Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Добрич, 14.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на двадесет
и седми януари, през две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ДЖЕНКОВА
Секретар : КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №4356 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба на „С.57-62"ООД, ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от с.с.с., ЕГН**********, с която срещу Д.К.С., ЕГН**********, с адрес ***, е предявен осъдителен иск за сумата от 6534,30лв., представляваща цена за извършено техническо обслужване на земеделска техника и транспорт.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърдения
в исковата молба:
„С.57-62”ООД, *** и Д.К.С., ЕГН**********, като земеделски
производител с
БУЛСТАТ **********, с адрес ***, били в търговски взаимоотношения. Ищцовото
дружество осъществявало техническо обслужване на земеделска техника на
ответницата, осъществено в или извън сервиза на ищцовото дружество. При
осъществяване на извънсервизното обслужване на земеделската техника, ищецът
извършвал транспортни разходи за придвижване на сервизния автомобил до
посоченото от ответника място. Тези допълнителни разходи са за сметка на
ответника и са част от разходите за осъщественото техническо обслужване.
По повод конкретни работи между страните били изготвени следните фактура, обективиращи сключените търговски сделки:
-данъчна фактура №***/03.11.2016г. на обща стойност 11,52 лева, от които данъчна основа 9,60 лева и начислен ДДС в размер на 1,92 лева;
-данъчна фактура №***/05.11.2016г. на обща стойност 463,20 лева, от които данъчна основа 386,00 лева и начислен ДДС в размер на 77,20 лева
-данъчна фактура №***/21.11.2016г. на обща стойност 329,52 лева, от които данъчна основа 274,60 лева и начислен ДДС в размер на 54,92 лева;
-данъчна фактура №**/21.11.2016г. на обща стойност 36,48 лева, от които данъчна основа 30,40 лева и начислен ДДС в размер на 6,08 лева;
-данъчна фактура №**/21.12.2016г. на обща стойност 345,60 лева, от които данъчна основа 288,00 лева и начислен ДДС в размер на 57,60 лева;
-данъчна фактура №***/26.01.2017г. на обща стойност 1576,14 лева, от които данъчна основа 1313,45 лева и начислен ДДС в размер на 262,69 лева;
-данъчна фактура №**/23.02.2017г. на обща стойност 13,44 лева, от които данъчна основа 11,20 лева и начислен ДДС в размер на 2,24 лева;
-данъчна фактура №**/30.10.2017г. на обща стойност 3758,40 лева, от които данъчна основа 3132,00 лева и начислен ДДС в размер на 626,40 лева.
Страните постигнали съгласие относно предмета и цената и тъй като „С.57-62”ООД, ***, изпълнило поетите задължения, в тежест на ответната страна възникнало задължението да заплати цената.
На 05.01.2018г., с оглед доброволното извънсъдебно уреждане на спора по посочените по-горе фактури, с ответната страна бил подписан Договор за спогодба, по силата на който Д.К.С., ЕГН********** се задължила в качеството си на длъжник да плати посочената в чл.2 от цитираното споразумение сума от 6534,30 лева на две вноски, а именно сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева в срок до 28.02.2018г. и остатъкът от сумата в срок до 31.08.2018г.
Въпреки
така постигнатото споразумение, до настоящия момент плащане не последвало.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа претенцията си.
Ответницата Д.С., представлявана от особен представител оспорва иска като неоснователен, като сочи че в договора за спогодба от 05.01.2018г., в чл.4 от същия е записано, че вземането на ищеца се обезпечава със Запис на заповед от трето лице – Х.С.И.. Записът на заповед не бил приложен по делото и липсвала информация дали кредиторът не се е удовлетворил вече чрез обезпечението.
Процесуалния представител на ищеца потвърждава обезпечението дадено от трето лице, но сочи че не е предявявано вземането от него.
Добричкия районен съд, след
преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени следните фактури, съдържащи данни за доставка на материали и части и относно извънсервизното обслужване на земеделската техника, както и за транспорт на сервизния автомобил, а именно:
-данъчна фактура №***/03.11.2016г. на обща стойност 11,52 лева, от които данъчна основа 9,60 лева и начислен ДДС в размер на 1,92 лева;
-данъчна фактура №**/05.11.2016г. на обща стойност 463,20 лева, от които данъчна основа 386,00 лева и начислен ДДС в размер на 77,20 лева
-данъчна фактура №***/21.11.2016г. на обща стойност 329,52 лева, от които данъчна основа 274,60 лева и начислен ДДС в размер на 54,92 лева;
-данъчна фактура №**/21.11.2016г. на обща стойност 36,48 лева, от които данъчна основа 30,40 лева и начислен ДДС в размер на 6,08 лева;
-данъчна фактура №***/21.12.2016г. на обща стойност 345,60 лева, от които данъчна основа 288,00 лева и начислен ДДС в размер на 57,60 лева;
-данъчна фактура №**/26.01.2017г. на обща стойност 1576,14 лева, от които данъчна основа 1313,45 лева и начислен ДДС в размер на 262,69 лева;
-данъчна фактура №**/23.02.2017г. на обща стойност 13,44 лева, от които данъчна основа 11,20 лева и начислен ДДС в размер на 2,24 лева;
-данъчна
фактура №**/30.10.2017г. на обща стойност 3758,40 лева, от които данъчна основа 3132,00 лева и
начислен ДДС в размер на 626,40 лева.
Фактурите
не са подписани от страните.
На 05.01.2018г., с оглед доброволното извънсъдебно уреждане на спора по посочените по-горе фактури, между страните по делото е подписан Договор за спогодба, по силата на който Д.К.С., ЕГН********** се задължила в качеството си на длъжник да плати посочената в чл.2 от цитираното споразумение сума от 6534,30 лева на две вноски, а именно сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева в срок до 28.02.2018г. и остатъкът от сумата в срок до 31.08.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите, а искането за присъждане на законна лихва до окончателното изплащане на главното задължение се основава на чл. 86 ЗЗД .
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съгласно чл.266 ЗЗД възнаграждението е дължимо при предаване и приемане на работата, но нормата е диспозитивна и може да бъде уговорено друго. В случая такава уговорка липсва, което означава, че от приемане на услугата, плащане се дължи.
Относно извършване и приемане на работата ищецът представя подписана между страните спогодба, в която възложителят признава, че дължи сумите по процесните фактури и приема да ги заплати по разсрочен график. Преценени отразените във фактурите данни, във връзка с подписания договор за спогодба, дават основание на съда да приеме, че задължението на ответника, последния като възложител, за заплащане цената на описаните в процесните фактури услуги е доказано като съвпаденията им се преценяват в смисъл за признаване на задълженията по всяка една фактура. С оглед на това искът е изцяло основателен и подлежи на уважаване.
Възражението на ответната страна, че вземането от ответника е обезпечено със запис на заповед, издаден от трето лице не променя по никакъв начин този извод. Всеки кредитор има възможност да обезпечи вземането си, включително и като трети лица гарантират изпълнението му лично. Ответната страна, ако изобщо твърди плащане от третото лице, издател на ценната книга, носи тежестта да изиска и представи доказателства за това.
С оглед изхода по главния иск, искането за присъждане на законна лихва върху главното задължение до окончателното му плащане също е основателно.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото, и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да понесе разноските на ищеца по делото в размер на 261,37лв. платена държавна такса, 660лв. платен адвокатски хонорар и 500лв. разноски за особеното представителство.
При горните мотиви, районния съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на „С.57-62"ООД, ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 6534,30лв. с ДДС, представляваща цена за извършено техническо обслужване на земеделска техника и транспорт по следните фактури:
-данъчна фактура №**/03.11.2016г. на обща стойност 11,52 лева, от които данъчна основа 9,60 лева и начислен ДДС в размер на 1,92 лева;
-данъчна фактура №**/05.11.2016г. на обща стойност 463,20 лева, от които данъчна основа 386,00 лева и начислен ДДС в размер на 77,20 лева
-данъчна фактура №**/21.11.2016г. на обща стойност 329,52 лева, от които данъчна основа 274,60 лева и начислен ДДС в размер на 54,92 лева;
-данъчна фактура №**/21.11.2016г. на обща стойност 36,48 лева, от които данъчна основа 30,40 лева и начислен ДДС в размер на 6,08 лева;
-данъчна фактура №**/21.12.2016г. на обща стойност 345,60 лева, от които данъчна основа 288,00 лева и начислен ДДС в размер на 57,60 лева;
-данъчна фактура №**/26.01.2017г. на обща стойност 1576,14 лева, от които данъчна основа 1313,45 лева и начислен ДДС в размер на 262,69 лева;
-данъчна фактура №**/23.02.2017г. на обща стойност 13,44 лева, от които данъчна основа 11,20 лева и начислен ДДС в размер на 2,24 лева;
-данъчна
фактура №**/30.10.2017г. на обща стойност 3758,40 лева, от които данъчна основа 3132,00 лева и
начислен ДДС в размер на 626,40 лева.
ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на „С.57-62"ООД, ***, със седалище и адрес на управление *** сторените разноски в размер на 261,37лв. платена държавна такса, 660лв. платен адвокатски хонорар и 500лв. разноски за особеното представителство.