№ 154
гр. Кърджали, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-155/27.07.2021 г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на „***“ ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ***, за извършено административно
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят „***“ ЕАД гр.София намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че разпоредбата на чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ съдържала единствено правомощие на контролните органи да дават предписания
на собствениците на язовирните стени и съоръжения към тях и да определят срок за
изпълнение. Там не се предписвало правило за поведение за собствениците, неизпълнението
на което подлежи на санкциониране. Неправилна била правната квалификация, а това
представлявало процесуално нарушение на нормативните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. От текста на АУАН и наказателното постановление било видно, че
нарушената законова разпоредба е посочена грешно, като вместо чл.138а, ал.3, т.5, бил
посочен чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ. На следващо място, липсвали основни реквизити на АУАН и
наказателното постановление, тъй като не били спазени нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН. В настоящата хипотеза следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН, защото
случаят бил маловажен. Не се установявало да са настъпили вредни последици за хората и
околната среда от така извършеното нарушение. Жалбоподателят моли за решение, с което
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Моли и за присъждане на разноски в
производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.11.2020 г. свидетелите Ц.И. и Д.К. – служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН,
извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „Пчеларово 1“, находящ се в имот с
идентификатор 58829.22.309, идентификатор 58829.74.310 и идентификатор 58829.74.311,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Пчеларово, общ.Черноочене,
обл.Кърджали. Язовирът бил собственост на „***“ ЕАД гр.София съгласно Нотариален акт
за собственост на недвижим имот № **, том 3, peг.№ ***, дело № *** г. Проверката касаела
изпълнението на задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № 08-02-
97/14.07.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“.
С предписание под т.2, пункт 4 от цитирания протокол, собственикът на язовира бил
задължен да почисти сечението на преливника (преходния участък) от земни маси.
Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 02.11.2020 г. Контролните органи
установили, че това предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. На 19.11.2020 г.
при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, те констатирали, че в
началото на преходния участък на преливника, по левия откос и в сечението му имало
свлечени земни маси, с което била намалена пропускателната му способност. Това
означавало, че не е изпълнено предписанието дадено с цитирания по-горе протокол от
14.07.2020 г. По този повод на 01.02.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а
именно за деяние, което съставлявало неизпълнено на 03.11.2020 г. задължително
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в присъствие на пълномощник
на „***“ ЕАД гр.София, който го подписал и получил с възражение. На 02.02.2021 г.
жалбоподателят подал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено
и на 27.07.2021 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което
на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ наложил административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. на „***“ ЕАД гр.София, за извършено административно
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Ц.И., Д.К. и Л.Р., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно
нарушение от 01.02.2021 г.; Заповед № А-237 от 08.06.2020 г. на председателя на ДАМТН;
2
Пълномощно от 17.01.2018 г.; Покана за съставяне на АУАН от 15.01.2021 г.; Констативен
протокол № 08-02-97/14.07.2020 г.; Констативен протокол № 08-02-198/19.11.2020 г.;
Възражение от 02.02.2021 г. срещу Акт за установяване на административно нарушение от
01.02.2021 г.; Становище от 12.02.2021 г.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ **, том 3, peг.№ ***, дело № *** г.; Скица от 09.01.2012 г., както и другите приети по
делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на „***“ ЕАД гр.София е наложено
административно наказание за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ съответно предвижда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право
да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон и наредбата почл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 къч
чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за посоченото
нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-
тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по
чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.190а, ал.2
от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание
по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на „***“ ЕАД гр.София е било дадено предписание
относно язовир „Пчеларово 1“, находящ се в имот с идентификатор 58829.22.309,
идентификатор 58829.74.310 и идентификатор 58829.74.311, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Пчеларово, общ.Черноочене, да почисти сечението на
преливника (преходния участък) от земни маси, което дружеството като собственик на
язовира и адресат на предписанието не е сторило в определения срок до 02.11.2020 г.
Правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение извършено на
03.11.2020 г., тъй като на тази дата, а дори и след това, не е било почистено сечението на
преливника (преходния участък) от земни маси, а даденият с предписанието краен срок за
това бил 02.11.2020 г. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице,
чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва
да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
3
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При
индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН
и е наложил такава в минималния предвиден в закона размер. Такова наказание се явява
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на атакуваното постановление. АУАН и наказателното постановление
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществил жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го
санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Няма никакво съмнение, че
дружеството „***“ ЕАД гр.София е наказано за това, че в качеството си на собственик на
язовир „Пчеларово 1“ не е изпълнил в срок задължително предписание, дадено от органите
на ДАМТН. Квалификацията по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ е законосъобразна и
съответна на извършеното деяние и установената фактическа обстановка. Не на последно
място, извършеното нарушение не представлява маловажен случай, обосноваващ прилагане
на чл.28 от ЗАНН. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по
степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Освен това, обществените
отношения, които се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и
неспазването й създава големи рискове. До друг извод не води и липсата на вредни
последици за хората и околната среда, каквито са твърденията на жалбоподателя. Всички
тези обстоятелства са били отчетени от наказващия орган при индивидуализацията на
санкцията, която е определена в минимален размер.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
4
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-155/27.07.2021 г., издадено
от председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на „***“ ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ***, за извършено административно
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ***, да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от
80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5