№ 4126
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище
гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 262499/07.09.2021
год., постановено по гр. дело № 14447/2020 год. по описа на РС- Варна, в частта му с която
дружеството – въззивник е осъдено да заплати на „Центромес“ ООД с ЕИК ........, със
седалище ..., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7 945, 91 лева /седем хиляди
деветстотин четиридесет и пет лева и 91 ст./ - представляваща получена от ответника без
основание цена „такса достъп ниско напрежение“ за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. за
обект на потребление, находящ се в с. .............р, общ. Велико Търново – колбасарски цех,
отчитан по клиентски номер . и абонатен номер .., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от подаване на исковата молба в РС – Велико Търново –
26.05.2020 г. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила и събрания
в хода на процеса доказателствен материал.
Не са обсъдени наведените от въззивника в производството пред първата инстанция
съображения и доводи относно реално предоставените от него и получени и консумирани от
ищцовото дружество, настоящ въззиваем, услуги по електрозахранването на процесния
обект на потребление – месопреработвателен цех, кокто и доводите чуе през процесния
период (01.12.2015 год. – 30.06.2016 год.) отношенията между страните са се уреждали в
условията на заявена от клиента (ищец) доставка и закупуване на ел. енергия по свободно
1
договорени цени на свободния пазар на електрическа енергия.
Не са обсъдени също така и двата договора – за достъп до електроразпределителната
мрежа и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа,
сключени между страните на 23.10.2013 год., от които е видно, че чрез насрещните си
престации по цитираните два договора за мрежови услуги „достъп" и „пренос", всяка от
страните е реализирала изпълнение на свое валидно облигационно задължение. Ответникът,
настоящ въззивник е осигурил и пренесъл чрез собствената си електроразпределителна
мрежа до обекта на ищеца закупуваните от него на свободния пазар количества ел. енергия
със съответната заявена от ищеца мощност на ниско напрежение, а ищецът на свой ред е
получил и заплатил предоставените мрежови услуги за доставка на закупуваната от него ел.
енергия. Счита, че процесните суми, които ищцовото дружество претендира като получени
без основание, са били заплатени от ищеца на ответника на валидно валидно правно
основание, поради което и по отношение на тези суми не е нарлице хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, съответно и исковете са неоснователни.
Твърди се също, че съдът не е приложил относимия към настоящия спор материален
закон, в резултат на което и решението е необосновано и неправилно. Приложените от
първоинстанционния съд нормативни актове, въз основа на които е основал изводите си, не
са действали към момента на присъединяването на обекта на ищеца към
електроразпределителната мрежа и поставянето (монтирането) на средството за търговско
измерване на обекта на ищеца – 1999 год., при което и неправилно е прието, че мястото на
монтирането на СТИ на обекта на ищеца е в нарушение на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ и чл.
30, ал. 4 от Наредба № 6/24.02.2014 год., които норми са приети по – късно. Не е съобразено
също, че от заключението на СТЕ е установено, че към датата на монтажа на СТИ на обекта
на ищцовото дружество през 1999 година мястото на монтжа на СТИ е било в съответствие
с действалите към онзи момент номративни актове – Закона за електростопанството и
Правилника за прилагането му.
Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че ищцовото дружество е
собственик на трафопост ТП 3 Центромерс, както и на електропроводното отклонение 20
киловолта, тъй като в подкрепа на тези твърдения на ищеца не са ангажирани никакви
доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което искът в частта му за сумата от 7 945, 91 лева, представляваща получена от
ответника без основание цена „такса достъп ниско напрежение“ за периода 01.12.2015 г. –
30.06.2016 г. за обект на потребление, находящ се в с. .............р, общ. Велико Търново –
колбасарски цех, отчитан по клиентски номер . и абонатен номер .., ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в РС – Велико Търново –
26.05.2020 г. до окончателното и изплащане, да бъде отхвърлен.
́
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното
производство.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от „Електроразпределение Север“ АД, със
седалище гр. Варна чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
262499/07.09.2021 год., постановено по гр. дело № 14447/2020 год. по описа на РС- Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.01.2023 год. от
13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3