Протокол по дело №240/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 296
Дата: 9 октомври 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20233000600240
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 296
гр. Варна, 05.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора А. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600240 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..

Жалбоподател-подсъдим Ж. Д. К., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. И. Д. Й. от АК – Шумен, редовно упълномощен.

Жалбоподател частен обвинител А. С. Н., Р. М. Н., М. А. С., със
съгласието на законния си представител Р. М. Н. , редовно призовани, явяват
се лично. Представляват се от повереник адв. Б. И. Б. от АК – Шумен,
редовно упълномощен.

Частен обвинител М. М. С., редовно призована, не се явява. Не се
явяват и нейните повереници адв. Н. Н. Д. от АК – София и адв. Г. Г. Р. от
АК – София, редовно призовани и упълномощени.
Постъпила молба от адвокати Н. Д. и Г. Р., че няма да се явят в съдебно
заседание. Уведомяват съда, че клиентката им М. С. също няма да се яви в
съд. заседание. Според тях няма пречки делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие, като писмено изразяват становище въззивната жалба на
подсъдимия да бъде оставена без уважение.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
1

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.

ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. Н. – Да се даде ход на делото.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Н. - Да се даде ход на делото.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М. С. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Й. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
Представяме писмени доказателства, а именно - уверение от ТУ- Варна,
че доверителят ми е приет и записан за студент, представям три броя
абулаторни листи от лекар психиатър, който проследява и управлява
терапията му към настоящия момент, представям доклад от Държавна
агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Като участник в
комисията по „Безопасност на движението по пътищата“ Районна
прокуратура – Шумен, с оглед зачистилите ПТП на това кръстовище е
образувала преписка под № 371/2023 г. Доклад е изготвен от ДА
„Безопасност на движението по пътищата“, в който доклад обстойно се
обследва процесното кръстовище, като следва да имаме предвид, че това е
станало след приключване на делото в първата инстанция. Считам, че има
отношение към определяне на наказанието на моя доверител и за това моля
съда да го приеме и да прецени дали заключението от доклада има отношение
към настоящия предмет на доказване. Тук са констатирани характеристики на
това кръгово, които го правят по опасно от другите кръгови и е посочено
защо това е така. По чл. 127 имам право да представям документи и Вие ще
прецените дали и как ще цените този документ. Представям този документ с
оглед констатираните от комисията нарушения при проектирането и
изграждането на това кръгово движение.

ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените писмени доказателства.
АДВ. Б. – Да се приемат представените писмени доказателства, ще ги
ценим по същество.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. Н. – Да се приемат.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Н. - Да се приемат.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М. С. – Да се приемат.


СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените писмени
доказателства доколкото една част касаят личността на подсъдимото лице,
другите хвърлят светлина върху елементите на кръстовището, на което е
възникнало местопроизшествието, като такива очевидно са относими към
2
предмета на доказване и няма основание да не бъдат приети. Няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото заверени копия от
документ от Технически университет – Варна, три броя амбулаторни листи от
14.06.23 г., 17.08.23 г.; 21.09.23 г. – всичките по отношение на Ж. Д. К. и
Доклад на ДА „Безопасност на движението по пътищата“.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, по делото не е
депозиран протест от Шуменска окръжна прокуратура. Предвид така
постъпилите жалби от двете страни и след като се запознах с материалите по
делото считам, включително с мотивите на Шуменски окръжен съд, считам,
че жалбата на защитата е неоснователна, а тази на частните обвинители
намирам за основателна.
Защитата претендира занижаване на наказанието лишаване от свобода и
най-вече занижаването по начин позволяващ приложението на чл.66 от НК,
тоест института на условното осъждане, нещо, с което аз не бих могла да се
съглася независимо 18 годишната възраст към момента на ПТП на
подсъдимия. Не само заради резултата, който е настъпил, а поради всички
останали характеристики на конкретното деяние, които между другото са
изтъкнати от Шуменски окръжен съд. Фактът на допуснати две и то много
групи нарушения на ЗДвП и Правилника за приложението му. Фактът, че към
този момент подсъдимият нямал дори четири месеца шофьорски стаж,
фактът, че въпреки това вече е бил санкциониран от контролните органи,
нещо, което е пропуснато от Окръжния съд, наличните данни, че и друг път е
управлявал по този - недопустим начин в градски условия, над два пъти
превишената скорост за движение в тъмната част от денонощието. Скоростта
не е над 50 км/ч, тя е 104 км/ч. Отделно от това, вече може би по-типично за
възрастта му, той бил засилил много музиката, съответно разсейвал се,
свързано с тази музика, да си настройва телефона, да сменя музика и т.н.,
което както е посочено между другото в допълнението в жалбата на частните
обвинители и отделно нарушение още по-недопустимо за толкова млад водач,
говорим като шофьорски стаж и като възраст в случая. При всичко това, аз не
мога да си обясня защо ШОС е наложил не само наказание под средния
размер, който е девет години лишаване от свобода, фактически почти два
пъти под този размер, говорим за пет години лишаване от свобода, разбира се
3
преди редукцията, която е по закон. В тази част за мен мотивите на ШОС, то
липсват мотиви и аз не мога да си обясня защо след визираните от съда
отегчаващи, смекчаващи отговорността обстоятелства, от които по-скоро би
следвало да се направи извод за баланс на тези обстоятелства, изведнъж се
налага наказание под средния размер и то пак казвам близо два пъти.
Отделно от това съдът е акцентирал на проявена самонадеяност, с това е
почнал при анализа на обстоятелствата, в случая на отегчаващи вината
обстоятелства на подсъдимия, докато по-горе в мотивите където разсъждава
за формата на непредпазливост е възприел небрежност, нещо с което също не
съм съгласна защото това е по-леката от двете форми не заради това, а защото
случаят наистина се касае за самонадеяност, както самият съд е посочил по-
надолу.
Аз се солидаризирам с всичко това, което вчера прочетох, тъй като вчера
получих допълнението към жалбата на частните обвинители и всъщност и
няма какво повече да добавя. Благодаря Ви.

АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата депозирана
от частните обвинители и поддържам всички аргументи и доводи изложени в
допълнителното писмено изложение към въззивната жалба. Споделям
доводите изложени от представителя на Апелативна прокуратура – Варна,
поради което няма да повтарям изложеното от мен.
По отношение на въззивната жалба на подсъдимия считам същата за
допустима, но неоснователна, поради което моля да не я уважавате.
Накратко в жалбата се иска намаляване на наказанието и приложение на
чл.66 от НК. Ние считаме, че не са налице основанията за прилагане на чл. 66
от НК. На първо място, вярно е че има смекчаващи отговорността
обстоятелства, но първо те не притежават изискуемата от чл.55 на НК
изключителност и многобройност, на която се позовава защитата,
следователно не могат да обосноват и налагане на наказанието под минимума
предвиден за процесното обвинение. Факт е, че при осъществяване на
процесното ПТП не предполагат необходимост от по-голяма снизходителност
при определяне на наказанието на подсъдимия. Резултатът се дължи
единствено и само на неправомерното поведение на подсъдимия, което се
изразява в груби нарушения на задълженията и забраните на ЗДвП.
Установихме пред първата инстанция, че няма съпричиняване от страна на
пострадалите. Считаме, че първоинстанционния съд в тази част по отношение
неуважаване искането на подсъдимия за отлагане изтърпяване на наказанието
за правилни. Същественият въпрос е дали за постигане целите на наказанието
и за поправяне на дееца не е наложително той да изтърпи това наказание. Ние
считаме, че е наложително той да изтърпи наказанието ефективно, това е
становището на частното обвинение, а по отношение на обществената
опасност на деянието по този въпрос смятам, че практиката на ВКС е
константна и винаги се е приемало и се приема, че престъпленията по
4
транспорта са с висока степен на обществена опасност и ШОС е изложил
подробни мотиви по отношение обществената опасност на конкретното
деяние.
По отношение обществената опасност на дееца, както и представителят
на ВАпП изложи считам, че тази обществена опасност е висока поради
следното:
На първо място, скоростта с която той се е движил е два пъти над
допустимата за населено място. Той е управлявал МПС със скорост от 103,7
км/ч. По неговите обяснения и свидетелските показания на свидетелят
пътувал по време на процесното ПТП, няколко стотин метра преди кръговото
кръстовище той е видял скорост, веднъж казал 80 км/ч, друг път казал 88
км/ч. Въпреки това той не е намалил тази скорост като е видял че кара с 80
км/ч /да приемем по-ниската скорост в населено място/, а напротив той е
увеличил скоростта. По този въпрос смятам, че са събрани безспорни
доказателства и от АТЕ, така и от показанията на очевидеца, стоял вдясно до
подсъдимия.
На трето място, по време на движение с над 80 км/ч той е сменял музика,
тоест неговото внимание е било отвлечено и той не е наблюдавал пътната
обстановка така, както го задължава ЗДвП.
Следва да се има предвид и това, че в по-ранните часове на този ден той
е бил на зъболекар, сложили са му две упойки, приел е нимезил като
обезболяващо средство, не е отишъл на училище, тъй като според него той не
се е чувствал добре. Дотук всичко нормално. Въпреки обаче, че не се е
чувствал добре той е излязъл да види своите приятели, в което също няма
нещо нередно, но след това той се качва в автомобила за да го управлява и
резултатът за съжаление е трагичен. Разбира се следва да се има предвид, че
той при пътен знак Б1, който го задължава да намали, а при необходимост да
спре и да осигури предимство на друг автомобил, който се движи с
предимство той не е спазил този знак.
По отношение на представените в днешно съдебно заседание и приети от
съда писмени доказателства. Това, че е студент е добре, въпросът е с тази
диагноза дали ще може да се справи със студентството, но това е негова
работа. Съдебно психиатричната и психологична експертиза приета от
първата инстанция установи, че има форма на психическо разстройство -
леко. Експертизата установи също така, че е желателно той да бъде
наблюдаван, но не и задължително. Според действащите правни норми в Р.
България, имам предвид ЗИН, има достатъчно много текстове, които
защитават и задължават изпълняващите наказанието лишаване от свобода да
се грижат за здравето на лишените от свобода. Например чл.2, т.3; чл. 30,
ал.6; чл.40, ал.2; чл.60, ал.1; чл. 114, ал.1, т. 5. Също така има и специална
глава Медицинско обслужване, така че за мен доводите, че следва да бъде
наказанието лишаване от свобода отложено за изтърпяване са неоснователни
предвид по-горе изложеното от мен.
5
По отношение на представения доклад от ДА „Безопасност на
движението по пътищата“. Заключението в този доклад е, че кръговото
кръстовище, на което се е случило процесното ПТП не осигурява
безпроблемно преминаване по бул. „Симеон Велики“ и създава допълнителни
конфликтни точки между участниците в движението и предпоставки за
настъпване на ПТП. Същото не е било проектирано и изградено съгласно
нормативните изисквания. Тази агенция щом е държавна, това кръгово е
построено повече от седем години. Тази Агенция щом е държавна досега е
трябвало да предприеме необходимите мерки и действия за ефективна
промяна, а не да пише констатации според мен. От друга страна с най-голяма
тежест, противопоставен на довода за този доклад е комплексната САТЕ,
според която причината за процесното ПТП не е кръговото кръстовище, а
само и единствено скоростта, с която се е движил подсъдимия и неспазването
на пътен знак Б1. САТЕ установи, че ако той се е движил с 50 км/ч,
автомобилът управляван от С. е щял да бъде на 45 м от мястото на удара, така
че причината за процесното ПТП и смъртта на С. не е кръговото, причината е
скоростта от 103,7 км/ч, с която е управлявал подсъдимия лекия автомобил.
Пропуснах да кажа, че според ТР № 2/19.06.2015 г. по ТД № 2/15 г. на
Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС – едновременното
прилагане на чл.55 от НК и чл.58 от НК е недопустимо.
Предвид всичко изложено Ви моля да уважите въззивната жалба на
частните обвинители и да отхвърлите въззивната жалба на подсъдимия.

ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. Н. – Поддържам изцяло това, което изложи
нашият повереник. Предвид казаното от нашия повереник само искам да
добавя, че гражданската позиция, която ние имаме като семейство до този
момент мисля, че достатъчно е допринесла за всички промени впоследствие,
които се случиха. За това, че ние имаме гражданска позиция и я изразяваме
към институциите и се радваме, че сме част от тези промени, че сме ги
предизвикали като семейство. Това е, благодарим Ви.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Н. – Не искам да се поощрява
безотговорното поведение на пътя защото всеки ден стават такива неща и
никой не е застрахован, че няма да му се случи. Моята дъщеря също беше
студентка и завърши и се прибираше от работа. Това е.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ М. С. – Поддържам всичко казаното от
адвоката.
АДВ. Й. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззивната жалба
така, както е депозирана, заедно с представеното към нея допълнение, където
съм развил аргументи в полза на приложението на чл. 66 и особено на
приоритетното значение на личната превенция спрямо общата така, както
смятам че е правилно.
Ще започна оттам, откъдето приключи колегата, а именно със СПЕ.
Целта на тази експертиза не беше да се иска лечение на моя доверител. Целта
6
на тази експертиза беше да се установи начина, по който той е възприел
събитието, по който му се е отразило и по който продължава да му се
отразява, тъй като смятам, че този въпрос е особено съществен при
определяне на това за да бъдат постигнати целите на личната превенция,
какво точно наказание е необходимо да бъде наложено. Не е достатъчно
според мен подсъдимият да заяви, че много съжалява за това, което се е
случило и че то никога повече няма да се случи, тъй като това би могло да
има характера на едно обикновено изявление целящо постигане целите на
неговата защита. За това сме поискали тази експертиза със силата на науката
да проверим действително какво е неговото психично отношение към
извършеното, а както всички знаем психичното отношение на дееца към
извършеното от него престъпление представлява вина в наказателния процес.
Това беше целта на тази експертиза. Тя е дала своето заключение, което е
частично обсъдено от първоинстанционния съд, впрочем никъде вътре не се
говори за лека форма на психическо разстройство, цитиран е кода на
психическото разстройство, цитирана е десета ревизия, която доколкото мога
да се ориентирам в терминологията на тази експертиза е една от най-силните
и изрично е посочено, че вниманието следва да се заостри към възможни
суицидни тенденции. На всички е известно какво означава това. Впрочем този
извод е продължен и от лекуващия го психиатър в момента, който в
амбулаторните листи, те са три на брой, през един месец доколкото виждам се
извършват тези прегледи. Констатира се тежка травма, суицидни мисли и
намерения през цялото време. Това беше целта на тази експертиза, не да
предизвикаме лечение, а да покажем неговото психично отношение към
извършеното престъпление.
Многократно чух в хода на първоинстанционното производство, а и сега,
че обуславящите вината обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи са в
баланс или паритет. Всъщност според мен и с оглед събраните по делото
доказателства отегчаващото вината обстоятелство е едно и това е високата
скорост, с която се е движил автомобила. Обективно това е установено. Няма
други отегчаващи вината обстоятелства. Съвсем накратко ще кажа какви са
според мен смекчаващите вината такива.
На първо място, въпреки опитите да се представи младежката възраст
като отегчаващо вината обстоятелство аз смятам, че в случая то е особен вид
обстоятелство, която може да се разтълкува по различен начин, но така или
иначе съдебната практика сочи, че младежката възраст винаги се възприема
като смекчаващо вината обстоятелство.
На второ място, това, за което представихме доказателства и то е като
продължение на първото, това е, че доверителят ми е приет за студент и е
започнал да учи след произнасяне на първоинстанционната присъда.
На следващо място това е неговото чисто съдебно минало и не само това,
липса на наказания по чл.78а от НК – също, но липсват каквито й да било
други данни за противообществени прояви или пък висящи наказателни
7
производства срещу него. Няма доклади на Комисията за борба с
противообществените прояви, няма такива неща защото той не е такъв
младеж.
По отношение на следващото според мен смекчаващо вината
обстоятелство, вече частично го коментирахме, това е изразеното съжаление,
състрадание и съпричастие. Много подробно този въпрос е разгледан в СПЕ.
Доверителят ми е изключително тежко повлиян от случилото се. В хода на
психиатричното изследване е установено, че не само изразява тези чувства,
той действително ги изпитва, той много съжалява за това, което е станало,
това просто е един миг от неговия живот, който за съжаление има
изключително тежки, трагични последици и за двете страни, и в този смисъл
ако приемем, че целта на личната превенция така, както е формулирана в чл.
36 от НК е да поправи и превъзпита с оглед никога повече да не се допусне
подобно поведение, което да доведе до такъв резултат считам, че тази цел е
вече постигната.
На следващо място това са пълните самопризнания, които доверителят
ми е направил пред органите на ДП, пред съда, включително и в другото си
процесуално качество – първоначално като свидетел, няма никакво
разминаване в обстоятелствата и фактите, които той е изразил. Освен
безукорно процесуално поведение и явяване, където е бил призован в гр.
София, гр. Шумен, гр. Варна. Той е съдействал и максимално тъй като му бе
дадена възможност по негов избор, никой не можеше да го задължи, да даде
биологичен материал за повторната експертиза – той се отзова без никакво
колебание. Тоест ако е имало някакво съмнение в собственото си състояние и
поведение той можеше да откаже, но той не отказа да направи това.
Споменах вече и за последиците в психичното му състояние вследствие
на ПТП. Отключената тревожно-депресивна реакция, подробно описана и то
със суицидни намерения така, както е констатирана в медицинската
документация.
Чухме един аргумент, че не следва самопризнанията да бъдат отчитани
като смекчаващи вината обстоятелство, тъй като производството е по реда на
съкратеното съдебно следствие, тоест признаването на вината веднъж е взето
под внимание като основание за настъпилата редукция следователно не би
трябвало да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство такова. Само
като вметка, производството по т.2 при Съкратеното съдебно следствие
изисква признаване на фактите и обстоятелствата от обв. акт, нещо, което
доверителят ми е направил, то не изисква признаване на вина и много пъти се
минава по реда на съкратеното съдебно следствие, а се иска оправдателна
присъда, тъй като съдът преценява тези факти и обстоятелства дали водят до
категоричен наказателно-правен извод, тоест това са съвсем различен вид
признания. Следователно аз ще Ви помоля да не допускате смесване на двете
неща, тъй като в случая се говори за признаване на факти, а във втория
случай се говори за самопризнания за вина и това е смекчаващото
8
отговорността обстоятелство.
Аз считам, че преценени в тяхната съвкупност всичките тези
обстоятелства водят на извода, че доверителят ми е осъзнал вината си.
Изключително тежко, много по-тежко от други подобни случаи преживява
това, което се е случило и не би допуснал никога повече със своето поведение
подобен инцидент. За това аз считам, че първата и най-важна част на
индивидуалната превенция вече е постигната и към този ранен етап и за това
считам, че за постигане на всички цели на превенцията не е необходимо той
ефективно да излежи определеното му наказание, а целите на наказанието
така, както са формулирани могат да бъдат постигнати и с отлагане на
изтърпяване на наказанието за един максимално дълъг и продължителен
период. Както се вижда от въззивната жалба по отношение на наказанието
лишаване от правоуправление ние не сме обжалвали присъдата и считаме, че
в тази й част то е справедливо определено.
Като заключение представих доклада на Комисията поради две причини:
Първо, самото държавно обвинение е преценило, че има проблем на това
кръстовище и за това се е самосезирало и е образувало тази преписка, която
цитирах, Прокурорска преписка № 371/2023 г., извършен е обстоен анализ на
документацията, оглед на място на това кръстовище и са направени изводите,
които вече колегата цитира, а именно: Кръговото кръстовище не е
проектирано и изградено съгласно нормативните изисквания, не създава
безопасно преминаване за всички участници в движението и е необходимо да
бъде реконструирано. Създава допълнителни конфликтни точки между
участниците и предпоставки за настъпване на ПТП. С оглед възприетата
линия на защитата, признаването на вината на моя доверител, с този доклад
ние не целим по някакъв начин той да избяга от отговорност. С този доклад
ние искаме да покажем, че действително в това кръстовище има проблем, има
лоша видимост, малък радиус, множество конфликтни точки и неясна
маркировка. Това е просто един допълнителен фактор, който според мен има
отношение към настъпване на ПТП и за това го представям за да може съдът
да реши въз основа на пълнота на доказателствата, това ми беше целта.
Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба на
защитата, да оставите без уважение въззивната жалба на частното обвинение,
да измените присъдата и определите наказание на доверителя ми на
предвидения в закона минимум и да отложите изтърпяването му по реда на
чл.66, ал.1 от НК.

ПОДС. К. – Поддържам думите на адвоката си.

ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. К. – Осъзнал съм вината си, искрено съжалявам и страдам с
пострадалите. Моля съда за условна присъда за да помагам на семейството си
и да продължа с обучението си в университета.
9

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:05
часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10