Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 356 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Н.З.П.
*** против решение № 615 от 27.07.2020 г., постановено по АНД № 779/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден електронен фиш серия К №
2252535, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на касатора, за извършено
нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4
във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от същия закон е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева. В
жалбата се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение. Като
касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на
материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на
делото по същество чрез отмяната на електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, в
депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба с вх. № 263356 от
24.09.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва нейната основателност. Моли съда
да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивната
инстанция. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният
електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП като съдържа всички
посочени в чл. 189, ал. 4 от същия закон реквизити. Съдът е
приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото
доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца чрез издаване на електронен
фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл.
182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон. Наведените касационни оплаквания
са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал
посочените от страните доказателства, които е обсъдил изключително подробно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е изчерпателно всички възражения на жалбоподателя.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити,
съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по
чл. 182, ал. 2, т. 3,
във връзка с чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването на
електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните
структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства,
които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение
при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в
правната норма на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвано автоматизирано техническо
средство № 11743е4, фиксиращо дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е
преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото.
Нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано
техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото
средство, като съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 60 км/ч. В тази връзка правилно и напълно обосновано първата съдебна
инстанция е приела, че липсата на посочване в електронния фиш при описание на
нарушението, че посоченото ограничение на скоростта е въведено с пътен знак, не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като това обстоятелство
става напълно ясно от визираните като нарушени законови разпоредби. Освен това
правнорелевантен факт, който има значение за съставомерността на деянието, е
разрешената скорост на движение за дадения пътен участък, а в случая няма
съмнение каква е била тя, като изрично и непротиворечиво е посочена в издадения
електронен фиш. Същата се подкрепя и от допълнително събраните от районния съд
писмени доказателства. Не се поражда съмнение относно допустимата скорост на
движение и при визуалния преглед на представения снимков материал, противно на
твърденията на жалбоподателя. Както и районният съд е посочил, видно е, че и
върху самата снимка е посочена допустима скорост на движение от 60 км/ч, а текстът
над снимката касае обща информация. Безспорна е и скоростта на движение на процесния
автомобил.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно
предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които въззивният съд е
дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РС - Русе, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, приложим
съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на районния съд, което е предмет на касационната проверка.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите
на чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния
представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски
за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се
определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП (в
случая от 80 до 120 лв.). По преценка на фактическата и правна сложност на
казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
615 от 27.07.2020 г., постановено по АНД № 779/2020 г. по описа на Районен съд
- Русе.
ОСЪЖДА Н.З.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: