Решение по дело №469/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Харманли 27.01.2020 г.

 

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесети януари  през  две хиляди и двадесета    година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА  

                                                                   

 

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

 

Образувано е по жалба от А.К.А. с ЕГН ********** с адрес **** против Наказателно постановление  № 19-0271-001694 от 30.10.2019 г. на  ВПД Началник на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, с което на основание основание чл. 53 от ЗАНН и  чл. 175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата му е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца за нарушение по  чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, като били нарушени чл.42, ал.1,т.3 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, досежно датата на нарушението в АУАН и НП, като в същите се сочили различни дати на нарушението. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които били съществени такива. Жалбоподателят твърди, че била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят редовно призован,  се явява лично и поддържа въззивната жалба.

Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител и не се представлява.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2019 г. в 12:45 часа в гр.Харманли  на ул*/*** до магазин **** в посока на кръстовището с кръгово движение с ул. ** и ул. „***като управлявал лек автомобил „ Форд Мондео” с per № ****, собственост на  Й. Х. Ос. с ЕГН********** като участник в ПТП не е спрял да установи какви са последиците от произшествието, е извършил нарушение: не спира и не установява последиците от ПТП с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

АУАН е предявен на жалбоподателят, като същият не е направил възражение по него. Въз основа на горният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на  жалбоподателят, който подписал същия, като същият е вписал, в съответната графа, че няма възражения по него. Препис от АУАН  е връчен на А.А. на дата, на която е съставен  - 04.10.2019г. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.  

НП е издадено на 30.10.2019г. и е връчено на жалбоподателя на 04.11.2019 г., видно от отбелязването върху НП. Дадената в НП квалификация на нарушенията напълно съвпада с тази в АУАН.

В АНП е приложена Заповед МЗ 8121з-515/ 14.05.2018  г. на Министъра на твътрешните работи, в която са посочени длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и издадат НП за установени нарушения по Закона за движение по пътищата, от която е видно, че  на Началник група „ Пътна полиция” в РУ към  ОДМВР Хасково гр. Хасково  е възложено да издава НП по ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя П.И.К. Тодор , (л.26 ), на свидетеля Г.Г.Т. Делчо (л.27), заверен препис на Заповед №8151з-515/14.05.2018 г. на Министър Валентин Радев.

Разпитани в съдебното производство свидетелят  П.И.К. Т. , (л.26 ), на свидетеля Г.Г.Т. Д.( л.27), сочат, че 01.10.2019 г. в 12:45 часа в гр.Харманли  на ул.***до магазин "Децибел" в посока на кръстовището с кръгово движение с ул. ***и ул. *** жалбоподателят е  управлявал лек автомобил „ Форд Мондео” с per № ****, собственост на  Й.Х. О. с ЕГН**********, като участник в ПТП не е спрял да установи какви са последиците от произшествието. Извършил е нарушение:не спира и не установява последиците от ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетелите  като еднопосочни, непротиворечиви безпротиворечи, подкрепящи се от писмените доказателства по делото.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

По приложението на процесуалния и материалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.  

В АУАН и НП е ясно е посочено мястото на нарушението, а и не е  спорно, че  01.10.2019 г. в 12:45 часа А.К.А. *** до магазин "Децибел" в посока на кръстовището с ул. *** и ул. „ ***  е  управлявал лек автомобил „ Форд Мондео” с per № ****, собственост на  Й. Х. О. с ЕГН**********, като участник в ПТП не е спрял да установи какви са последиците от произшествието.

Настоящата въззивна  инстанция намира,че е нарушена нормата на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

Безспорно е от събраните по делото писмени доказателства, че с Акт № 1694 с бланков номер Серия АА 300998, съставен на 04.10.2014 г. от мл.автоконтрольор при РУ- Харманли при  ОДМВР – Хасково П.И.К., е установено описаното от фактическа страна административно нарушение, извършено от  А.К.А.  на 01.10.2019г. в 12,45  часа в гр.Харманли  на ул. *** до магазин "Децибел" в посока на кръстовището с  кръгово движение с ул. *** с ул. ****  е  управлявал лек автомобил „ Форд Мондео” с per № ****, собственост на  Й.Х. О. с ЕГН**********, като участник в ПТП не е спрял да установи какви са последиците от произшествието, също се установява, че  датата посочена в НП № 19-0271-001694 от 30.10.2019 г. на  ВПД Началник на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково е 04.10.2019 г., а в АУАН е 01.10.2019г. на извършеното нарушение. С издаденото въз основа на  АУАН Наказателно постановление № 19-0271-001694 от 30.10.2019 г. административнонаказателната отговорност на А.К.А.  е ангажирана за нарушение, извършено на 04.10.2019 г.

Налице е разминаване между датите, посочени в АУАН и НП като такива на извършване на нарушението, което представлява съществено нарушаване процедурата по издаването на НП и е формално основание за неговата отмяна, тъй като води до невъзможност за преценка по същество осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на деянието. Разминаването на посочените дати води до неяснота относно това за какво нарушение се наказва нарушителя и проверката на НП по същество е невъзможна. Липсата на единство между акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление несъмнено ограничава правото на защита на наказаното лице. Констатираното нарушение не може да бъде отстранено при съдебното разглеждане на спора, поради което наказателно постановление е следвало да бъде отменено.

От друга страна административно нарушение, изразяващо в това, че  като участник в ПТП А.К.А.  не е спрял да установи какви са последиците от произшествието на 04.10.2019г. по делото не е доказано от обективна и субективна страна, доколкото съгласно АУАН, който на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, като редовно съставен акт по ЗДвП  има доказателствена сила до доказване на противното и от събраните гласни доказателствени средства се установява, че инкриминираното деяние е извършено на 01.10.2019г.

За пълнота на цялото изложение следва да се отбележи, че контролът върху акта е възложен на административнонаказващият орган- в случая Началник РУ Харманли с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която наказващият орган преди да се произнесе по преписката е длъжен да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН същият издава НП когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно. Т.е., ако е преценил, че в акта е налице нередовност, за наказващият орган е налице правна възможност да не издава наказателно постановление, или да издаде такова в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

 За това атакуваното НП се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменено, тъй като не са спазени изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до липса на реквизит. Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение. В този смисъл описаната в НП фактическа обстановка по изложените съображения се явява неточна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава, и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посоченото нарушение по своя правен характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като липсата на единство между акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление несъмнено съдържанието на НП, ограничава правото на защита на наказаното лице да научи съставомерните признаци от състава на нарушение, за което му е повдигнато обвинение с АУАН.

По разноските

С §9 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г. и бр. 7 от 2018 г., обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. в Закона за административните нарушения и наказания в чл.63 се създават ал.3, ал.4 и ал.5. Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл.63 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст на чл.63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване 29.11.2019г. към момента на постановяване на настоящото решение вече е в сила, но тъй като нито е направено искане, нито се представиха писмени доказателства за направени такива, то на жалбоподателя не  се следват разноски и съдът не се произнася по  тях.

Атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществен порок на процесуалните правила, поради което следва да се отмени.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление Наказателно постановление  № 19-0271-001694 от 30.10.2019 г.на  ВПД Началник на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата на А.К.А. с ЕГН ********** с адрес ******е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца, за нарушение по  чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: