Номер 527.08.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 27.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Георги В. Чамбов
Станислав П. Георгиев
Секретар:Мила Д. Тошева
Прокурор:Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина С. Иванова Въззивно частно наказателно
дело № 20205000600406 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 11:41 часа в залата се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ В. М. М. не се явява, редовно уведомен за настоящото съдебно
заседание. В изпратената на същия призовка е вписано изявлението на обвиняемия М., че не
желае да се явява по настоящото дело пред Апелативен съд - Пловдив и ще бъде
представляван от явяващия се упълномощен негов защитник на досъдебното производство –
адв. В.Я..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за събиране на нови доказателства.
АДВ. Я.: Нямам искания за отводи и за събиране на нови доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да постановите определение, с което
да измените на основание чл. 64, ал.8 от НПК постановеното определение на Окръжен съд –
К., като измените мярката за неотклонение на моя подзащитен от „Задържане под стража“ в
по-лека такава.
Колежката – адв. И.Б., е депозирала частна жалба, в която подробно е обяснила
съображенията си. Аз няма да ги преповтарям, тъй като съдът е прочел жалбата. Искам да
маркирам само, че действително в продължение на шест месеца продължава задържането на
В. М..
От около 2 или 3 месеца не се извършват абсолютно никакви следствени действия.
Единствено безсмислено разследващите полицаи го изкарват през 2 седмици да му бъде
направен един разпит, за да бъде изведен само от килията. Ако при първоначалното
задържане е имало основание да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“, то
аз считам, че към настоящия момент няма нужда да продължава подзащитинят ми да стои в
следствения арест.
Извършени са абсолютно всички процесуално-следствени действия, не се извършват
нови такива, не се и предявява делото. В. М. е роден в гр. К. и през целия си живот е живял
там на ул. „П. за К.“ № **. Никога не е пътувал в чужбина.
Считам, че няма опасност да се укрие. По отношение на това дали би могъл да
извърши ново престъпление, също считам, че няма такава опасност, но ако измените
мярката за неотклонение в „Домашен арест“, тъй като органите на полицията всеки ден я
проверяват, то пак биха се постигнали целите, които предвиждат мерките за неотклонение,
той пак би бил лишен от възможността да извърши друго престъпление, да се укрие и т.н.
Затова считам, че не е оправдано да продължава тази мярка „Задържане под стража“.
Би могло да му бъде наложено и ограничение – забрана за пътуване в чужбина. Считам,
че по този начин действително до приключване на делото, докато стигне в съдебна фаза, ще
се обезпечи неговото явяване. Затова считам, че не е оправдано да продължава тази мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Би могло да му бъде наложена и парична гаранция в
определен от съда размер. Наред с ограничението за пътуване и тази мярка за неотклонение
би била подходящо. Аз имам абсолютно идентично дело със същите две обвинения като
настоящата инстанция в състав отпреди 2 седмици прецени, че следва да бъде изменена
мярката за неотклонение в парична гаранция, като съдът наложи и ограничение за пътуване
в чужбина.
Ето защо, ще ви моля да измените мярката за неотклонение на подзащитния ми В. М.
в по-лека такава – в „Парична гаранция“ или в „Домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да потвърдите определението
на Окръжен съд - К., защото считам, че към настоящия момент не са налице каквито и да са
нови обстоятелства, които да водят до извода, че първоначално взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е взета незаконосъобразно.
И към настоящия момент обоснованото предположение за извършване на
престъпление е налице, което се извлича от разпитите на М., на М., на Р., на Р., на Н., на У.,
на А., на А. и на Х..
От протоколите за извършените процесуално-следствени действия - претърсване и
изземане и с оглед тези показания на свидетелите, вие виждате техният страх от
обстоятелството, че може обвиняемият да въздейства върху техния живот и здраве, както и
на техните семейства.
Начинът, по който е осъществено престъплението, вие виждате за какъв период от
време става въпрос - от 2017 г. до 2020 г., Вие виждате и броят на лицата, от които е
генерирана тази т.нар. „лихва за забава“, независимо от обстоятелството, че се твърди за
договори за заем, тази лихва е била налична и тази лихва е генерирала все повече и повече
задлъжнялост на конкретното лице към обвиняемите.
Това е продължавано престъпление на системно извършване, съгласно теорията.
Налице е извършено престъпление, за което е привлечен М. - по чл.213а от НК. Тук става
въпрос за двама от свидетелите. Единият е бил заплашен с убийство, а другият – с палеж. С
оглед обстоятелството, че това деяние е извършено при условията на чл. 26 НК, сиреч с по-
висока степен на обществена опасност, с оглед на продължаваното престъпление.
Считам, че не само престъпленията, за които е привлечен обвиняемият в това му
качество, се отличават с висока степен на обществена опасност, а и самият той е личност с
такава по-висока степен на обществена опасност. Никой не говори, че има опасност от
укриване. Има адрес, постоянен, но опасността от извършване на престъпление считам, че е
налице. Вие виждате свидетелството за съдимост на обвиняемия – да, той е реабилитиран,
но обстоятелството, че има не само един съдебен акт наличен, сочи, че неговото мислене е
свързано с престъпни посегателства за извършване на деяния, наказуеми съгласно особената
част на Наказателния кодекс
С оглед на това считам, че е разумен срокът на разследване, извършват се
процесуално-следствени действия. В момента делото се разделя по отношение на всеки един
от тримата обвиняеми. Вие виждате, че имаме разпити пред съдия, проведени на тези
свидетели. Не мисля, че за такъв период от време тези месеци на задържане се явяват
неразумен срок на задържане. Затова моля да потвърдите взетата мярка за неотклонение.
АДВ. Я. /реплика/: Една кратка реплика. Тъй като и прокуратурата счита, че няма
опасност да се укрие, аз смятам, че домашният арест би изиграл своята роля. Смятам, че
няма да извърши престъпление, но „домашният арест“ би ограничил контакта му с когото и
да било.
ПРОКУРОРЪТ /дуплика/: Домашният арест, уважаеми апелативни съдии, се взима по
хуманитарни подбуди. Аз не виждам някакво заболяване на обвиняемия, за да бъде
изменена мярката му за неотклонение в по-лека. Той е извеждан, с оглед посещение на
зъболекар, през определен период от време, сиреч всички грижи за него се полагат, така
както изисква ЗИНЗС.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 – ал. 9 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И.Б., в качеството й на защитник на
обвиняемия В. М. М. , срещу постановеното по ЧНД № 175/2020 г. по описа на К.йския
окръжен съд определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата
спрямо обвиняемия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. С
жалбата се прави искане спрямо обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият – редовно уведомен, не
се явява и не изразява становище. Защитникът му – адв. В.Я. поддържа жалбата и
направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита жалбата за
неоснователна. Предлага обжалваното с нея определение, като обосновано и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения намира жалбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че
продължават да са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК спрямо
обвиняемия В. М. да продължи да действа най-тежката мярка за процесуална принуда. Този
извод се споделя изцяло от въззивната инстанция.
В. М. М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.
252, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 10
години и глоба от 5 000 до 10 000 лв., като съдът може да наложи и конфискация на цялото
или на част от имуществото на дееца и по чл. 213а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което се
предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 1 000 до 3 000 лв.
Събраните до момента по делото доказателства продължават да обосновават
предположението, че обвиняемият М. е автор на вмененото му във вина престъпление. Този
извод се налага частично от обясненията на самия подсъдим, от показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и от приложените по делото протоколи за извършени огледи и
претърсвания и изземвания.
Продължава да е налице и реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, в
случай, че спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение от „задържане под
стража“. М. е обвинен за две отделни тежки престъпления, извършвани в продължителен
период от време, с множество пострадали лица, които в показанията си заявяват страх от
него, предвид приложени спрямо някои от тях методи за принуда за връщане на дадените им
заеми.
При положение, че продължават да са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК, не
са налице основания за изменение на взетата спрямо обвиняемия М. мярка за неотклонение в
различна от „задържане под стража”, тъй като именно тя съответства на целите по чл. 57
НПК и на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 877/20.08.2020 г., постановено по ЧНД № 175/2020 г.
по описа на Окръжен съд – К., с което е оставено без уважение искането за изменение на
взетата спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 11/2020 г. на ОД на МВР – К. В.
М. М. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:57 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Председател: _______________________
Секретар: _______________________