Решение по дело №896/2016 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 72
Дата: 13 февруари 2017 г. (в сила от 13 февруари 2017 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20164500500896
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №72

гр.Русе, 13.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  17 януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                 Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                                          Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                                             НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

като разгледа докладваното от съдията Черкезова В. ч.гр.д.№ 896 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.436 и сл. от ГПК.

Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание обжалва   Постановление за прекратяване на производството по изп.д.№503/2016г. по описа на ЧСИ  В.Н..

Твърди, че в атакувания акт неправилно е прието, че взискателят се е удовлетворил, тъй като длъжникът е превел дължимата сума на пълномощник на взискателя, който не е бил изрично упълномощен за това.

Иска отмяна на обжалваното Постановление.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становището по нея и обсъди събраните в изпълнителното производство доказателства, както и мотивите на  ЧСИ , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба от 03.08.2016г. на  Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание, чрез пълномощника адв. Д.Н., в която на ЧСИ В.Н. са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, като е посочена банкова сметка ***, на която да се превеждат събраните суми. Приложен е изпълнителен лист от 24.02.2016г. на СГС, по силата на който Мюсюлманско изповедание следва да заплати на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание сумата от 6 550 лева деловодни разноски пред въззивна инстанция и сумата от 6000 лева – платено адвокатско възнаграждение за касационно производство.

На 17.08.2016г. постъпила молба от Мюсюлманско изповедание до ЧСИ, с която го уведомяват, че по същия изпълнителен лист вече е било образувано изпълнително производство - изп.дело № 20168570400405 по описа на ЧСИ Б.Я., прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като задължението било изплатено по сметка на представител на взискателя, и се иска прекратяване на изп.д.№503/2016г. по описа на ЧСИ В. Н..

С молба от 24.08.2016г. Мюсюлманско изповедание уведомяват ЧСИ В.Н., че по  изп.дело № 20168570400405 по описа на ЧСИ Б.Я.  е приложено адвокатско пълномощно от 07.03.2016г., с което Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание упълномощава адв. К.Я.-М., вкл. и за получаване на присъдените разноски, поради което поддържат искането си за  прекратяване на  изп.д.№503/2016г. по описа на ЧСИ В. Н.. Приложено е копие на цитираното пълномощно.

С Постановление от 19.09.2016г. ЧСИ В.Н. прекратил изп.производство за сумата от 6000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационно производство, съгласно изп.лист, съответно продължил изп.действия за събиране на сумата от 6 550 лева – деловодни разноски, съгласно изп.лист, и сумата от 2 500 лева- адв.възнаграждение за образуване и водено на изп.дело и такси по същото.

С атакуваното понастоящем Постановление  от 16.11.2016г. ЧСИ В.Н. прекратил производството по изп.дело № 503/2016г., на основание чл. 433ал.1 т.1 пр.3 от ГПК, поради плащане от длъжника на сумата от 6 550 лева – деловодни разноски, съгласно изп.лист,  и постановил на основание чл. 79 ал.1 т.1 от ГПК разноските по изпълнителното производство да са за сметка на взискателя.

При извършената проверка съдът намира, че ЧСИ е спазил императивните норми на закона.

 Видно от представеното копие на адвокатско пълномощно  от  07.03.2016г. / формуляр /, адв. К.Я. от САК е била упълномощена от Н.Г., в качеството му на председател на Мюсюлманско сунитско и ханефитско изповедание, да ги представлява по изпълнително дело по описа на ЧСИ Б.Я., като води и завежда делото до приключването му против МИ, като изрично саморъчно е вписано в пълномощното, че същата се упълномощава и да получи присъдените суми от ЧСИ.

Приложено е и копие от пълномощно / без дата /, с което адв. К.Я.-М. от САК е била упълномощена от Н.Г., в лично качество, да образува изпълнително дело против Мюсюлманско изповедание за дължими суми по граждански, търговски и други дела, като  изрично същата се упълномощава и да получи присъден адвокатски хонорар за всички инстанции по делата, по които има присъдени възнаграждения, вкл. и направените разходи по водене на изпълнителното дело, като останалата присъдена сума се преведе по банков път на посочена от него сметка.

При тези факти съдът намира, че адв. К.Я.-М. от САК е била надлежно упълномощена от Н.Г., в  качеството му на  председател на Висшия духовен съвет на Мюсюлманско сунитско и ханефитско изповедание, да представлява последното по изпълнителното дело, образувано от ЧСИ Б.Я..

Видно от вносна бележка от 07.04.2016г., сумата от 15 658 лева е била преведена по сметка на К.Я. - М. – за погасяване на задължение на Мюсюлманско изповедание по  изп.дело № 20168570400405.

На същата дата се преведени и дължимите такси по т.26 от Тарифата.

След което изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ Б.Я., видно и от отметката на гърба на изпълнителния лист.

Изложеното сочи, че пълномощникът е действал в съответствие с правомощията му, уредени в пълномощно от 07.03.2016г.

Твърденията на жалбоподателя, че неправилно по негова сметка е преведена паричната сума извън адвокатското възнаграждение, тъй като нямало изрично упълномощаване за това, не са основателни.

Представеното пълномощно без дата, освен че не е датирано, изхожда от Н.Г. в лично качество и не може да се приеме, че касае конкретното изпълнително дело, взискател по което не е физическо лице, а Мюсюлманско сунитско и ханефитско изповедание.

Поради което и  правилно, с оглед погасяването на задължението по изпълнителния лист, ЧСИ е прие, че са налице основанията на чл. 433 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ГПК и е прекратил изпълнителното производство.

Изложеното сочи на законосъобразност и правилност на обжалвания акт и обуславя отхвърлянето на жалбата против него.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание против Постановление за прекратяване на производството по изп.д.№503/2016г. по описа на ЧСИ  В.Н..

Решението е окончателно.

 

                                                                     

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: