М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 6110 по описа за 2019 година на ПРС
Втори н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение спрямо М.К.П. ***, ЕГН ********** ********** и го е
предала на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
за това, че през периода от месец май 2016г. до месец март 2019г. в гр.Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, като е осъден с Решение №148/2016
г. по бр.дело № 13983/2015 г. на Районен съд - гр. Пловдив, І бр.с, да издържа
свой низходящ – сина си К.М.П., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
- през периода от месец май 2016 г.
до месец август 2016 г. - четири месечни вноски по 200 лева, на обща стойност
800 лева;
- през периода от месец март 2017 г.
до месец юли 2017 г. - пет месечни вноски по 200 лева, на обща стойност 1000
лева;
- през периода от месец септември
2017 г. до месец ноември 2017 г. - три вноски по 200 лева, на обща стойност 600
лева;
- през периода от месец януари 2018
г. до месец март 2019 г. - петнадесет
месечни вноски по 200 лева, на обща стойност 3000 лева;
или
общо двадесет и седем месечни вноски, всяка по 200 лева, на обща стойност 5400
лева.
По делото няма конституиран частен
обвинител.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия П. обвинение, като излага съображения, че
същото е доказано както от обективна,
така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено наказание
пробация при първите две пробационни мерки за срок от две години, с
периодичност два пъти седмично относно мярката „задължителна регистрация на
настоящ адрес“, както и мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в
размер на 100 часа годишно, полаган в две последователни години. Направи се
искане да се присъди подсъдимия П. да заплати направените разноски по делото
при неговото осъждане.
От своя страна подсъдимия М.П. признава вината си, както и фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти, а желае производството да протече по реда
на чл.371, т.2 от НПК. В обясненията си признава вината си и изразява съжаление
за извършеното, като излага съображения за това, че не е плащал дължимата
издръжка не поради нежелание за това, а поради обективна невъзможност, дължаща
се на финансови затруднения.
От своя страна адв.М.А. – защитник на
подсъдимия П., с оглед заявеното от нейния подзащитен признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството
да протече по реда на чл.371, т.2 от НПК, не оспорва установената от прокурора
фактическата обстановка, нито доказаността на обвинението, като единствено
акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства и пледира за налагане на
наказанието пробация с първите две пробационни мерки в неговия законодателно
определен минимален размер, без прилагане на мярката „Безвъзмезден труд в полза
на обществото“.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият М.К.П. е роден на *** ***, б.
български гражданин, разведен, работещ, със средно образование, неосъждан, с
адрес с.****, с ЕГН **********.
С Решение № 148/2016г. по брачно дело №
13983/2015г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, I бр.състав
бракът между подсъдимият М.К.П. и свидетелката М.Б.П., бил прекратен.
Упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете – К.М.П. с
ЕГН ********** били предоставени на майката М.Б.П., а бащата – подсъдимият М.К.П.,
бил задължен да заплаща на непълнолетното си дете, чрез неговата майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв.
Посоченото Решение влязло в сила на
14.01.2016г. Свидетелката М.Б.П. ***.
След влизане в сила на решението за
прекратяване на брака в първите месеци подсъдимият М.К.П. платил няколко
месечни вноски, като в периода от месец януари до началото на месец май 2016г.
предал на ръка на М.Б.П. сумата от 680 лева. От началото на месец май 2016г. подсъдимият
М.К.П. започнал нередовно да превежда на М.Б.П. различни суми, като в периода
от месец май до месец август 2016г. не превел никакви средства и съответно не е
платил дължимата от него издръжка на сина си К.М.П. равняваща се на 4 месечни
вноски по 200 лева всяка или общо 800 лева. След това подсъдимият П. започнал
редовно да заплаща издръжката на сина си и това продължило до месец февруари
2017г. В последствие от месец март до месец юли 2017 отново спрял да заплаща
издръжката на сина си, като по този начин не заплатил 5 вноски на обща стойност
1000 лева. След това за месец август подсъдимият М.К.П. превел дължимата
издръжка на сина си. В следващите три месеца септември, октомври и ноември
2017г. подсъдимият М.К.П., само през месец октомври дал на ръка на свидетелката М.Б.П. сумата от
100 лева, като по този начин не платил дължимите от него 3 издръжки в общ
размер на 600 лева. През месец декември 2017г. подсъдимият П. заплатил
дължимата от него издръжка на сина си К.М.П.. През месец януари 2018г.
подсъдимият М.К.П. е предал на свидетелката П. сумата от 100 лева и в
последствие не е заплатил никаква издръжка на сина си до месец март 2019г.
включително. Така в периода от месец януари 2018г. до месец март 2019г. подсъдимият
М.К.П. не е заплатил дължимата от него
издръжка на сина му в размер на
петнадесет месечни вноски по 200 лева всяка, на обща стойност 3000
лева.
Размера на общата дължима издръжка,
която подсъдимият М.К.П., не е заплатил възлиза на двадесет и седем месечни
вноски по 200 лева, на обща стойност 5400 лева.
Във връзка с подадена жалба от
свидетелката М.П. *** за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК е била
възложена с постановление на прокурор при РП гр.Пловдив проверка на Първо РУ на
МВР Пловдив. След извършената проверка и
на основание събраните доказателства, с постановление на прокурор при РП
гр.Пловдив от 23.05.2018г. е било образувано ДП за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем М.П. не се
признава за виновен и ползва правото си да не дава обяснения.
След приключване на ДП, на основание внесен в
съда ОА е образувано и проведено настоящето наказателно производство.
В хода на досъдебното производство
и преди започване на наказателното производство на М.П. е разяснена
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, но същия не се е възползвал от нея.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: признанието на
вина от подсъдимия М. П., от показанията на свидетелката М.Б.П., от приетите по
делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства съдържащи се в ДП а
именно: Решение на Районен съд
гр.Пловдив № 148/14.01.2016г. по брачно дело № 13983/2015г. по описа на Районен
съд - гр.Пловдив, I бр.състав, в сила от 14.01.2016г., Изпълнителен лист № 6738 от 08.07.2016г.,
Справки по изп. дело № 6126/2016г. от ДСИ при РС Пловдив, характеристична справка и справка съдимост, като
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалите писмени
доказателства.
Противоречивост в същите съдът не
установи, като на основание на същите направи следните правни изводи:
Съгласно чл.82 ал.1 от Семейния
кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите /по аргумент
за противното от чл.82, ал. от СК/. Това
означава, че за времето от месец май 2016
г. до месец август 2016 г., от месец март 2017 г. до месец юли 2017 г.; от
месец септември 2017 г. до месец ноември 2017 г. и от месец януари 2018 г. до
месец март 2019 г. подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на родител,
от които не може да бъде освободен, дори
да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил
дължимите ежемесечни издръжки за детето си, като през цялото това време за
всичките потребности на малолетния К.П. се е грижела неговата майка,
свидетелката М.П.. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича
от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост
обуславя специфичния режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД
най-обременителното за един длъжник е задължението му, което като не изпълни
влече след себе си наказателна отговорност.
За да е съставомерно едно деяние по
чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение
на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява
с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите
посочени в Семейния кодекс.
Субект на престъплението е подсъдимият М.П.. Престъплението е извършено
умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите не навършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, от една страна, че като не
изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от
друга, не е имал воля да заплати задължението си, които безпротиворечиво се
установи по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК,
който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или с “пробация”.
Следователно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като
е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Поради това, че същността на издръжката е да
задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена. По
тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от
началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото
изтичане.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства, от показанията на свидетелката М.П. дадени в
хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства събрани на
досъдебното производство доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, се
установява, че подсъдимият М.П. през
периода от месец май 2016г. до месец март 2019г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като е осъден с Решение №148/2016 г. по бр.дело №
13983/2015 г. на Районен съд - гр. Пловдив, І бр.с, да издържа свой низходящ –
сина си К.М.П., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно:
- през периода от месец май 2016 г.
до месец август 2016 г. - четири месечни вноски по 200 лева, на обща стойност
800 лева;
- през периода от месец март 2017 г.
до месец юли 2017 г. - пет месечни вноски по 200 лева, на обща стойност 1000
лева;
- през периода от месец септември
2017 г. до месец ноември 2017 г. - три вноски по 200 лева, на обща стойност 600
лева;
- през периода от месец януари 2018
г. до месец март 2019 г. - петнадесет
месечни вноски по 200 лева, на обща стойност 3000 лева;
или
общо двадесет и седем месечни вноски, всяка по 200 лева, на обща стойност 5400
лева.
С оглед вида на от отделните
деяния, извършени в рамките на инкриминирания период, то правилно според
съдебния състав е отчетено, че в случая са налице признаците и на едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това е така, тъй
като всяко едно от отделните деяния поотделно осъществява състав на едно и също
престъпление, като те са извършени в един кратък период от време, при съвсем
сходна фактическа обстановка, поради което и следва да се счете, че всяко
последващо съставлява продължение, както
от обективна, така и от субективна страна на предходното деяние.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът достига до извода, че предаденият на съд М.К.П. е
извършил престъплението по описания в обвинителния акт начин. С това си деяние
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
От субективна страна деянията са
извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по
чл.183, ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от
противоправното си поведение, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца, тъй като при
осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва
престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици. Осъзнавал е факта на влязлото в сила Решение
№148/2016 г. по бр.дело № 13983/2015 г. на Районен съд - гр. Пловдив, І бр.с,
както и произтичащото от него задължение
за изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирал това свое задължение.
От друга страна се събраха безспорни доказателства за обективната възможност
деецът да заплаща присъдените издръжки.
Съгласно разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се
прилага повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на
низходящ се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за
престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. Съдът
намери, че не са налице предпоставки за приложение на тази хипотеза въпреки
че подсъдимият е надлежно уведомен още
при образуване на наказателното производство. С чл.183, ал.1 от НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете. Но подсъдимият П. не се е
възползвал от дадената му от закона възможност по чл.183, ал.3 от НК.
Вредни последици има всяко престъпление. Всяко
престъпно деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на
престъплението.
Причините и условията, способствували за извършване на престъплението,
са ниското правно съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с
установените по силата на съдебното решение свои задължения.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът
съобрази следните обстоятелства: в случая се касае за продължено престъпление,
т.е. при действието на сегашните актуални редакции на чл.183, ал.1 от НК
/предвиждащ наказание лишаване от свобода до една година или пробация/ и на
чл.54 от НК, тъй като счете, че следва да наложи на подсъдимия М.П. наказанието
Пробация предвидено от законодателят. На следващо място, като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед
големия период на неплащане на издръжка спрямо малолетния К.П.. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
намира младата му възраст, обективната възможност да заплаща дължимата за
детето му издръжка и изразеното желание да я изпълнява. Балансът между
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да наложи
наказание при условията на чл.54 от НК а
именно пробация, за срок от една година, при изпълнение на следната съвкупност
от пробационни мерки: - на основание
чл.42А, ал.2, т.1 вр. чл.42Б, ал.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” при периодичност два пъти седмично; - на основание чл.42А, ал.2, т.2 вр.
чл.42Б, ал.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от една година.
Така определеното по вид и размер
наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на
дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените
разноски в досъдебното производство.
По горе изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.