№ 3548
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513685 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20085209/28.03.2023 г. по гр.д. № 20390/2019 г. по описа
на СРС, 148 състав са отхвърлени предявените от Я. Р. В. срещу „А.С.К.“
ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за отмЯ. на дисциплинарното
уволнение на ищеца от длъжността „изпълнителен секретар“, извършено със
Заповеди № 368 и 369/07.02.2019 г. на ответника за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнителен секретар“ и по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ за осъждане на ответника за сумата от
11470,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
от 08.02.2019 до 08.08.2019 г., ведно със законната лихва от 08.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и Я. Р. М. е осъдена да заплати на
ответника на основание чл. 78 от ГПК сумата от 3120 лева, представляващи
разноски пред първата инстанция.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25016694/19.04.2023 г., подадена от Я. Р. М., в която са изложени
съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство посочва, че неправилно съдът е приел, че
1
е извършила нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя. Посочва,
че за да е налице такова нарушение следва служителят да е действал
недобросъвестно, т.е. да е имал умишлено виновно поведение, изразяващо се
в умишлено неизпълнение на трудово задължение. Поддържа, че в
конкретния случай, не е налице каквато и да е недобросъвестност, тъй като
ищцата не е разпространявала конфиденциална информация на трети лица,
тъй като било възприето като разпространение на такава информация
препращането към собствената й електронна поща. Посочва, че няма понятие
„конфиденциална информация“, тъй като то не се използва в нито един
нормативен акт, уреждащ изпълнението на трудовите правоотношения.
Поддържа, че районният съд не е обсъдил и документите, които се посочва,
че са конфиденциални, а те били ценоразпис на клиниката, научни трудове на
д-р Б., които били публични. По отношение на личната кореспонденция на д-
р Б. с пациенти, районният съд въобще не бил посочил дори и едно
електронно писмо, което да съдържа, каквито и да било защитени данни,
както и въобще не можело да се оценява, че те съдържат конфиденциална
информация – рекламни материали брошури, ценоразпис. Недобросъвестност
липсвала и при вмененото на ищцата изтриване на цялата кореспонденция, но
съдът не бил изложил мотиви. Не били ангажирани и доказателства за
приетото от съда разпространение на конфиденциална информация на трето
лице, както и че само ищцата имала достъп до електронната поща, от който
посочените материали били изпращани. Установявало се от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че достъп до този електронен адрес имали
и други лица. Неправилно районният съд приел, че ищцата е отклонила
клиенти, но не били посочено най-малкото в какво се изразява
дисциплинарното нарушение, т.е. кое е задължението, което не била
изпълнила. Не били обсъдени и събраните по делото гласни доказателства, от
които се установява, че ищцата е уведомявала пациентите, че не могат да
получат съответните услуги от желан от тях специалист. Били изложени
привидни и несъдържателни мотиви относно тежестта на приетите от съда
нарушения на трудовата дисциплина без да де произнесе по въведеното пред
него с исковата молба оплакване, че работодателят не е изложил
съображения, поради кои негови белези деянията следа да бъдат
квалифицирани като тежки нарушения на трудовата дисциплина. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде
2
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 25026912/03.07.2023 г., подаден от въззиваемия „Медицински
център А.С.К.“ ЕООД, с който поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира
направените във въззивното производство разноски.
С Определение № 20095444/27.06.2023 г. са оставени без уважение
молбата по чл. 248 ГПК на ответника с вх. № 25016207/12.04.2023 г. за
изменение на решението в частта за разноските, както и молбата на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана в
депозираната въззивна жалба вх. № 25016694/19.04.2023 г.
Против определението е постъпила частна жалба вх. №
25029479/20.07.2023 г., подадена от Медицински център А.С.К. ЕООД.
Поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не бил
преценил фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените
съдебни заседания. Не била съобразена и приложимата Наредба № 1/2004 на
ВАдвС. Не била съобразена и продължителността на делото, както и на
отделните съдебни заседания, които продължавали повече от обичайното. С
оглед на изложеното, платеното възнаграждение не било прекомерно. Моли
определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което направеното искане за изменение на решението в частта за разноските
да бъде уважено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 20390/2019 г. по описа на СРС, 148 състав е
образувано по искова молба, подадена от Я. Р. М., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от Кодекса на труда против Медицински център А.С.К. ЕООД.
Ищцата твърди, че със Заповед № 368 и 369 и двете от 07.02.2019 г. на
прокуриста на „Медицински Център А.С.К.“ ЕООД й било наложено
дисциплинарно наказание и е прекратено трудовото й правоотношение,
3
считано от 08.02.2019 г. за длъжността „изпълнителен секретар“. Посочва, че
основанието за уволнението й е чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 190, ал.1, т. 4, предл. I-
во и II-ро и т. 7 и във връзка с чл. 187, ал.1, т. 8, пр. 1 и 2 и чл. 188, т. 3 от
Кодекса на труда. Поддържа, че заповедите, с които й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповедта, с която е прекратено
трудовото й правоотношение са незаконосъобразни, тъй като били издадени в
нарушение на закона, включително без да е налице фактическия състав на
законовото основание, посочено в заповедта. Твърди, че от внимателният
прочит на описаните деяния на 10.01.2019 г. не можело да стане ясно кои са
служителите и кои са пациентите, пред които се сочи, че е направила
изказвания, свързани с фалита на дружеството. Ищцата не била получила
информация относно тези лица и в производството по налагане на
дисциплинарно наказание, поради което и оспорва изложените в заповедта
твърдения, че е правила подобни изявления. Освен това, неконкретизирано и
невярно било твърдението, че е разпространявала информация на трети лица,
посредством препращане на имейли. В заповедта единствено е посочено, че
имейли са изпращани от служебната на личната поща на ищцата на
11.02.2019. Посочва, че в заповедта документите не били конкретизирани. По
отношение на изтритата изходяща поща не се сочело и кое изискване към
служителя представлява като отрича това да е направено от нея. Освен това, в
заповедта не се сочело кои нарушения е допуснала с посочените действия,
както и не били изложени мотиви относно тежестта на нарушенията, за които
й е наложено наказание. Моли заповедта да бъде отменена, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 11470,50 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 08.02.2019 – 08.08.2019 г.1
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
Медицински център А.С.К. ЕООД, с който оспорва предявените искове.
Поддържа, че ищцата е извършила посочените в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушения, като е направила
посочените изказвания пред служители и пациенти, както и че е препратила
чрез имейли документи и информация, които представляват конфиденциална
информация, както и че е изтрила изходящата поща на ползвания от нея
4
служебен имейл. Поддържа, че заповедта е мотивирана, като не е нарушено
правото на защита на ищцата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, съдебно-технически и съдебно-счетоводна експертиза въз
основа на които с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел в
мотивите си, че при налагане на дисциплинарно наказание са спазени
правилата на чл. 193 и чл. 195 от ГПК, както и че са извършени нарушенията,
за които е наложено наказанието.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК съдът
препраща към мотивите му.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят
има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или
пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмЯ., възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, поправка на основанието за
уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други
документи. В конкретния случай, предмет на делото са искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и 2 – за признаване на уволнението за незаконно и за отмЯ.та му, както
и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,
както и по т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда - за заплащане
на обезщетение за оставане без работа. С оглед разпоредбата на чл. 357, ал. 1
от Кодекса на труда е налице трудов спор относно изпълнението и
прекратяването на трудовото правоотношение.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото,
че между тях е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на
5
трудов договор от 18.04.2016 г., по силата на който Я. Р. М. – Г. е заемала
длъжност „Изпълнителен секретар“. В чл. 10 от трудовия договор страните са
уговорили, че за целите му „поверителна информация“ означава всички
технически, правни, финансови, бизнес или други данни, скици, условия,
планове, информация за сътрудници, пациенти или свързани лица,
документация, маркетингови доклади, списъци на минали, настоящи и
потенциални клиенти и партньори, документация за проекти, списъци, лични
данни, сключени или предвидени за сключване договори, договорни или
извън договорни отношения, типови договори, политика и процедури, цени и
ценообразуване, информация, свързана с процеси, технологии и теории,
всички имейли, ноу-хау и всякаква друга информация, която може да бъде
разкрита от работодателя, предвид точното изпълнение на задълженията от
страна на служителя или информация, до която има достъп, предоставен му
от работодателя, или такава, която му е станала известна по друг начин във
връзка с този договор или която е създадена като резултат от или във връзка с
изпълнение на задълженията на служителя. В т. 3 от договора страните са
уговорили, че по време на действието на договора, както и след
прекратяването му служителят е длъжен да не разкрива пред трети лица по
какъвто и да е начин поверителна информация без предварително писмено
съгласие на работодателя за такова разкриване.
В длъжностната характеристика за длъжността „изпълнителен секретар,
офис“ е посочено, че едно от основните задължения на служителя е да
поддържа бази данни и да следи за тяхната поверителност, като пази в тайна
сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните
му задължения, а сред отговорностите е и задължението служителят да е
лоялен към работодателя си като не злоупотребява с неговото доверие и не
разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на
предприятието.
Със Заповед № 368/07.02.2019 г. на Я. Р. М. - Г. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й
правоотношение със Заповед № 369/07.02.2019 г. Ищцата е удостоверила с
подписа си, а и не оспорва, че на 07.02.2019 г. е получила лично заповедта,
въпреки отразеното в нея несъгласие. В заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание посочено, че последователно на 10.01.2019 г., на
11.01.2019 г. и съответно на 21.01.2019 г. Я. М. е извършила действия в
6
противоречие със сключения трудов договор и длъжностна характеристика
към него, а именно: на 10.01.2019 г. служителят направил изказвания на
няколко от служителите на медицинския център да започват „да си търсят
нова работа, защото медицинският център ще фалира“. В периода от 10.01. и
11.01 служителят умишлено отклонявал пациенти, които са искали да си
заплатят лечение в клиниката. На 11.01.2019 г. от фирмената електронна поща
служителят е препратил към личния си имейл *******@*****.*** множество
имейли, повечето от които от имейл акаунт, до който само служител има
достъп (*****@********************.***), всеки един от които съдържа
прикачени файлове с документация, която е интелектуална собственост, както
и конфиденциална информация на Медицинския център, а именно: планове и
процедури, информация, свързана с процеси и технологии, технически,
бизнес и други данни, имейли, ной хау и друга информация, като
копирайтинг текстове, презентации, маркетингови материали, фирмени
ръководства и наръчници, авторски текстове и фирмени бланки. На
21.01.2019 г. без основателни причини е изтрита цялата изходяща поща на
имейл акаунт *****@********************.***, като и цялата изходяща поща
на имейл акаунт *********@********************.***. В заповедта е посочено,
че разгледани поотделно и като съвкупност в линия на поведение на
служителя, тези действия по своята същност представляват неизпълнение на
трудовите задължения на служителя с оглед запазване на конфиденциална
информация, както и умишлено затрудняване на работата с пациенти и
разпространяване на невярна информация за работодателя сред служителите,
което на свой ред затруднява нормалното функциониране на дейността на
„Медицински център А.С.К.“ ЕООД злоупотреба с доверието на
работодателя, включително чрез разпространяване на поверителни сведения,
посредством изнасянето на информация извън установените канали за
комуникация, както и в цялост представляващи тежки нарушения на
трудовата дисциплина. Посочените нарушения са квалифицирани като такива
по чл. 190, ал.1, т. 4 и т. 7 от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на процесната
заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, са описани
7
нарушенията на трудовата дисциплина като е посочена разпоредбата на чл.
190, ал. 1, т. 4 – злоупотреба с доверието на работодателя или
разпространение на поверителни за него сведения – т. 7 – други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Изложени са подробно и фактическите
основания за налагане на дисциплинарното наказание, субективното
отношение на служителя, както и са обсъдени дадените от него обяснения.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание е мотивирана.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че в
отношенията на страните не било изяснено понятието „конфиденциална
информация“. В приетия по делото трудов договор, представен от ищцата с
исковата молба е посочено съдържанието на понятието „поверителна
информация“, като изрично са изброени и документите, които съдържат
такава информация. Обстоятелството, че в заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание е използван изразът „конфиденциална
информация“ не води до извода, че ищцата не е била запозната със
съдържанието на информацията, която попада в приложното поле на чл. 10 от
договора. Това е така, доколкото „поверителна“ и „конфиденциална“
информация са синоними и имат едно и също значение в българския език.
Нещо повече, съдържанието на понятието „поверителна информация“ се
съдържа в раздел от трудовия договор озаглавен „Конфиденциалност“,
поради което и въззивният съд приема, че ищцата – въззивник е била
запозната при сключване на трудовия договор със съдържанието на това
понятие, както и със съдържанието на информацията, която работодателят
приема, че има значение за осъществяване на неговата дейност и която не
следва да бъде разпространявана или употребявана за други цели, различни
от упражняваната от служителя трудова дейност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че не е извършила нарушение
на трудовата дисциплина, посочено в чл. 190, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, а
именно злоупотреба с доверието на работодателя, както и разпространяване
на поверителни за него сведения. На първо място, в заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание е посочено, че ищцата, с описаните
действия, е злоупотребила с доверието на работодателя. В закона липсва
легална дефиниция на понятието „злоупотреба с доверие на работодателя“, но
8
съдебната практика приема едно рестриктивно тълкуване в смисъл, че следва
да е налице умишлено поведение на „използване на оказаното доверие от
работодателя и с цел неправомерно извличане на облага за служителя или
негов близък” Независимо от това, настоящият съдебен състав възприема
тълкуването, дадено с Решение № 80/26.03.2010 г. по гр.дело № 4679 /2008
година по описа на ВКС, І ГО, според което, за да е налице злоупотреба с
доверието на работодателя, не е необходимо да е установено извличане на
материална облага за служителя или негов близък, а съставлява всяко
действие , което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на
добросъвестност и доверие в отношенията работник / респ. служител/ и
работодател. В конкретния случай, Я. Р. М., възползвайки се от доверието на
работодателя си, както и предоставените й възможности за комуникация
(достъп до компютър и съдържаща се в него информация) в работно време е
изпратила файлове с документи, които съгласно чл. 10 от трудовия договор
следва да се квалифицират като поверителни, след което е изтрила
изходящата поща, за да не бъде установено прехвърлянето им (което
обстоятелство се установява и от събраните по делото гласни доказателства и
приети по делото съдебно-технически експертизи).
Неоснователни са доводите, че нарушението не е извършено умишлено.
Обстоятелството дали Я. М. е знаела или не е знаела за това, че документите,
които е изпратила на личната си поща, съдържат поверителна информация, е
без правно значение. Установеното от събраните по делото доказателства е,
че служителката е предприела съвсем целенасочено действие, както и че е
направила опит да прикрие извършеното. Тези действия сами по себе си
представляват такива, които осъществяват състава на нарушението
„злоупотреба с доверието на работодателя“, независимо дали те са довели до
разпространяване на поверителни сведения за него. В конкретния случай, в
трудовите задължения на ищцата, включени в съдържанието на трудовото
правоотношение, не включват възможността да използва получената при
изпълнението им информация за лични цели. От представената длъжностна
характеристика се установява, че нейно задължение е било да поддържа база
данни, да осигурява необходимата информация на ръководителя, както и на
пациенти за предоставяни услуги, да обработва документи и кореспонденция.
В чл. 4 от трудовия договор е посочено, че трудовите задължения се
изпълняват в офиса на работодателя, както и на други места, които следват от
9
характера на работата. Доколкото обаче, от естеството на възложените
трудови задължения се установява, че характерът на работата е свързана с
обслужване на пациенти, които посещават клиниката, както и да подпомага
дейността на ръководителя й, не може да се направи извод, че характерът на
работата предполага, тя да бъде извършвана на място, различно от
определеното в трудовия договор. Не се установява, че на ищцата е
предоставена и възможност да упражнява дейността чрез използване на личен
имейл или в дома си, поради което не може да се приеме, че прехвърлянето на
файловете от служебния компютър към личен имейл представлява част от
изпълнение на трудови задължения. Това наред и с извършените действия по
заличаване на изпратените документи от изходящата поща, водят до
единствения възможен извод, относно недобросъвестност при изпълнение на
трудовите задължения, която е довела до злоупотреба с доверието на
работодателя.
В конкретния случай, е основателно възражението във връззивната
жалба, че с изпращане на имейли с поверителна информация до личната поща
на въззивника, тази информация не е разпространена. Ответникът не е въвел
твърдения, свързани с това, че получената информация е послужила или е
използвана от трети лица, както и доказателства в тази насока не на
ангажирани. Независимо от това, обаче, и доколкото въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния, че с установените по делото действия, чрез
които Я. М. е предприела действия, с които е злоупотребила с доверието на
работодателя и доколкото посоченото основание е включено в разпоредбата
на чл. 190 от Кодекса на труда, с оглед преценката на законодателя относно
неговата тежест, то и наложеното наказание уволнение е законосъобразно.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
По частната жалба, подадена от „Медицински център А.С.К.“ ООД
Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма
срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а
10
ако решението/определението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение/определение в частта му за разноските.
Процесуалният представител на ответника е направил искането си в
законоустановения срок.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. С Наредба № 1 от
9.07.2004 г., приета с Решение на Висшия адвокатски съвет на основание чл.
121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата са определени
минимални адвокатски възнаграждения в зависимост от вида на
извършваната от адвоката услуга, както и с оглед стойността на
претендираното вземане. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по реда на чл. 267 от ДФЕС и
задължително относно тълкуване на правото на Европейския съд за
националния съд е прието, че и нормата на чл. 101, §1 от ДФЕС във връзка с
член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че националната уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС и в този смисъл не е възможно позоваване на
легитимни цели, поради което и националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за
разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Въз основа на така очертаното тълкуване на чл. 101, § 1 от ДФЕС
настоящият съдебен състав намира, че при определяне на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази с предимството на правото
на Европейския съд и да откаже прилагане на норма от вътрешното право,
която й противоречи.
11
Като последица от неприлагането на противоречащата на съюзното
право норма, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, според която адвокатското възнаграждение следва да е
справедливо и обосновано. Това означава, че възнаграждението следва да
отговаря на високи изисквания за ефективност, качество и стандарт. При
преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и от обема и
качеството на извършената работа, съдът приема, че определеното от
районния съд възнаграждение е справедливо и обосновано, като в този случай
следва да се има предвид и предмета на производството, а именно трудов
спор, като следва да се държи сметка и за осигуряване на правото на
работниците и служителите на достъп до правосъдие, включително и чрез
ограничаване на разноските, които ще следва да понесат при неблагоприятен
изход от делото.
Предвид на изложеното, направеното искане за изменение на решението
в частта за разноските се явява неоснователно и правилно
първоинстанционният съд го е оставил без уважение.
По разноските:
Въззивният съд като съобрази направеното от процесуалния
представител на въззивника възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, както и по изложените във връзка с частната
жалба съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, намира, че на въззиваемия следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 500 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20085209/28.03.2023 г. по гр.д.
№ 20390/2019 г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25029479/20.07.2023
г., подадена от Медицински център А.С.К. ЕООД против Определение №
20095444/27.06.2023 г., с което е оставено без уважение молба по чл. 248 ГПК
на ответника с вх. № 25016207/12.04.2023 г. за изменение на решението в
частта за разноските.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Я. Р. М.,
ЕГН-**********, гр. София, бул. **** да заплати на „Медицински център
А.С.К.“ ЕООД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, ж.к. Манастирски ливади – Изток, бул. ****, офис 4 сумата
от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13