Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин,  07.06.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на седми май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 336/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК =====, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Г.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***,  с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 2203,67 лв., представляваща главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от  01.07.2017 г. до  30.04.2019 г. за реално потребена енергия; 255,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., както и 50,73 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 10,19 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от  01.07.2017 г. до 22.06.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 01.07.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че ответникът е ползвател на имота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди се, че ответникът не е ползвател с вещно право на ползване по отношение на процесния имот, защото било погасено при неупражняването му на основание чл. 59, ал. 3 ЗС. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за събиране на вземанията с падежи от 01.05.2017 г. до 01.07.2017 г. Твърди се, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца са нищожни на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмени молби се твърди, че исковете са доказани по основание и размер. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва исковете. В писмена молба се твърди, че правото на ползване на ответника не е възникнало, не е реализирано и е погасено по давност. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по исковете.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно  е от приложеното ч. г. д. № 69/2021 на РС Елин Пелин, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 72/ 28.01.2021 г.  по заявление на от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.К.П.. Заповедта е била връчена на длъжника на 05.02.2021 г., а на 12.02.2021 г. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение. Заявителят е уведомен на 11.03.2021 г., че може да предяви иск при условията на чл. 415 ГПК, а на 08.04.2021 г. е постъпила искова молба, по която е образувано настоящето производство.

На 27.08.2001 г. е сключен договор между „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Левски Г”, бл. 10, вх. И. Приложен е протокол без дата на ОС на ЕС на жилищен блок в гр. София, ж.к. „Левски Г”, бл. 10, вх. И, в който е взело решение да се сключи договор с „Техем сървисис“ ЕООД за услугата „топлинно счетоводство“.

Според представения нотариален акт № 185, том IV, рег. № 12126, дело № 725/2007 г. на нотариус м.к. с район СРС на 21.09.2007 г. В.П. С. и В. И. С. са учредили на Г.К.П. и на В.В. П. пожизнено и възмездно право на ползване върху апартамент на адрес гр. София, ж.к. „Левски Г”, бл. 10, вх. И, ет. 5, ап. 187, за което продавачите се задължили да предадат владението на имота в срок до 20.12.2009 г., а В. П. С. и В.И. Св. продават имота на М.Г.Т..

С оглед направеното оспорване на заявление от 09.01.2008 г. от страна на ответника Г.К.П., с твърдение, че не е подписано от него, съдът е задължил ищеца да представи оригинала на документа, но последният не е изпълнил указанията на съда, поради което съдът е изключил заявлението от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК.

Според декларация, вписана в АВ на 23.03.2009 г., В. В.П. се отказва от вещното право на ползване върху апартамент на адрес гр. София, ж.к. „Левски Г”, бл. 10, вх. И, ет. 5, ап. 187, учредено с нотариален акт № 185, том IV, рег. № 12126, дело № 725/2007 г. на нотариус м.к. с район СРС.

Установява се от представения договор от 29.07.2015 г., че същият е сключен между „Топлофикация София“ ЕАД възложител и „Техем сървисис“ ЕООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Според справка от НБД Население Г.К.П. е с постоянен и настоящ адрес:***.

Представени са справки по издадените фактури за процесния период.

Установява се от показанията на свидетеля А. В. , че същият живее на адрес гр. София, ж.к. „Левски Г”, бл. 10, вх. И, ет. 1, ап. 174, а в процесният апартамент живеели М. и Т. заедно с двете им деца Е. на 16-17 г. и М., който бил втори или трети клас. Свидетелят А. В.А. сочи, че е виждал бащата на М. един път преди две-три години във връзка с дело на Топлофикация. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. В. А., тъй като са логични и последователни, като не са налице доказателства, които да им противоречат.

Установява се от заключението на вещото лице инж. С.К.Ж. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр.София. На абоната с № 321641 са начислявани суми само за отопление без топла вода.

Установява се от заключението на вещото лице А.Т.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че за  Г.К.П. с абонатен номер 321641 за периода м.07.2017 - м.04.2019 има задължения към „Топлофикация София” АД в размер на 2520,44 лв., в т.ч.: главница -2254,40 лв.; лихва за забава 266,04 лв., като са формирани от сумите: 2203,67 лева за потребена топлинна енергивя за периода м.05.2017 - м.04.2019 с начислена законна лихва от 255,85 лева, начислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г.; 50,73 лева –  такси на ФДР за периода  м.05.2017 - м.04.2019 с начислена лихва в размер на 10,19 лева, начислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 01.07.2017 до 22.06.2020 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

С доклада по делото по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия е възложено да докаже исковете по основание и размер, а именно: твърдяното облигационно отношение по договор за продажба, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия, а за ответникът е възникнало задължението за плащане й.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Според § 1, т. 2а. (в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Ответникът твърди, че никога не е ползвал имота през процесния период, за който се претендира заплащане на предоставената топлинна енергия, както и че това му право е погасено по давност на основание чл. 59, ал. 3, пр. 2 от Закона за собствеността. Оспорва и представеното по делото заявление-декларация с искане за откриване на партида на негово име, като твърди, че не е подавал и подписвал подобна декларация. В тази връзка и по искане на ответника, съдът е задължил ищцовото дружество да представи оригинала на представения документ, а последното не е изпълнил указанията на съда, поради което съдът е изключил заявлението от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК. Според показанията на свидетеля А.В. А. ответникът не е живял в процесния имот, а имотът се ползва и обитава единствено от неговия собственик по нотариален акт – М.Т., съпругът й Т. и децата им. При тези доказателства следва да се приеме, че не е установено ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот - нито по силата на закона (по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр, § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ), нито поради сключен индивидуален договор между страните.

С оглед горепосоченото предявеният главен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените в производството разноски. В случая по заповедното производство ответникът е платил в брой 150 лева според договор за правна защита и съдействие 09.02.2021 г., които ищецът следва да заплати на ответника. В исковото производство ответникът е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие от 16.08.2021 г., поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. за възнаграждението сума в размер на 406,43 лева, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма основание за намаление на размера на адвокатско възнаграждение, като същото е в минимален размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да се приеме за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК  , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Г.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***,  с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 2203,67 лв., представляваща главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от  01.07.2017 г. до  30.04.2019 г. за реално потребена енергия; 255,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., както и 50,73 лв., представляваща главница за дялово разпределение от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 10,19 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от  01.07.2017 г. до 22.06.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 01.07.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 150 лева, направени разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК …..със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на  адв. Р.Л.Д., с адрес: ***, Търговски дом, вх. Б, ет. 3, кантора 313, сумата от 406,43 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: