Решение по дело №1073/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 451
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20194520201073
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Русе, 25.06.2019 година.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII – ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИРОСЛАВ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Наталия Тодорова и прокурора Яна Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1073 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите изложените от страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обв. А.Р.С. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан.

Обвиняемият притежавал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ Р 56-93 АК. За периода от 2010 г. до 2015 г. дължимите данъци за превозното средство не били заплатени.

На 23.10.2015 г. в гр.Русе обв.С. продал с договор за покупко-продажба автомобила си. При извършването на нотариалната заверка на подписите на страните по договора, попълнил писмена декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК. В нея удостоверил, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, свързани с този автомобил. Тази декларация представил пред Е. Х. – помощник нотариус при нотариус Л. Ш. с рег.№ 624 в регистъра на Нотариалната камара, която извършила нотариалната заверка.

Така изложеното от фактическа страна се установява от обясненията на обвиняемия, свидетелските показания на С. Н., Е. Х., Л. Ш. и Р. К., копие на декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК, съдебна почеркова експертиза, АУОПВ, справки, справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Анализа на всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налагат следните правни изводи:

От обективна страна обвиняемият на 23.10.2015 г. в гр.Русе, потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация от 23.10.2015 г. по чл.264, ал.2 от ДОПК, като удостоверил, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, свързани с МПС – относно лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ Р 56-93 АК, която по силата на закон – 264, ал.2 от ДОПК е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред Е. Х. – помощник нотариус при Нотариус с рег.№ 624 Л. Ш. в регистъра на Нотариалната камара, при извършване на нотариална заверка № 5611 / 23.10.2015 г. на договор за покупко-продажба на лекият автомобил.

От субективна страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването им. Знаел, че декларацията се дава за удостоверяване на тези обстоятелства и задължението за съставянето ѝ възниква от нормативен акт. Знаел също, че не декларира верните обстоятелства и така потвърждава неистина. Действал е с ясното съзнание за противоправност и обществена опасност на поведението си. Осъществил е деянието, не поради това че не е осъзнавал извършването на престъпление, а за да постигне друга цел – да продаде автомобила си. Възражението му, направено в дадените от него обяснения, че не знаел за наличието на подобни данъчни задължения и не бил уведомяван за тях, следва да бъде отхвърлено като основание за оневиняването му. Същият е бил наясно, че е собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано за движение по пътната мрежа на страната ни и дължи данък за него съгласно чл.53 вр. с чл.52, т.1 от ЗМДТ. Липсата на конкретни представи за размера на данъчното задължение има значение единствено за определяне на умисъла като абстрактен, който е разновидност на прекия умисъл и не обуславя извод за несъставомерност на деянието от субективна страна.

Предвид изложеното, съдът признава обв.С. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази, че са налице законовите предпоставки по чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност.

При индивидуализация на наказанието, съдът се съобрази със смекчаващите отговорността обстоятелства като чисто съдебно минало и изградените му трудови навици. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха.

При определяне на размера на наказанието “глоба” съдът се съобрази с доходите на обвиняемия.

При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че административното наказание следва да се наложи в предвидения от закона минимален размер, а именно 1000 лв.

Така определеното наказание би постигнало целите да се предупреди и превъзпита обв.С. към спазване на установения правен ред и в бъдеще да се съобразява с него, както и че ще се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

При този изход на делото, обвиняемият дължи направените по делото разноски в размер на 122,57 лв.  в полза на ОДМВР - Русе.

 

Така мотивиран и на основание чл. 378, ал.4 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА А.Р.С. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан за

 

ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2015 г. в гр.Русе, потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация от 23.10.2015 г. по чл.264, ал.2 от ДОПК, като удостоверил, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, свързани с МПС – лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ Р 56-93 АК, която по силата на закон – 264, ал.2 от ДОПК, е специално задължен да удостовери истината и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред Е. Х. – помощник нотариус при Нотариус с рег.№ 624 Л.Ш. в регистъра на Нотариалната камара, при извършване на нотариална заверка № 5611 / 23.10.2015 г. на договор за покупко-продажба на лекия автомобил, поради което и на основание по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.

 

ОСЪЖДА обв. А.Р.С. да заплати направените по делото разноски в размер на 122,57 лв. в полза на ОДМВР - Русе, както и 5 лв. по сметка на Районен съд – гр.Русе, представляващи държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Русенския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Русе, 25.06.2019 година.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII – ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИРОСЛАВ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Наталия Тодорова и прокурора Яна Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1073 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите изложените от страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обв. А.Р.С. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан.

Обвиняемият притежавал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ Р 56-93 АК. За периода от 2010 г. до 2015 г. дължимите данъци за превозното средство не били заплатени.

На 23.10.2015 г. в гр.Русе обв.С. продал с договор за покупко-продажба автомобила си. При извършването на нотариалната заверка на подписите на страните по договора, попълнил писмена декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК. В нея удостоверил, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, свързани с този автомобил. Тази декларация представил пред Е. Х. – помощник нотариус при нотариус Л. Ш. с рег.№ 624 в регистъра на Нотариалната камара, която извършила нотариалната заверка.

Така изложеното от фактическа страна се установява от обясненията на обвиняемия, свидетелските показания на С.Н., Е. Х., Л. Ш. и Р. К., копие на декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК, съдебна почеркова експертиза, АУОПВ, справки, справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Анализа на всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налагат следните правни изводи:

От обективна страна обвиняемият на 23.10.2015 г. в гр.Русе, потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация от 23.10.2015 г. по чл.264, ал.2 от ДОПК, като удостоверил, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, свързани с МПС – относно лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ Р 56-93 АК, която по силата на закон – 264, ал.2 от ДОПК е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред Е.Х. – помощник нотариус при Нотариус с рег.№ 624 Л. Ш. в регистъра на Нотариалната камара, при извършване на нотариална заверка № 5611 / 23.10.2015 г. на договор за покупко-продажба на лекият автомобил.

От субективна страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването им. Знаел, че декларацията се дава за удостоверяване на тези обстоятелства и задължението за съставянето ѝ възниква от нормативен акт. Знаел също, че не декларира верните обстоятелства и така потвърждава неистина. Действал е с ясното съзнание за противоправност и обществена опасност на поведението си. Осъществил е деянието, не поради това че не е осъзнавал извършването на престъпление, а за да постигне друга цел – да продаде автомобила си. Възражението му, направено в дадените от него обяснения, че не знаел за наличието на подобни данъчни задължения и не бил уведомяван за тях, следва да бъде отхвърлено като основание за оневиняването му. Същият е бил наясно, че е собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано за движение по пътната мрежа на страната ни и дължи данък за него съгласно чл.53 вр. с чл.52, т.1 от ЗМДТ. Липсата на конкретни представи за размера на данъчното задължение има значение единствено за определяне на умисъла като абстрактен, който е разновидност на прекия умисъл и не обуславя извод за несъставомерност на деянието от субективна страна.

Предвид изложеното, съдът признава обв.С. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази, че са налице законовите предпоставки по чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност.

При индивидуализация на наказанието, съдът се съобрази със смекчаващите отговорността обстоятелства като чисто съдебно минало и изградените му трудови навици. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха.

При определяне на размера на наказанието “глоба” съдът се съобрази с доходите на обвиняемия.

При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че административното наказание следва да се наложи в предвидения от закона минимален размер, а именно 1000 лв.

Така определеното наказание би постигнало целите да се предупреди и превъзпита обв.С. към спазване на установения правен ред и в бъдеще да се съобразява с него, както и че ще се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

При този изход на делото, обвиняемият дължи направените по делото разноски в размер на 122,57 лв.  в полза на ОДМВР - Русе.

 

Така мотивиран и на основание чл. 378, ал.4 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА А.Р.С. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан за

 

ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2015 г. в гр.Русе, потвърдил неистина в частен документ – писмена декларация от 23.10.2015 г. по чл.264, ал.2 от ДОПК, като удостоверил, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, свързани с МПС – лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ Р 56-93 АК, която по силата на закон – 264, ал.2 от ДОПК, е специално задължен да удостовери истината и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред Е. Х. – помощник нотариус при Нотариус с рег.№ 624 Л. Ш. в регистъра на Нотариалната камара, при извършване на нотариална заверка № 5611 / 23.10.2015 г. на договор за покупко-продажба на лекия автомобил, поради което и на основание по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.

 

ОСЪЖДА обв. А.Р.С. да заплати направените по делото разноски в размер на 122,57 лв. в полза на ОДМВР - Русе, както и 5 лв. по сметка на Районен съд – гр.Русе, представляващи държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Русенския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: