Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 06.07.2021
г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на шести
юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
ч.гр.дело № 4689 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.В.З.,
подадена чрез пълномощника адв.Н.С., в качеството й на наследник на К.В.З./
починал на 22.06.2020 г./- длъжник по изпълнително дело № 20168410402158 по
описа на ЧСИ Н.М.срещу постановление от 04.03.2021 г., с което е отказано да се уважи молба с вх.№ 010709/16.02.2021
г. от В.В.З., ЕГН **********, в качеството й на наследник на длъжника К.В.З., ЕГН
**********, за прекратяване на производството по делото, с искане същото да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В частната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че по
изпълнителното дело, последното изпълнително действие е извършено през
м.01.2018 г. От тази дата до настоящия момент били изминали повече от три
години, през който преиод не са извършвани никакви изпълнителни действия и е налице
основанието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят
по изпълнението –„Топлофикация София“- ЕАД, гр.София, не взема становище по
подадената жалба.
ЧСИ Н.М.е
изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
На 16.02.2021 год. е депозирана по изп.дело № 20168410402158 по описа на ЧСИ Н.М.,
молба вх.№ 010709/16.02.2021 г. от В.В.З., в качеството си на наследник на К.В.З.-
длъжник по изпълнителното дело, починал на 22.06.2020 г., видно от приложено
удостоверение за наследници, с искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С постановление от 04.03.2021 г., издадено от ЧСИ Н.М.е отказано да се уважи
молба с вх.№ 010709/16.02.2021 г. от В.В.З., ЕГН **********, в качеството й на
наследник на длъжника К.В.З., ЕГН **********, за прекратяване на производството
по делото. В мотивите на същото е прието, че липсват предвидените в
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предпоставки, при наличието на които
изпълнителното производство следва да бъде прекратено.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В
нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от
2017г./ са регламентирани кои изпълнителни
действия могат да бъдат обжалвани от длъжника,
а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на
съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по
изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в
която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния
изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се
включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че
жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата,
с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Прекратяването
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва
ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие,
насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това
действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е
и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС.
Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да
предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател,
който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят
винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той
разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина,
законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото
им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че
само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса
му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на
закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното
действие на взискателя. В конкретния случай при
преценка висящността на изпълнителното призводство, съдът
намира че не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е
бездействал. Проследявайки
хронологията, когато са извършени изпълнителните действия по процесното
изпълнително дело /независимо от това дали прилаганото им
е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че липсват основания за
прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В
настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че след
образуване на изпълнителното дело, което е станало с молба на взискателя „Топлофикация София“-
ЕАД, гр.София, на 02.03.2016 г.,
са били предприети действия по принудително изпълнение /налагане на запор на
банкови сметки на длъжника в «Р.Б.» ЕАД/ на 24.01.2018 г.. От друга страна с
молба с вх.№ 090449/04.09.2019 г., взискателят „Топлофикация София“- ЕАД, гр.София е
направил искане по изпълнителното дело да бъдат извършени следните изпълнителни
действия, а именно: да бъде направена справка в НАП, с оглед налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде насрочен опис на
движими вещи, собственост на длъжника. С оглед на което, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по
процесното изпълнително дело не е изтекъл законоустановения двугодишен срок по
т.8 на чл.433, ал.1 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия.
Доводите изложени в тази насока в частната жалба, с оглед данните по делото
съдът намира за изцяло неоснователни.
С оглед на
изложеното, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба
на В.В.З., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.Н.С., в качеството й
на наследник на К.В.З., ЕГН **********/ починал на 22.06.2020 г./- длъжник по
изпълнително дело № 20168410402158 по описа на ЧСИ Н.М.срещу постановление от 04.03.2021
г., издадено от ЧСИ Н.М.по изпълнително дело № 20168410402158 по описа на ЧСИ Н.М., с
рег.№ 841, с район на действие СГС, с което е отказано да се уважи молба с вх.№ 010709/16.02.2021
г. от В.В.З., ЕГН **********, в качеството й на наследник на длъжника К.В.З.,
ЕГН **********, за прекратяване на производството по делото
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.