ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Варна,
12.05.2023 г.
Административният
съд - Варна - XVII състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
сложи на разглеждане
административно дело № 1183 / 2021 г.
Производството
се води по повод жалба от „Солвей Соди“ АД-гр. Девня срещу Разпореждане за
създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-179/29.04.2021г. на
Зам.-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“-гр. София, с което на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и
ал.5, чл.12 и чл.23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е
разпоредено „Солвей Соди“ АД-гр. Девня да създаде ниво на запаси и вложи за
съхранение през периода от 01.07.2021г. до 30.06.2022г. за извънредни ситуации
по видове съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН от нефтопродукт - котелни горива в
размер на 44 434,819 тона (четиридесет и четири хиляди четиристотин тридесет и
четири тона и осемстотин и деветнадесет килограма).
С жалбата
се претендира отмяна на разпореждането, като се твърди неспазване на
изискванията за форма, липса на мотиви, нарушение на процесуалните правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че дружеството е осъществило доставки при внос и при ВОП на нефтен
кокс, който използва като гориво в микс с въглища за комбинирано производство
на електрическа и топлинна енергия, поради което за него се явявало обективно
невъзможно да създаде и съхранява запаси от друг вид нефтопродукт какъвто е
„котелното гориво“. Твърди се, че „Солвей Соди“ АД-гр. Девня не използва, не
внася, не съхранява и не прави каквото и да било с определеният му в
разпореждането нефтопродукт и не разполага с техническа възможност да приема и
съхранява такъв в посочения в разпореждането обем. Твърди се, че дружеството не
разполага с изискуемите по законодателството регистрации, лицензии и т.н. за
извършване на дейност по съхраняване на запаси от нефтопродукт „котелни горива“
в посоченото в акта количество от 44 434,819 тона, изискуеми по ЗЗНН и Закона
за акцизите и данъчните складове. По тези и др. доводи се иска разпореждането
да бъде обявено за нищожно, а в условия на евентуалност - да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По делото
от „Солвей Соди“ АД-гр. Девня е направено искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз. По искането представителят на ответника
изтъкна наличието на отправено вече преюдициално запитване по сходен казус
свързан със разпореждане за създаване на запаси издадено на друго лице в
рамките на образуваното адм. дело №1181/2021г. по описа на Административен
съд-Варна по оспорване на разпореждането от друго дружество, поради което
възрази, че не е необходимо отправяне на такова запитване и по настоящото дело.
При
служебна справка за цитираното в съдебно заседание адм. дело №1181/2021г. по
описа на Административен съд -Варна се установи, че е образувано по жалба на
„Девня цимент“ АД -гр.Девня срещу Разпореждане за създаване на запаси за
извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021г. издадено от Зам. председателя на ДА „Държавен
резерв и военновременни запаси“, с което на основание чл.12 и чл.8, ал.2, т.3
във вр. чл.8, ал.3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на
„Девня цимент“ АД е разпоредено за едногодишен период, считано от 01.07.2021г.
до 30.06.2022г. да организира (като финансира за своя сметка и със свои
средства) ниво на запас от котелно гориво за извънредни ситуации по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗЗНН в размер на 7806,058 тона (седем хиляди осемстотин и шест тона и
петдесет и осем килограма). С жалбата се оспорва разпореждането с искане за
отмяната му като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон,
липса на мотиви и на описание на фактите, въз основа на които е издадено, като
се твърди, че дружеството е в обективна невъзможност да приведе нивото си на
запаси за извънредни ситуации в съответствие с определените му видове – котелни
горива в посоченото количество от 7 806.058 тона, тъй като не използва, не
внася и не съхранява и котелни горива, какъвто е определения с разпореждането
нефтопродукт, с който трябва да се запаси и не разполага с техническа
възможност да съхранява котелни горива в посочените обеми.
С
Определение № 1788/14.6.2022г. по адм. дело №1181/2021г. на Адм. съд-Варна е
отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267,
първи параграф, буква „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз по
следните въпроси:
1. Като се
има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. за
налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от
суров нефт и/или нефтопродукти, както и член 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) №
1099/2008 на Европейския парламент и на Света от 22 октомври 2008 година
относно статистиката за енергийния сектор, както и с оглед принципа на пропорционалност
по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва
ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2, букви „и“ и „й“ от
Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство
като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили
вътрешнообщностни пристигания на нефтен кокс по т. 3.4.23 от приложение А към
Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. за производствени цели, като задължени лица за
създаването на запаси за извънредни ситуации?
2. Следва
ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и
„й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално
законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете
продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни
ситуации, само до част от видовете продукти по член 2, буква „и“ от Директивата
във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008?
3. Следва
ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и
„й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално
законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че
извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид
продукт по член 2, буква „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от
приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008 от дадено лице поражда задължение
за него да създаде и подържа запаси за извънредни ситуации от друг, различен
вид продукт?
4. Следва
ли съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и
,,й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално
законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на
дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва
в и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен
това е и със значима финансова тежест за лицето (водеща практически до
невъзможност за изпълнение), тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е
негов вносител и/или съхранител?
5. Ако
отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на
Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на
задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт
и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, §
1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли
съображение 33 от преамбюла, член 1, член 3, член 8 и член 2, букви „и“ и „й“
от Директивата да се тълкуват в смисъл, че на вносител на даден вид продукт
може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за
извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вноса?
Със същото
определение производството по адм. дело №1181/2021г. е спряно на основание
чл.631, ал.1 от ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз.
С писмо
постъпило на 11.07.2022г. от СЕС информират Адм. съд-Варна, че по отправеното
до тях преюдициално запитване по адм. дело №1181/2021г. по описа на Адм.
съд-Варна е образувано дело №С-428/2022г. на СЕС.
Междувременно
в Административен съд-Варна е образувано адм. дело №1236/2022г. по жалба на
„Солвей Соди“АД – Девня срещу издадено на същото дружество но за последващ
период Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации №
Р-12-196/28.04.2022г. издадено от Зам.-председателя на Държавна агенция
“Държавен резерв и военновременни запаси“, с която се правят идентични
оплаквания и твърдения и се иска съдът да обяви нищожност на разпореждането, а
в условията на евентуалност - да постанови неговата отмяна.
С
Определение №3575/16.12.2022г. по адм. дело №1236/2022г. е отправено
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл.267, първи параграф,
буква „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз със следните
въпроси :
1/ В
случай като този в основното производство, когато с оглед на изпълнение на
задълженията си по член 3 от Директива 2009/119 държава- членка е избрала да
наложи задължения по отношение на запасите на икономически оператори, следва ли
понятието „икономически оператор“ по член 8 от Директива 2009/119 да се тълкува
в смисъл, че включва местно дружество, което е осъществявало внос на
територията на държавата-членка през предходната календарна година на един от
енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008
(в случая - нефтен кокс), но който енергиен продукт дружеството само използва
за гориво, не го използва като суровина за производство на нефтопродукти, нито
за продажба на пазара на нефт и нефтопродукти?
2/ Какви
обстоятелства следва да вземе предвид държава-членка в законовите си разпоредби
при определяне на качеството на определено лице - като „икономически оператор“,
субект на задължения по отношение на запасите? По-конкретно, при определяне
качеството „икономически оператор“ по смисъла на член 8 от Директива 2009/119,
следва ли държавата-членка да взема предвид икономическата дейност на
дружеството и тя да включва внос, търговия с или потребление на конкретния
нефтопродукт, за да бъде възложено на дружеството задължение да поддържа запаси
за извънредни ситуации от този продукт?
3/ Ако в
хипотеза като тази в основното производство, когато държавата- членка с изричен
законов текст (чл.2, ал. 1 ЗЗНН) е избрала да ограничи видовете нефтопродукти,
с които да се създават, съхраняват, обновяват, ползват, възстановяват и
контролират запаси за извънредни ситуации, единствено до следните четири
категории: 1. автомобилни бензини; 2.газьоли, реактивни горива от керосинов тип
и гориво за дизелови двигатели; 3. котелни горива; 4. газ пропан-бутан,
допустимо ли е при определяне на кръга на задължените лица, на които се
възлагат задължения за поддържане на запаси — икономически оператори, както и за
определяне на размера на запасите, които икономическите оператори следва да
поддържат, държавата-членка да включва вносителите на други (всички останали)
нефтопродукти, определени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) №
1099/2008?
4/
Съответства ли на целта на Директива 2009/119, предвидена в член 1, както и в
3-то, 17-то и 33-то съображение, на чл. 20, параграф 1 от Директива 2009/119,
(вменяващ задължение на държавите-членки да създадат условия част или всички
техни запаси за извънредни ситуации да бъдат пуснати в обращение бързо,
ефективно и по прозрачен начин), както и на чл. 16 от Хартата на основните
права на ЕС („Свобода на стопанска инициатива“), национално законодателство,
което задължава икономически оператор, който не внася, не купува, не продава,
не влага в производство и не използва по какъвто и да било друг начин в своето
производство определен нефтопродукт, в който държавата-членка е избрала да
поддържа запасите за извънредни ситуации, чрез които да изпълни задължението си
по член 3 от Директива 2009/119 (в случая — котелни горива), да създаде запаси
именно от този нефтопродукт (котелни горива), при което, за да изпълни
задължението си, икономическият оператор е принуден да участва на нов за
стопанската му дейност пазар на нефтени продукти (в случая - на котелни горива)
и да създава запаси от тези продукти, които са му ненужни и които той не
използва в дейността си?
5/
Съвместима ли е с основната свобода на ЕС за свободно движение на стоки,
конкретно чл.30 и чл.34 ДФЕС, национална правна уредба като разглежданата, при
която на лицата, въвеждащи на българския пазар енергийни продукти, различни от
течни горива (конкретно в случая нефтен кокс), се вменяват задължения да
създават и съхраняват запаси за извънредни ситуации с нефтопродукти (течни
горива като мазут/котелно гориво, бензин, газьол/дизел), с каквито тези лица не
осъществяват икономическа дейност (не внасят, не преработват и не търгуват),
няма капацитет да съхраняват, и за да изпълнят задълженията за запаси за
извънредни ситуации си са принудени да се включат и участват на пазара с
нефтопродукти, заемайки или закупувайки такива от други частни субекти -
предприятия от нефтената индустрия.
6/ Спазен
ли е принципът на пропорционалност и по-конкретно спазено ли е изискването за
баланс между обществения и индивидуалния интерес, при положение, че
икономически оператор, който не внася, не купува, не продава, не влага в
производство и не използва по какъвто и да било друг начин в своето
производство определения му нефтопродукт (в случая - котелни горива), е
задължен да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации от този нефтен
продукт в значителни количества, които надвишават цялото средно годишно
потребление на същия продукт (котелни горива) в държавата-членка за една
календарна година, и за да изпълни това задължение, се налага икономическият
оператор да направи значителни по размер разходи, които застрашават
икономическата и финансовата му стабилност и биха довели до значителен риск от
производство за принудително изпълнение по отношение на активите му?
7/
Съответства ли на член 1, във връзка с член 2, букви „и“ и „й“, с член 3,
параграф 1 и с член 20, параграфи 1,3 и 5 от Директива 2009/119, национална
правна уредба като разглежданата в основното производство, съгласно която запаси
за извънредни ситуации се създават само от някои видове течни нефтопродукти
(бензин, керосин, газьол/дизел, мазут, както и от газ пропан-бутан), но
задължения за създаване и поддържане на запаси се възлагат и на икономически
оператори, които чрез внос или ВОП използват други видове енергийни продукти по
смисъла на приложение А. глава 3. 4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 (в случая -
нефтен кокс), като по този начин тези икономически оператори са задължени да
създават запаси за извънредни ситуации от посочените в закона видове продукти,
но не биха имали възможност в бъдеще да се ползват от тези запаси за извънредни
ситуации, тъй като последните не се включват в ползваните от тях енергийни
продукти?
8/
Съответства ли на принципа за ефективност, съразмерност и възпиращо действие,
предвиден в преамбюла – съображение (11) и член 21 от Директива 2009/119,
системата от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби за
задълженията за запаси за извънредни ситуации, съгласно която при нарушение на задълженията
за запаси на икономическите оператори се налага имуществена санкция в размер на
значителна парична сума, начислявана на тон върху количествата запаси, предмет
на нарушението и то преди съдът да се произнесе по законосъобразността на
съответния административен акт, с който се определя задължението за осигуряване
на запаси за извънредни ситуации ?
Следва ли
държавата-членка да предвиди в националната система от санкции задължение за
компетентния орган да извършва индивидуална преценка на всеки отделен случай на
нарушение и при определянето на размера на конкретната санкция да взема предвид
и всички факти и обстоятелства от значение при извършване на съответното
нарушение, както и потенциалните последици от нарушението е оглед целта на
закона, в т.ч. че неизпълнението на задължението за създаване и съхраняване
запаси за извънредни ситуации се дължи на липсата на вместимости за съхранение
в държавата-членка на определените количества от съответния продукт (котелни
горива); че за изпълнението на вмененото му задължение икономическият оператор
е принуден да направи значителни по размер разходи, застрашаващи финансовата
стабилност на дружеството и риск от производство по принудително изпълнение?
Със същото
определение производството по адм. дело №1236/2022г. е спряно на основание
чл.631, ал.1 от ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз.
С писмо
постъпило на 09.01.2023г. от СЕС информират Адм. съд-Варна, че по отправеното
до тях преюдициално запитване по адм. дело №1236/2022г. по описа на Адм. съд-Варна
е образувано дело С-784/2022г. на СЕС.
С оглед
гореизложеното по настоящото дело не е необходимо да се отправя повторно
преюдициално запитване по посочените по-горе въпроси, а следва да се спре
настоящото производство и да се изчака как ще приключат производствата по дело
С-428/2022г. на СЕС и по дело С-784/2022г. на СЕС, което е от съществено
значение за правилното решаване на спора и по настоящото дело.
Налице е
хипотезата предвидена в чл.229 ал.1 т.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК за спиране на
производството по настоящото дело до приключване на производствата по дело
С-428/2022г. на СЕС и по дело С-784/2022г. на СЕС.
Предвид
горното, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, приложими на основание чл.144 от АПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
СПИРА
производството по адм. дело №1183/2021г. по описа на Административен съд-
гр.Варна, до приключване на производството по дело С-428/2022г. на Съда на
Европейския съюз, образувано по отправеното преюдициално запитване по адм. дело
№1181/2021г. по описа на Административен съд- гр.Варна и по дело С-784/2022г.
на Съда на Европейския съюз, образувано по отправеното преюдициално запитване
по адм. дело №1236/2022г. по описа на Административен съд- гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: