О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1523 20.06.2023 година гр.Бургас
Бургаският административен
съд, първи административен
състав,
на двадесети юни две хиляди
двадесет и трета година,
В закрито заседание, в следния
състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 1051
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от
чужденеца У.Й., роден на ***г., гражданин на Република Турция, чрез Адвокатско
дружество „Т. и Йорданова“, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, против
Заповед № М-4942 от 06.03.2023г., издадена от Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“, с която чужденеца- жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка „забрана за влизане в Република България“. Към жалбата е
представен заверен препис на формуляр „Отказ за влизане в страната“, изготвен
на 02.05.2023г. на ГКПП-Малко Търново, изготвен от служител на ГД „Гранична
полиция“, в който се сочи, че се издава на основание оспорената по делото
заповед.
При произнасянето си съдът, съобрази
следното:
Като приложение
на жалбата е представен формуляр, обективиращ Отказ за влизане в страната,
изготвен от служител на ГД „ГП“ при пристигането на жалбоподателя Й. на
ГКПП-Малко Търново, на 02.05.2023г. Видно от неговото съдържание, същият се
основава на чл.21а от ЗЧРБ, както и Заповед № М-4942 от 06.03.2023г., издадена
от ДАНС.
С Определение от
13.06.2023г. по настоящото дело е изискана справка от Дирекция „Миграция“-МВР
относно регистрирани постоянен и настоящ адрес на чужденеца на територията на
Република България, както и заверено копие от оспорената Заповед № М-4942 от
06.03.2023г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, доколкото в материалите по преписката такава не се съдържа.
Постъпил е
отговор с вх.№ 6314 от 16.06.2023г. на ДАНС, от съдържанието на който се
установява, че заповед с подобен номер и дата не е издавана. Цитираните и от
жалбоподателя данни съответстват на номер и дата на писмо, с което компетентният орган в състава на ДАНС уведомява
структурата поддържаща списък на лицата по смисъла на чл.21а от ЗЧРБ, а именно
Дирекция „Миграция“ в МВР, с оглед неговото актуализиране и добавяне на
чужденеца-жалбоподател.
Постъпил е
отговор с вх.№ 6436 от 20.06.2023г. на Сектор „Миграция“ при ОД на МВР-Бургас,
от съдържанието на който се установява, че чужденецът У.Й. /гражданин на Република Турция/ е имал
статут на продължително пребиваващ в
Република България чужденец, който статут е продължил до 22.11.2022г. и се цитира посочен от лицето адрес на територията
на гр.Бургас.
Видно от
изготвени по делото справки от НБД „Население“ при въвеждане на данните на
чужденеца става ясно, че към 20.06.2023г., когато са изготвени справките, турският
гражданин няма регистриран постоянен
адрес на територията на Република България.
Независимо дали
чужденецът оспорва включването си в списъка на лицата по чл.21А от ЗЧРБ,
респективно писмото, въз основа на което е добавен в списъка- с рег.№ М-4942 от 06.03.2023г. или самият отказ за влизане в страна, съгласно
представен формуляр, изготвен от служител на ГДГП на 02.05.2023г., преценката
дали е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, респективно
компетентността на извърши преценка за редовност и допустимост на подадената
жалба е на родово и местно компетентният съд.
Бургаският
административен съд, след като се запозна с жалбата и приложените по делото
писмени доказателства, намира, че не е компетентен да разгледа делото по
правилата на местната подсъдност,
поради следните съображения:
Според нормата
на чл.133, ал.1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни
актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището
на посочения в акта адресат, а когато последният има постоянен адрес или
седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд- град София.
От данните по
делото е видно, че жалбоподателят Й. е чужд гражданин, като в минало време е
имал разрешение за продължително пребиваване в страната до 22.11.2022г., видно от посоченото в справката на сектор
„Миграция“-ОД на МВР-гр.Бургас.
Жалбоподателят
няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната, видно от
извършената служебна справка в НБД „Население“, а и не са налице условията на
чл.3, ал.2, т.2 от ЗГР за вписването му в регистъра на населението, което
обуславя компетентност на Административен съд- град София да разгледа и се
произнесе по спора.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2, т.2 от ЗГР, на
гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение
за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната (чл.
23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ); на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен
статут или е предоставено убежище.
Следователно, по силата на изрична законова разпоредба чуждите граждани, които
имат разрешение за продължително
пребиваване (чл.23, ал.1, т.2 от ЗЧРБ), не подлежат на гражданска
регистрация, а с оглед на това не са и субект на задължението за посочване
на постоянен и настоящ адрес. В този смисъл, обективно тези лица не биха могли
да разполагат с постоянен адрес, въз основа на който да се определи местно
подсъдният съд при оспорване на индивидуален административен акт, на който са
адресат.
Фактът, че в минало време / относно
продължително пребиваване до
22.11.2022г./ лицето е посочило адрес в гр.Бургас не може да се приеме за
постоянен адрес по аналогия, тъй като подобно разбиране противоречи на
описаните материалноправни законови норми, които са императивни и не могат да
бъдат пренебрегнати. Ако законодателят считаше, че не е необходимо подобно
разграничение на различните статути, а оттам и на изискванията досежно адресите
на чуждите граждани, то законодателната уредба нямаше да ги диференцира по този
начин. Към меродавният за определяне подсъдността момент, а именно датата на
подаване на жалбата до съда, а именно 13.06.2023г. лицето няма постоянен адрес
на територията на Република България. В жалбата не се и твърди за наличие на такъв,
а приложените материали относно подадени ГДД на юридическо лице- търговско
дружество са неотносими към тази преценка при положение, че жалбоподател и
адресат на актовете не е фирма, а физическо лице- чужд гражданин. Нещо повече,
в жалбата се сочи, че към настоящият момент лицето разполага с Виза-С, издадена
през м. януари 2023г. от Република Румъния, с валидност 15.07 2023г.,
което само потвърждава извода, че чужденецът няма постоянен адрес в Република
България.
В този смисъл са
и указанията на касационната инстанция, например Определение № 5775 от 01.06.2023г. на Върховния административен съд
на Република България по адм. дело №
5092 от 2023г.
Предвид
изложеното относно правилата за местна подсъдност делото следва да се разгледа
от Административен съд- София- град. Производството пред АС-Бургас следва да се
прекрати, а жалбата, ведно с всички материали по делото да се изпрати по
компетентност на Административен съд -София град /АССГ/.
Ето
защо и на основание чл.135, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, първи състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1051 от 2023 година, по описа на Административен съд -гр.Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- СОФИЯ ГРАД.
Определението
е окончателно.
Препис
от съдебния акт да се изпрати на страните за сведение.
СЪДИЯ: