Р Е Ш Е Н И Е
№1930/11.5.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети април, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13642 по описа на Варненски
районен съд за
2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 58077 от 7.11.2016 год. от Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
всеки двама от членовете на Управителния съвет – Б. П., П. С., Я. Д. и Г. К., с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500.75 лева, формирана, както следва:
сумата от 308.04 лева, представляваща начислена електроенергия за обект с кл. №
* и аб. № *, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „*, по 7 броя фактури от 31.12.2009 год., 29.01.2010 год., 12.02.2010 год., 15.03.2010 год., 15.04.2010 год., 11.11.2014 год. и 22.06.2016 год. и сумата от 192.71 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците по
всяка фактура за периода от падежа на фактурата до датата на подаване на
исковата молба – 07.11.2016г. до 21.06.2016 год., както следва:
1. Фактура от
31.12.2009 год., на стойност 29.83
лева, със срок за плащане 25.01.2010 год., с мораторна лихва от 20.73 лева;
2. Фактура от
29.01.2010 год., на стойност 64.43
лева, със срок за плащане 25.02.2010 год., с мораторна
лихва от 44.30 лева;
3. Фактура от
12.02.2010 год., на стойност 54.14 лева, със срок за
плащане 25.03.2010 год., с мораторна лихва от 36.79 лева;
4. Фактура от
15.03.2010 год., на стойност 64.82
лева, със срок за плащане 26.04.2010 год., с мораторна лихва от 43.51 лева;
5. Фактура от
15.04.2010 год., на стойност 67.82
лева, със срок за плащане
25.05.2010 год., с мораторна лихва от 44.92 лева;
6. Фактура от
11.11.2014 год., на стойност 8.71
лева, със срок за плащане 11.12.2014 год., с мораторна лихва от 1.71 лева;
7. Фактура от
22.06.2016 год., на стойност 18.29
лева, със срок за плащане 21.06.2016 г., с мораторна лихва от 0.75 лева. Претендират се и разноски.
В исковата молба
се излага, че ищецът е
потребител на ел. енергия в обект с кл. № * и аб. № *, находящ
се в гр. Варна, кв. „*. Поради дължимост на сума от
1391.36 лв., начислена за периода 15.05.2010 год. – 13.03.2013 год., от страна
на ответника е образувано съдебно производство, приключило с Решение №
716/17.02.2014 год. по гр. д. № 9526/2013 год. на ВРС, с което е прието за
установено наличие на вземане на ответника спрямо ищеца в размер на 671.90 лв.
– главница, 144.59 лв. – мораторна лихва и 125.00 лева – разноски, като е
отхвърлена претенцията на ответника за присъждане главница до пълния заявен
размер от 1391.36 лева. Междувременно, на 07.07.2013 год. електрозахранването в
обекта е преустановено. Твърди се още, че всички задължения на ищцата спрямо ответника са напълно погасени. По
отношение на фактурите, издадени в периода 31.12.2009 год. – 25.05.2010 год., е
налице позоваване на изтекла погасителна давност. Намира, че с оглед
прекъснатото ел. захранване в обекта, липсва основание за плащане на сумите от
8.71 лв. – по фактура от 11.11.2014 год. и 18.29 лв. – по фактура от 22.06.2016
год.
Ответникът - „Енерго - Про
Продажби” АД, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за
допустимост и неоснователност на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството,
че ищецът е абонат на ответното дружество, както и наличието на облигационни
задължения по
процесните фактури, издадени
за доставена ел. енергия. Отправя се искане до съда за отхвърляне на предявения
иск, както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника, оспорва исковете и поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени
заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че се намират в договорни
отношения по продажба на ел. енергия, като ищцата е потребител за обект,
находящ се в гр. Варна, кв. „* с кл. № * и аб. № *.
С решение № 716/17.02.2014г. по гр.д. № 9526/2013г. по
описа на ВРС е признато за установено по отношение на “Е.П.” АД, че Т.Г.Т.
дължи на Е.П.” АД, както следва: сумата от
816,49 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и 49 ст./, представляваща цената на
консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 15.05.2010г. до
13.03.2013г., за което са издадени 30 бр. фактури за обект с аб. № * с адрес:
гр. Варна, кв.”* и кл. № *, от която 671,90 лв. главница и 144,59 лв. мораторна
лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от
датата на падежа й до 26.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 10.05.2013г. до окончателното й
изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3918/13.05.2013г.
по ч.гр.д. № 6478/2013г. по описа на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е отхвърлен иска до претендирания размер от
1391,36 лева главница за консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от
15.05.2010г. до 13.03.2013г.
Видно от искане до „Е.П.” АД, депозирано от ищцата на
04.04.2014г. същата е отправила молба за възстановяване на електрическото
захранване на обекта, като е приложила копие от горепосоченото съдебно решение
и е заявила, че е платила сумите по него.
В писмо от ответното дружество до Омбудсмана на РБ по
повод жалба на ищцата до последния, се сочи, че са налице реално съществуващи
фактури и неплатени по тях суми, предвид което не е налице основание за
възстановяване на електрозахранването до имота на ищцата.
Представени са 5 бр. фактури за доставка на ел.
енергия, а именно фактура № ********** от 31.12.2009 г.. на стойност 29,83 лв с
падеж 25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010. на стойност 64,43 лева
с падеж 25.02.2010г; фактура № ********** от 12.02.2010г. на стойност 54,14
лева с падеж 25.03.2010г. и фактура № ********** от 15.03.2010г. на стойност
64,82 лева с падеж 25.04.2010г. и фактура № ********** от 15.04.2010г. на
стойност 67,82 лева с падеж 25.05.2010г.
Представено е още известие за обезщетение за забава, с
което ищцата есе уведомява от страна на ответника, че дължи обезщетение за забава
в общ размер на 8,71 лева поради просрочие в плащането на 3 броя фактури за
доставка на ел. енергия, а именно фактури № № ********** от 13.06.2013г. на
стойност 30.79 лева с падеж 10.07.2013г., ********** от 18.07.201г. на стойност
12,90 лева с падеж 12.08.2013г. и ********** от 12.07.2013г. на стойност 28,02
лева с падеж на 12.08.2013г., като лихвата за забава е начислена от падежа на
всяка фактура до 08.10.2014г.
От ответника са представена справка за потреблението и
извлечение за фактури и плащания за клиент Т.Т.Г. към 15.11.2016г. В последното
е отбелязано ЛД ********** на стойност 80.29 лева с падеж 21.06.2016г. с
оставаща сума за плащане 18.29 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява следното:
Процесните фактури начислени по кл. № * с титуляр Т.Г.Т.
са в размер на 370.04 лв. в т.ч. за
ползване на електрическа еленергия № № 71314054 от 31.12.2009 г. за 29.83 лв.,
71562321 от 29.01.2010 г. за 64.43 лв., 72132243 от 12.02.2010 г. за 54.14 лв.,
72801327 от 15.03.2010 г. за 64.82 лв., 73298157 от 15.04.2010 г. за 67.82 лв.,
за обещетение за забава ********** от 11.11.2014 г. за
8.71 лв. – начислена по фактури №№ 98816242 от 16.06.2013 г. за 30.79 лв.,
99520367 от 12.07.2013 г. за 28.02 лв., 99556204 от 18.07.2013 г. за 12.90 лв.
и ********** от 22.06.2016 г. за 80.29 лв. – начислена законна лихва по гр.
дело № 9526 от
По фактурите посочени по-горе са извършени плащания на
04.04.2014 г. за 281.04 лв. по главницата и лихва за забава за 115.44 лв.
възникнали към момента на плащането, общо за 396.48 лв.
На 04.04.2014 г. платените фактури за ползване на
електрическа енергия в размер на 281.04 лв. и фактурите за начислена лихва за
забава в размер на 115.44 лв. са сторнирани,
като с паричните суми са погасени задължения по гр. дело № 9526 от
По процесните фактури за ползване на електрическа енергия
№№ 71314054 от 31.12.2009 г. за 29.83 лв., 71562321 от 29.01.2010 г. за 64.43
лв., 72132243 от 12.02.2010 г. за 54.14 лв., 72801327 от 15.03.2010 г. за 64.82
лв., 73298157 от 15.04.2010 г. за 67.82 лв., за обещетение за забава **********
от 11.11.2014 г. за 8.71 лв. – начислена по фактури №№ 98816242 от 16.06.2013
г. за 30.79 лв., 99520367 от 12.07.2013 г. за 28.02 лв., 99556204 от 18.07.2013
г. за 12.90 лв. и ********** от 22.06.2016 г. за 80.29 лв. – начислена законна
лихва по гр. дело № 9526 от
Задълженията отразени с решение № 716 от 17.02.2014 г.
по гр. дело № 9526 от
Законната лихва за забава по гр. дело № 9526 от
Така
установените фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Абсолютна
процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие
на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както
и за осуетяване на възникването на нов
спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към
момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.
В
конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца и установените обстоятелства, че е спряно
електрозахранването в обекта и е налице отказ на ответното дружество да възстанови
захранването, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
Установи се по делото, че страните са в
договорни отношения по продажба на ел. енергия. За доставена по договора ел. енергия на ищеца са издадени фактура
№ 0071314054 от 31.12.2009 г.. на стойност 29,83
лв с падеж 25.01.2010г., фактура № 0071562321
от 29.01.2010. на стойност 64,43
лева с падеж 25.02.2010г; фактура № 0072132243
от 12.02.2010г. на стойност 54,14
лева с падеж 25.03.2010г. и фактура № ********** от 15.03.2010г. на стойност 64,82
лева с падеж 25.04.2010г. и фактура № ********** от 15.04.2010г.
на стойност 67,82
лева с падеж 25.05.2010г. за
доставка на ел. енергия. Безспорно по делото е, че посочените фактури не са
заплатени.
Предвид, че заплащането на стойността
на доставената на абоната ел. енергия съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в
този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д.
№ 3/ 2011 г.
на ОСГК на ВКС), то същото се погасява с тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 07.11.2016г., т.е. след изтичане на три
години от падежа на задълженията по посочените 5 броя фактури. Макар и
ответникът да не е навел възражение за прекъсване н адавността по отношение на
процесните фактури, следва да се отбележи, че тригодишен срок е изтекъл и от
падежа на всяка от фактурите до датата, на която ищцата твърди, че е прекъснато
електрозахранването в имота й, а именно 07.07.2013г.
По отношение на останалите претендирани от ищцата плащания по документи с № № **********
от 11.11.2014 г. за 8,71 лв. и **********
от 22.06.2016 г. за 18,29 лв. се установи, че същите не са за консумирана
ел. енергия. Вземането за сумата от 8,71 лв. е за мораторна лихва по други три
просрочени фактури, издадени в периода от 10.07.2013г. до 12.08.2013г., а
вземането за сумата от 18,29 лв., представлява остатък за плащане на присъдената
с решението по
гр.д. № 9526/2013г. законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. По отношение на въпросните вземания ищцата не твърди
същите да са погасени по давност, а оспорва доставката на ел. енергия в периода
след прекъсване на електрозахранването на обекта.
По отношение на сумата от 18,29 лева се установи, че същата не е начислена
за доставка на ел. енергия, а като законна лихва, присъдена със съдебно
решение, съдът намира, че възражението на ищцата за липса на доставка е
ирелевантно. Доколкото от съдебно-счетоводната експертиза се установи, че сумата
от 18,29 лева не е платена, то съдът намира, че същата се явява дължима от
ищцата в полза на ответното дружество.
Сумата от 8,71 лева съдът намира, че също се явява дължима по следните
съображения. Ищцата е навела твърдение, но не е ангажирала доказателство в
полза на същото, че електрозахранването в обекта й е преустановено на
07.07.2013г. Така или иначе първата фактура, върху която е начислена мораторна
лихва е от 13.06.2013г. и очевидно касае период на доставка от преди тази дата.
Следващите две фактури са от 12.07.2013г, и 18.07.2013г., като дори и да се
приеме за установено, че електрозахранването е прекъснато на 07.07.2013г.
посочените две фактури биха могли да касаят периода след 13.06.2013г. до
07.07.2013г.
По отношение на претенцията за недължимост на законната лихва, начислена
върху всяка от фактурите, съдът намира искът за основателен по отношение на
законната лихва върху първите 5 фактури, които обективират стойността на
консумираната ел. енергия. Искането за лихви се погасява с изтичане на тригодишен
давностен срок съгласно чл.111, б. в от ЗЗД. Ищцата е изпаднала в забава след
падежа на всяка от фактурите. От момента на изпадането й в забава до датата на
подаване на исковата молба са изтекли повече от три години, предвид което
вземането на ответница за мораторна лихва върху главниците по първите 5 фактури
е погасено по давност.
По отношение на мораторните лихви върху
другите две вземания, които сами по себе си също са за лихва за забава, съдът
намира, че не е налице правен интерес от избраната форма на защита. По делото
няма данни, нито дори ищцата е навела твърдения, че ответникът е заявил такава
претенция спрямо нея. Отделно от това, начисляването на лихва за забава върху
лихва за забава е недопустимо. Ето защо, По изложените съображения, производството по предявения иск следва да
бъде прекратено по отношение на сумите от 1.71 лв – заявена като претендирана от ответника мораторна лихва по фактура от 11.11.2014
год., на
стойност 8.71 лева, със срок за плащане 11.12.2014 год. и 0.75
лв. – заявена като претендирана от
ответника мораторна липва по фактура от 22.06.2016 год., на стойност 18.29
лева, със срок за плащане 21.06.2016 г, поради липса на правен интерес, на основание чл. 130 ГПК.
По изложените съображения се налага извод за основателност на предявения
иск, в частта относно претенциите за недължимост на сумите от 281.04 лв., представляваща
стойността на доставена и потребена електроенергия за обект, находящ се гр.
Варна, кв. „*, с кл. № *, обективирана в следните фактури: фактура № **********
от 31.12.2009 г.. на стойност 29,83 лв с падеж 25.01.2010г., фактура №
********** от 29.01.2010. на стойност 64,43 лева с падеж 25.02.2010г; фактура №
********** от 12.02.2010г. на стойност 54,14 лева с падеж 25.03.2010г.,
фактура № ********** от 15.03.2010г. на стойност 64,82 лева с падеж
25.04.2010г. и фактура № ********** от 15.04.2010г. на стойност 67,82 лева с
падеж 25.05.2010г., а също и 190.25
лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главниците по
гореописаните фактури., поради което
и същия следва да бъде уважен, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, в частта
относно сумите от 8.71 лв., представляваща задължение по фактура от 11.11.2014 год., със срок за
плащане 11.12.2014 год. и 18.29 лв., представляваща задължение по фактура от 22.06.2016 год., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и извършените по делото
разноски, за държавна такса, в т. ч. и преводна такава - 52.00
лева, възнаграждение за ССч.Е, в т. ч. и преводна такава –
152.00 лева,
и адвокатско възнаграждение. В предвид релевираното от пълномощника на
ответника по насрещния иск, възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира, че в случая са налице предпоставките за
редуциране на същото., при съобразяване фактическата и правна сложност на
спора, извършените от страните съдопроизводствени действия, проведените съдебни
заседания, се налага извода, че в полза на ищцата следва да се присъди сумата
от 300.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Ето
защо, след съобразяване уважения размер на иска, то в полза
на ищцата следва да се присъди сумата от 474.31 лева – разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 5.88 лева – извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 4, вр. с ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** не дължи на „Е.П.”
АД, с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от сумите от
281,04 лв. (двеста осемдесет и един и четири стотинки),
представляваща стойността на доставена и потребена електроенергия за обект,
находящ се гр. Варна, кв. „*, с кл. № *, обективирана в следните фактури:
фактура № ********** от 31.12.2009 г.. на стойност 29,83 лв с падеж
25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010. на стойност 64,43 лева с
падеж 25.02.2010г; фактура № ********** от 12.02.2010г. на стойност 54,14 лева
с падеж 25.03.2010г., фактура № ********** от 15.03.2010г. на
стойност 64,82 лева с падеж 25.04.2010г. и фактура № ********** от 15.04.2010г.
на стойност 67,82 лева с падеж 25.05.2010г., а също и 190.25 лв. (сто и деветдесет лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена както
следва: 20.73 лева – по фактура
№ ********** от 31.12.2009 г., на стойност
29,83 лв., с падеж 25.01.2010 г.; 44.30 лв. – по фактура №
********** от 29.01.2010 год., на стойност 64,43 лева,
с падеж 25.02.2010 г.; 36.79 лв.- по фактура
№ ********** от 12.02.2010г. на стойност 54,14 лева,
с падеж 25.03.2010 г.; 43.51 лв. – по фактура № ********** от 15.03.2010 г., на
стойност 64,82 лева, с падеж 25.04.2010г.;
44. 92 лв. – по фактура
№ ********** от 15.04.2010г. на стойност 67,82 лева с падеж 25.05.2010 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Енерго - Про Продажби”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет – Б. П., П. С., Я. Д. и Г. К., иск за приемане на установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите от
8.71 лв. (осем лева
и седемдесет и една стотинки), представляваща
задължение по фактура от 11.11.2014 год., със срок за
плащане 11.12.2014 год. и 18.29 лв.
(осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща задължение
по фактура от 22.06.2016 год., със срок за
плащане 21.06.2016 г.,, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 13642 по описа на Варненски районен съд за 2016 год., в частта по предявения от Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет
– Б. П., П. С., Я. Д. и Г. К., иск за установяване недължимост на сумите 1.71 лв. (един лев и седемдесет и една
стотинки) – заявена като претендирана от ответника мораторна лихва
по фактура от 11.11.2014 год., на
стойност 8.71 лева, със срок за плащане 11.12.2014 год. и 0.75 лв. (седемдесет и пет стотинки) –
заявена като претендирана от ответника мораторна липва по фактура от 22.06.2016 год., на стойност 18.29
лева, със срок за плащане 21.06.2016 г, на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 474.31 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки),
представляваща направени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.П.” АД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 5.88 лв. (пет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща направени в
производството разноски, на основание чл.78, ал. 3 и 4 ГПК.
Решението, в прекратителната част, подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните
Решението, в частта с която е налице произнасяне по
съществото на спора, подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: