Решение по дело №5143/2014 на Софийски градски съд

                             Р Е Ш Е Н И Е

                             

                                           гр.София, 27.05.2015г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-4 с-в, в публичното си заседание на  двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МОЛЛОВА

 

при секретаря С.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 5143 по описа за две хиляди и четиринадесета година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

  Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ -за сумата от 440 000 лева.

  Ищците по делото-Й.Б.М. и Д.К.М. твърдят, че са наследници на починалата в следствие на ПТП Т.Д.К., на 37 години.Твърдят, че на 04.10.2013г. около 01.40ч. в гр.Русе, движейки се по ул.”Доростол” срещу спирка „Цветница”, при управление на л.а.”Хонда С 2000” с рег.№********, водачът С.П.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел с несъобразена скорост и реализирал ПТП, като се ударил в намиращата се в района автобусна спирка и тролейбусен стълб.Поддържат, че в следствие удара в металната автобусна спирка, е причинена смъртта на возещата се на предна дясна седалка в л.а.”Хонда С 2000”-пътничката Т.Д.К., както и че е починал и водачът на лекия автомобил С.П.Д..Твърдят, че в резултат на удара, пътничката Т.К. е получила тежка съчетана травма, несъвместима с живота.Поддържат, че по случая е образувано ДП № 3254/2013г. по описа на РУП-Две могили и към настоящия момент наказателното производство все още не е приключило.Твърдят, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП, е движението на водача на л.а.”Хонда С 2000”, с несъобразена скорост.Твърдят, че за увреждащият лек автомобил „Хонда С 2000” има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със З.”Л.и.”АД, застрахователна полица № 22113000767154, валидна от 14.03.2013г. до 13.03.2014г.Ищците излагат доводи, че между тях и починалата им дъщеря Т., е съществувала силна връзка-с чувство на обич  и взаимна привързаност и са си помагали взаимно, както и че са търпели силни болки и страдания от нейната смърт.Молят

                                                                  - 2 -

да бъде осъден ответника по делото-З.”Л. и.”АД, да заплати на ищците  Й.Б.М. и Д.К.М., на основание чл.226 ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумата от по 220 000 лева-за всеки един от ищците, законната лихва върху всяка една от сумите-считано от датата на увреждането 04.10.2013г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати направените по делото разноски.

           Ответникът по делото-З.”Л.и.”АД оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

            Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

             Видно от  приетия по делото Констативен Протокол за ПТП № 1139/293-съставен на 04.10.2013г. от автоконтрольор в сектор Пътна полиция гр.Русе, се установява, че на същата дата, в 01.00 часа в гр.Русе, на ул.”Доростол”  срещу спирка”Цветница”, е реализирано ПТП с лек автомобил марка „Хонда” модел „С 2000” с рег.№ ********, собственост на Е. Стефанов Стоев и управляван от С.П.Д.  , като водачът на лекия автомобил С.П.Д. и дъщерята на ищците по делото- Т.Д.К., са починали на място.

              Видно от приетото по делото:Препис-извлечение от Акт за смърт и удостоверение за родствени връЗ.и, се установява, че Т.Д.К. е починала на 04.10.2013г. и ищците по делото са нейни наследници по закон-родители.

              От приетата по делото Справка от Информационен Център към Гаранционен фонд, се установява, че увреждащият лек автомобил „Хонда С 2000” има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със З.”Л.и.”АД, застрахователна полица № 22113000767154, валидна от 14.03.2013г. до 13.03.2014г.

               С Постановление на Окръжна Прокуратура-гр.Русе от 30.04.2014г. , е прекратено наказателното производство по ДП № 2212/2013г. по описа на ОП-гр.Русе/ДП № 3254/2013г. по описа на ОД МВР гр.Русе за престъпление, водено срещу С.П.Д. ЕГН:**********, за престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” от НК.

                Приети са като писмени доказателства по делото:Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие, копие от снимков материал, автотехническа експертиза по ДП №3254/2013г., Скица и Легенда към мащабна скица, съдебномедицинска експертиза на труп.Приети са като доказателства по делото- акт за раждане на Т.Д.К. , Заповед за преназначаване и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение издадени от Областна дирекция „Земеделие”-Русе, удостоверение за раждане на К. П.К./дъщеря на

                                                                 - 3 -

починалата Т.К./. Както и Експертни решение на ТЕЛК-за двамата ищци.

                От изслушаната и приета по делото СМЕ се установява, че от Протокол №Д-3254/04.10.2013г. за оглед на пътнотранспортно произшествие е видно, че загиналата Т.К. се е возила на предна дясна седалка на катастрофиралия автомобил. От съдебномедицинската експертиза на труп №166/04.10.2013г. е видно, че загиналата Т.К. е получила тежка гръдно-коремна травма, която е получена в резултат на удари в или от твърди тъпи предмети и инерционни сили. Вещото лице установява, че от Констативен Протокол на станалото ПТП е видно, че загиналата е била с поставен обезопасителен колан и са били отворени въздушните възглавници.

                   От разпитаната по делото свидетелка Е.Е.И. се установява, че познава Т. от 2006г.-били с Т. колежки и знае за станалия пътен инцидент на 04.20.2013г.Т. била усмихнат и лъчезарен човек, била добър професионалист, работела като директор на Областна дирекция „Земеделие” в гр.Русе, а свидетелката била Главен секретар и работели заедно за периода от 2009г. до 2013г.Т. живеела в гр.Русе с детето си, но всяка седмица си ходела до Две могили, където живеели родителите и , но се чували всеки ден.Бащата на Т. бил на легло в тежко здравословно състояние  и дори на погребението го носели на носилка.Т. се грижела за тях, като уреждала въпроса във връЗ.а със специалните грижи, които се изисквали за гледането на баща и.Т. била в чудесни отношения с майка си, помагала и в домакинската работа, иЗ.лючително много уважавала баща си. Ищците били съсипани след произшествието, свидетелката ги виждала на изнасянията на помените и не са се успокоили.

                   От разпитания по делото свидетел Б.Д. К.-син на ищците, се установява, че починалата Т. била негова сестра-един усмихнат и лъчезарен човек, много упорит и постигала целите в живота.Отношенията с родителите били добри, тя им била голяма опора, помагала им винаги.Много често-всяка седмица през почивните дни,по време на отпуска-тя се грижела за тях.Ищците имали нужда от помощ-ищецът бил инвалид 100% с инсулт, а ищцата-70% и имала проблеми със сърцето.Починалата Т. много помагала на ищците в къщи с работа и с документи.Понастоящем свидетелят се грижел за тях.Ищците били много съсипани, тъгуват за починалата си дъщеря, всеки ден плачат, стават все по неспокойни.За детето на Т. сега се грижели зетя на свидетеля и неговите родители.

                    От изслушаната и приета по делото авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. К.Г., която съдът кредитира изцяло, се установява, че водачът на автомобила е разполагал

                                                                 - 4 -

с техническа възможност да предотврати процесното ПТП, при положение, че беше управлявал автомобила със скорост до разрешените за градски условия-50 км.ч.

                      Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:

                       Установи се по делото, че в резултат на реализираното на 04.10.2013г. ПТП, е загинала дъщерята на ищците-Т.Д.К., на 37 години.Съдът, като възприема изводите на приетата по делото СМЕ, приема за установено и за доказано по делото, че настъпилата за пострадалата смърт, е в резултат от реализираното ПТП, както и от получената тежка съчетана гръдна травма.Доказа се също така, че пострадалата Т.К. е пътувала на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан.Съдът, като кредитира приетата по делото АТЕ, приема за доказано по делото, че механизмът на реализираното ПТП е в причинно-следствена връЗ.а с настъпилия за пострадалата вредоносен резултат.

                         По делото се установи и доказа-от събраните гласни доказателства, че ищците и пострадалата са били в много добри отношения-на обич, привързаност и взаимопомощ, както и че ищците са инвалиди съответно 70% и 100%,  и са имали нужда от помощта и грижите на своята дъщеря.Доказа се също така, че след смъртта на Т.К., ищците са търпяли силни болки и страдания.

                         От друга страна, по делото се доказа, че увреждащият лек автомобил „Хонда С 2000”, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, към датата на настъпване на процесното ПТП.

                         Пред вид изложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ-за търпени неимуществени вреди, са основателни.Относно доказаността на техния размер, съдът определя същия по справедливост, като взема пред вид произхода, вида и характера на вредите, тяхната продължителност и намира, че исковете са доказани до размер на сумите от по 120 000/сто и двадесет хиляди/-за всеки един от ищците, или общо до размер на сумата от 240 000 лева.Пред вид изложеното, съдът намира, че ответникът по делото-З.”Л.и.”АД следва да бъде осъден да заплати на ищците-Й.Б.М. и Д.К.М., на основание чл.226 ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумите от по 120 000/сто и двадесет хиляди/ лева-на всеки един от ищците, или общо в размер на сумата от 240 000/двеста и четиридесет хиляди/ лева, законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-04.10.2013г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати на ищците на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски по компенсация-в размер на

                                                             - 5 -

сумата от 140/сто и четиридесет/ лева.Ответникът по делото ЗК”Л.и.”АД следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К.-САК-пълномощник на ищците, на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатски хонорар в размер на сумата от 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева.Предявените искове по реда на чл.226 ал.1 от КЗ, в останалата им част, до размер на сумите от по 220 000/двеста и двадесет хиляди/ лева-от всеки един от ищците  или общо до размер на сумата от 440 000/четиристотин и четиридесет хиляди/ лева, следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.Ответникът ЗК”Л.и.”АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса-4% върху уважената част от исковете-в размер на сумата от 4 400/четири хиляди и четиристотин/ лева.

            Мотивиран от горното, Софийски Градски съд

 

            Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ЗК”Л.и.”АД ЕИК:***********-представлявано от Изпълнителния директор М.С. М. – Г. ЕГН: ********** със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищците по делото-Й.Б.М. ЕГН:********** и Д.К.М. ЕГН: **********-двамата с адрес: *** и със съдебен адрес:***, офис 10-адв.П.К.-САК,  на основание чл.226 ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумите от по 120 000/сто и двадесет хиляди/ лева-на всеки един от ищците, или общо в размер на сумата от 240 000/двеста и четиридесет хиляди/ лева, законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-04.10.2013г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати на ищците на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски по компенсация-в размер на сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева.

                  ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Б.М. ЕГН:********** и Д.К.М. ЕГН:********** искове по реда на чл.226 ал.1 от КЗ, в останалата им част, до размер на сумите от по 220 000/двеста и двадесет хиляди/ лева-от всеки един от ищците  или общо до размер на сумата от 440 000/четиристотин и четиридесет хиляди/ лева,  като недоказани. 

                 ОСЪЖДА ЗК”Л.и.”АД ЕИК:************ да заплати на адвокат П.К.-САК-пълномощник на ищците, на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатски хонорар в размер на сумата от 5 500/пет хиляди и петстотин/ лева.

 

 

                                                              - 6 -

                 ОСЪЖДА ЗК”Л.и.”АД ЕИК:*********** да заплати по сметка на СГС държавна такса-4% върху уважената част от исковете-в размер на сумата от 4 400/четири хиляди и четиристотин/ лева.

                  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

                                                   

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: