№ 376
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500670 по описа за 2023 година
Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, образувано по жалба от
длъжника по изпълнението Ц. Г. А. ЕГН – ********** срещу постановеното по изп.д. №
1093/2015 г. на ЧСИ рег. № *** Постановление от 07.12.2022 г., с което е оставено без
уважение искането на А. за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на обжалваното
разпореждане, искането e за неговата отмяна и връщане делото на ЧСИ с указания за
неговото прекратяване поради перемпция. Претендира направените за настоящото
производство разноски – заплатени ДТ и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението ЕВН България Топлофикация
ЕАД, ЕИК *** не е депозирал отговор по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № 824 по чл. 436 ал. 3 от ГПК,
според които жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа че вземането по изп.д. №
1093/2015 г. е присъединено към предходно образувано изп.д. № 696/2010 г., образувано за
други парични вземания на същия взискател срещу същия длъжник и като така всички
искания на взискателя по последно посоченото дело, съответно всички извършени от
съдебния изпълнител действия по същото са относими и досежно процесното изпълнение.
Настоява, че същото не е перемирано, тъй като няма период от 2 години, през който
взискателят да е бездействал.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.
436 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Изпълнително дело № 1093/2015 г. е образувано на 11.11.2015 г. въз основа на молба
от същата дата и приложен към нея изпълнителен лист / ИЛ / от 28.07.2015 г., изд. по ч.гр.д.
№ 7158/2015 г. на Районен Съд – Пловдив, удостоверяващ подлежащи на принудително
изпълнение парични притезания на взискателя „ ЕВН България Топлофикаця „ ЕАД към
длъжника Ц. Г. А.. С молбата на ЧСИ са възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 20.11.2015 г. вземането по този ИЛ е присъединено към предходно образувано
изп.д. № 696/2010 г., образувано за други парични вземания на същия взискател срещу
същия длъжник и като така всички искания на взискателя по последно посоченото дело,
съответно всички извършени от съдебния изпълнител действия по последно посоченото
дело са относими и досежно процесното изпълнение и в частност за срока по чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК.
С молба от 22.11.2022 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с твърдения че към датата на депозиране на това му искане не са
поискани/извършвани изпълнителни действия, считано от 17.05.2017 г., а извършените
такива след 17.05.2019 г. като извършени по перемирано дело не пораждат правни
последици, тъй като се обезсилват по право.
С обжалваното разпореждане от 07.12.2022 г. ЧСИ е постановил отказ по искането с
бланкетни мотиви, както следва: Видно от данните по делото, от образуването му до
настоящия момент не е изтекъл двугодишния преклузивен срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
взискателят е подавал молби с посочени изпълнителни способи, по които са предприемани
изпълнителни действия.
В жалбата се поддържа че отказът е незаконосъобразен. Настоява, че последното
валидно извършено изпълнително действие е наложен на 17.05.2017 г. по искане на ЧСИ
запор на банкови сметки на длъжника. Единственото извършено след тази дата
принудително изпълнително действие - Запор на трудовото му възнаграждение от
01.09.2022 г. не поражда правни последици, тъй като на 18.05.2019 г. делото е било ex lege
прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 т ГПК. Развива доводи и за погасяване на
вземането по давност и за приложимия закон относно началния момент на погасителната
давност – ТР № 2/26.05.2015 г. на ВКС, ОСГТК или ППВС № 3/1980 г..
Жалбата е неоснователна.
От данните по делото се установява че не е налице бездействие на взискателя за
период от 2 години след 17.05.2017 г., тъй като:
На 28.09.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в Регистъра за
банкови сметки и сейфове към БНБ за притежавани от длъжника такива и да наложи запор
върху тях. Искането е уважено от ЧСИ и е наложен запор върху банковата сметка на
длъжницата в ЦКБ;
На 18.10.2018 г. взискателят е поискал отново справка и запор досежно банкови
сметки на длъжника, а в случай че не се установи наличност по неговите банкови сметки –
насрочване на опис на движими вещи в дома му. Молба със същите искания, ведно с искане
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение са депозирани и на 15.08.2019 г.,
01.10.2020 г., 07.10.2021 г.,18.01.2023 г.. На 26.08.2022 г. е издадено от ЧСИ Запорно
съобщение досежно трудовото възнаграждение, връчено на работодателя на 01.09.2022 г..
Следователно, не е налице бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК в продължение на 2 години, считано от и след 17.05. 2017 г. и към датата на
обжалваното постановление. Ежегодно същият е депозирал молби с искане за прилагане на
способи за принудително изпълнение на притезанията си. Неизвършването на някои от тях
от съдебния изпълнител - исканите описи на движими вещи, е без значение, тъй като
меродавно за настъпване на перемпцията е единствено бездействието на взискателя / което
2
както се каза в случая не е налице /, а не бездействието на съдебния изпълнител.
Прекъсването на срока отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по
причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане. В този смисъл и
разясненията, дадени с Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., че
двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или
безуспешно / или ако поисканите способи не могат да се реализират по вина на взискателя.
В случая, от приложеното изпълнително дело не се установява / не се и твърди / исканите
описи да не са предприемани поради виновно поведение на взискателя.
Доводите за изтекла погасителна давност и приложимия закон относно началния й
момент са неотносими към спора.
Предвид изложеното жалбата се оставя без уважение.
И съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението Ц. Г. А. ЕГН –
********** срещу Постановление от 07.12.2022 г. по изп.дело № 1093/2015 г. на ЧСИ М.С.-
Ц., рег. № ***, с което е оставено без уважение искането на А. за прекратяване на делото на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3