Р
Е Ш Е
Н И Е
№261/27.12.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при
протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №1593/2019
г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
молба от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Девня с искане за
настаняване на детето Ц.И.С., ЕГН: ********** в професионално приемно семейство
– домакинството на М.К. Тодорова, ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***
за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че със Заповед №ЗД/Д-В-287
от 29.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девня
детето Ц.И.С. е настанено по спешност в професионалното приемно семейство на М.К.
***. Твърди се, че мярката за закрила е предприета след като роднини по майчина
линия на детето са се явили на 25.10.2019 г. в отдел „Закрила на детето“ към
ДСП – Варна и са заявили, че момчето е изоставено от своите родители и те не са
в състояние и нямат възможност да полагат грижи за него. Детето Ц.И.С. е родено
на *** г. от съжителството на майката И.С.К. с настоящия й партньор Камен
Бисеров С., но не е припознато от него. Родителите имат впоследствие и друго
дете – Гергана Каменова Борисова, която е припозната от бащата. По информация
на роднините по майчина линия родителите на детето нямат собствен дом и
постоянно местопребиваване, периодично се разделят и събират и често заедно или
поотделно заминават за чужбина. След получения сигнал е проведен разговор с
майката, от който ставало ясно, че тя не възнамерява да полага грижи за сина
си. За невъзможността да полагат грижи за детето в семействата си роднините по
майчина линия са подписали декларация по чл. 24 ал. 3 от ППЗЗД. Твърди се също
така в молбата, че след настаняването на детето по административен ред в дома
на приемния родител се наблюдава бързото му адаптиране в новата среда. Приемния
родител полага нужните грижи и внимание за правилното му развитие и възпитание
съобразно възрастта. Вносителят сочи, че на този етап именно тази мярка е в
интерес на детето, тъй като задоволява потребностите на детето, стимулира
неговото развитие и компенсира липсата на родителска грижа, поради което и
сезира съда с искане за настаняване на детето в соченото приемно семейство за
визирания в молбата срок.
В
открито съдебно заседание ДСП – Девня, чрез
редовно упълномощен представител поддържат
молбата си.
Назначеният
особен представител на детето изразява становище за допустимост и основателност
на молбата, като счита, че исканата мярка за закрила удовлетворява
интереса на детето.
Заинтересованата
страна – М.К. Тодорова изслушана в открито с.з. заявява, че понастоящем нямат проблеми във взаимоотношенията
с детето, същото се развива много добре, посещава детска градина и логопед, тъй като заеква.
Родителят
на детето И.С.К., редовно призована, не се явява, не се представлява в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представеното удостоверение за
раждане, детето Ц.И.С. е роден на *** г. от родители И.С.К. и баща неизвестен.
Със Заповед
№ЗД/Д-В-287/29.10.2019
г. на Директора на Дирекция ДСП – Девня е постановена по
административен ред временно мярка за закрила „настаняване в
професионално приемно семейство“ на М.К. *** /утвърдена
за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред/,
до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.
Представени по делото са копия от декларации
по чл. 24 ал.3 от ЗЗДт на Йорданка С.
Добрева – леля на детето, Васил С. Кирчев – вуйчо и Гергана Василева Бодева -
баба, с които изразяват несъгласие да се грижат за детето Яница.
В
представения социален доклад за детето, изготвен от социален работник в отдел
„Закрила на детето” към ДСП – Девня се
излага, че на 25.10.2019 г. в Отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Варна са се
явили роднини по майчина линия на детето Ц., които са заявили, че бабата и
дядото на детето са го оставили пред дома им, но същите нямат възможност за
отглеждането му, тъй като отглеждат пет свои деца и сестричката на Ц. –
Гергана. Заявили са, че родителите на Ц. нямат собствен дом, периодично се
разделят и събират, пребивават поотделно и заедно в чужбина, като Ц. е бил с
тях няколко пъти. Биологичния баща на детето не го е припознал. До настоящия
момент е отглеждан в семейна среда с подкрепа на разширеното семейство. Детето
никога не е посещавало детска градина, макар, че е във възраст на която
подготвителната група е задължителна. Няма образователни умения, с лек говорен
дефект е – заекване. Проведен е разговор с майката, като същата е заявила, че
няма ясни планове кога ще се завърне в България и ще поеме грижите за детето си
Ц.. Това наложило спешна мярка за закрила и детето е било настанено в приемно
семейство. След настаняване на детето в приемното семейство на М. Тодорова за
него са полагани адекватни грижи за задоволяване на потребностите му, вкл. е
било записано на детска градина и е провеждало посещения при логопед.
За да се произнесе по
искането за настаняване на децата
в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази
следното:
Законът за закрила на детето
отдава приоритет на това едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл.
25 ал.2 и чл.28 ал.4 от ЗЗДт/, като в изключителни случаи то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов
интерес.
В разпоредбата на чл.25 ЗЗДт като мярка за
закрила е предвидено настаняване на детето извън семейството, когато по
отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените основания.
Анализът на
събраните по делото доказателства формират извода на съда, че по отношение на детето Ц.С. са налице основанията, посочени в т.2 на чл. 25 от ЗЗДт – майката на детето, като единствен
негов родител
без основателна причина тайно не
полага изискуемите ежедневни грижи за него и не е в състояние да
отговори адекватно на потребностите му.
Съгласно изискванията на ЗЗДт, за да бъде
настанено дете при приемен родител следва да се изчерпи реда, посочен в нормата
на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето може да
бъде настанено при роднини или при близки и чак тогава да се настанява същото в
приемно семейство. В случая, видно от представените социално проучване и декларация
по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЗДт/
не е налице възможност за настаняване в семейство на близки или роднини.
Доколкото възможността детето да бъде отглеждано в
семейна среда е изчерпана, в негов най-добър интерес по смисъла на ЗЗДт
понастоящем е да бъде настанено в семейството на приемен родител. Установи се
от събраните доказателства, че приемното семейство на М.К. Тодорова разполага с
всички необходими условия за отглеждане на детето и по този начин ще се осигури
възможност то да пребивава в среда най - близка до семейната, в която ще бъдат
адекватно задоволявани неговите потребности с оглед ниската му възраст, както и
ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. Съдът счита, че тази
мярка е в интерес на детето и настаняването му в посоченото професионално
приемно семейство ще допринесе за правилното му отглеждане, физическо и
психическо развитие и възпитание, при подходящи за неговите възраст семейна
среда и социално - битови условия, под непосредствените и адекватни грижи.
Предприемането на тази мярка би била най-благоприятна за правилното отглеждане,
възпитание и развитие на детето още – повече,
предвид вече създалата се емоционална връзка между него и приемния родител, изградените
отношения на топлота, внимание и непосредствени грижи.
Съдът намира, че не са налице пречки детето
да бъде настанено за поискания от молителите срок от една година, тъй като при
желание и подобряване на икономическия статус и възможности на неговите биологични
родители, във всеки един момент както те, така и ДСП могат да поискат
прекратяване на настаняването. Респективно във всеки един момент при наличие на
съответните предпоставки, би могло да се приеме друга временна мярка за закрила
на детето, ако това ще защитава най-добре неговите интереси.
По изложените съображения, съдът намира, че молбата
е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.28 ал.1 от ЗЗДт,
съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА
детето Ц.И.С., ЕГН: **********
в професионално приемно семейство на М.К. Тодорова, ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една
година, считано от датата на влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване и протестиране пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение, на основание чл. 28 ал.4 от ЗЗДт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: