МОТИВИ
към присъда по НОХД №43/2015г. по описа на БОС
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по внесен обвинителен акт на
прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с който на съд е предаден С.Г.В. ***
с обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.3, пр. 3 и 6, б. „б“, вр.
ал.4, вр. ал.1 б. „в“, вр.чл. 342, ал. 1 пр.3 НК, вр. чл. 119 ал.1, ал.4;
чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че: на
16.10.2013год. в гр. Поморие в около 13.30 ч. на кръстовището на ул. „Сливница“
и ул. „Солна“ при управление на лек автомобил „Рено – Еспейс“ с рег.№****** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в:
чл.
119 ал.1 ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“
чл.119
ал.4 ЗДвП - „Водачите на завиващите пътни превозни средства
са длъжни да пропуснат пешеходците“
чл.120
ал.1 ЗДвП - „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно
средство е длъжен: т.2 - след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването
- да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека“;
и
на пешеходната пътека на ул. „Сливница“ по непредпазливост причинил смъртта на
М. Г.Б. ЕГН: ********** от гр. С., настъпила вследствие на черепно-мозъчна
травма, довела до мозъчен оток и подтискане дейността на жизненоважни центрове
на мозъка и средна телесна повреда на В.П.Б. ЕГН: ********** от гр. С.,
изразяваща се в луксация на субталарна става на десен крак, причинило трайно
затрудняване движението на десен крак за срок около 1,5-2 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.
По
искане на подсъдимия и неговия защитник, който призна изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдебното производство премина по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът
предлага подсъдимия В. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение,
като бъдат приети за установени обстоятелствата, изложени във фактическата
обстановка на обвинителния акт. Фактите се установяват от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и кореспондират с направеното от
подсъдимия самопризнание. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в минималния, предвиден от закона размер – три години,
което да бъде намалено с една трета. Това наказание да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като бъде
лишен и от правото да управлява МПС за срок от четири години.
Повереникът
на частните обвинители В.Б., И. и М. Г. – адв. Анадолска моли подсъдимия да
бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Категорично е установено от събраните
доказателства, че ударът на пешеходците е станал на пешеходната пътека, а
подсъдимия е имал обективна възможност да ги възприеме далеч преди пресичането
на платното за движение. Но той е отклонил вниманието си и не ги е видял.
Подсъдимият не е участвал в оказването на каквато и да е помощ на пострадалите.
Той е имал обективна възможност да възприеме пешеходците като опасност за
движението и да предотврати настъпването на произшествието, като изпълни
задължението си по закон да намали скоростта и да спре, като им даде предимство
да преминат по пешеходната пътека. Доказана е пряката причинно-следствена
връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилите общественоопасни
съставомерни последици. Наказанието следва да бъде определено около средния
размер, предвиден в закона, тъй като обществената опасност на деянието и дееца
са завишени. Той е показал една престъпна упоритост на нарушаване на Закона за
движение по пътищата, за която свидетелства приложената справка от сектор КАТ.
В никакъв случай не би могъл да се постигне възпитателен ефект с отлагане
изтърпяването на наказанието. Достатъчно дълъг следва да бъде и периодът на
лишаване от право да управлява МПС. Пострадалите не са допринесли по никакъв
начин за настъпване на произшествието и свързаните с него телесни увреждания и
смърт.
Частният
обвинител Б. изтъква, че съдът е място, където се казва истината и е жалко за
всички хора, че се превръща в място, където хората защитават кожата си. Срамува
се, че слуша лъжи.
Частният
обвинител И.Г. заявява, че подсъдимия няма представа какво са изживели, че след
катастрофата нямат един спокоен ден. Ако го е интересувало какво е станало с
тези хора, къде е бил, когато те са били в интензивното?!
Защитникът
на подсъдимия – адв. Киселичков моли при постановяване на присъдата да бъде
взето предвид признанието на подсъдимия, чистото му съдебно минало, доброто
име, с което се ползва в обществото, помощта, която е оказал на пострадалите след
произшествието. Излага становище, че управлявания от подсъдимия автомобил е
ударил жената, която залитайки е повлякла мъжа си, който падайки на земята е
ударил главата си, в резултат на което е последвала смъртта му. Счита, че има
съпричиняване на резултата от пострадалите, което също следва да се има
предвид. Моли да бъде определено условно наказание в минимален размер.
Подсъдимият
В. съжалява за всичко станало. Той бил първия, който отишъл да помага на
хората. Качил мъжа в линейката, жената също, заедно с дошлия полицай. Признава,
че е виновен. Случилото се донякъде било нумерология, защото точно тогава
станал на 40г. Интересувал се постоянно за пострадалите. Моли за наказание,
което да е съобразено с това, което работи, с това, че е разведен и има дете, а
и за да може да свърши другите неща, с които е задължен на пострадалите.
След
като изслуша самопризнанието на подсъдимия по фактите и съобрази подкрепящите
го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, на основание
чл.373, ал.3 НПК, съдът намери за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият
С.В. е роден през *****г., има **** образование, *****, ****, *****, освободен
е през 2012г. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.147,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК по НЧХД №723/11г. на РС-Варна, в сила от
11.05.2012г.***, работи като **** на „Сейф турс“ ООД – Бургас, извършващо
туроператорска дейност. Правоспособен водач е на МПС с категория „В“, многократно наказван по административен
ред за нарушения на Закона за движение по пътищата по чл.183 ал.1,2,4, чл.182,
ал.1 и 2 и по чл.179 ал.2 от ЗДвП.
На
16.10.2013г. подсъдимият имал служебно пътуване в гр.Поморие във връзка с
организация по предстояща екскурзия. След като си свършил работата, тръгнал да
се прибира към гр.Бургас. Пътувал с личния си автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“
с рег. № ******, сив металик. Времето било слънчево, с отлична видимост.
Около
13,30 ч. В. *** към кръстовището, образувано от пресечните точки на улиците
„Солна“, „Проф.Д-р П.Стоянов“ и „Сливница“, където трябвало да завие наляво по
ул. „Сливница“, за да продължи пътя си към гр. Бургас. Платното за движение и
самото кръстовище било с асфалтово покритие, без неравности, регулирано със
светофарна уредба, пътни знаци и пътна маркировка, в началото на улиците с
пешеходни пътеки М8.1/ тип зебра/. Улица „Солна“, по която се движел лекия
автомобил преди кръстовището била с ширина 10,50 м. и разделена на три ленти:
дясна с ширина 3,60 м. за движение направо и завиване на дясно по ул. „Проф.Д-р
Стоянов“, средна с ширина 3,30м, за завиване на ляво по ул. „Сливница“ и лява -
3,60м, за движещите се в обратна посока. Улица „Сливница“, по която следвало да
продължи движението си, била широка 10,40м. също с три ленти
- дясна с ширина 4,00м. за движение към кв. „Св.Г.“, средна с ширина 2,90 м. за
движение направо към ул. „Проф. Д-р П.Стоянов“ и завиване на ляво към ул. „Солна“
по посока на кв. „Свобода“ и лява лента с ширина 3,50м. за завиване на дясно по
ул. „Солна“. Пешеходната пътека в началото на ул. „Сливница“ била с ширина 3,00
метра и на 2,00 метра след нея в средната и дясна ленти имало стоп-линия.
Когато
В. достигнал кръстовището, светофара светел на червена светлина. Подсъдимият се
престроил в средната лента за завиване на ляво по ул. „Сливница“ и спрял
автомобила на стоп линията пред пешеходната пътека, за да изчака зелената
светлина. Пред него нямало други МПС.
В.Б.
и съпругът й М. Б. от гр. С. били в гр. Поморие от 12.10.2013г. за провеждане
на едноседмични процедури в Специализираната болницата за рехабилитация,
намираща се на ул. „Проф.Д-р П.Стоянов“ №7.
На
16.10.13г. около 13 ч. обядвали в
болницата, след което решили да излязат на разходка из града. Тръгнали от
болницата по левия тротоар на улица „Проф.Д-р П.Стоянов“ и стигнали до
кръстовището й с улиците „Солна“ и „Сливница“. Пресекли ул. „Солна“ по
пешеходната пътека и преминали на отсрещния тротоар. Трябвало да пресекат ул. „Сливница“
и спрели, за да изчакат светването на зелената светлина на светофара за
пешеходци.
Едновременно
с включването на зелена секция на светофара, разрешаваща движение на моторни
превозни средства от лентата на ул. „Солна“ за завиване на ляво по ул. „Сливница“
с продължителност на зелената светлина 28 секунди, се включвала и зелена секция
на светофара, разрешаващ преминаването на пешеходците по пешеходната пътека на
ул. „Сливница“ с продължителност 15 секунди.
Когато
светнал зеления сигнал за пешеходците, пострадалите тръгнали да пресичат ул. „Сливница“
по пешеходната пътека по продължението на левия тротоар на ул. „Солна“ по
посока на кв. „Свобода“.
Едновременно
светнала и зелената светлина за МПС за завиване на ляво. В. се огледал, включил
на първа предавка и предприел завиване наляво по ул. „Сливница“, където на
пешеходната пътека пресичали св. В.Б. и съпруга й М. Б.. Подсъдимият В.
задействал спирачния механизъм, но лекия автомобил ги ударил с предната си лява
част, като скоростта му към момента била около 25 км/ч. По дължината на пътя
мястото на удара било на около 3,50 - 4,30 метра преди мерната линия (перпендикулярна
линия по ул. „Сливница“ през ориентир 1- метален стълб на светофарна уредба), а
по ширината му - на около 5,80 м. от левия бордюр на ул.“Сливница“. За лекия
автомобил ударът бил челен-кос, а за пешеходците - страничен. След него телата
им били изхвърлени напред по посока на движение на автомобила и паднали пред
него на около 2-3 метра. Преди произшествието автомобилът потеглил от покой и до мястото на удара
достигнал скорост около 25 км/ч (6,94/м/сек). Пътят, който изминал лекия
автомобил от покой - от стоп линията на ул. „Солна“ преди кръстовището до
крайното му положение, където спрял, бил около 22 метра. Това разстояние било
изминато със средна скорост от 12,5 км/ч. (3,47м/сек). Опасната му зона за
спиране от средна скорост 12,5км./ч. била около 5,0 метра, а от скоростта,
която достигнал - 25 км/ч., тя била
около 11,52 м. В. започнал маневрата на
зелен сигнал на светофара, който бил с продължителност 28 секунди. Сблъсъкът с
пешеходците станал на около 6,34 секунди след началото на зеления сигнал. Преди
произшествието пешеходците се намирали на левия тротоар на ул. „Солна“, в
полезрението на водача, който е имал обективна възможност да ги възприеме.
Пострадалите тръгнали да пресичат при зелен сигнал на светофарна секция за
пешеходци, светващ едновременно със зеления сигнал за лекия автомобил, но
продължителността му била 15 секунди и до мястото на удара те изминали около
4,60 метра. Скоростта на пешеходците съответства на около 2,6 км/ч. - бавен ход
за пешеходци от възрастова група 50-60 години /АТЕ - л.109 -124/.
След
сблъсъка телата на пострадалите паднали на пътното платно на 2-3 метра пред
лекия автомобил по посока на движението му след пешеходната пътека. Б. паднала на дясната си страна, а съпруга й -
по гръб. Автомобилът спрял със задните си гуми върху края на пешеходната
пътека, с предна част, насочена към кв. „Свети Г.“ и задна част ориентирана към
ул. „Проф.Д-р П.Стоянов“. Предният му десен габарит бил на 0,80 м. след мерната
линия (перпендикулярна линия по ул. „Сливница“ през ориентира),предната дясна
гума на 4,20метра от ориентира (метален стълб на светофарна уредба) и 0,40 м.
преди мерната линия, а задната дясна гума на 5,70м. от линията на ориентира и
на 3,20 м. преди мерната линия. Зад предните гуми на автомобила при извършения
оглед на местопроизшествие били намерени и описани спирачни
следи с дължина 1,50м (дясна) и 1,10м (лява) спрямо мерната линия и Ор.1.
След
удара Б. усетила силна болка в десния си глезен, който бил изместен от ставата
си. Претърколила се наляво към съпруга си, който лежал неподвижно по гръб на
пътното платно на около 2 метра от нея. Отворила с ръце устата му, за да
провери дали не си е глътнал езика, той издал стон и хриптящи звуци, но бил
неконтактен. Останала да лежи на земята и видяла, че л.а. „Рено“ ДК № **** е
спрял със задните си гуми върху края на пешеходната пътека, която двамата
пресекли. Около тях се събрали случайни минувачи, един от които казал, че е
лекар и ще се обади веднага за линейка.
Свидетелят
Й.Б. *** бил изпратен с колегите си да посети и запази местопроизшествието на
кръстовището между улиците „Солна“ и „Сливница“ до идване на дежурната
оперативна група за извършване на оглед. Свидетелят видял пострадалите В. и М.
Б., които лежали на пътното платно един до друг успоредно на няколко метра пред
автомобила, главите им в посока напред по ул. „Сливница“, краката им в посока към
автомобила. С.В. дошъл при свидетеля и обяснил, че е водач на автомобила, като предоставил
документите си за правоуправление. Бил много притеснен и първите му думи били: „Какво
направих? Днес имам *****!“. С линейки на Бърза помощ пострадалите били
транспортирани в МБАЛ Бургас за оказване на медицинска помощ. След това
пристигнала оперативната група и св. Й.Б. поел организацията на движението по
време на извършване на огледа на местопроизшествието.
Пострадалият
М. Б. бил хоспитализиран в ОАИЛ в крайно тежко общо състояние, в кома, със
счупен череп, където починал на 20.10.2013г. При огледа и аутопсията върху
трупа му били установени тежка черепно мозъчна травма със счупване на черепа,
контузия на мозъка, травматична САХ, тежък мозъчен оток, резултат от
съприкосновение на тялото с автомобила с последващо падане на терена и удар на
главата в тилната област при настъпилото ПТП.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебномедицинска
експертиза (л.57 ДП), смъртта на М. Б. е настъпила в резултат на черепно мозъчната
травма, довела до мозъчен оток и подтискане дейността на жизнено важни центрове
в мозъка.
В.Б.
била настанена в Отделение по ортопедия и травматология с установена луксация
на субталарна става на десен крак и кръвонасядане по тялото, поставен бил
гипсов ботуш и изписана от болницата на 19.10.2013г. Според заключението на вещото лице по
извършената съдебномедицинска експертиза (л.64 ДП), получените увреждания са в
резултат от настъпилото ПТП, от съприкосновението с автомобила с последващо
падане на терена и са довели до трайно затруднение движението на десния крак за
срок от около 1,5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – средна
телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
На
водача Г. била взета кръвна проба за изследване, като вещото лице по
извършената химическа експертиза не установило наличие на етилов алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта на подсъдимия.
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена по категоричен начин въз
основа на направеното от подсъдимия В. самопризнание по фактите на обвинението
и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство - протокол
за оглед на местопроизшествие с фото-албум, показания на свидетелите В.П.-Б.; С.Г.
; И.Г.; О.Г.; Й.Б.; Й.Т.; И.П.; обяснения на обвиняем С.В., съдебномедицински
експертизи – на труп №303/2013г./л.57-59/ и на живо лице № 497/2013г., епикризи
на В. и М. Б., автотехническа експертиза, писма от Община Поморие, скици на
кръстовището, циклограми, химическа експертиза, справка за нарушител от сектор
КАТ, справка за съдимост.
Въз
основа на така установените факти съдът достигна до ПРАВЕН ИЗВОД, че с
поведението си подсъдимия С.Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1 б. „в“, вр.чл.
342, ал. НК. Това е така, тъй като на
на 16.10.2013г.
в гр. Поморие, около 13.30ч., на кръстовището на ул.“Сливница“ и ул.“Солна“,
при управление на лекия си автомобил „Рено“ „Еспейс“ рег.№***** нарушил правилата
за движение по чл.119 ал.1 и ал.4, чл. 120 ал.1, т,2 ЗДвП и на пешеходната
пътека на ул. „Сливница“ по непредпазливост причинил смъртта на М. Г.Б. и
средна телесна повреда на В.П.Б., и двамата от гр. С..
От
обективна страна нарушил правилата по чл. чл.119 ал.1 и ал.4, чл.120 ал.1 т.2
от ЗДвП, задължаващи водачите на нерелсови пътни превозни средства съответно при
приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат; водачите
на завиващи ППС да пропуснат пешеходците; когато преминаването на пешеходците
през пешеходната пътека е регулирано със светофар, да пропуснат
пешеходците, които все още се намират на
нея, след подаване на сигнала, който разрешава на водача преминаването. Като не
е сторил това, той е станал причина с поведението си за настъпилото ПТП на
пешеходната пътека, пряка и непосредствена последица от което са и настъпилите
общественоопасни последици – смъртта на М. Б. и средна телесна повреда на В.Б..
Непосредствена причина за смъртта на М. Б. е черепно мозъчната травма, довела
до мозъчен оток и подтискане на жизнено важни центрове в мозъка. Уврежданията
са в резултат от съприкосновение на пострадалия с автомобила на подсъдимия с
последващо падане на терена и удар на главата в тилната област, видно от
извършената съдебномедицинска експертиза. Ето защо е неоснователна защитната
версия, че има съпричиняване на резултата от пострадалите, тъй като лекия автомобил
ударил само Б., която залитайки повлякла мъжа си и го съборила на земята, където
ударил главата си. Установени са увреждания в различни части на черепа (дясна
предна половина и тилната област), от които вещото лице прави извод за
съприкосновение на М. Б. първо с автомобила, от което съприкосновение е
последвало и падането на земята и удара в тилната област на главата. В.Б. е
получила луксация на субталарна става на десен крак и кръвонасядания по тялото
в резултат на настъпилото ПТП от съприкосновение с автомобила с последващо
падане на терена, като е причинено трайно затруднение движението на десния крак
за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес – средна
телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината
„несъзнавана непредпазливост“, по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Това е така,
тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на М. Б. и
телесната повреда на В.Б., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Бил е
длъжен, тъй като е следвало да изпълни задълженията си на водач на нерелсово
ППС по чл. чл.119 ал.1 и ал.4, чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като водач на завиващо ППС да
пропусне пешеходците, както и въпреки разрешаващия преминаването му сигнал, да
пропусне пешеходците, които все още се
намират на пешеходната пътека. Могъл е да предвиди последиците заради
дългогодишния си стаж на правоспособен водач на МПС. Произшествието е било
предотвратимо, тъй като пешеходците са били в полезрението на водача още преди
да предприемат преминаване по пешеходната пътека, както и от самото начало на преминаването
по нея. Той е имал обективна възможност да ги възприеме още преди да станат
опасност за движението му, когато се намирали на левия тротоар на ул.“Солна“ и
да намали скоростта и да спре преди сблъсъка с тях. Произшествието е било
предотвратимо и подсъдимия е имал обективна възможност за това, тъй като от
стоп линията пред пешеходната пътека, от където тръгнал автомобила до мястото
на удара е изминал разстояние от 22 метра със средна скорост от 12,5 км/час, на
която съответства опасна зона за спиране от 5 метра. В момента на удара скоростта,
която достигнал автомобила била 25 км/час, с опасна зона за спиране 11,5 метра,
т.е. пешеходците при всички положения са били много извън опасната зона за
спиране на автомобила, когато са станали опасност за движението със стъпването
си на пешеходната пътека. Задължението за водача да се съобрази с тях възниква
дори от по-ранен момент – от приближаването към пешеходна пътека, от
възприемането на пострадалите на тротоара с очевидното намерение да преминат по
пътеката. От този момент подсъдимият е бил длъжен и е имал обективната
възможност да намали скоростта си, а при нужда да спре, за да осигури
безопасното преминаване на пешеходците по пешеходната пътека, както го
задължава закона. Произшествието е настъпило единствено и само по вина на
подсъдимия, поради отклоненото му внимание от пътната обстановка, което му е
попречило своевременно да възприеме пешеходците, каквато възможност е имал
обективно. Липсва каквото и да е съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалите. Същите са се движили правомерно по пешеходната пътека
на разрешен за преминаването им сигнал.
Не
може да се уважи и претенцията на подсъдимия за зачитане на оказана от негова
страна помощ на пострадалите. Видно от показанията на частния обвинител Б. в
качеството на свидетел и на св. Б., подсъдимия е помогнал само на нея да си
свали обувката, което действие не може да се зачете като съставомерно за
привилегирован състав, нито за смекчаващо обстоятелство, тъй като фактически не
е насочено към и е обективно негодно за запазване живота или здравето на
пострадалите.
При
определяне размера на предвидената по текста на чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“ НК
санкция (от три до десет години лишаване от свобода) за подсъдимия, съдът
съобрази най-напред нормата на чл.373, ал.2 от НПК, задължаваща в случаите на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, наказанието да се
определи при условията на чл.58а от НК – при правилата на Общата част на НК,
след което да бъде намалено с една трета. Определяйки при тези условия конкретния
размер на наказанието, съдът съобрази от една страна високата степен на
обществена опасност на деянието. Тя се определя с оглед на конкретната
обстановка и механизма на извършване на престъплението, тежестта на нарушените
правила за движение, настъпилия вредоносен резултат. Висока е степента на
обществена опасност и на дееца, от гледна точка на поведението му като водач на
пътно превозно средство. Видно от справката за нарушител от сектор КАТ, В. е
наказван два пъти за нарушение на чл.179, ал.2 ЗДП – причиняване на ПТП,
няколко пъти по чл.182, ал.1, т.2 и 3, ал.2, т.3 – превишена скорост в и извън
населено място, по чл.183, ал.1, т.1,
ал.2, т.1, ал.4, т.6 и чл.185 ЗДП.
Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът зачете изказаното
съжаление за извършеното, трудовата му ангажираност.
При
тези данни съдът намери, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да
се реализира, като му бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер над минималния, предвиден в закона, а именно
– три години и шест месеца. Този размер, в съответствие с правилото на чл.58а,
ал.1 от НК, следва да бъде редуциран с една трета до размер от две години и
четири месеца, който съдът наложи с присъдата.
Съдът
намери искането на защитника и подсъдимия за отлагане изтърпяването на
определеното наказание по реда на чл.66 от НК за неоснователно, тъй като по
този начин не биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната
превенция. Пешеходната пътека е част от пътното платно, на която пешеходците, спазващи
правилата и светлинната сигнализация, имат предимство пред превозните средства
и трябва да имат спокойствието и сигурността да пресичат правомерно платното за
движение именно използвайки пешеходните пътеки. Точно там те, знаейки и
спазвайки правилата, са най-уязвими пред неправомерното поведение на водачите.
Това поведение на водачите на МПС не следва да се толерира, а да се порицава и
санкционира, с оглед зачестилия брой тежки произшествия в страната именно на
пешеходни пътеки с последвала смърт. Поведението на подсъдимия като водач е
недисциплинирано, налаганите административни наказания не са успели да го
превъзпитат към спазване на правилата за движение по пътищата, поради което
отлагане изтърпяването на настоящото наказание не би постигнало целите нито на
индивидуалната, нито на общата превенция. Ето защо съдът постанови наложеното
наказание две години и четири месеца лишаване от свобода да бъде ефективно
изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, в
съответствие с правилата на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
При
определяне размера на кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание
лишаване от право да управлява МПС, съдът съобрази тежестта на нарушените
правила от ЗДП, настъпилите последици, извършваните до момента административни
нарушения и налаганите за тях административни наказания и намери, че с
поведението си като водач на МПС подсъдимия В. представлява опасност за
останалите участници в движението, поради което следва да бъде лишен от
възможността да управлява МПС за срок от четири години.
Така определените по вид, размер и начин на
изтърпяване наказания, съдът намери за съответни на извършеното и личността на
извършителя, и за подходящи да изпълнят целите на наказанието по чл.36 от НК.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и на
основание чл.189, ал.3 от НК съдът възложи в негова тежест направените по
делото разноски за експертизи, както и разноските на частните обвинители за
адвокатски хонорар.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови своя акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: