№ 12
гр. Тутракан, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20223430200239 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0002193/12.09.2022 г. Директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ гр. Русе е
наложил на М. Г. М., с ЕГН **********, от *** за нарушение на чл. 34, § 6,
буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
93в, ал. 15, т.3, предл. 2 от ЗАвтПр глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител го обжалва в срок.
Отправя се искане съдът да отмени атакуваното наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Отправя се искане в условията на
евентуалност за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са
писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание
чл. 63д от ЗАНН.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2022 г. актосъставителят И. С. И. и свидетелят И. Д. И. –
служители в РД „АА“ гр. Русе, извършвали контролна дейност на територията
на общ. Тутракан. Около 11:25 ч. се намирали на отбивката за с. Пожарево по
пътя Силистра – Русе, когато от там преминал жалбоподателят М. М. с
управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес 818 АТЕГО“ с рег. №
***, от категория N2. Последният бил оборудван с аналогов тахограф
„Mannesmann“ VDO 132451 със сериен № 244799. Служителите на РД „АА“
извършили проверка на жалбоподателя в качеството му на водач, извършващ
обществен превоз на товари. От проверените тахографските листове за
последните 28 дни се установило, че в този от 07.06.2022 г. не било вписано
мястото на приключване на използването на тахографския лист.
Актосъставителят И. съставил АУАН № 323675/10.06.2022 г., с който е
повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 34, §
6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. След запознаване със
съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал, като не направил
възражения, и получил препис от същия.
На 12.09.2022 г. директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно
постановление № 38-0002193, с което на М. било наложено наказание глоба в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 34, § 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 и на основание чл. 93в, ал.15, т.3, предл. 2 от ЗАвтПр.
На 05.10.2022 г. жалбоподателят получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните
свидетели; з. к. на НП № 38-0002193/12.09.2022 г. на Директора на РД „АА“
гр. Русе; АУАН № 323675/1006.2022 г.; з. к. на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г.; з. к. на тахографски лист от 07.06.2022 г.; з. к. на протокол от
контролна проверка.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
2
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Същият съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити,
съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от
закона ред. АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него, не е
направил възражения и му е връчен екземпляр от същия.
Атакуваното НП също притежава всички необходими съгласно чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и по
съответния от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от него е
връчен на жалбоподателя.
Главното възражение на защитата на жалбоподателя относно
нечетливия препис на съставения акт и оттам – за нарушаване правото на
защита, съдът счита за неоснователно. На първо място, видно от състоянието
на представения в съдебно заседание оригинал на преписа на акта –
множество пъти прегъван, закъсан в горната средна част и силно измачкан,
навежда на извод, че последният е ненадлежно съхраняван, което е възможна
причина за нечетливостта му. На следващо място – не се събраха
доказателства, че нечетливостта е била налице още при връчването на
преписа, а тъкмо обратното – липсват каквито и да са възражения от
жалбоподателя и/или от негов представител в тази насока в хода на
производството от съставянето и връчването АУАН до издаването на НП.
Такова едно доказателство би било например искане, отправено до АНО
преди издаване на НП, да се предостави четлив препис на акта, доколкото от
представения оригинал на преписа ясно личи бланковият номер на акта, което
дава такава възможност за жалбоподателя. На последно място следва да се
подчертае, че на обжалване подлежи не АУАН, а НП. Няма никаква пречка
евентуално съществуващите възражения към момента на съставянето на акта
да бъдат направени в съдебната фаза на процеса и да бъдат преценявани от
съда. Цитираното в жалбата Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум
на ВС не приравнява нечетливия акт на невръчен такъв, а единствено
подчертава необходимостта от спазване на правилото на чл. 43, ал.5 от ЗАНН
3
– нещо, което е сторено в настоящото производство. Въз основа на
изложеното дотук съдът счита, че възражението за нарушаване на цитираната
законова разпоредба и оттам – за нарушено право на защита, е неоснователно.
Нарушението, в което с АУАН е обвинен жалбоподателят, е на
формално извършване – законодателят не изисква настъпването на каквито и
да са съставомерни последици. Негов субект може да бъде единствено „водач
на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф“. Според легалната
дефиниция на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета, който е тясно обвързан с Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета, „водач означава всяко лице, което
управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се
намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да
бъде на разположение за управление при нужда“. Прилагайки дефиницията за
„водач на превозно средство“ към нарушената разпоредба на чл. 34, § 6, буква
„б“, предл. второ от Регламент (ЕС) № 165/2014, следва, че жалбоподателят е
надлежен субект на административното нарушение. Изпълнителното деяние
се изразява в бездействие – липса на попълване на мястото, където приключва
използването на тахографския лист. Цитираната разпоредба от Регламента се
допълва от разпоредбата на чл. 93в, ал.15, т.3 от ЗАвтПр, като именно
последната очертава изпълнителното деяние на административното
нарушение – „мястото на започване и/или на приключване използването на
тахографския лист“. Видно е, че непопълването в тахографския лист на
мястото на приключване на използването му представлява самостоятелно
нарушение. От тук следва извод, че възражението за несъставомерност на
деянието е също неоснователно. Използваната от законодателя група от
съюзи „и/или“ и изпълненото задължение за въвеждане на мястото на
започване на използването на тахографския лист следва да се цени като
смекчаващо вината обстоятелство, а не като липса на съставомерност. От
изложеното е видно, че жалбоподателят е осъществил обективните признаци
на състава на нарушението, в извършването на което е обвинен.
Деянието на М. е съставомерно и от субективна страна – действал е в
условията на небрежност, тъй като в качеството си на водач на превозно
4
средство, оборудвано с аналогов тахограф, е бил длъжен да изпълни
задължението си по попълване на мястото, където приключва използването на
тахографския лист.
Настоящият съдебен състав счита, че процесното нарушение следва да
се квалифицира като такова, представляващо маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Налице са смекчаващи
отговорността обстоятелства, които обуславят прилагането на цитираната
разпоредба. На първо място – това е липсата на минали нарушения /или поне
на доказателства за такива/ на жалбоподателя по отношение разпоредбите на
ЗАвтПр и на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета. На следващо място – липсват каквито и да са обществено опасни
последици от извършеното деяние, били те и несъставомерни. Следва да се
вземе предвид и това, че при извършената от служителите на РД „АА“
проверка на тахографските листи за 28-дневния минал период, не са
констатирани други подобни нарушения. На последно място, съдът отчита и
това, че нарушението е осъществимо и при по-тежко изпълнително деяние –
непопълването на „мястото на започване и/или на приключване използването
на тахографския лист“. За това по-тежко деяние би се наложило същото по
вид и размер наказание – фиксираното от законодателя такова от 500 лв.
глоба. От тази гледна точка и имайки предвид всичко изложено дотук
наложеното наказание се явява прекомерно тежко за конкретно извършеното
нарушение и би преминало границата на съотносимост между нарушение и
наказание.
Във връзка с изложеното съдът счита за правилно квалифицирането на
настоящия случай като маловажен по смисъла на ЗАНН.
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, а именно 400 лв., кореспондиращ със сумата в Договор за
5
правна защита и съдействие, серия Б, № 083644. Възражението на АНО за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение следва да се
отхвърли като неоснователно, тъй като съгл. чл. 18, ал.2 във връзка с чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения това е минималният му размер. Предвид това и
изхода на делото, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002193/12.09.2022 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, с
което е наложил на М. Г. М., с ЕГН **********, от *** за нарушение на чл.
34, § 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 93в, ал. 15, т.3, предл. 2 от ЗАвтПр глоба в размер на 500.00 /петстотин/
лева, като незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя – М. Г. М., с ЕГН **********, от ***
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” гр. Русе, представлявана от директора В.Ш.,
да заплати на М. Г. М., с ЕГН **********, от *** направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
6
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7