№ 20556
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110120908 по описа за 2023 година
Постъпила е молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 21.03.2024 г. от Еднолично
адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ ********* за
изменение на Решение № 4828 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 20908/2023 г., СРС
в частта за разноските, като бъде изменено същото, като бъде осъдено
ответното дружество да заплати още 80 лева, представляващо ДДС .
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от *** ЕАД, с която
оспорва молбата като неоснователна.
Съдът като взе предвид доводите в подадената молба по чл. 248, ал. 1
ГПК, намира същите за неоснователни.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за което е представил в
последното съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищцовата страна и Еднолично
адвокатско дружество "Д. М." на посоченото основание. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда /Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о.
на ВКС/. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че
адвокатската помощ е оказана безплатно – в този смисъл определение № 480
от 12.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело № 122/2019 г., IV г. о.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма
произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че
при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС,
тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък
1
върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност.
Следва да бъде съобразено постановеното в производство по чл. 248, ал.
3 ГПК Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023
г., с което се приема, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната
страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с
различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не
възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и
насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито
ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от
общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Ето
защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за изменение на
решението в частта на разноските. Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 21.03.2024 г. от
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ
********* за изменение на Решение № 4828 от 18.03.2024 г. по гр.д. №
20908/2023 г. , СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2