Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 109
гр. Перник, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.ОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Г. КАНД № 106 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Министерство на енергетиката (МЕ), чрез Нико Николов Терзиев-пълномощник на
министъра на енергетиката, против решение № 260222 от 23.12.2020г. на Районен
съд – Перник, постановено по АНД № 1264 по описа на съда за 2020г.
С обжалвания съдебен акт е отменено
наказателно постановление (НП) № Е-НП-3 от 10.01.2020г., издадено от министъра
на енергетиката, с което на „***“ /***/, ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. София, *** на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 94,
ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е наложена имуществена санкция в
размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за неизпълнение на задължение по
чл. 77 във вр. с чл. 87, ал. 1 във вр. чл. 88, т. 3 от ЗПБ.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Изразява се несъгласие с
изводите на районния съд за неиндивидуализиран състав на процесното нарушение,
за неустановяване на нарушението в точен хронологичен аспект и за посочена дата
на извършване на нарушението. Иска да се постанови решение, с което да се отмени
съдебния акт, предмет на касационна проверка и да се потвърди издаденото
наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В становище
депозирано по дело се поддържа касационната жалба и се иска атакуваното решение
да се отмени и делото да се реши по същество като се потвърди наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба, в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, депозира отговор
чрез адв. И. А., от АК-София. В съдебно
заседание адв. И. А. оспорва касационната жалба и поддържа депозирания отговор.
Пледира същата да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила
обжалваното съдебно решение. Заявява претенция за присъждане на съдебни
разноски, за което представя списък на разноските и доказателства за
заплащането им по банков път.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд
– Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на
чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по
делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество касационната жалба е
неоснователна.
С НП № Е-НП-3 от 10.01.2020г., министърът
на енергетиката, на основание чл. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 94, ал. 1 от ЗПБ, е наложил на „***“ ЕАД, гр. София, имуществена санкция в
размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за това, че на 17.04.2019г., на
находище „Студена – кариера ***“, с. Студена, община Перник, област Перник,
дружеството – концесионер по договор за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали – доломити и доломитни варовици, от
находище „Студена – кариера ***“, с. Студена, община Перник, област Перник,
чрез подизпълнител „***“ ООД, е извършвало товарене на преработена скална маса,
добив и преработка на земна маса от находището, чрез механизацията на „***“
ЕООД и „***“ ЕООД, без да има съгласуван от министъра на енергетиката годишен
работен проект за 2019г. за добив от находище „Студена – кариера ***“, с което
е нарушен ЗПБ – концесионерът да съгласува с министъра на енергетиката
работните проекти за добив и първична преработка на подземни богатства, съответно нарушени са чл. 77 във
вр. с чл. 87, ал. 1 във вр. чл. 88, т. 3 от ЗПБ.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд – Перник. В производството по АНД № 1264 по описа на съда за
2020 година, наказателното постановление е отменено.
За да постанови обжалвания съдебен акт
решаващият първоинстанционен състав на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото, е приел изцяло
за безспорно установено от фактическа страна, че „***“ ЕАД, гр. София,
правоприемник на Държавно предприятие "Строителство и
възстановяване", е концесионер по договор, сключен с Министерския съвет на
Република България, за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства
– строителни материали – доломити и доломитни варовици, от находище
"Студена – кариера ***", с. Студена общ. Перник, със срок на
концесионния договор от 25 години.
Съгласно чл. 6, т. 4 от концесионния
договор концесионерът е задължен да разработва и предоставя в Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), не по-късно от 31 януари на
съответната година, годишен работен проект за добив и първична преработка на
подземните богатства (ГРПДПППБ) за осъществяване на свързаните с концесията
дейности за съответната година, който проект става неразделна част от
концесионния договор след задължителното му съгласуване от Министерството на
околната среда и водите (МОСВ). В тази връзка в решението е прието, че предвид
разпоредбата на чл.
82, ал. 1 от ЗПБ в ред. ДВ, бр. 14 от 2015г. министърът на енергетиката
съгласува цялостните и/или годишни работни проекти, утвърдени от
концесионерите, като същият по силата на чл. 7, ал. 2, т. 12 от същия закон
контролира изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените
договори.
На 17.04.2019г. служители на Министерство
на енергетиката (МЕ) извършили на място планова проверка в обект – находище
"Студена". При обиколката визуално възприели, че в концесионната площ
има работници и механизация – еднокофов багер, който от дъното на кариерата
изгребвал материал, като минната маса се товарила върху самосвали и се
транспортирала до трошачно-пресейна инсталация по вътрешно кариерен път, която
преработвала материала, който се товарил с фадрома върху камион. Проверяващите
възприели големи количества депа с готова продукция. При проведените разговори с
работниците установили, че същите са служители на "***" ЕООД, на
което дружество принадлежала и използваната от тях техника. По време на
проверката присъствал и ръководителят на кариерата, който се представил за
служител на "***" ООД. Той отказал да даде писмени обяснения във
връзка с констатираната дейност, като заявил, че се извършват подготвителни
дейности за осъществяване на добив на подземни богатства, за което се използва
техника и на "***" ЕООД. Резултатите от проверката били обективирани
в съставения по време на проверката констативен протокол от 17.04.2019г. На
контролните органи били предоставени допълнително договор, сключен на
07.01.2019г. между "***" ЕАД и "***" ООД за възлагане на
взривни дейности, изкопно-товарни дейности и преработване на скални материали
от находището и концесионната площ на дружеството-жалбоподател към "***"
ООД, със съответни счетоводни документи за извършени плащания от концесионера
към "***" ООД, рамков договор от 15.02.2019г. между последното и
"***" за отдаване на механизация и договор от 11.02.2019г., по силата
на който "***" ООД е възложила на "***" ЕООД да изработи
трошени каменни фракции. На 02.04.2019г. с писмо с вх. № Е-26-Г-134 е депозиран
годишен работен проект за 2019г., който към датата на проверката не бил
съгласуван.
На 11.07.2019г. срещу
дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № 22 за нарушение на чл. 77,
вр. чл.
87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. чл.
88, т. 3 и т.
4 от ЗПБ, във вр. с чл.
94, ал. 1, пр. 1-во от ЗПБ, предвид липсата на съгласуван годишен работен
проект за 2019г. от министъра на енергетиката както към момента на извършената
на място проверка на 17.04.2019г., така и към датата на съставяне на акта,
предвид неотстранени от концесионера забележки по предоставения такъв на
02.04.2019г..
След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН министърът на енергетиката приел, че са налице основанията по чл. 53
от ЗАНН и издал процесното НП, като при идентично фактическо описание на
нарушението правната квалификация ограничил до разпоредбите на чл. 77,
вр. чл. 87, ал. 1, вр. чл.
88, т. 3 от ЗПБ, като наложена на "***" ЕАД имуществена санкция в
размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) на основание чл. 94, ал. 1, пр.
1-во от същия закон
Въз основа на така установените факти
решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че съставеният за
процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, но в производство с допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразността му и
обосноваващи отмяна на НП. Приел, че при фактическото описание на нарушението в
съставения АУАН, съответно в НП, на наказаното лице не е предявено, че
концесионерът с констатираната на 17.04.2019г. деятелност и без съгласуван
работен проект за 2019г., не изпълнява
задълженията по опазване на земните недра чрез рационалното използване
на подземните богатства, какъвто е фактическият състав на вмененото
административно нарушение по чл. 77 във
вр. с чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 88, т. 3 във вр. с чл. 94, ал. 1, предл. 1 от
ЗПБ, както и приел, че в нарушение на изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване нарушението, а
същата е неизводима от доказателствата по делото, районният съд е отменил
наказателното постановление.
Решението е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационният съд
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за
валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон,
следи служебно.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд –
Перник фактическа обстановка, която кореспондира със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните
доказателства е установил фактическата страна на спора.
Основано в
доказателствата по делото районния съд е приел, че настоящият ответник има
качество концесионер върху процесния участък – находище "Студена – кариера
***" в землището на с. Студена, общ. Перник, с предмет добив на подземни
богатства – строителни материали – доломити и доломитни варовици.
Доказано е
по делото също, че към датата на проверката – 17.04.2019г., на процесното
находище е "***" ЕАД, чрез подизпълнител "***" ООД, е
извършвало отделяне от земните недра на земна (скална) маса, която се
преработвала чрез механизация на "***" ЕООД и "***" ЕООД,
след което полученият материал – доломит, се е и транспортирал.
Кореспондира
с доказателствата по делото и изводът на районния съд, че към тази дата –
17.04.2019г., дружеството не е разполагало със съгласуван с министъра на
енергетиката годишен работен проект за 2019 г. (внесен е на 02.04.2019 г.)
Настоящата
касационна инстанция споделя и изведените от районния съд правни изводи, че в
процесния случай извършваните на датата на проверката дейности на находище
„Студена – кариера ***“, с. Студена, са представлявали добив по смисъла на § 1,
т. 4 от ДР на ЗПБ, като в тази връзка изцяло се възприемат мотивите на районния
съд, с които е отхвърлено твърдението на концесионера, че при проверката в
находището са били осъществявани само дейности, свързани с почистването на
кариерата.
Във връзка
с последното споделят се и изводите в решението, че тъй като дружеството към
момента на проверката на 17.04.2019г., и към момента на съставяне на
11.07.2019г. на АУАН, не е разполагало и със съгласуван с министъра на
енергетиката годишен работен проект за 2019г. за процесното находище, към
07.04.2019г. за концесионера не е била налице законова възможност за добив от
находището. Този извод кореспондира с разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗПБ, съгласно който текст- добивът на подземни богатства се осъществява
въз основа на съгласувани с министъра на енергетиката или оправомощено от него
длъжностно лице цялостни и годишни работни проекти. Правилни са и изводите на
решаващия съд за относимост към установеното по фактите на променената в НП
правна квалификация на процесното нарушение, с каквато възможност наказващият
орган разполага на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Правилни
са и изводите в решението за неяснота на предявеното с АУАН фактическо
административнонаказателно обвинение. Вменено на наказаното дружество е, както
че извършва товарене на преработена скална маса, добив и преработка на земна
маса от находището, без представен и съгласуван от министъра на енергетиката
годишен работен проект за 2019г., така и е посочено, че задължението за
притежаване на съгласуван годишен работен проект е следвало да бъде изпълнено в
срока по чл. 6, т. 4 от концесионния договор – не по-късно от 31 януари 2019г.
С това на първо място е създадена неяснота относно фактическия състав на
вмененото нарушение – извършване на добив на подземни богатства без годишен
работен проект или непредставяне за съгласуване в срок на годишен работен
проект, т.е. създадена е неяснота за какво е ангажирана отговорността на
концесионера. От описанието на нарушението, отнесено към посочените за нарушени
законови разпоредби, не става ясно какво именно не е извършило или е извършило
наказаното лице, за което се реализира административнонаказателната му
отговорност. Освен неясно, предявеното от фактическа страна е и непълно, тъй
като, както е приел районният съд, с АУАН не е вменено на дружеството-жалбоподател,
като част от фактическото административнонаказателно обвинение, че с
констатираната при проверката на 17.04.2019г. деятелност (без съгласуван
работен проект за 2019г. или поради непредставяне в срок на този проект) "***"
ЕАД, гр. София не изпълнява задълженията по опазване на земните недра чрез
рационалното използване на подземните богатства, което е елемент от състава на
административното нарушение. Следва единствено да се посочи, че наказващият
орган, разполагащ с възможността да преквалифицира нарушението при безспорност
на извършването му и яснота относно неговото авторство, не разполага с такава
възможност що се отнася до обстоятелствено предявеното. Фактите, срещу които
именно е защитата на наказаното лице, следва да са част в своята пълнота от
началото на образуване на производството, тъй като е гарантираното правото на
защита още при съставяне на АУАН – чрез вписване на възражения по същия (чл.
44, ал. 1 от ЗАНН).
Вследствие
на неясното и непълно фактическо обвинение не може да се изведе категорично и
датата на извършване на нарушението. В случай на непредставен в срок работен
проект нарушението ще бъде извършено в
деня, следващ последния ден от срока за представяне на проекта –
01.02.2019г., докато в случай на извършване на добив без съгласуван проект
датата на извършване на нарушението е и датата на установяване на извършване на
действията по добив на подземни богатства без такъв проект – 17.04.2019г. С
оглед изложеното напълно се споделят
мотивите на районния съд. Съществено е препятствано правото на защита на
лицето, срещу което се е водило административнонаказателното производство.
Налице е пречка и за извършване на проверка относно съобразяването на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Препятства се и извършването на съдебната проверка за правилното
приложение на материалния закон.
Предвид
горното посочените касационни основания са напълно неоснователни. При
извършената служебна касационна проверка не се установиха основания за отмяна
на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Перник е постановил валидно и
допустимо решение, при правилно приложение на материалния закон, преценявайки
всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или
анализира превратно което и да е от тях. Касационната жалба е неоснователна.
Проверяваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова ще
бъде оставено в сила.
По
разноските:
При този
изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са своевременно
заявени и са придружени с доказателства за заплащането им по банков път.
Претенцията е за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв., с
включен ДДС. Настоящия състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
е в минимален размер посочен в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения и същото ще се възложи в
тежест на касационния жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260222 от 23.12.2020г., постановено по АНД №
1264 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
Министерство на енергетиката, със седалище гр. София, ул. „Триадица“ № 8 да
заплати на „***“ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, ***
съдебни разноски по КАНД № 106/2021г. в размер на 2400.00 /две хиляди и
четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/