МОТИВИ към присъдата по НОХД №1690 по описа
на Варненския окръжен съд за 2010г.
По отношение на подсъдимия З.А.Я.,
Варненският окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпления от общ
характер, наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1от НК, защото на
01.06.2010 година в гр.Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужда
движима вещ – златен синджир 11гр на стойност 424.35лв. от владението на Д.Т.Ч.,
с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила и
заплашване.
След даване ход на делото е предявен
гр.иск от пострадалия Д.Ч. срещу подсъдимия З.Я.. От него се претендира сумата от 424.35лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Ч. имуществени вреди в резултат на деяние по
чл.199 от НК. Искът е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, а
пострадалият е конституиран като гр.ищец.
По делото е проведено
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа обвинението.
Акцентира върху високата степен на обществена опасност на дееца и предлага на
съда да наложи наказание “лишаване от свобода” към средния размер, което да се
редуцира по реда на чл.58а от НК.
Повереникът на гр.ищец
поддържа гр.иск и моли съдът да го приеме за доказан по основание и размер.
Защитникът на подсъдимия Я. също пледира при
липса на спор по фактите. Акцентира върху наличието на смекчаващи за
отговорността на Я. обстоятелства, като прави искане за индивидуализация на
наказанието в рамките на специалния минимум.
В последната си дума подс.Я.
изразява съжаление за постъпката си.
От фактическа страна съдът
прие за установени следните обстоятелства:
Подс.З.Я. е жител ***, многократно осъждан за
престъпления против собствеността на гражданите.
На 18.05.2010 година той е бил освободен предсрочно от
Затвора-Варна. До 01.06.2010 година подсъдимият не е намерил възможност за
трайното си жилищно установяване, нито
пък е направил опит да започне работа.
На 01.06.2010 година в ранният следобед, подсъдимият Я.
се намирал в района на СОУ “Н.Геров”, гр.Варна. Той забелязъл приближаването на
св.Д.Ч., като го последвал по пътя му. Настигнал го, дръпнал го за ръката и му
задал въпрос дали той има касателство към побой над сестра му. Св.Ч. отрекъл,
но подсъдимият Я. продължил да върви редом с него. Внезапно подсъдимият извадил
джобно ножче с отворено острие и го опрял в областта на бъбреците на св.Ч..
Разпоредил му да не спира движението си. Така двамата стигнали до градинката на
ул.”Генерал Колев”, където след заплаха с ножа седнали на една пейка.
Подсъдимият видял златен синджир на врата на св.Ч.. Внезапно го дръпнал със
сила, скъсал го, а след това побягнал. Междувременно изтървал друг синджир от
жълт метал на земята. Св.Я. подал сигнал
на тел.112, като малко по-късно подсъдимият бил задържан за изясняване на
случая. С негово съдействие било установено, че процесната вещ се заложила в
заложна къща “Ахил” – Варна, но била продадена на неустановено лице.
Стойността на процесната вещ се установява чрез
заключение на СОЕ и възлиза на 424.35лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена чрез приобщените по реда на чл.283 от НПК
обяснения на подс.Я., показания на свидетелите Ч., П. и Д., протокол за
разпознаване на лице, съдебно-оценителните експертизи и писмените
доказателства.
При анализ на
доказателствата по делото се налагат следните изводи:
Безспорно за предмета на доказване по настоящето дело
е, че на 01.06.2010 година св.Д.Ч. е разполагал със златен накит – синджир
11гр., който носил под дрехите си. Безспорно също е, че до инкриминираната дата
подс.Я. и св.Ч. не са се познавали или имали лични отношения. В показанията си
свидетелят много последователно описва поведението на подсъдимия от първия
момент на срещата до отнемането на златния накит, след употреба на физическа
сила и заплашване с джобно ножче. Действията на Д.Ч. по уведомяване на
полицията, проведеното разпознаване на лице категорично подкрепят изложените от
него факти в тяхната последователност. В този контекст самопризнанията на подс.Я. за способа на
извършване на престъплението не са изолирани, а кореспондират с останалите
доказателствени средства по делото. В унисон с
фактическите твърдения на Я. и Ч. са показанията на свидетелите П. и Д..
Последните работят в заложна къща “Ахил” – Варна. В подкрепа на показанията на
тези двама свидетели е приложеният като писмено доказателство по делото заложен
билет №2200 от 01.06.2010 година. Последният доказва, че непосредствено след
отнемането на процесната вещ, подсъдимият я е заложил срещу паричен заем, като
е гарантирал че той е неин собственик.
Така анализираните доказателства са еднопосочни и
налагат извода че именно подс.Я. е автор на процесното деяние.
След като прецени всички доказателства
релевантни по делото, съгласно чл. 14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът призна за виновен подсъдимия З.А.Я., в извършване на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, защото на
01.06.2010 година в гр.Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужда
движима вещ – златен синджир 11гр на стойност 424.35лв. от владението на Д.Т.Ч.,
с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила и заплашване.
Правните съображения за взетото
решение са следните:
Подсъдимият е извършил
система от действия под контрола на съзнанието си, насочени към установяване на
собствена фактическа власт върху чужда движима вещ – златен накит с тегло 11
гр.. За реализиране на престъпното си намерение е използвал заплаха – чрез
хладно оръжие и физическа сила, като е скъсал златен синджир от врата на
пострадалия Ч.. Стореното от Я. е обективно съставомерно по смисъла на чл.199
от НК. За отнемането на чуждата вещ той е използвал сила и заплаха, което
отличава престъпната му деятелност от състава на престъплението “кражба”.
Престъплението е било довършено с отнемането на златния накит и установяването
на престъпно владение върху него.
Подс.Я. е действал при наличието
на пряк умисъл – съзнавал е, че инкриминираната вещ е чужда и се намира във
владение на трето лице, което не е съгласно тя да му бъде отнемана и това
несъгласие може да бъде преодоляно единствено чрез упражняване на принуда.
Пряката цел на подсъдимия е била престъпното своене на златен синджир.
Подсъдимият е извършил
грабеж в условията на опасен рецидив. С присъда по НОХД №1774/08 година, вл.с.
на 25.11.2008 година той е бил осъден на четири години лишаване от свобода при
строг режим на изтърпяване за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в периода от 19.03.2008 г. до 14.04.2008г..
Настоящето деяние е извършено на 01.06.2010 година, като срокът по чл.30 от НК
не е изтекъл. Налице е хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, което прави
процесното деяние съставомерно по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
При индивидуализация на
наказанието за стореното от подс.Я., съдът отчете следните обстоятелства:
Престъплението по чл.199 от НК разкрива висока степен на обществена опасност. Касае се за посегателство
срещу частна собственост, съпроводено със сила и заплашване.
Личността на подсъдимия от
своя страна би могла да се анализира в две посоки. Първата от тях е свързана с
обремененото му съдебно минало. Той е девет кратно осъждан за престъпления
против собствеността на гражданите, като е престоял в пенитенциарно заведение
за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Поведението му не е било
коригирано в степен на успешна адаптация в обществения живот след напускане на
затвора. Очевидно за това способства лошия социален статус – безработен и на
практика бездомен, лишен от грижа поради смърт на родителите си. В подкрепа на
този извод е факта, че само дванадесет дни след условното му предсрочно
освобождаване, подсъдимият е извършил ново престъпление. При липсата на дом за
пребиваване и корекционна среда, той е предпочел да активизира престъпните си
навици пред трудността да се адаптира в обществено установените рамки на
поведение. Към позитивните елементи в личностната характеристика на подсъдимия
съдът добави и безспорното му съдействие за разкриване на обективната истина –
сам е посочил къде е заложил процесната вещ, който факт следва да се отчете в
негова полза. Изложеното и сравнително
невисоката стойност на отнетия златен накит, дадоха основание на съда да
индивидуализира наказанието на подсъдимия при относителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл съдът прие, че
съответно на обществената опасност на деянието и дееца ще е наказание от шест
години лишаване от свобода. При императива на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
редуцира така определеното наказание с 1/3 по реда на чл.58а от НК и наложи за
изтърпяване от подс. Я. наказание от четири години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
В данните за съдимостта на подс.Я. се намери
основание за приложението на чл.70 ал.7 от НК. С определение по ЧНД №827/10г.
по описа на ВОС, вл.с. на 26.05.2010 година З.Я. е бил УПО от изтърпяване на
остатъка от наказанието, наложено му с присъда по НОХД №1774/2008г. по описа на ВОС, в размер на една година пет
месеца и двадесет и три дни. В рамките на установения изпитателен срок,
подсъдимият е извършил настоящето умишлено престъпление, поради което с
присъдата се приведе в изпълнение
неизтърпяната част от наказанието по НОХД №1774/2008г. по описа на ВОС.
По делото като веществено
доказателство е приложен синджир от жълт метал. Той е собственост на подс.Я.,
няма касателство към настоящето деяние, поради което следва да му се върне.
По отношение на предявения граждански иск:
В наказателния процес за
съвместно разглеждане е приет гр.иск на Д.Ч., претендиращ от подсъдимия сумата
от 424.35лв. за обезщетяване на имуществени вреди в резултат на процесното
деяние. Съдът прие, че искът е доказан по основание и размер, като го уважи в
цялост.
Съдът присъди в тежест на
подс.Я. направените деловодни разноски, както и държавната такса върху уважения
гр.иск .
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: