Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 22.02.2017 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар М.Н.,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 527 по описа за 2016 г.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения за сумата от 602,56
лв. и по чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава за сумата от 24,78 лв.
Ищцата,
в исковата молба твърди, че е работила по трудово правоотношение в
ответното дружество на длъжност «продавач – консултант», по силата на Трудов
договор № 1/ 13.05.2016 г. Сочи, че трудовият й договор е бил срочен, за срок
от три месеца. Излага, че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено
на 18.08.2016 г. Твърди, че през срока на договора е престирала труд, но от
страна на работодателя й, не са изплатени полагащите й се трудови
възнаграждения за целия срок на договора.
Предвид
на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати неизплатените й трудовите
възнаграждения за периода – месец май 2016 г. – месец август 2016 г., в размер
на общо 602,56 лв., ведно с мораторните лихви за забава, считано от
изискуемостта на всяко едно от възнагражденията до датата на завеждане на
делото в размер на 24,78 лв., ведно със законните лихви върху главницата,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.
В подкрепа на исковете са
представени писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор, не
изпраща представител и не е взел становище по исковете.
За да постанови решението си, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна :
Съдът,
предвид изложените в исковата молба обстоятелства, вмени в тежест на ищцата да
докаже следните обстоятелства: Съществувало между страните валидно трудово
правоотношение; че ответника не й е изплатил
трудови възнаграждения за исковия период месец май – месец август 2016 г.; размера иска за неизплатени
трудови възнаграждения; размера
на иска за мораторна лихва за забава.
Съдът,
предвид представените по делото доказателства, приема, че от страна на ищцата
се доказа първото вменено й в тежест на доказване обстоятелство – че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Горното обстоятелство се установява по безспорен начин от представения с
исковата молба Трудов договор № 1/ 13.05.2016 г., от който е видно възникването
и съществуването на трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
работила в ответното дружество, на длъжност «продавач
– консултант». Видно от приложеното по делото копие от трудова книжка на
ищцата, се установява, че трудовоправната връзка между страните по делото е
прекратена на 18.08.2016 г.
Съдът,
при анализа на така събраните в процеса писмени доказателства, прие че доказан
по основание и размер е и иска с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с
чл. 242 КТ.
В тази
връзка, доказано е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по закон
задължения – да изплати на работника полагащото му се трудово възнаграждение за
положения от него труд. Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по
трудово правоотношение е възмезден.
По
делото е представена и приобщена Справка от 18.11.2016 г., издадена от
ответника, надлежно подписана от неговия управител и счетоводител, в която
ответното дружество изрично е посочило дължимите на ищцата суми, „представляващи
заплата”. Сумите са конкретизирани по месеци и размер. По този начин безспорно
се доказва, че ответното дружество не е изпълнило едно от основните си
задължения като работодател, визирано в чл. 128, т. 2 КТ – а именно, да изплати на работника – ищец, уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
С издаването на горепосоченото
писмено доказателство за дължимите на ищцата суми представляващи заплати, на
практика ответника признава, че не е изплатил същите на ищцата и че е налице
неизпълнение на това негово задължение. Сумите са посочени по месеци и изцяло
съответстват на исковата претенция като период и размер.
При тези мотиви, съдът приема, че
безспорно доказан се явява иска за неизплатени на ищцата трудови възнаграждения
за процесния период и в претендирания размер, поради което съдът го уважава.
По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви върху
неизплатените на ищцата трудови възнаграждения.
В
случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на
работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на
предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният по делото доказателствен
материал, ответника не е изплатил в законният срок, полагащите се на ищцата
трудови възнаграждения, поради което и работодателят дължи на работника
следващите се мораторни лихви върху главницата.
Представената
от ответника Справка за дължими на ищцата суми е издадена на 18.11.2016 г.,
което доказва забавата в плащанията на полагащите се на същата трудови
възнаграждения. До датата на постановяване на настоящия съдебен акт, от страна
на ответника не са представени никакви доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на сумите, съставляващи трудови възнаграждения, поради което доказано
е, че ответника е изпаднал в забава в плащанията и дължи на ищцата обезщетение
за това, представляващо мораторна лихва.
Съдът,
посредством помощта на електронен калкулатор установи размера на претендираните
мораторни лихви, върху всяко едно от трудовите възнаграждения и считано от
изискуемостта на всяко едно от тях. Размерът на лихвите изцяло съвпада с
исковата претенция на ищцата представляваща мораторни лихви за забава, общо в
размер на 24.78 лв. Поради това, съдът намира, че и този иск се явява
основателен и доказан.
Предвид гореизложените мотиви, съдът приема,
че ищцата в условията на пълно и главно доказване установи основателността на
предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер,
поради което съдът ги уважава.
Предвид
изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове, то ответника е страната
в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски,
от заплащането на които ищцата е освободена съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1,
т. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БОРИЧ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Княз Борис І” № 6,
представлявано от С.К.Д. – управител, да заплати на А.Н.И. ***, с ЕГН **********, сумите : 602,56 лв. – на осн. чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени
трудови възнаграждения за периода месец май – месец август 2016 г., както и 24,78 лв. – на осн. чл. 245, ал. 2 КТ
– мораторни лихви за забава, ведно със законните лихви върху главницата,
считано от 07.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БОРИЧ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Княз Борис І” № 6,
представлявано от С.К.Д. – управител, да заплати по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените
по делото разноски в размер на 100,00 лв. – държавна такса /по 50,00 лв. върху
всеки един от обективно съденинените искове – чл. 72, ал. 1 ГПК/ и 5,00
лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС, двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: