата дата - 26.08.1999
г., А.Г.Г. е дал обяснения (л. 63 и сл. и л. 293 и сл.), които на 07.09.1999 г.
е допълнил (л. 67 и л. 295 и сл.).
На 16.05.2000 г., по сл.д. №
207/1999 г. по описа на СпСлС, А.Г.Г. е
бил разпитан в качеството на свидетел (л. 69-72 и л. 297-298). На същата дата, Г.,
в качеството си на разпознаващо лице, е участвал в извършеното
процесуално-следствено действия – разпознаване на лица, за което е бил съставен
представеният по делото протокол (л. 73 и л. 299).
С постановление от 11.10.2001
г. на следовател при СпСлС е постановено принудителното довеждане на А.Г.Г. за
разпит по сл.д. № 207/1999 г. по описа на СпСлС (л. 89 и л. 306). В
постановлението е посочено, че Г. е бил редовно призован да се яви в качеството
на свидетел, не се е явил, не е посочил уважителни причини, не се е свързал по телефона, и разпитът му е
наложителен.
На 30.10.2001 г., Г. е бил
разпитан като свидетел по сл.дело (л. 78 и л. 302). На 31.05.2002 г. е отново е разпитан, като
свидетел (л. 86 и л. 309).
На 17.06.2002 г. по сл.д. №
207/1999 г. по описа на СпСлС, ищецът А.Г.Г. е бил привлечен като обвиняем за това, че
през периода от 22.07.1999 г. до 15.08.1999 г., в гр. София, в гр. Добрич и в
с. Венчан, Варненска област, в съучастие с още четири лица, чрез използване на
неистински частни и официални документи, е получил без правно основание, с
намерение да присвои и присвоил чуждо движимо имущество – 562 490 литра
дизелово гориво в 10 ж.п. цистерни, на
стойност 668 190.48 лева, собственост на „Е.П.“ ООД, като деянието е в
особено големи размери, представляващо особено тежък случай - престъпление по
чл. 212, ал. 4, вр. ал.1, предл. 2-ро, вр. с чл. 20, ал. 2 НК (л. 90 и л. 310).
С постановлението за привличане
на обвиняем от 17.06.2002 г., спрямо А.Г.Г. е била взета мярка за неотклонение
„Подписка“, като А.Г.Г. е бил задължен да не променя местоживеенето си и да се
явява при призоваване.
С постановление от 13.09.2002
г. на следовател при Националната следствена служба е постановено
принудителното довеждане на А.Г.Г. за разпит по сл.д. № 207/1999 г. по описа на
НСлС. В постановлението е посочено, че Г. е бил редовно призован да се яви в
качеството на свидетел, не се е явил, не е посочил уважителни причини, че няма постоянно местоживеене, не живее на
адреса си и се укрива (л. 102 и л. 314).
На 26.09.2002 г.,
Г. е бил
разпитан като обвиняем по делото (л. 104 и л. 316 и сл.), на 14.01.2003 г. му е предявено
предварителното производство (л. 107 и л. 319) и на 28.01.2003 г. следовател от
НСлС е изготвил обвинително постановление (л. 108 и л. 320).
През 2003 г., Софийска градска П. е внесла обвинителен
акт в Софийски градски съд за образуване на съдебно производство срещу А.Г.Г.
(и останалите обвиняеми по сл.дело).
С
присъда от № 51/23.11.2007 г. по НОХД № 859/2003 г. по описа на СГС, НК, 18-ти състав,
А.Г.Г. е признат за виновен в това, че в
периода от 22 юли до 15 август 1999 г., в градовете София и Добрич, както и в
с. Венчан, Община П., Варненска област, поделение на МО 26900, действайки в
съучастие като съизвършител с О.В.М.,М.И. З., П.М.У.и Т.Х.Х., чрез използване
на неистински документи – за регистрация на фирма ЕТ „И.Е.– Д.Г.“, и други,
получил без правно основание, с намерение да го присвоят и присвоили чуждо
движимо имущество - 562 490 литра дизелово гориво – десет броя ж.п. цистерни, собственост на „Е.П.“ ООД, на стойност
568 567.88 лева – големи размери, поради което и на основание чл. 212, ал.
4, вр. ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 54 и чл. 57 НК, е осъден на
седем години лишаване от свобода, като е оправдан по предявеното обвинение по
чл. 212, ал. 5 НК по квалификацията „особено големи размери, представляваща
особено тежък случай“ и за разликата до размера по обвинителния акт от
668 190.48 лева. Присъдата е постановено, наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и конфискация на
½ част от цялото налично имущество на Г., както и му е наложено
наказание лишаване от право да заема ръководна и управленческа дейност и да
упражнява професия търговец, за срок от 9 години.
С
присъда № 5/04.03.2015 г. по ВНОХД № 652/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НК,
присъдата на СГС от 23.11.2007 г. е отменена по отношение на А.Г.Г. в
наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната част, както и в частта
относно определения режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
в частта относно определените наказания „конфискация“ и „лишаване от права“,
вместо което подсъдимият А.Г.Г. е признат за невиновен и правдан да е извършил
престъплението по чл. 212, ал. 4 (стар ал. 3), вр. ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
Присъдата на Софийски апелативен
съд е била оставена в сила изцяло – с решение № 10/28.01.2016 г. по н.д. №
1456/2015 г. по описа на ВКС, ІІ НО, и е влязла в сила на 28.01.2016 г.
Видно от представените
протоколи от открити съдебни заседания, при разглеждане на делото от СГС, САС и
ВКС са били проведени общо 35 открити съдебни заседания, на които А.Г.Г. се е явявал лично (л. 133 и сл., и л. 243 и сл.).
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р Р.В.Х. – специалист по Вътрешни болести и Нефрология, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице, след като се е
запознало и е анализирало представената
по делото медицинска документация, е приело, че въпреки стресогенните моменти в
хода на продължителния съдебен процес, не е налице убедителна причинна връзка
на установените заболявания и събитията в хода на наказателното производство,
за периода от първия разпит на 26.08.1999 г. до влизането в сила на
оправдателната присъда на 28.01.2016 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Р.Р.и И.Т.А..
Свидетелят
Райнов е син на жената, с която А.Г. живее на фактически съпружески начала от
над 20 години. Към датата на разпита (11.02.2019 г.), свидетелят и ищецът живеели
в едно домакинство. Свидетелят заявява, че му е известно наказателното дело
срещу ищеца, по което обвинението било много сериозно. Ищецът споделил на
свидетеля, че е отишъл да си сменя документите и го задържали, за ден или два.
От тогава, начинът на живот на ищеца се променил. Ищецът започнал да говори за
обвинение и затвор, обстановката в дома му станала „кофти“, започнала да не му
върви работата, започнал да се кара с майка на свидетеля. Наказателното дело се
отразило много негативно на ищеца, той бил постоянно в лошо настроение, затворил
се в себе си. Спрял да се занимава с нещата, с които преди това се занимавал.
Свидетелят сочи, че ищецът има икономическо образование, бил един от
директорите на Софийска фондова борса и се надявал да продължи „в тази посока“.
Но хората запознали да го отбягват, като че ли изгубили доверие в него, и
ищецът спрял да се занимава „изобщо с това“. Впоследствие започнал да помага на
майката на свидетеля (която била счетоводител) в счетоводството.
Свидетелят
А. познава ищеца 1972 г., двамата били състуденти, като до 1977 г. били заедно
непрекъснато. Подновили срещите си преди 10 - 15 години. Свидетелят сочи, че
преди ищецът е бил нормален, нито слаб, нито дебел. Преди 10 - 15 години, когато
отново се видели, ищецът бил коренно променен, съвсем различен, много
надебелял. Ищецът споделил на свидетеля, че е много притеснен, че има дело
срещу него, по което е осъден, и че чака потвърждение за нещо, за което казал,
че не е виновен. Казал и че ако се потвърди присъдата трябва да влезе в
затвора.Ищецът явно се чувствал зле, имал здравословни проблеми, през нощта спял с маска.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността
на П. на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението
за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П. на Р.Б. (като централизирана и единна система) е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като
осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията
по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му
обвинение; да е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди
и между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице
причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва
да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица.
В
настоящия случай се установи, че с постановление от 17.06.2002 г. по сл.д. № 207/1999
г. на СпСлС, на ищеца А.Г.Г.
е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал.1,
предл. 2-ро, вр. с чл. 20, ал. 2 НК (л. 90 и л. 310).
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 28.01.2016 г., присъда присъда №
5/04.03.2015 г. по ВНОХД № 652/2013 г.
на САС, А.Г.Г., е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване
на престъпление по чл. 212, ал. 4 (стар ал. 3), вр. ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието
на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Относно
иска за заплащане на сумата от 311 709.96
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
За
установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства (чрез разпита на свидетелите
Райнов и А.), от които съдът приема за доказано по делото, че провежданото
наказателно производство се е отразило неблагоприятно на ищеца.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 17.06.2002 г. до влизане в сила на постановената
оправдателна присъда на 28.01.2016 г., ищецът е имал неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че доказването на релевантните за
спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени
към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от
обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността.
Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо
отделение, по делото Й. срещу България (L. v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да
се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.
212, ал. 4 (стар ал. 3), вр. ал. 1, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението
между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид
конкретните обстоятелства по делото, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение (решение №
532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г.
по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия.
В
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в
цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през който е
продължило процесното наказателно производство, наказанието, предвидено за
престъплението, за което ищецът е бил обвинен, както и възрастта на ищеца към момента на образуване на досъдебното
производство – 48 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално активен.
Съдът съобрази и че не се
доказаха твърденията на ищеца, че повдигнатото и поддържано срещу него
обвинение трайно е увредило З.то му. Видно от СМЕ, не е налице
убедителна причинна връзка на установените заболявания и наказателното
производство.
При
отчитане на всички тези критерии и обстоятелства съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 25 000 лева.
Този размер на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра
за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. За разликата до пълния предявен размер от 311 709.96
лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Посочената
сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на
оправдателната присъда – 28.01.2016 г., до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи
изпадат в забава (в този смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно
иска за заплащане на сумата от 5 200
лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпяна загуба, изразяваща се
в разходи за адвокатско възнаграждение (2700 лева) и разходи за апарат за дишане
(2500 лева).
Както
беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две от
предпоставките за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране
на отговорността на ответника, остава да бъде установено извършването на
разходите, представляващи имуществени вреди, както и наличието на причинна
връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, което не е извършено от ищецът. В т. 11 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
По
делото е представена фактура № 577/29.07.2014 г., издадена от „С.и З.“ ЕООД,
като доставчик на описаната във фактурата сока – дихателен апарат за лечение на
сънна апнея, с получател А.Г.Г., за сумата от 2500 лева. Като се остави настрана въпросът, че липсват
доказателства, че посочената във фактурата сума е била заплатена от ответника
(напр. фискален бон, нареждане за превод и т.н.), не се установява и причинна
връзка между този разход и и обвинението в престъпление, което не е извършено
от ищецът. Както беше посочено, ищецът не
доказа, че в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка от
незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение същият се е разболял от
посочените в исковата молба заболявания, включително и от заболяването, което е
наложило закупуването на дихателния апарат.
Претенцията за тази сума е неоснователна.
Видно
от договор за правна защита и съдействие № 124770 от 26.09.2002 г. (л. 102 и л.
313) и договор за правна защита и съдействие № 262967 от 28.04.2004 г. (л. 264),
за процесуално представителство и адвокатска защита в досъдебното и съдебното
производство, ищецът е заплатил
съответно 200 лева и 500 лева, или общо 700 лева. Налице е и пряка
причинна връзка между така претърпяната от ищеца имуществена вреда и
незаконното обвинение. Възраженията на ответника в тази връзка са
неоснователни. Същевременно липсват доказателства, че ищецът е извършил други
разходи за процесуално представителство в съдебното производство.
Следователно,
искът следва да се уважи за сумата от 700 лева, а за разликата до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Посочената
сума е дължима от 28.01.2016 г., до окончателното й погасяване.
Относно разноските: Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива в
размер на 2500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договори за правна помощ, приложени на л. 12 и л. 329 от делото. В открито съдебно заседание на 13.05.2019 г.
ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е
поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, след като взе предвид, че адвокатското възнаграждение
е под минималния размер, предвиден в чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че същото не следва да се
намалява. Същевременно, обаче, двата
договора за правна помощ са сключени от ищеца с двама процесуални
представители, а съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на възнаграждение
за един адвокат, т.е на 1250 лева.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение (1250
лева х 0.08).
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 155.25 лева, в т.ч.: 12 лв. – ДТ за предявената
искова молба и банкова такса за превод и 143.25 лв. – ДТ за съдебни
удостоверения, такси и разноски за преписи от наказателното дело.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден, да заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 300 лева - разноски
по делото (депозит за експертизи, л. 231), от внасянето на които ищецът е бил
освободен.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на А.Г.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***:
-
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 25
000 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 207/1999 г. по
описа на СпСлС, за което е оправдан с влязла в сила присъда присъда
№ 5/04.03.2015 г. по ВНОХД № 652/2013 г.
на САС, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от 700 лева –
главница, представляваща обезщетение за имуществените вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, причинени на ищеца от незаконното му
обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 207/1999 г. по описа на СпСлС,
за което е оправдан с влязла в сила присъда присъда № 5/04.03.2015 г. по
ВНОХД № 652/2013 г. на САС, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2016 г. до окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 100
лева – възнаграждение за един адвокат и сумата
от 155.25 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, исковете чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на:
- разликата над 25000
лева до пълния предявен размер от 311 709.96 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, и
- разликата над 700 лева до пълния
предявен размер от 5 200 лева - обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА П. НА
Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 300 лева – разноски по делото,
представляващи депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: