№ 7474
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110149939 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от „...“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление ... (ищец) чрез юрисконсулт Михаела Стоянова. Според твърдяното с
исковата молба ищецът е застраховал моторно превозно средство, което е претърпяло
пътнотранспортно произшествие на 30. 06. 2020 г. в гр. София. Пътнотранспортното
произшествие било причинено виновно от водач на автомобил, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Вследствие на пътнотранспортното
произшествие застрахованият от ищеца автомобил бил увреден, за което бил съставен
двустранен констативен протокол. Ищецът описал щетите и заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1 036 лева и 43 стотинки и обичайни ликвидационни разноски
в размер на 15 лева. Била прихваната сумата 77 лева и 9 стотинки, представляваща
невнесени вноски за застрахователна премия. Ищецът прави извод, че с така
заплатеното застрахователно обезщетение е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Отправил е покана към ответника с приложени към нея документи, доказващи
претенцията. Ответникът обаче заплатил частично само сумата 533 лева и 22 стотинки,
като останала непогасена сумата в размер на 518 лева и 21 стотинки. Иска ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 518 лева и 21 стотинки, представляваща
разликата между изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение ведно с
направените обичайни разноски за определянето му, и доброволно възстановената от
ответника сума ведно със законовата лихва върху главницата за периода от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „... „...“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление град ..., чрез
процесуалния представител адвокат А. Б.. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Признава настъпването на твърдяното от ищеца пътнотранспортно
1
произшествие, наличието и валидността на застрахователни правоотношения
участвалите в него автомобили с ищеца, съответно с ответника, както и че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 959 лева и 34 стотинки, а
ответникът му е възстановил сумата 518 лева и 21 стотинки ведно с 15 лева
ликвидационни разходи. Твърди, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е
допринесъл за настъпването на вредите (прави възражение за съпричиняване). Прави
извод, че определеният от ищеца размер на обезщетението е силно завишен и твърди,
че той не отговаря на действително търпените вреди. Претенцията е неоснователна,
защото ответникът всъщност е възстановил в пълен обем реално причинените вреди.
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между всички претендирани от ищеца
вреди и механизма на пътнотранспортното произшествие, както и степента на
уврежданията. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените
разноски по делото.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради е
редовна. Настоящият исков процес е допустим. Макар и между същите страни да е
водено друго дело, свързано със същото пътнотранспортно произшествие, то се отнася
да застрахователното обезщетение, което е било заплатено за щетите по другия
автомобил, който е участвал в него. Следователно делата не са за същото нещо, макар
и между тях да съществува връзка. Тази връзка е чисто фактологическа и не обуславя
спирането на настоящия исков процес до приключването на производството по гр.
дело № 64649 по описа на Софийския районен съд, 160-и състав, за 2021 г., съответно
в. гр. дело № 6050 по описа на почитаемия Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,
за 2022 г. Връзка на обуславяне (преюдициалност) е налице тогава, когато
обуславящото дело има за предмет спорно материално право, което е елемент от
правопораждащия фактически състав, предмет на обусловеното дело. В разглежданите
два случая става въпрос за две отделни спорни материални права – суброгационната
претенция на единия застраховател за съответното заплатено от него застрахователно
обезщетение; и съответно суброгационната претенция на другия застраховател за
заплатеното от него застрахователно обезщетение. С всяко едно от заплатените
застрахователни обезщетения са били обезщетени различни вреди, макар и претърпени
според твърденията на ищците по тези дела от едно и също пътнотранспортно
произшествие.
По съществото на спора съдът приема следното.
Ищецът е предявил само един осъдителен иск с правно основание чл. 411 във
връзка с чл. 493, ал. 1 Кодекса за застраховането КЗ) във връзка с чл. 45 Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). С исковата молба той претендира присъждането на
законова лихва от момента на предявяването на иска до окончателното изплащане.
Макар и в началото на исковата молба да се е позовал на чл. 86 ЗЗД, това искане не
може да се приеме за отделен иск по цитирания текст на закона. То съставлява само
законова последица от евентуалното уважаване на иска по чл. 411 във връзка с чл. 493,
ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
към 30. 06. 2020 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение, по силата
на което ищецът е застраховал срещу вреди от пътнотранспортно произшествие лекият
автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег. номер ..., че към същата дата е било
налице и валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът е
2
бил застраховал гражданската отговорност на водача на лекия автомобил с рег. номер
..., че на същата дата, която попада в съответните периоди на застрахователно
покритие, е настъпило пътнотранспортно произшествие между двата автомобила, че
пътнотранспортното произшествие е предизвикано от противоправно поведение на
водача на лекия автомобил с рег. номер ..., че в причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие застрахованият от ищеца автомобил е бил увреден, че стойността на
вредите е била в размер на 1 036 лева и 43 стотинки, че щетата е била заведена
своевременно и че във връзка с нея са били сторени обичайни ликвидационни разходи
в размер на 15 лева, че е било извършено надлежно прихващане със сумата 77 лева и 9
стотинки, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 036 лева и 43
стотинки, че е отправил регресна покана до ответника за възстановяването на
последната сума и на ликвидационните разходи, както и че регресната покана е била
получена от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че водачът на лекия
автомобил с рег. номер ... Р. M. не е действала виновно, а по въведеното възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД – че водачът на лекия автомобил
марка и модел „Форд Фиеста“ с рег. номер ... В. Г. с противоправното си поведение е
допринесла за настъпването на вредите.
Съдът отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства, които се установяват и от представените доказателства: че
ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ с третото
лице Калин Янков Годев, по силата на който е застраховал срещу имуществени вреди
лекия автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег. номер ...; съответно, че
ответникът е сключил договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, по силата на който е застраховал гражданската отговорност на
водача на моторното превозно средство с рег. номер ...; както и че на 30. 06. 2020 г.
между двете моторни превозни средства е настъпило пътнотранспортно произшествие
в град София, ж. к. „Младост – 3“. Освен това съдът отдели като безспорни и
ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение във връзка с увреждания по застрахования автомобил „Форд Фиеста“ с
рег. номер ... в размер на поне 959 лева и 34 стотинки, че ответникът е получил на 29.
10. 2020 г. регресна покана от ищеца да заплати сума в размер на общо 1 051 лева и 43
стотинки, както и че ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер 518 лева и 21
стотинки ведно с 15 лева ликвидационни разходи.
Страните спорят относно механизма на пътнотранспортното произшествие,
реално настъпилите вреди, дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
както и какъв е действителният размер на вредите.
Във връзка с установяването на спорните факти по делото са събрани няколко
групи доказателства: писмени (двустранен протокол за пътнотранспортно
произшествие; схема на организация на движението в района на бул. „Андрей
Сахаров“ при преминаването му в бул. „Копенхаген“), гласни (свидетелските
показания на водачите на двата автомобила В. К. Г. и Р. Д.) експертни (експертно
заключение по автотехническа експертиза) и веществени (фотоалбум на автомобил).
Двустранният протокол за пътнотранспортно произшествие съставлява частен
свидетелстващ документ, който се ползува само с формална доказателствена сила –
съдът е длъжен да приеме, че положените върху него подписи са на посочените в него
лица. Всички останали фактически данни, съдържащи се в него, трябва да бъдат
внимателно преценявани от съда в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства. В дадения случай според нанесеното в двустранния протокол, Р. Д. е
3
управлявала автомобил с рег. номер ..., а В. К. Г. е управлявала автомобил с рег. номер
С5731 НТ. В 19, 50 часа на 30. 06. 2020 г. двата автомобила се движели в една посока,
но в различна лента. На мястото на „S“-образен завой (според схемата на протокола)
управляваният от В. К. Г. автомобил се ударил косо с дясната част на предницата си в
лявата страна на намиращият се пред него автомобил, управляван от Р. Д.. Видимите
щети по управлявания от В. К. Г. автомобил били „калник, подкалник, джанта, фар,
предна броня, мигач“.
От разпита на двете свидетелки Р. Д. и В. К. Г. съдът констатира, че показанията
им са конкретни и детайлни, като безпротиворечиво установяват, че двата автомобила
са се движели в лявата от двете ленти за еднопосочно движение по бул. „Андрей
Сахаров“ със скорост от порядъка на 40 км/ч. Времето било сухо и относително
слънчево, с добра видимост. От двете ленти за движение в една и съща посока 1/3 от
дясната лента била заета от паркирани автомобили. Имало и други две ленти за
насрещно движение. На едно място от бул. „Андрей Сахаров“ лентите за движение в
едната посока били разделени от лентите за движение в другата посока от островче,
като на прекъсването на острова обичайно водачите правели обратни завои.
Свидетелката M. решила да предприеме маневра „обратен завой“. Тя забелязала, че зад
нея се движат коли, но преценила, че се движат с подходяща скорост и че ще съобразят
нейната маневра. За да направи маневрата обратен завой тя подала съответен сигнал,
след което предприела заход в дясната лента, 1/3 от която била заета от паркирани
автомобили. Започнала да завива наляво, при което управляваният от свидетелката Г.
автомобил се сблъскал с нейния.
Противоречие между показанията на двете свидетелки съдът констатира във
връзка с предприемането на маневри. Така според показанията на свидетелката M.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, нямало знак за
забрана на левия завой и предприетата от нея маневра е била позволена, докато според
показанията на свидетелката Г. обратният завой е бил забранен, защото е имало
мантинела и маркировка, които го забранявали. Освен това според показанията на
свидетелката M. другата свидетелка предприела своя маневра изпреварване, като й
споделила, че предприела тази маневра, защото свидетелката M. се движела много
бавно. От друга страна, според показанията на свидетелката Г. тя (свидетелката Г.) не е
предприемала маневри. В съответните противоречиви части показанията на
свидетелките съдържат отчасти и техни правни изводи, което е допълнително
основание за дискредитирането им от съда.
За да прецени на кои свидетелски показания да даде доверие и какви
самостоятелни фактически и правни изводи да формулира съдът следва да обсъди и
експертното заключение на вещото лице, както и схемата за организация на
движението. Според експертното заключение причината за пътнотранспортното
произшествие е пропускът на водача на лекия автомобил „Тойота“ ДК № ...
(управляван от свидетелката M.) да пропусне движещия се лек автомобил „Форд
Фиеста“ ДК № .... От схемата на организацията на движението по бул. „Андрей
Сахаров“ пък се установява, че лентите за движение в различни посоки са разделени от
тръбно-решетъчен парапет (тоест ограда, а не мантинела), като на участъка от
булеварда, в която той има „S“-образна форма, тръбно-решетъчният парапет е
прекъснат и от двете страни на прекъсването за автомобилите, движещи във всяка една
от двете посоки, са поставени пътните знаци Г9 „Преминаване отдясно на знака“ и
С4.1 „Ограничителна табела“. Между всяка една от двете ленти за движение в една
посока има пътна маркировка във формата на единична прекъсната линия.
4
При това положение настоящият съдебен състав намира, че следва да даде
доверие на показанията на свидетелката Г. за сметка на тези на свидетелката M..
Схемата на организация на движението в съответния участък от бул. „Андрей
Сахаров“ потвърждава, че там са били налице пътни знаци, които забраняват
предприемането на маневра „ляв завой“, съответно и на маневра „обратен завой“,
защото знакът Г9 „Преминаване отдясно на знака“ е задължителен – чл. 51, ал. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП). За да може да
се говори изобщо за маневра, която да е била предприета от свидетелката Г., трябва
управляваното от нея превозно средство да е изменило положението си спрямо пътя и
останалите участници в движението (чл. 76 ППЗДвП), като в частност при маневрата
„изпреварване“ водачът напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседна
пътна лента изцяло или частично и преминава покрай движещото се в същата посока
пътно превозно средство (чл. 87, ал. 2 ППЗДвП). В дадения случай свидетелката Г.
фактически не е могла предприеме маневра „изпреварване“, защото тя е продължила да
се движи в лявата лента и не е навлизала дори частично в друга лента – отляво пътната
тази пътна лента е граничила с тръбно-решетъчния парапет, а дясната лента е била
заета както от автомобила на свидетелката M., така и от паркирани автомобили (според
кредитираната част от показанията на свидетелката M.). Всъщност свидетелката M. е
тази, която е напуснала частично лявата лента за движение, а не свидетелката Г..
Предприетата маневра от свидетелката M. „обратен завой“ е била противоправна – в
нарушение на задължителния пътен знак Г9 „Преминавай отдясно на знака“. Обичаите
в практиката (нарушаването на забраната за обратен завой в този пътен участък и от
други водачи) не са източник на правото. Маневрата на свидетелката M. е
противоправна и на още едно основание. По начало маневрата „обратен завой“ следва
да се предприеме от крайно лявата лента. По изключение тя може да бъде предприета и
от друга част на платното за движение (каквато е била дясната лента, към която
свидетелката M. е заходила), но в този случай водачът е длъжен да пропусне попътно
движещите се от лявата му страна превозни средства – чл. 38, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП). Свидетелката M. е пропуснала да стори това, както
установява и вещото лице в експертното си заключение.
От съвкупната анализа на протокола за пътнотранспортно произшествие,
свидетелските показания, експертното заключение и схемата на организация на
движение на бул. „Андрей Сахаров“ съдът приема, че механизмът на
пътнотранспортното произшествие е бил следният. Свидетелката M. се е движела в
лявата лента на бул. „Андрей Сахаров“, а свидетелката Г. се е движела в същата лента
зад нея. Свидетелката M. се е изнесла частично в заетата дясна лента и е предприела
маневрата „обратен завой“. Въпреки подаденият от нея светлинен сигнал свидетелката
Г. продължила да се движи в лявата лента, при което предната част на управлявания от
нея автомобил се сблъскала със страничната лява част на автомобила, управляван от
свидетелката M.. Пак от съвкупната преценка на тези доказателствени материали съдът
приема, че е налице пряка причинна връзка между предприемането на маневрата
„обратен завой“ от свидетелката M. и нанасянето на щетите по лекия автомобил „Форд
Фокус“, управляван от свидетелката Г.. Вината на свидетелката M. се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В дадения случай презумпцията за вина не
се оборва от събраните по делото доказателства. Напротив, от тях може да се установи,
че свидетелката M. е видяла пътния знак Г9 и като правоспособен водач е знаела, че е
длъжна да премине отдясно на него, но въпреки това е искала да наруши правилата за
движение по пътищата, като вместо това предприеме маневрата „обратен завой“.
Субективното й отношение към причиняването на вредите по движещия се след нея в
5
лявата лента за движение лек автомобил е било самонадеяно – тя е допускала
настъпването им, но е мислила, че може да го избегне, защото водачът на движещия се
зад нея автомобил е щял да съобрази забранената й маневра.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
свидетелката Г., настоящият състав на Софийския районен съд следва първо да
изтъкне, че не е обвързан от преценката на други съдебни състави във връзка със
същото пътнотранспортно произшествие по гр. дело № 64649 по описа на Софийския
районен съд, 160-и състав, за 2021 г., съответно в. гр. дело № 6050 по описа на
почитаемия Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, за 2022 г. На следващо място,
за да е налице съпричиняване, необходимо е свидетелката Г. да е нарушила правило за
движение по пътищата. Вината й не е предмет при проверката дали е налице
съпричиняване (Решение № 88 от 1962 г. по гр. дело № 83 от 1962 г. на ОСГК на ВС);
достатъчно е извършеното от нея нарушение на правилата за движение по пътищата
обективно да е допринесло за настъпването на вредите. В разглеждания случай съдът
прие за установено, че двата автомобила са се движели със скорост от порядъка на 40
км/ч при пътна обстановка – сухо и относително слънчево време. Следователно
скоростта на движение на свидетелката Г. е била съобразена с ограничението за
движение в населени места и е била съобразена с пътната обстановка. Що се отнася до
съобразеността на скоростта с предвидимите препятствия, в случая предприемането на
маневра „обратен завой“ в нарушение на правилата за движение по пътищата е създало
препятствие пред автомобила на свидетелката Г., което настоящият съдебен състав
приема за непредвидимо. Това е така, защото нарушенията на правилата за движение
по пътищата от други участници в движението не биха могли да бъдат приети за
предвидими. Свидетелката Г. не е могла да предвиди въпреки подаването на съответен
светлинен сигнал от свидетелката M., че последната няма да я пропусне в съответствие
с чл. 38, ал. 3 ЗДвП преди да предприеме забранената маневра „обратен завой“. При
това положение свидетелката Г. не е нарушила нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. След
като свидетелката Г. не е нарушила правилата за движение по пътищата, то
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
От данните от двустранния протокол за пътнотранспортно произшествие,
експертното заключение по автотехническата експертиза, кредитираните свидетелски
показания и фотоалбумът съдът приема за установено, че претърпените вследствие на
пътнотранспортното произшествие вреди по застрахования при ищеца автомобил се
изразяват в деформиране и увреждане предния десен калник и подкалник, мигача в
калника, предната дясна джанта и тас, предният десен фар, предната броня и рамка,
десният тампон на двигателя, предният десен шенкел, предният десен амортисьор,
тръбата на климатика и предния капак. Стойността на всички тези имуществени вреди
възлиза на 1 888 лева и 7 стотинки с ДДС, изчислена по среднопазарни цени.
Стойността на обезщетението, определено съгласно Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, според
експертното заключение е в размер на 789 лева и 60 стотинки без ДДС. Съдът приема
за доказани вредите в размер на 1 888 лева и 7 стотинки с ДДС, защото тази стойност
отговаря на действително претърпените вреди и изчислената съобразно цитираната
методика стойност не дерогира чл. 386, ал. 2 КЗ (така решение № 52 от 8. 07. 2010 г. на
ВКС по т. дело № 652/2009 г., I т. о.; решение № 153 от 22. 12. 2011 г. на ВКС по т.
дело № 896/2010 г., I т. о.).
От приложените към исковата молба доказателства се установява, че ищецът е
6
заплатил застрахователно обезщетение на третото правоимащо лице Калин Янков
Годев чрез прихващане на застрахователна премия и паричен превод в размер на общо
1 036 лева и 43 стотинки, която сума не надвишава стойността на действително
претърпените вреди. От тях също така се установява своевременното завеждане на
щетата и извършването на ликвидация от служители на ищеца, във връзка с които той
е сторил обичайни разходи, които според експертното заключение възлизат на 15 лева.
С получаването на регресната покана от ответника на 29. 10. 2020 г. е настъпила
изискуемостта на съответните суброгационни вземания в размер на общо 1 051 лева и
43 стотинки. Страните не спорят, че ответникът е погасил частично сумата в размер на
общо 518 лева и 22 стотинки, а наред с това и ликвидационните разходи в размер на 15
лева, тоест общо 533 лева и 22 стотинки. При това положение той е останал задължен
за сумата 518 лева и 21 стотинки, която и претендира ищецът.
Следователно предявеният иск е изцяло основателен.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди в полза на ищеца
сторените от него разноски. Те се свеждат до внесените държавна такса в размер на 50
лева, депозит за разпит на единия свидетел в размер на 50 лева, депозит за
възнаграждаване на вещото лице в размер на 300 лева, както и юрисконсултското
възнаграждение. Макар и делото да не се отличава с особена фактическа или правна
сложност, доколкото процесуалният представител редовно се явяваше в трите открити
съдебни заседание и вземаше активно участие в тях, съдът определя това
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 във връзка с чл. 493, ал. 1 Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 Закона за задълженията и договорите ответника „...
„...“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление град ..., да заплати на ищеца „...“ АД,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление ... сумата 518 лева и 21 стотинки,
представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, свързани с
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30. 06. 2020 г. в .., на продължението
на ..., зад магазин „..“, между моторните превозни средства автомобил марка и модел
„Форд Фиеста“ с рег. номер ..., и автомобил с рег. номер ..., ведно със законовата лихва
от предявяването на иска на 26. 08. 2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника „... „...“ АД, ЕИК .., да заплати на ищеца „...“ АД, ЕИК ...,
сумата в размер 500 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8