Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 149 08.11.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 09.10. Година 2019
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
Секретар КРАСИМИРА ЦОНЕВА
Прокурор ……………………
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНЧХ дело номер 1168
по описа за 2019 година,
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 8 от 27.05.2019 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 52/2019 г. по описа на Радневския районен съд,
подсъдимият П.Г.П. е признат за невиновен в това, че на 08.10.2018 г., около 13.00 ч. в дома си,
находящ се в с. Б., общ. Раднево, да е нанесъл по отношение на И.Н.Д. лека
телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на
осмо и единадесето ребра вляво, с която му причинил неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания за продължителен срок от време (повече
от три месеца), извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 НК.
Със същата присъда районният съд е
отхвърлил предявения от И.Н.Д. против
П.Г.П. граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 6 000
лв., като неоснователен и недоказан.
Районният съд е осъдил И.Н.Д. да заплати
сумата от 50 лв. по сметка за вещи лица на Радневския районен съд, както и сумата от 5
400 лв. на П.Г.П. за направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда
е останал частният тъжител И.Н.Д., който я е обжалвал изцяло в законния срок. Жалбоподателят твърди, че обжалваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и постановена в несъответствие със събраните по
делото доказателства в наказателната и в гражданската й част. Моли съда да
отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова, с която да осъди
подсъдимия П.Г.П. по измененото в хода на съдебното следствие обвинение по
чл.130, ал.2 от НК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
който доверителят му е осъден да заплати на подсъдимия, като моли съда да
съобрази размера му с
- 2 -
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ако евентуално потвърди
обжалваната присъда. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на
направените искания. Такива излага и в пледоарията си повереникът му адв. Т.Д..
Възиваемият П.Г.П. моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Моли да му бъдат
присъдени разноските за въззивната инстанция. Подробни съображения за това са
развити в писменото възражение по въззивната жалба, допълнителните писмени
изложения към нея и в пледоарията на защитника му адв. П.К..
Окръжният съд,
след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните
доказателства по н.ч.х.д. № 52/2019 г. по
описа на Радневския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Жалбата на И.Н.Д.
е неоснователна.
Първоинстанционният
съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно
закона относно престъплението, предмет на тъжбата, не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено
значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за
установени, се подкрепят от доказателствата по делото.
Възраженията
на жалбоподателя Д., че
обжалваната присъда е е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в несъответствие със събраните по делото
доказателства,
са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.
С оглед
събраните в хода на съдебното следствие по н.ч.х.д.
№ 52/2019 г. по описа на Радневския районен съд доказателства, първоинстанционният съд
обосновано и правилно е приел за доказано, че П.Г.П. на 08.10.2018 г., около 13.00 ч. в дома си, находящ се в с. Б.,
общ. Раднево, не е нанесъл на И.Н.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
счупване на осмо и единадесето ребра вляво, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Районният съд
подробно и задълбочено е обсъдил показанията на свидетелите Г. И. Г. (придружил
частния тъжител и присъствал на масажа, направен му от подсъдимия) и М.Д.Г.(колежка
на частния тъжител, с непосредствени впечатления от състоянието му след масажа),
заключенията на двете съдебномедицински експертизи, както и писмените
доказателства по делото (медицински документи).
Районният съд
е приел една фактическа обстановка, изцяло подкрепена от всички посочени доказателства,
като е обсъдил случилото се на 08.10.2018
г., около 13.00 ч. в дома на подсъдимия П. ***.
В мотивите на
обжалваната присъда са изложени обстойни и убедителни аргументи защо районният
съд не възприема изложеното в тъжбата на частния
тъжител Д., че подсъдимият П. е
осъществил престъплението, в което е обвинен.
Старозагорски
окръжен съд - 3 - в.н.ч.х.д. № 1168/2019 г.
Въззивният съд
възприема изцяло както фактическите, така и правните изводи на
първоинстанционния съд.
Районният съд е приел за безспорно
установено, че частният тъжител Д. бил чувал, че подсъдимият П. правел лечебни
масажи в дома си в с.Б.. Тъй като Д. имал болки в областта на гърба и кръста, решил
да посети П..*** – свидетелят Гено И. Генов, по молба на частния тъжите, му
записал час за масаж при подсъдимия.
На 08.10.2018 г., около 13.00 ч., свидетелят
Г.завел частния тъжител Д. в дома на подсъдимия П. ***. Според свидетеля Генов,
подсъдимият П. започнал масаж в областта на кръста на частния тъжител, тъй като
неговите оплаквания били за болки в тази област. Но още при влизането в двора
на подсъдимия телефонът на свидетеля Г.звъннал и той излязъл навън, за да
проведе телефонния си разговор. След като приключил, свидетелят Г.влязъл в
масажното студио и видял, че масажът вече е започнал. Свидетелят Г.бил на около
2 м. от масажната кушетка и присъствал на останалата част от масажа.
Тъй като частният
тъжител Д. казал, че има силни болки в кръста, подсъдимият П., посредством
масаж, му
наместил кръста.
След това
подсъдимият пристъпил
към наместване на рамената на частния тъжител, като първо наместил дясното рамо, след което
лявото. Това масажно действие се извършвало с коляно върху торса на тъжителя, в областта
на лопатката.
При наместването на лявото рамо Д. изохкал и казал, че го заболяло. След като
масажът приключил и частният
тъжител заплатил
сумата, поискана му от подсъдимия, и заедно със свидетеля
Г.напуснал
масажното студио.
Отвън частният тъжител Д. споделил
със свидетеля Генов, че не се чувства добре и отклонил
първоначалната уговорка да пият заедно кафе.
След това Д. тръгнал
към работното си място – Кметството
на с. З.. Там той се видял със свидетелката
М.Д.Г.– секретар на Кметството. Свидетелката Господинова твърди, че е
видяла частния тъжител в
Кметството в деня, в който е ходил на масаж в с. Б.. Той й обяснил, че много го
боли „кръста и по-нагоре”,
поради което се прибрал в дома си.
На
следващия ден частният тъжител
посетил личния си
лекар и медико-диагностична лаборатория за образна диагностика. Била му
направена рентгенография на лява гръдна половина.
Към делото са приложени амбулаторен лист № 002161/09.10.2018 г., заключение
на специалист по образна диагностика от 09.10.2018 г. и диск с направеното
образно изследване (съответно, л.4 и л.36 от н.ч.х.д. № 52/2019 г. на
Радневския районен съд, на чиято задна корица е закачен описаният диск).
Видно заключението на специалиста по образна диагностика, след направената
рентгенография на лява гръдна половина на И.Д., д-р ******е установила фрактури на VІІІ и ІХ ребра, като между
двете римски
цифри има поставена въпросителна. Никъде не се сочи счупване на ХІ ребро.
- 4 -
На 11.10.2018 г. частният тъжител Д. отишъл да се освидетелства – било
издадено съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 21-ІІІ/2018 г. от
11.10.2018 г. (л.3 от н.ч.х.д.
№ 52/2019 г. на Радневския районен съд). В това удостоверение, въз основа на представената медицинска
документация (заключението
на д-р Величкова) и след
преглед на
частния тъжител съдебният лекар д-р Тодор **** е направил заключение, че е налице контузия
на гръдния кош и
счупване на VІІІ и ХІ ребра
вляво. В съдебномедицинското удостоверение е посочено
още, че описаните
и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се
съобщава в предварителните сведения, а именно при притискане и натиск в
областта на гръдния кош.
Тези травматични увреждания са причинили разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В хода на съдебното следствие са назначени две съдебномедицински експертизи
по писмени данни.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
118/2019 г. от 25.03.2019 г. (л.50 – л.54 от н.ч.х.д. № 52/2019 г. на Радневския
районен съд), експертът д-р Тодор **** твърди, че първоначалният преглед, който е извършил при
издаването на съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 21-ІІІ/2018 г. от
11.10.2018 г., представлявал запознаване с
медицинската документация. Тогава той е приел, че се касае за счупване на две ребра. Посочва,
че трябва да
се приеме като техническа грешка изписването на IX ребро като XI ребро в описаното
по-горе
удостоверение, което той е подписал
и подпечатал лично. Според д-р ****, в разчитането на рентгенографията от д-р Величкова между
упоменаването на двете счупени ребра има поставен въпросител знак – „?” , който вероятно означава
съмнение. Д-р **** уточнява, че по
време на прегледа освидетелстваният Д. е твърдял, че има силни болки в лявата гръдна половина и не е
споменавал дали д-р Величкова му е казала, че има съмнение за счупване. Имайки предвид
допълнително разгледаната рентгенография на CD с маркировка от 09.10.2019 г. на
името на И.Д. от трима специалисти по образна диагностика, д-р **** прави своето заключение, че в конкретния случай
няма данни за счупване на ребра.
Според д-р ****, в
конкретния случай при извършения масаж И.Д. е получил (по неговите думи) силни болки по време и
непосредствено след него, които болки са получени по механизма на притискане на
тялото и
мускулатурата при
извършване на силов масаж. Напълно
е възможно при силов масаж да се получат силни болки в определени точки и
области на тялото,
за каквито твърди Д.. Не
е възможно да се определят
периодът и
продължителността на болковия синдром, още повече Д. е имал и болки преди да му
бъде направен
масаж. Болките
при извършване и след приключване на масажа вероятно са били силни и са
причинявали дискомфорт в
рамките на около 10-14 дни.
Експертът д-р **** е категоричен, че е възможно счупване на две ребра при
силно притискане, но не и в конкретния случай в областта на лопатката, тъй
Старозагорски
окръжен съд - 5 - в.н.ч.х.д. № 1168/2019 г.
като VIII и IX ребро са
разположени много по-ниско от проекцията на лопатковите области. Болката при счупване на
едно ребро е също достатъчно силна и не е възможно да не бъде усетена, ако
първоначално е счупено едно ребро.
Видно
от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.73 -л.76 от н.ч.х.д. №
52/2019 г. на Радневския районен съд), експертът д-р И. **** (специалист по
образна диагностика) е категоричен, че на образа от рентгеново изследване на
предоставения му диск от 09.10.2019 г. на името на И.Д., приложен по делото, не
се установяват данни за счупване на VІІІ и ІХ леви ребра.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил
събраните по делото доказателства,
от които не се установява подсъдимият П. да е нанесъл на частния тъжител Д. описаните
в тъжбата травматични увреждания – счупване на VІІІ и ХІ ребра вляво. Последното
обстоятелство се установява по безспорен начин от приетите от районния съд две
съдебномедицински експертизи.
Правилен и
законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че деянието по чл.130,
ал.1 от НК, за което е подадена тъжбата, не е доказано от обективна и от
субективна страна, защото липсват телесни увреждания, причинени на частния
тъжител Д. от подсъдимия П..
Във въззивната жалба е направено
оплакване, че в хода на съдебното следствие е измененото обвинението – от
чл.130, ал.1 от НК в чл.130, ал.2 от НК,
като първоинстанционният съд не се е произнесъл по това обвинение.
Районният съд правилно
е отбелязал в мотивите към обжалваната присъда, че такова изменение на
обвинението не е правено и едва по време на пледоариите частният тъжител Д. е
споменал и аргументирал промяна в правната квалификация на деянието.
В същия смисъл са и
възраженията на въззиваемия П., който допълва, че по време на съдебните прения
изменение на обвинението е недопустимо.
Въззивният съд намира,
че горното оплакване на жалбоподателя Д. е неоснователно. В мотивите си районният
съд е обсъдил и възможността деянието да е по чл.130, ал.2 от НК – причиняване
на болка или страдание, като е изложил, че в случая липсват безспорни и
категорични доказателства за това. Въззивният съд изцяло възприема
разсъжденията на районния съд, че същността на силовия масаж – за какъвто
частният тъжител доброволно е отишъл при подсъдимия и на какъвто доброволно се
е подложил, включва причиняването на болка и страдание, които са с лечебен
ефект.
Действително, частния тъжител
Д. твърди, че е изпитал болки и страдания, които са били по-големи от
обичайните за такъв масаж, но точно това обстоятелства не е доказано по делото.
Още повече, че в разглеждания казус отсъства субективният елемент на вината – умисълът, тъй като леката телесна
повреда се наказва само, ако е причинена умишлено, но не и ако е причинена по непредпазливост.
В този смисъл е и чл.11, ал.4 от НК.
- 6 -
Предвид
всичко изложено, районният съд е направил законосъобразния и правилен извод, че
в хода на съдебното следствие не са установени по безспорен и категоричен начин
твърдяните в тъжбата на Д. обстоятелства.
Поради това и в
изпълнение на нормата на чл.303 от НПК, че присъдата не може да почива на
предположения и че съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин, районният съд е признал подсъдимия П. невиновен в това, че на 08.10.2018 г., около 13.00 ч. в дома си,
находящ се в с. Б., общ. Раднево, е нанесъл на частния тъжител Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на осмо и единадесето ребра в ляво, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и го е оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл.130, ал.1 НК.
Въззивният съд изцяло споделя
изложените от районния съд съображения и правни изводи, довели до постановяване
на обжалваната оправдателна присъда и счита, че същата е правилна и законосъобразна.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд не може да приеме като основателни оплакванията
на жалбоподателя Д., че обжалваната присъда е неправилна и необоснована и че
направените от районния съд правни изводи не съответстват на събраните по
делото доказателства.
Районният съд е спазил разпоредбата на
чл.307 от НПК, като се е произнесъл по гражданския иск и след оправдаването на подсъдимия П. по повдигнатото му с тъжбата обвинение по
чл.130, ал.1 от НК. Тъй като е установил, че деянието, предмет на
наказателното производство, не осъществява съставомерните признаци на лека
телесна повреда нито по чл.130, ал.1 от НК, нито по чл.130, ал.2 от НК, законосъобразно и правилно районният съд е отхвърлил
предявения от Д. против П.
граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 6 000
лв., като неоснователен и недоказан.
В случая следва да се има предвид и това,
че в хода на съдебното следствие не е установено, че частният тъжител Д. е
изпитал от силовия масаж на подсъдимия П. болки и страдания, по-големи от
обичайните за подобна процедура.
Според чл.190, ал.1 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В изпълнение на тази
разпоредба, районният съд е осъдил частния тъжител Д. да заплати направените по делото разноски от подсъдимия П. в размер на
5 400 лв.
Жалбоподателят Д. прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, който е осъден да заплати на подсъдимия П.,
и моли съда да съобрази размера му с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая не може да се приложи по аналогия
нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, за което пледира жалбоподателят Д.. В НПК няма
норма, аналогична на посочената гражданско-процесуална разпоредба, която дава
възможност на съда, ако определеното възнаграждение за адвокат е прекомерно, да
го намали по
Старозагорски
окръжен съд - 7
- в.н.ч.х.д. № 1168/2019 г.
искане на насрещна страна.
Съгласно ТР-1-13-ОСНК, т.2, след като е
допуснат за разглеждане граждански иск в наказателното производство, той се
подчинява на правилата на НПК, а доколкото няма съответни правила,
се прилага ГПК.
В гл.ХV, раздел ІІІ от НПК – „Разноски и
възнаграждания”, не се съдържа норма, препращаща към разпоредбите на ГПК,
аналогична на разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК. Поради това прилагането на по
аналогия на чл.78, ал.5 от ГПК в рамките на наказателния процес е недопустимо.
В този смисъл са Р-445-12-ІІ н.о.,
Р-492-13-ІІ н.о., Р-30-17-ІІІ н.о. и др.
Действително, цитираното от
жалбоподателя Д. Р-163-10-І н.о. е в обратния смисъл, но то е постановено преди
разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да бъде обявена за
противоконституционна.
Тъй като НПК не предвижда съдебен
контрол върху разноските на подсъдимия, няма законово основание за ревизия на
техния размер, който се основава на договореното между него и защитника му възнаграждение.
Този размер в случая е установен от приложените по делото пълномощно, 2 бр. договори
за правна защита и съдействие, 2 бр. фактури и 2 бр. отчети по сметка (л.26 –
л.32 от н.ч.х.д. № 52/2019 г. на Радневския районен съд).
При
извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно
чл.314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че не са налице основания за нейната отмяна
или изменение.
Поради
гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на И.Н.Д. е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде
потвърдена.
Предвид на
това и на основание чл.190, ал.1 от НПК И.Н.Д. трябва да бъде осъден да заплати
на П.Г.П. направените от него разноски пред въззивната инстанция, за които той
претендира. Те са в размер на 3 000 лв., за което са представени 2 бр. договори за правна защита и съдействие, 2 бр.
фактури и 2 бр. отчети по сметка (л.21 – л.26 от настоящото дело).
Воден от
горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 8 от 27.05.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 52/2019 г. по описа на Радневския
районен съд.
ОСЪЖДА И.Н.Д.,***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., живущ ***, ЕГН **********, направените от
него разноски пред въззивната инстанция в размер на 3 000 (три хиляди) лв.
- 8 -
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.