Р
Е Ш Е
Н И Е
№2861
гр. Варна, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на пети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.-С.
Секретар:
Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №11735
по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на И.Е.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която
против „* – О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 466,39 лева, представляваща
разлика между размера на действителните вреди, причинени при пътнотранспортно
произшествие от 22.06.2019 г., предизвикано от водача на л.а. „*“ с рег. № * –
С.Д. и размера на полученото застрахователно обезщетение от 374,54 лева по щета
№ 43080311900595/24.06.2019 г., застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, полица BG *, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендира сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 22.06.2019 г., в гр. Варна,
при движение по ул. „Д-р Ж.“ на кръстовището с ул. „М.“, /до бензиностанция
ОМВ/ водачът на автомобил „*“ с рег. № * - С. Д., предприема маневра – завиване
наляво, като отнема предимството на автомобил „*“ - собственост на ищцата и
предизвиква ПТП, при което последният автомобил е увреден.
За настъпилото произшествие са уведомени
органите на Сектор „Пътна полиция“, като пристигналият на място полицейски екип
извършва проверка на двамата водачи за употреба на алкохол. Тъй като при
произшествието са причинени само имуществени вреди, полицейските служители насочват
на двамата водачи към изготвяне на двустранен протокол. Такъв е изготвен и е подписан
от участниците в ПТП, като с него водачът на „*“ с рег. № * - С.Д. признава
вината си за предизвикване на инцидента.
Въз основа уведомление на ищеца
до застрахователя на виновния водач, при ответника е образувана ликвидационна
преписка по щета № * от 24.06.2019 г. по застраховка „Гражданска отговорност“,
полица BG * на автомобил „*“ с рег. № *, собственост на С.Д.. Извършен е оглед
на автомобил „*“ от застрахователя и е изготвен опис-заключение от 25.06.2019 г.
На 27.06.2019 г. по лична банкова
сметка ***, ответникът изплаща застрахователно обезщетение в размер на 374,54
лева. Ищецът намира изплатената сума за недостъчна да покрие нанесените на
автомобила му щети, тъй като при проведено проучване, същият установява, че
необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер на 861,80 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
оспорва основателността на предявения иск. Не спори, че автомобилът на виновния
за произшествието водач, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“,
по посочената от ищеца полица. Същата е валидна към датата на застрахователното
събитие. Не оспорва вида и естеството на щетите, причинени на автомобила на
ищеца, механизма на ПТП, както и че застрахованият при ответника водач е
отговорен за настъпването му. Не оспорва, че е изплатил в полза на ищеца,
застрахователно обезщетение, в размер на 374,54 лева. Намира ищцовата претенция
за неоснователна, с твърдение, че с плащането на горепосочената сума,
причинените имуществени вреди са репарирани изцяло. Изплатеното обезщетение е
справедливо и достатъчно по размер, за да обезвреди ищеца. В тази връзка,
оспорва предявения иск по размер, с твърдения, че същият се явява прекомерно завишен
и несъответстващ на средните пазарни цени, по които е възможно превозното
средство да бъде отремонтирано. В условия на евентуалност оспорва искането за
присъждане на компенсаторни лихви, относно датата, от която същото е дължимо. Твърди, че същото е дължимото от датата на
подаване на уведомлението за щета – 24.06.2019 г., когато е уведомен от ищеца
за настъпилото на 22.06.2019 г. ПТП.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства: лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от „Д.З.“ ЕАД, като
застрахователната полица е действаща към датата на ПТП – 22.06.2019 г.; вида и
естеството на щетите, настъпили по автомобила на ищеца; механизма на
настъпилото ПТП; вината на застрахования при ответника водач за настъпването му,
както и изплащането на сумата от 374,54 лева, по банкова сметка ***.
От представен по делото препис от СРМПС част I № *, издадено на 13.12.2011 г. от
МВР, СПП – В., се установява, че ищецът И.Е.И. е собственик на л.а. „*“ с рег.
№ *.
От представено по делото удостоверение за техническа
изправност на ППС, се установява, че към датата на процесното застрахователно
събитие – 22.06.2019 г., автомобилът на ищеца е технически изправен.
Видно от изготвен и подписан от И.И. и С.Д., двустранен
констативен протокол, на 22.06.2019 г., в гр. Варна, при движение по ул. „Д-р А.
Ж.“, в близост на бензиностанция ОМВ, настъпва пътнотранспортно произшествие,
между два автомобила – л.а. „*“ с рег. № *, управляван от ищеца И.И. и л.а. „*“
/без посочен модел/, с рег. № *, управляван от С.Д.
Въз основа уведомление за щета от 24.06.2019 г., ответното
дружество образува ликвидационна преписка по щета № 43080311900595/24.06.2019
г., като видно от изготвен опис-заключение по същата, елементите от автомобила
на ищеца, които следва да бъдат ремонтирани/подменени са следните: предна
броня, преден капак, капачка теглич предна броня, основа предна броня, греда
над радиатор.
Ответникът изготвя калкулация, видно от която, общата
стойност необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 374,54 лева.
От представен ликвидационен акт по щета №
43080311900595/24.06.2019 г. се установява, че са одобрени ликвидационни
разноски в размер на 374,54 лева, като същата сума е изплатена на ищеца.
По делото е допуснато изготвяне
на съдебно-автотехническа експертиза, от приетото заключение на която се
установява, че са нанесени увреждания на следните елементи от лекия автомобил
на ищеца: предна броня, преден капак, капачка теглич предна броня, основа
предна броня, греда над радиатор. Цената за възстановяване на настъпилите
увреждания вследствие на ПТП, с алтернативни части е в размер на 893,71 лева, а
с оригинални части – 2296,59 лева. Съобразно приложената застрахователна
методика, вещото лице е посочило общ размер на щетите - 374,54 лева. Средната
стойност за възстановяване на процесния автомобил е 840,92 лева. Експертът сочи
сумата от 372,68 лева като обща стойност за извършване на ремонт към датата на
настъпване на застрахователното събитие, като се вземе предвид средната пазарна
стойност на части от алтернативен доставчик. С допълнително заключение вещото
лице сочи, че процесният автомобил е възстановен от ПТП и се намира в добър
външен вид.
В открито съдебно заседание,
вещото лице заявява, че средната продажна цена на автомобил като процесния е
около 3900 лева, като очакваната цена за извършване на продажба е около 3500
лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат
идвъндоговорен характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно
основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 вр.
чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.429, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице,
настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото
и причинно-следствената връзка между ПТП; нанесените щети; да докаже
претърпените от ищеца конкретни психични преживявания. По правило, в хипотезата
на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото при ПТП лице. Ищецът
е увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да
претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното
застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
Безспорно е, че между ответното дружество и деликвента е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По делото не се установяват доказателства за наличие на
правопогасяващи или правоизключващи отговорността на застрахователя
обстоятелства.
По делото по безспорен начин се
установи, че на 22.06.2019 г., по вина на деликвента С.Д. е настъпило ПТП, при което на управлявания от
ищеца лек автомобил са били нанесени имуществени вреди.
Виновното и противоправно
поведение на деликвента е установено по несъмнен начин и не се оспорва от
ответника. Последният не спори по отношение механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка с причинените вреди.
Спорният въпрос между страните
остава размерът на дължимото обезщетение.
Според ищеца справедливият размер
за обезщетяване на имуществените вреди, след допуснато изменение на иска, е този
посочен в САТЕ - 840,92 лева, а според ответника изплатеното вече обезщетение в
размер на 374,54 лева е адекватно на нанесените увреждания. В заключението на
САТЕ, вещото лице е посочило, че средната стойност за възстановяване на
процесния автомобил е в размер на 840,92 лева. Цената за възстановяване на
настъпилите увреждания вследствие на ПТП, независимо дали с алтернативни или с
оригинални части е по-висока, като в първия случай тя е 893,71 лева, а във
втория – 2296,59 лева. При спазване принципа за пълна обезвреда, следва
присъденото обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на
увредената вещ до състоянието ѝ преди увреждането. Вещото лице изготвило
САТЕ сочи средната стойност за възстановяване - 840,92 лева, в какъвто размер е
и претенцията на ищеца. Доколкото в полза на последния е изплатена част в
размер на 374,54 лева, то ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разликата над тази сума до пълния размер на обезщетението, а именно – 466,38
лева.
В полза на ищеца и на основание
чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ, следва да се присъди и
законната лихва върху присъдените суми за обезщетяване на имуществените вреди,
считано от датата на уведомяването на застрахователя – 24.06.2019 г. до
окончателното излащане.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски в общ размер на: 546,66 лева, от които: 66,66 лева – държавна такса,
180 лева - депозит за вещо лица и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „* – О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Е.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 466,39 лева, представляваща разлика между 840,92 лева -
размер на действителните вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие от
22.06.2019 г., предизвикано от водача на л.а. „*“ с рег. № * – С.Д. и размера
на полученото застрахователно обезщетение от 374,54 лева, по щета №
43080311900595/24.06.2019 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, полица BG 06119000883627, ведно със законната лихва, считано от
24.06.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Е.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 546,66 лева, представляваща сторените
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: