Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.05.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
І-4 с-в, в публичното си заседание на
двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МОЛЛОВА
при
секретаря С.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№
5143 по описа за две хиляди и четиринадесета година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ -за сумата от 440 000 лева.
Ищците по делото-Й.Б.М.
и Д.К.М. твърдят, че са наследници на починалата в
следствие на ПТП Т.Д.К., на 37 години.Твърдят,
че на 04.10.2013г. около 01.40ч. в гр.Русе, движейки
се по ул.”Доростол” срещу спирка „Цветница”, при управление на л.а.”Хонда С
- 2 -
да
бъде осъден ответника по делото-З.”Л. и.”АД, да заплати на ищците Й.Б.М. и Д.К.М., на основание чл.226 ал.1 от КЗ застрахователно
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумата от по
220 000 лева-за всеки един от ищците, законната лихва върху всяка една от
сумите-считано от датата на увреждането 04.10.2013г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, както и да заплати направените по делото разноски.
Ответникът по делото-З.”Л.и.”АД оспорва предявените
искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия по делото Констативен Протокол за ПТП
№ 1139/293-съставен на 04.10.2013г. от автоконтрольор в сектор Пътна полиция
гр.Русе, се установява, че на същата дата, в 01.00 часа в гр.Русе, на ул.”Доростол” срещу
спирка”Цветница”, е реализирано ПТП с лек автомобил марка „Хонда” модел „С
Видно от приетото по делото:Препис-извлечение от Акт за смърт и удостоверение за
родствени връЗ.и, се установява, че Т.Д.К. е починала на 04.10.2013г. и ищците по делото са нейни
наследници по закон-родители.
От приетата по делото Справка от
Информационен Център към Гаранционен фонд, се установява, че увреждащият лек
автомобил „Хонда С
С Постановление на Окръжна
Прокуратура-гр.Русе от 30.04.2014г. , е прекратено наказателното производство
по ДП № 2212/2013г. по описа на ОП-гр.Русе/ДП № 3254/2013г. по описа на ОД МВР
гр.Русе за престъпление, водено срещу С.П.Д. ЕГН:**********, за престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” от НК.
Приети са като писмени
доказателства по делото:Протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие, копие от снимков материал, автотехническа
експертиза по ДП №3254/2013г., Скица и Легенда към мащабна скица,
съдебномедицинска експертиза на труп.Приети са като
доказателства по делото- акт за раждане на Т.Д.К. , Заповед за преназначаване и Заповед за прекратяване
на трудово правоотношение издадени от Областна дирекция „Земеделие”-Русе,
удостоверение за раждане на К. П.К./дъщеря на
- 3 -
починалата Т.К./. Както и Експертни решение на ТЕЛК-за двамата ищци.
От изслушаната и приета по
делото СМЕ се установява, че от Протокол №Д-3254/04.10.2013г. за оглед на
пътнотранспортно произшествие е видно, че загиналата Т.К.
се е возила на предна дясна седалка на катастрофиралия автомобил. От
съдебномедицинската експертиза на труп №166/04.10.2013г. е видно, че загиналата
Т.К. е получила тежка гръдно-коремна травма, която е
получена в резултат на удари в или от твърди тъпи предмети и инерционни сили. Вещото
лице установява, че от Констативен Протокол на станалото ПТП е видно, че
загиналата е била с поставен обезопасителен колан и са били отворени въздушните
възглавници.
От разпитаната по делото
свидетелка Е.Е.И. се установява, че познава Т. от 2006г.-били с Т. колежки и знае за станалия пътен инцидент на
04.20.2013г.Т. била усмихнат и лъчезарен човек, била добър професионалист,
работела като директор на Областна дирекция „Земеделие” в гр.Русе,
а свидетелката била Главен секретар и работели заедно за периода от 2009г. до
2013г.Т. живеела в гр.Русе с
детето си, но всяка седмица си ходела до Две могили, където живеели родителите и , но се чували всеки ден.Бащата на Т. бил на легло в тежко
здравословно състояние
и дори на погребението го носели на носилка.Т. се грижела за тях,
като уреждала въпроса във връЗ.а със специалните
грижи, които се изисквали за гледането на баща и.Т. била в чудесни отношения с
майка си, помагала и в домакинската работа, иЗ.лючително
много уважавала баща си. Ищците били съсипани след произшествието, свидетелката
ги виждала на изнасянията на помените и не са се успокоили.
От разпитания по делото
свидетел Б.Д. К.-син на
ищците, се установява, че починалата Т. била негова сестра-един усмихнат и
лъчезарен човек, много упорит и постигала целите в живота.Отношенията с
родителите били добри, тя им била голяма опора,
помагала им винаги.Много често-всяка седмица през почивните дни,по
време на отпуска-тя се грижела за тях.Ищците имали нужда от помощ-ищецът бил
инвалид 100% с инсулт, а ищцата-70% и имала проблеми със сърцето.Починалата
Т. много помагала на ищците в къщи с работа и с документи.Понастоящем
свидетелят се грижел за тях.Ищците били много
съсипани, тъгуват за починалата си дъщеря, всеки ден плачат, стават все по неспокойни.За детето на Т. сега се грижели зетя на свидетеля
и неговите родители.
От изслушаната и приета по
делото авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. К.Г.,
която съдът кредитира изцяло, се установява, че водачът на автомобила е разполагал
- 4 -
с техническа възможност да
предотврати процесното ПТП, при положение, че беше управлявал автомобила със
скорост до разрешените за градски условия-50 км.ч.
Съдът, въз основа на така
установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Установи се по делото,
че в резултат на реализираното на 04.10.2013г. ПТП, е загинала дъщерята на
ищците-Т.Д.К., на 37
години.Съдът, като възприема изводите на приетата по делото СМЕ, приема за
установено и за доказано по делото, че настъпилата за пострадалата смърт, е в
резултат от реализираното ПТП, както и от получената тежка съчетана гръдна травма.Доказа се също така, че пострадалата Т.К. е пътувала на предна дясна седалка с поставен
обезопасителен колан.Съдът, като кредитира приетата по
делото АТЕ, приема за доказано по делото, че механизмът на реализираното ПТП е
в причинно-следствена връЗ.а с настъпилия за
пострадалата вредоносен резултат.
По делото се установи
и доказа-от събраните гласни доказателства, че ищците и пострадалата са били в
много добри отношения-на обич, привързаност и взаимопомощ, както и че ищците са
инвалиди съответно 70% и 100%, и са имали нужда от помощта и грижите
на своята дъщеря.Доказа се също така, че след смъртта на Т.К.,
ищците са търпяли силни болки и страдания.
От друга страна, по
делото се доказа, че увреждащият лек автомобил „Хонда С 2000”, е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, към датата на
настъпване на процесното ПТП.
Пред вид изложеното,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ-за търпени неимуществени вреди, са
основателни.Относно доказаността на техния размер, съдът определя същия по
справедливост, като взема пред вид произхода, вида и характера на вредите,
тяхната продължителност и намира, че исковете са доказани до размер на сумите
от по 120 000/сто и двадесет хиляди/-за всеки
един от ищците, или общо до размер на сумата от 240 000 лева.Пред вид
изложеното, съдът намира, че ответникът по делото-З.”Л.и.”АД следва да бъде осъден да заплати на ищците-Й.Б.М. и Д.К.М., на основание чл.226 ал.1 от КЗ застрахователно
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на сумите от по
120 000/сто и двадесет хиляди/ лева-на всеки един от ищците, или общо в
размер на сумата от 240 000/двеста и четиридесет хиляди/ лева, законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-04.10.2013г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати на ищците на
основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски по компенсация-в
размер на
-
5 -
сумата от
140/сто и четиридесет/ лева.Ответникът по делото ЗК”Л.и.”АД
следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К.-САК-пълномощник
на ищците, на основание чл.38 ал.2 от
ЗА адвокатски хонорар в размер на сумата от 5 500 /пет хиляди и петстотин/
лева.Предявените искове по реда на чл.226 ал.1 от КЗ, в останалата им част, до размер на сумите от по
220 000/двеста и двадесет хиляди/ лева-от всеки един от ищците или общо до размер на сумата от
440 000/четиристотин и четиридесет хиляди/ лева, следва да бъдат
отхвърлени, като недоказани.Ответникът ЗК”Л.и.”АД
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса-4% върху
уважената част от исковете-в размер на сумата от 4 400/четири хиляди и
четиристотин/ лева.
Мотивиран от горното, Софийски
Градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК”Л.и.”АД
ЕИК:***********-представлявано
от Изпълнителния директор М.С. М. – Г. ЕГН: **********
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищците по делото-Й.Б.М. ЕГН:********** и Д.К.М. ЕГН: **********-двамата с
адрес: *** и със съдебен адрес:***, офис 10-адв.П.К.-САК, на основание чл.226 ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за търпени неимуществени
вреди в размер на сумите от по 120 000/сто и двадесет хиляди/ лева-на
всеки един от ищците, или общо в размер на сумата от 240 000/двеста и
четиридесет хиляди/ лева, законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането-04.10.2013г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
да заплати на ищците на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото
разноски по компенсация-в размер на сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Б.М. ЕГН:********** и Д.К.М. ЕГН:********** искове по реда
на чл.226 ал.1 от КЗ, в останалата им част, до размер
на сумите от по 220 000/двеста и двадесет хиляди/ лева-от всеки един от
ищците или общо до размер на сумата от
440 000/четиристотин и четиридесет хиляди/ лева, като недоказани.
ОСЪЖДА ЗК”Л.и.”АД
ЕИК:************
да заплати на адвокат П.К.-САК-пълномощник на
ищците, на основание чл.38 ал.2 от
ЗА адвокатски хонорар в размер на сумата от 5 500/пет хиляди и петстотин/
лева.
- 6 -
ОСЪЖДА ЗК”Л.и.”АД
ЕИК:*********** да заплати по сметка на СГС държавна такса-4% върху
уважената част от исковете-в размер на сумата от 4 400/четири хиляди и
четиристотин/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: