№ 708
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603549 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С определение от 09.08.2022г. по Н.Ч.Д.№6377/2022г., СРС, НО, 112-ти с-в е
определил едно общо най-тежко наказание спрямо осъдения Д. В. И.. Съставът на районния
съд е констатирал наличието на една кумулативна съвкупност като е определил едно общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, търпимо при
първоначален „строг“ режим. Съдът е счел, че определеното общо най-тежко наказание
следва да бъде увеличено на осн. чл.24 от НК с 1 /една/ година. Първият съд е приспаднал
времето, през което осъденият е бил задържан, а на осн. чл.25, ал.2 от НК и времето, през
което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ по някои от осъжданията.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
защитника на осъдения - адв.П., в която се изразява недоволство срещу постановения акт в
частта относно приложението на чл.24 от НК. Като не се опровергава факта, че И. е
многократно осъждан, се настоява определеното общо най-тежко наказание от 4 /четири/
години да е достатъчно да изпълни целите на специалната и генерална превенция. Набляга
се на обстоятелството, че не е било направено и такова искане от вносителя на
предложението. В тази част определението на първата инстанция се приема за
незаконосъобразно и неправилно.
В закрито заседание от 16.09.2022г., произнасяйки се по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.341, ал.1, вр. чл.327 от НПК, СГС е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като е констатирал, че са ангажирани достатъчно доказателства
в процеса, с оглед на което не е допуснал събирането на нови.
В съдебно заседание представителят на СГП приема жалбата за неоснователна, респ.
намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен, вкл. относно приложението
на чл.24 от НК. Предвид това, моли определението да бъде потвърдено.
1
Служебно назначеният от първата инстанция защитник на осъдения - адв.П. – САК
моли за уважаване на жалбата. Пледира определението на СРС бъде отменено касателно
приложението на чл.24 от НК.
Пред въззивния съд осъденият И. поддържа доводите на защитника си. В допълнение
на изложеното от защитника си и в последната си дума, също моли за отмяна приложението
на чл.24 от НК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
констатира следното:
Осъденият Д. В. И. е роден на ****г. в гр.Лом, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, с ЕГН:**********, осъждан.
Същият е осъждан с общо двадесет и два влезли в сила към датата на постановяване на
определението на СРС съдебни акта, като предложението на СРП е визирало два, но
предвид междувременното осъждане на лицето по още едно дело, прокурорът от СРП в с.з. е
посочил общо три, а именно:
1. НОХД№10114/2021г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, по което с присъда от
30.09.2021г., в сила от 16.10.2021г. е признат за виновен за извършени в периода 27-
28.04.2020г. и 03.05.2020г. престъпления по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК и по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК като на осн. чл.23 от НК му е определено едно
общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, което
да бъде изтърпяно при “строг” режим;
2. НОХД№9927/2021г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, по което с присъда от
01.04.2022г., в сила от 19.04.2022г. е признат за виновен за извършено на 16.04.2020г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като на осн.
чл.58а от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години,
което да бъде изтърпяно при “общ” режим;
3. НОХД№11145/2021г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, по което с присъда от
20.10.2021г., потвърдена от СГС, в сила на 23.06.2022г. е признат за виновен за извършено
на 27.06.2019г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК,
като на осн. чл.54 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години, което да бъде изтърпяно при “строг” режим;
С атакуваното определение СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по
реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като е групирал наказанията на осъденото лице - по
визираните по-горе три дела и респ. е определил общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ съответно за срок от 4 /четири/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален
“строг” режим. Приспаднато е предварителното задържане на лицето и времето, през което
лицето е търпяло наказание „Лишаване от свобода“ по някои от делата, включени в групата.
Считайки, че така определеното общо най-тежко наказание няма да изиграе своята
превъзпитателна роля върху осъдения И., предвид многобройните му осъждания, степента
на обществена опасност на извършителя, съставът на СРС го е увеличил с 1 /една/ година
„Лишаване от свобода“ като така определеното общо най-тежко наказание се равнява общо
на 5 /пет/ години „Лишаване от свобода“.
При описаните факти въззивният съд констатира, че не са налице основания за отмяна
или ревизиране определението на първия съд, тъй като са съблюдавани принципите на
материалното право, заложени в чл.23-25 от НК, а също и тези в чл.36 от НК.
2
Правилно районният съд с оглед ТР№3/2009г. на ОСНК на ВКС, макар и да не отразил
в мотивите, е счел, че не са налице предпоставките за извършване на ново пълно групиране
на наказанията спрямо осъдения И., като е коментирал единствено последните две
осъждания, намиращи се в съвкупност помежду си, именно спрямо които е било налице и
предложението на СРП.
С оглед данните за датите, на които са извършени деянията по трите дела и датите, на
които са влезли в сила съдебните актове, законосъобразно районният съд е преценил, че са
налични предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на
осъдения наказания. Адекватно районният съд е счел, че в случая най-тежко се явява
наказанието, наложено на осъдения И. по НОХД№9927/2021г. по описа на СРС, НО, 112-ти
състав в размер на от 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“.
Втората инстанция намира, че районният съд е направил и законосъобразни изводи и
по отношение необходимостта от увеличаване на наложеното общо най-тежко наказание по
реда на чл.24 от НК, като е изложил убедителни аргументи в тази насока – обосновал е
високата степен на обществена опасност на осъдения И., така и на цялата му престъпна
деятелност.
Възможността за приложение на чл.24 от НК е способ за постигане на справедлива
оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се упражнява от съда с оглед
конкретиката на всеки отделен казус. Определеното общо наказание се увеличава, когато
съдът констатира, че то е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните
деяния. С оглед тези констатации, настоящият съдебен състав споделя преценката на
контролирания съд за необходимост от приложение на чл.24 от НК спрямо И.. По-този
начин според СГС би се постигнало справедливо комплексно санкциониране на цялостната
престъпна дейност на И..
Няма спор, че обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, техният
характер и тежест, последователност във времето и всички останали обстоятелства, при
които са извършени, както и личната обществена опасност на дееца, предопределят, че
наложеното общо наказание от 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“ не е достатъчно за
реализиране на целите по чл. 36 от НК и то правилно е било увеличено по реда на чл.24 от
НК. Увеличаване на общо определеното наказание би съдействала за възстановяване на
нарушената с престъпленията социална справедливост, за подчертаване в съзнанието на
осъдения и на останалите граждани на значимостта на социалните и правни норми, както и
за оказване на нужното коригиращо въздействие върху осъдения И. .
За да приеме за правилно, че наказанието следва да бъде увеличено с 1 /една/ година
„Лишаване от свобода“, контролиращата инстанция взе предвид и факта, че и трите
престъпления, включени в съвкупността, за които е определено общо наказание, засягат
обществените отношения, обезпечаващи правото на собственост на отделния човек върху
личното му имущество и възможността същият свободно да се разпорежда с него като и
трите са извършени при условията на опасен рецидив, макар и в едната му форма.
Престъпленията по НОХД№10114/2021г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав и по
НОХД№9927/2021г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав освен това са извършени в
сравнително близък диапазон от време. Обстоятелството, че предмета на престъплението по
някои от делата е на по-ниска стойност е взето предвид от решаващите съдилища, намерило
отражение в приложение на чл.55 от НК и респ. определяне на по-ниско наказание.
Отделно от това, съдът прецени и цялостната престъпна дейност на осъдения И., чието
начало е през 1998г. От тогава спрямо осъденото лице многокократно е прилагана
наказателна репресия, вкл. и ефективно наказание „Лишаване от свобода“. Поради това
3
може да се направи обоснован извод, че осъденият И. е личност с изградени престъпни
навици, неприемливи и невписващи се в заобикалявщата го социална действителност.
Единствените периоди, през които лицето не е извършвало престъпления е било когато е
било задържано или е изтърпявало наказание „Лишаване от свобода“. С оглед всичко
изложено въззивният съд счита, че неприлагането на чл.24 от НК би било проява на
неоправдано снизхождение, предвид направеният извод за престъпна упоритост в
действията на осъдения И., начеваща назад във времето.
Обстоятелството, че не е било направено такова искане от вносителя на предложението
не игнорира задължението на съда да се произнесе по необходимостта от приложение на
чл.24 от НК. Такова задължение съдът има служебно съобразно постулатите по т.6 на
ППлВС №1 от 08.10.1978г. по н.д. №3/1978г. ППл №4 от 08.11.1978г. по н. д. № 1/1978г.
Въззивният съд се солидаризира с извода на първия по отношение размера на
увеличението на определеното общо най-тежко наказание – от 1 /една/ година „Лишаване от
свобода“, който от една страна е съобразен с тежестта, вида и броя на извършените от И.
престъпления, а от друга - с трудовата му възраст и с ограничението по чл.24 от НК.
Районният съд се е събразил с императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.2, б.”б” от ЗИНЗС като е постановил първоначален „строг” режим на изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”
Правилно проверяваният съд е приспаднал на осн. чл.25, ал.2 от НК времето, през
което осъденият И. е изтърпявал наказанието „Лишаване от свобода“ по някои от делата,
включени в групата или е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ /макар и да
не е посочено законовото основание/.
Предвид наведените по-горе съображения, атакуваното определение следва да бъде
изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно и респ. жалбата - отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран и на осн. чл.341, ал.1, вр. чл.338, вр. чл.334‚ т.6 от НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от от 09.08.2022г. по Н.Ч.Д.№6377/2022г.,
СРС, НО, 112-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4