РЕШЕНИЕ
Номер 260093/25.11.2020 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен
съд І
търговски състав
На двадесет и първи октомври през 2020 Година
В открито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
Секретар:
Цветелина Диминова
като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова
гражданско дело номер 537 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 54 от
03.02.2020г., постановено по т.д. № 176
по описа за 2019г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която е осъдено «Р.2. ООД с ЕИК *******със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Л.И.В. ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
*****адв. Р.Н. сумата от 20 663 лв., представляваща дадени в
заем
от ищцата на ответника и невърнати парични средства, предоставени на
04.05.2016г. и
18.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от
2083 лв., представляваща направени разноски, съразмерно с уважената част
от иска и са оставени без
уважение заявените от «Р.2. ООД
с ЕИК *******възражения за прихващане в общ размер от
11 341,36 лв., а именно:
1. възражение за прихващане със сумата от 8 386, 36 лв., представляваща изтеглени
от ищцата в периода от 22.04.2016 г. до 25.03.2019 г. парични средства от
банкова сметка *** дебитна карта, потребени за
нейни лични нужди;
2. възражение за прихващане за сумата от 600 лв., представляваща платена от ищцата
на 29.07.2016 г. сума от банковата сметка на дружеството - ответник в полза на
друго дружество, в което ищцата е била съдружник, а именно - „Е.Е.Л.“ООД с ЕИК ********за погасяване на задължение към
“П.И.“АД с ЕИК ********по сключен договор за наем;
3. възражение за прихващане в размер на сумата от 480 лв., представляваща
извършено от ищцата плащане от банкова сметка ***.11.2016 г. с преводно
нареждане по сметка на Адвокатско дружество „Ч.,В.и съдружници“,
която сума е за лични юридически консултации;
4. възражение за прихващане за сумата от 875 лв., платена със средства на
ответника за ползвани лично от ищцата мобилни услуги, прехвърлени с договор от
21.06.2016 г. от дружеството „Е.Е.Л.“ООД на „Р.22“ООД
при участието на ищцата като управител и на двете дружества;
5. възражение за прихващане за сумата от 1000 лв., представляваща лихва за
забава върху горните суми, начислена за времето от момента на разходване на
паричните средства до датата н подаване на отговора на исковата молба от
ответника - 01.04.2019 г..
Решението е обжалвано
от «Р.2.» ООД с ЕИК
*******с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, а искането, отправено до въззивния съд
е решението да бъде отменено и предявения иск отхвърлен изцяло. Заявено е
искане за присъждане на разноски.
Ответникът – Л.И.В. ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
*****адв. Р.Н. не е подал писмен отговор, а в проведеното открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и настоява оспорения съдебен акт
да бъде потвърден.
След преценка на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
предметните предели на въззивното производство,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск
на Л.И.В. ЕГН ********** против
«Р.2. ООД с ЕИК *******с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал.1 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат
до следното: за времето от 25.04.2016г. до 28.07.2016г. ищцата е била съдружник
в ответното дружество „Р.2.“ ООД, в което си качеството и за подпомагане
дейността на търговеца е предоставила в заем на дружеството сумата от
36 000 лв.. Твърди, че произхода на заетата от нея сума са договори за
банкови кредити, сключени с У.Б. АД, както следва: по договор № ***** с
начална дата 04.05.2016г. са и предоставени 15 450 лв. и по договор за
банков кредит № ***** с начална дата 12.05.2016г. са и предоставени още
20 600 лв.. Сочи, че след прекратяване на участието й в търговското
дружество и с оглед уреждане на отношенията, свързани с предоставените заеми е
подписан договор за спогодба, в който изрично е признато от управляващия „Р.2.“
ООД, че сумата е постъпила в дружеството и че последното дължи връщането й на
заемодателя – ищца в производството. В подписаната спогодба „Р.2.“ ООД се е
задължило да върне не по-късно от 31.12.2018г. предоставената в заем сума от
36 000 лв. на кредитиращата заемодателя банка, като погаси изцяло
задължението на Л.В. по посочените договори за банков кредит. Въпреки поетото
задължение ищцата твърди, че ответника е спрял погасяването на
дължимите вноски и към 29.01.2019г. задължението по кредитите е както следва:
по договор за банков кредит № ***** в размер на 11 019.78 лв. и по договор
за банков кредит № ***** в размер на 17 137.27 лв.. Въз основа на
изложеното настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
„Р.2.“ ООД да й заплати сумата от 28 157.05 лв., представляваща дадени в
заем и невърнати парични средства, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното й
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът – «Р.2. ООД
с ЕИК *******със седалище и адрес на управление
***, представляван от адв. А. Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, като твърди, че ищеца не е активно легитимиран
да предявява иска, тъй като задължението на ответника по сключената спогодба е
по отношение на трето лице, а именно кредитиращата заемодателя банка. В случай,
че съдът намери иска за допустим, оспорва същия като неоснователен, като
твърди, че в счетоводството на дружеството е осчетоводен заем, предоставен от
ищцата в размер на общо 28 723 лв., предоставени както следва на
04.05.2016г. в размер на 12 000 лв. и на 18.05.2016г. в размер на
16 723 лв.. Твърди, че ежемесечно до 14.08.2017г. ответното дружество чрез
управителя си, чрез дъщеря му Р.В.или чрез други ангажирани с делата на
дружеството лица е предоставяло на Л.В. сума в размер на месечното задължение
на последната към банката, като това е сторено по банков път с четири платежни
нареждания както следва: на 24.10.2016г. за сумата от 500 лв.; на 08.11.2016г.
за сумата от 1000 лв.; на 14.12.2016г. за сумата от 1600 лв. и на 10.01.2017г.
за сума в размер на 1000 лв., съответно от банковата сметка на дружеството са
нареждани преводи на суми в размер на по 600 лв. за 6 месеца в периода
м.03.2017г. – м.08.2017г. или общо по банков път на ищцата са преведени 8060
лв.. Отделно сочи, че в брой на ищцата са предавани за периода от м.09.2017г.
до м.10.2018г. суми от по 660 лв. или общо върнати по посочения начин са 9240
лв.. Най – сетне твърди, че от Л.Р.са предадени на ищцата на два пъти по 5000
лв. или общо 10 000 лв.. Отделно навежда възражения за прихващане на първо
място със сумата от 8 386.36 лв., представляваща изтеглена от дебитната
карта, издадена на ищцата в качеството й на представляващ дружеството ответник
сума за периода от 22.04.2016г. до 25.03.2019г., която сума е разходвана за
лични нужди на ищцата. Следващото вземане, с което ответника иска прихващане е
в размер на сумата от 600 лв., която сума представлява платена от ищцата на
29.07.2016 г. сума от банковата сметка на дружеството - ответник в полза на
друго дружество, в което ищцата е била съдружник, а именно - „Е.Е.Л.“ ООД с ЕИК ********за погасяване на задължение към
“П.И.“АД с ЕИК ********по сключен договор за наем. Заявява и възражение за
прихващане в размер на сумата от 480 лв., представляваща извършено от ищцата
плащане от банкова сметка ***.11.2016 г. по сметка на Адвокатско дружество
„Ч.,В.и съдружници“ за лични юридически
консултации, както и със сумата от 875 лв., платена със средства на ответника
за ползвани лично от ищцата мобилни услуги, прехвърлени с договор от 21.06.2016
г. от дружеството „Е.Е.Л.“ООД на „Р.22“ООД при
участието на ищцата като управител и на двете дружества. Най – сетне е заявено
възражение за прихващане със сумата от 1000 лв., представляваща лихва за забава
върху горните суми, начислена за времето от момента на разходване на паричните
средства до датата на подаване на отговора на исковата молба от ответника -
01.04.2019 г..
В срока за
допълнителната искова молба ищецът е депозирал молба – становище, с което
оспорва възраженията за недопустимост на иска, основани на липса на материална
легитимация за ищеца, както и твърденията за получени от нея суми по дебитната
карта и преведените й по банков път, които твърди, че същите са използвани за
целите на дружеството и оспорва изцяло получаването на парични суми на ръка.
В отговор на постъпилата
молба - становище ответникът е депозирал свой отговор, с който подържа
наведените от него възражения за допустимост на иска, както и твърдението си за
предадени и получени от ищцата пари в брой за връщане на заетата сума.
Възраженията наведени и
подържани в хода на първоинстанционното производство,
които макар и да не са заявени във възивната жалба,
но доколкото въззивният съд дължи служебна
преценка на обжалвания съдебен акт досежно неговата
допустимост, настоящия състав намери за неоснователни. Правното основание, въз
основа на които се претендира защита на субективното право е ясно посочено в
исковата молба и то е сключен договор за заем от ищцата, в качеството й на
заемодател с ответника като заемател, а не
договора за спогодба, което е достатъчно да се приеме, че ищцата е материалноправно и процесуалноправно активно
легитимирана да предяви иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
с чл. 240, ал.1 ЗЗД. Сключеният договор за спогодба, всъщност обективира уговорка между страните по заемното
правоотношение досежно начина на връщане на
заетата сума и по никакъв начин не се отразява на активната процесуално правна
легитимация на ищцата, а единствено следва да се съобрази при зачитане
материално правната й такава.
От представеният и приет от първоинстанционния съд, без възражения от ответника договор за спогодба от
02.04.2018г. – л. 6-7 се установява, че ищцата е била съдружник в ответното дружество за периода от 25.04.2016г. до
28.07.2016г., както и че в качеството си на съдружник е
предоставила в заем на дружеството сумата от 36 000 лв., която сума е с произход договори
за банкови кредити №
**** и № *****. Към датата на подписване на договора за спогодба дружеството ответник, чрез
управителя си С.В. е
признало съществуването на задължението на последното към ищцата в посочения размер от 36 000 лв., както и че «Р.2. ООД
се е задължило да погаси коментираното задължение не по-късно от 31.12.2018г.. Подписалият договора за спогодба за
«Р.2. ООД С.Г.В.е единственият управляващ и представляващ дружеството, видно от
публично достъпните вписвания по партидата на търговеца в ТР към АВ. Констатираното до тук налага да се приеме, че с подписване на
договора за спогодба ответникът изънсъдебно е признал неизгодния за
него факт,а именно получаване в заем от ищеца на сумата от 36 000 лв., което признание не е подържано в
хода на съдебния процес, като твърдението на ответника е, че е получил от ищцата в
заем сума не по - голяма от 28 723 лв.. Предвид реалния характер
на договора за заем и като взе предвид, че в оборотната ведомост на дружеството за периода 01.01.2016г. – 31.08.2017г.
е отразена сумата от
28 723 лв. като получен
от дружеството заем от Л.В.
и същевременно липсата на други доказателства за предоставени от последната суми в
по – голям размер, настоящия състав на съда приема,
че дадените в заем от ищцата суми на ответника възлизат именно
на сумата от 28 723 лв.. Това е и изводът направен от първостепенния съд, който всъщност не е
оспорен от страните.
Спорен във възивното производство е размера на върнатата част от заетата сума
и конкретно дали се установяват погашения, извън преведените по
банков път 8060 лв..
За разрешаване на този спорен въпрос от значение са събраните гласни доказателства и конкретно показанията на
св. Н.В., съпруга на
С.В., управляващ и представляващ дружеството ответник. Св. В.твърди, че знае, че както съпруга й, така и
Л.В. е внесла суми, за да започне дейността на дружеството «Р.2. ООД, като твърди тези внесената от ищцата сума
да е около 30 000 лв., които средства и двамата съдружници са набавили
с потребителски кредити.
Сочи, че съвместната им дейност продължила до
м.12.2016г., като след освобождаването й като съдружник ищцата продължила работа
по трудово правоотношение с дружеството и до този момент ползвала картата, с която свидетелката твърди, че били извършени плащания на големи суми в последния месец. Сочи,
че месечно е била превеждана сума
от по 660 лв. на ищцата за погасяване на кредита й до момента, в който по желание на В. и поради наложените й запори последната е пожелала парите да й се дават на ръка. Твърди, че не е присъствала лично на предаване на парите, нито посочва конкретен размер, които е предаван на ищцата от дъщерята на свидетелката.
В качеството на свидетел е разпитан и Л.Р., който твърди, че е предал на два пъти на ищцата суми от
10 000 лв. и 6000 лв., като не знае предназначението на тези суми, както и че предал
в края на 2016г. или началото на 2017
г. още 5000 лв., които били на дружеството и му били предоставени от
С.В., без
да уточнява причината за това предоставяне. Свидетелят Р.твърди още, че е присъствал на предаването на пари от съпругата му Р.В.на ищцата за покриване месечната й вноска по кредита през периода
м.09.2017г. до м.10.2018г., като по
отношение на размера на предаваните суми свидетелят сочи,
че «…мисля, че бяха около
660 – 670 лв.».
Събраните и коментирани до
тук гласни доказателства настоящия състав на съда счита, че
не установяват при условията на пълно и главно доказване предаването на ръка на ищцата от посочените от ответника лица конкретни по
размер суми за погасяване на вземането й по учреденото между страните заемно правоотношение. Свидетелката Н.В. не сочи да е присъствала на предаването на парите, нито посочва конкретен размер на сумите,
а такъв не може да
се установи по категоричен начин и от показанията на
св. Р.. Последните от една страна не са достатъчно точни и ясни досежна размера
на твърдяните да са предавани от съпругата му суми, а от друга
страна са изолирани, тъй като не са подкрепени от останалите събрани доказателства. Показанията на св. Р.за предавани лично от него на ищцата суми в посочените от
свидетеля размери настоящия въззивен състав приема като не достатъчно конкретни, тъй като свидетелят не
е уточнил основанието за предаване на тези суми, а заявява, че
«…не може да каже с какво предназначение са били сумите, които е
предавал…». Последно коментираното изключва възможността да се приеме, че с предаването на посочените суми са погасени именно задълженията на ответника по
договора за заем.
Във въззивната жалба са оспорени изводите
на първостепенния съд за неоснователност на заявените възражения за прихващания и
конкретно това за вземането с произход извършени от ищцата неправомерни плащания,
посредством издадената й дебитна карта в размер на 8386.36 лв.. Вярно е, че
на ищцата, в качеството й
на управляващ и представляващ дружеството ответник е издадена дебитна карта, което се установява и от приложеното на
л.60 писмо, но липсват доказателства именно ищцата да
е ползвала посочената карта
и при извършване на посочените в ССчЕ операции
по сметката на дружеството, който извод се разколебава от една страна от общо достъпните вписвания по партидата на търговеца в ТР към АВ, видно от които ищцата не е съдружник в дружеството от 28.07.2016г., а от друга и от прочита на показанията на св. В., която твърди,
че ищцата е върнала картите, които притежава към м.12.2016г., когато е напуснала дружеството,
вкл. бил прекратен и сключения с нея трудов
договор. Следва да се има предвид, че доказателства за това, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение за периода от 28.07.2016г. до
м.12.2016г. липсват, но дори и
в аванс за ответника това твърдение да се приеме за доказано, то видно от данните по информация за сметка за периода от
22.04.2016г. до 25.03.2019г. /л.55-59/, а и от приетата без възражения от страните ССчЕ,
с издадената на ищцата дебитна карта е извършена операция
и след м.12.2016г.. Затова и след като не
се установява нито кога е предадена издадената на ищцата карта, нито кога същата е върната на дружеството, настоящия състав на съда макар и
по различни от първоспетенния съд мотиви приема
за неоснователно заявеното от ответника, сега жалбоподател възражение за прихващане със сумата от
8386.36 лв..
Неоснователни са възраженията за прихващане и със сумата от 600 лв., представляваща платена от ищцата на 29.07.2016 г. сума от банковата сметка
на дружеството - ответник в полза на друго дружество, в което ищцата е била
съдружник, а именно - „Е.Е.Л.“ ООД с ЕИК ********за
погасяване на задължение към “П.И.“АД с ЕИК ********по сключен договор за наем,
както и със сумата от 480 лв.,
представляваща извършено от ищцата плащане от банкова сметка ***.11.2016 г. по
сметка на Адвокатско дружество „Ч.,В.и съдружници“
за лични юридически консултации. Следва да се има предвид, че за посочените две
плащания са издадени фактури от дружеството ответник и същите са отразени в
съответния Дневник за покупки, видно от приетата ССчЕ,
което съставлява признание за възникването и за размера на задълженията,
за които е издадена фактурата, в който смисъл са и Решение № 47 от 08.04.2013г.
по т.д. № 137/2012г. II т.о. и Решение № 172 от
13.01.2016г. по т.д. № 2535/2013г. I т.о.. Освен посоченото настоящия състав на
съда изцяло споделя и останалите изложени от първостепенния съд мотиви за
неоснователност на възраженията за прихващане с посочените по – горе суми,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Като
неоснователно настоящия състав на съда преценя и последното заявено
за прихващане вземане, което ответника твърди да притежава към ищцата и то е в
размер на сумата от 875 лв., представляваща платена със средства на
ответника за ползвани лично от ищцата мобилни услуги, прехвърлени с договор от
21.06.2016 г. от дружеството „Е.Е.Л.“ ООД на
„Р.22“ООД при участието на ищцата като управител и на двете дружества. По
делото не са ангажирани никакви доказателства при доказателствена тежест
за ответника, че прехвърления пакет мобилни услуги е ползван единствено за
лични нужди на ищцата, а не и за осъществяваната от нея търговска дейност, вкл.
и в качеството й на управляващ и представляващ дружеството ответник.
Изводът е, че
предявеният иск е основателен до размера от 20 663 лв., до който правен
извод е стигнал и първоинстанционния съд,
поради което и обжалвания негов акт ще бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното,
съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 03.02.2020г., постановено по т.д. № 176/2019г. по описа на ХVIII т.с при Окръжен съд Пловдив в частта, с
която е осъдено «Р.2. ООД с ЕИК *******със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Л.И.В. ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
*****адв. Р.Н. сумата от 20 663 лв., представляваща дадени в
заем
от ищцата на ответника и невърнати парични средства, предоставени на
04.05.2016г. и 18.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2019г. до окончателното й заплащане, както и да
заплати сумата от
2083 лв., представляваща направени разноски, съразмерно с уважената част
от иска и са оставени без уважение заявените от «Р.2.
ООД с ЕИК *******възражения за прихващане в общ размер от
11 341,36 лв., формирани от сбора на следните суми: сумата от 8 386, 36 лв.,
представляваща изтеглени от ищцата в периода от 2..04.2016 г. до 25.03.2019 г.
парични средства от банкова сметка ***
дебитна карта, потребени за нейни лични
нужди; със сумата от 600 лв., представляваща платена от ищцата на 29.07.2016 г.
сума от банковата сметка на дружеството - ответник в полза на друго дружество,
в което ищцата е била съдружник, а именно - „Е.Е.Л.“ООД
с ЕИК ********за погасяване на задължение към “П.И.“АД с ЕИК ********по сключен
договор за наем със сумата от 480 лв., представляваща извършено от ищцата
плащане от банкова сметка ***.11.2016 г. с преводно нареждане по сметка на
Адвокатско дружество „Ч.,В.и съдружници“, която
сума е за лични юридически консултации; със сумата от 875 лв., платена със
средства на ответника за ползвани лично от ищцата мобилни услуги, прехвърлени с
договор от 21.06.2016 г. от дружеството „Е.Е.Л.“ООД
на „Р. **“ООД при участието на ищцата като управител и на двете дружества и със
сумата от 1000 лв., представляваща лихва за забава върху горните суми,
начислена за времето от момента на разходване на паричните средства до датата н
подаване на отговора на исковата молба от ответника - 01.04.2019 г..
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: