Р
Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието
на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 6889 по
описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.П.Г., ЕГН**********, иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за осъждане на „Б. и.”
АД, ЕИК***, за сумата от 570.17лв. –
обезщетение за причинени на собствения на ищеца МПС „Ф. Г.”, ДК №***, имуществени вреди, вследствие
реализирано на 10.08.2018г. около 11.30 часа ПТП, на път в гр.Т., по
вина на И. М., като водач на л.а. „Ф. Г. ” ДК №***, застрахован по полица
„Гражданска отговорност” в ответното дружество, които щети се изразяват в
увреждане на: предна дясна врата; лайсна
на предна дясна врата; задната дясна врата; лайсна на задна дясна врата; праг
десен; панел за заден десен (калник); джанта алуминиева лята задна дясна 16
цола, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска –
07.05.2019г. до пълното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.08.2018г. около
11.30 часа ПТП, на път в гр. Т., водачът
на л.а. „Ф. Г.” ДК №*** – И. М., нарушил правилата за движение, като при
включване в пътно платно не осигурил предимство с правомерно движещия се по
пътя автомобил на ищеца - „Ф. Г.”, ДК №***. В резултат на това последвал удар в
дясна странична част на автомобила на ищеца, респ. лява част на колата на
ответника.
В резултат на това ПТП били повредени следните
части на автомобила на ищеца: предна дясна врата; лайсна на предна дясна врата;
задната дясна врата; лайсна на задна дясна врата; праг десен; панел за заден
десен (калник); джанта алуминиева лята задна дясна 16 цола.
Тъй като към
посочената дата деликвентът е бил застрахован по договор за „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, се претендира от
ответника обезщетение за настъпилото събитие.
На 10.08.2018г.,
по предявената от ищеца претенция, застрахователят бил образувал щета, приел
документите на ищеца, направил оглед и констатации, но нито в законовия срок,
нито досега, не е платил на ищеца никакво обезщетение.
С оглед на изложеното моли за присъждане на исковата сума и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор. В него той не оспорва: факта на настъпилото ПТП;
застрахователното правоотношение по „ГО на автомобилистите” между себе си
твърдяния от ищеца деликвент; входираното
от ищеца уведомление за произшествието.
Производството обаче оспорва по допустимост
с довод за непредявяване на искане от ищеца за заплащане на обезщетение от
ответника.
Искът също оспорва изцяло по основание и
размер.Оспорва всеки елемент от състава на деликта – вина на деликвента
(застрахован при ответника); вреди по вид и размер; причинна връзка между тях и
действията на деликвента; самите сочени действия на деликвента; механизма на
произшествието. Твърди, че ПТП-протоколът (в случая двустранен) не отразява
вярно обстоятелствата при ПТП и че е изготвен в нарушение на нормативните
изисквания за него.
От своя страна прави възражение за
съпричиняване, като твърди, че при ПТП ищецът се е движел с превишена,
евентуално несъобразена скорост, с което нарушил чл.21 ЗДвП и допринесъл
изключително за инцидента. Твърди още и че ищецът е нарушил чл.48 ЗДвП, защото
не е пропуснал дясно стоящия автомобил на сочения от ищеца причинител на ПТП.
Размера на иска също оспорва категорично,
като прекомерен.
Моли за отхвърляне
на иска и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор, че на 10.08.2018г. в гр.Т. е настъпило ПТП между л.а. „Ф. Г.” ДК №*** и л.а. „Ф. Г.”,
ДК №***.
Между страните е безспорно
и се потвърждава от приобщения по делото талон за регистрация, че л.а „Ф. Г. ” ДК №***, е бил собствен на ищеца И.П.Г., към дата 10.08.2018г.
Между страните е
безспорно още, а се потвърждава и от приложената по делото застрахователна
полица, че към 10.08.2018г. ответното дружество е било страна
по договор за „гражданска отговорност на автомобилистите” за собствен на
деликвента лек автомобил, причинил произшествието, като страните са били
изправни за задълженията си по застрахователното правоотношение.
Приет на л.27 делото е
двустранен протокол за ПТП от 10.08.2018г., който е подписан от пострадалия
(ищец) и от деликвента (застрахован при ответника), без възражения. От
протокола се установява, че на
10.08.2018г. около 11.30 часа ПТП, на път в гр. Т., водачът на л.а. „Ф. Г.” ДК №*** – И. М., е нарушил правилата за
движение, като при включване в пътно платно не е осигурил предимство с
правомерно движещия се по пътя автомобил на ищеца – „Ф. Г.”, ДК №***. В
резултат на това последвал удар в дясна странична част на автомобила на ищеца,
респ. лява част на колата на ответника. В протокола са описани и щетите от произшествието – по цялата
предна и задна част на автомобила на ищеца. Изрично е вписано също, че ПТП е
причинено от водача на застрахования при ответника автомобил.
На л.26-43 от делото е
приобщена пълната преписка при ответника от процесната щета, включваща СУМПС на
водачите, свидетелства за регистрация на автомобилите, уведомление, опис,
заключение и калкулация по щета и други, обследвани от експерта по САТЕ.
От заключението по приетата САТЕ,
което съдът кредитира изцяло, като обективно, мотивирано и базирано на цялата
преписка по щетата, както и личен оглед на мястото на инцидента се установява,
че механизмът на реализиране на ПТП и на настъпване на щетите по увреденото МПС
съответства на описания в протокола за ПТП. Категорични данни за скоростта на
пострадалия при удара не са налице, но с оглед мястото и условията на ПТП вероятно
е била до 20км/ч. Не е съществувала за пострадалия техническа възможност от
отбие управлявания от него автомобил за да избегне ПТП, защото така би навлязъл
в лентата от пътя за насрещно движещи се автомобили. Има причинна връзка между
произшествието и щетите, обективирани в протокола за ПТП и описа на
застрахователя и сочени от ищеца в исковата молба. Стойността на разходите за ремонт на
увредения автомобил, включващи труд и материали, според средните пазарни цени
на три независими сервиза без допълнителни изисквания към тях е 570.17лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта: В настоящия случай съдът приема, че
с подаването на уведомлението за произшествието ищецът е изпълнил и изискването
на КЗ да поиска да му бъде платено обезщетение, тк
уведомлението на л.23 от делото изрично съдържа и текста: „уведомление за
завеждане на щета и за заплащане на обезщетение по полица ГО“, а уведомлението
на л.7 от делото съдържа текста: „моля да ми бъде изплатено застрахователно
обезщетение по банков път“, като и двете са подписани от ищеца и признати за
получени от ответника.
Предпоставките на предявения иск налагат пълното и
главното доказване от ищеца на: реализиране
на процесното ПТП; при сочения от ищеца механизъм; вината на деликвента;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и
ответното дружество към момента на произшествието; причинната връзка между
събитието и претърпяните от пострадалия вреди; самите вреди по вид и обем;
размера на претендираното обезщетение за вредите; отправеното до ответника
искане за плащане на обезщетение.
В тежест на ответника по делото е да докаже погасяване на задължението си за
плащане илик положителните факти, на които основава възраженията си –
съпричиняване на ПТП-то от пострадалия с твърдяните от ответника конкретни незконни действия; както и „невярност“ на данните от
двустранно подписания от участниците в ПТП протокол.
За произшествието и
застрахователната отговорност: В настоящия случай е представен двустранен протокол
(образец №3) за ПТП, съставен без участие на служител на МВР. Този протокол е
един от трите предвидени, в чл.2 от Наредба №Iз-41/12.01.2009г. за документите
и реда за съставянето на документи при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, способи за документиране факта и последиците от
настъпило ПТП (приложение №3 от Наредбата). Той е приложим, когато при
инцидента са причинени само материални щети, когато между участниците в
събитието има съгласие относно обстоятелствата при осъществяването му и когато
няма съмнение за това някои от тях да е употребил алкохол или да не притежава
СУМПС (чл.5, ал.1 от Наредбата). При дадената законова регламентация не
възниква съмнение, че протоколът по чл.5, ал.1 от Наредбата, съставен при
условията на разпоредбата и по съгласието на участниците в ПТП, се ползва със
същата доказателствена и обвързваща застрахователя стойност, както и този,
съставен от служител на МВР (Решение №15/25.07.2014г. по т.д. №1506/2013г.
на 1-во ТО на ВКС и други).
По тези съображения съдът
приема, че представеният в случая протокол за ПТП, който разкрива изискванията
на чл.5 от Наредбата, притежава обвързваща доказателствена сила, до доказването
на противното, по отношение на лично възприетите от
участниците в ПТП обстоятелства – факта на настъпилото ПТП,
състоянието на пътя, уврежданията по авариралото МПС, местоположението на
автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на тези факти.
Насрещно доказване не беше проведено от ответника, поради което данните следва
да се възприемат изцяло. Освен това в случая щетите се потвърдиха допълнително и от описа,
извършен от ответника по заявлението за настъпилото застрахователно събитие,
както и от заключението на САТЕ.
Допълнително във връзка причинната връзка между
инцидента и щетите е приета неоспорена автотехническа експертиза, заключението
по която съдът приема като обективно, мотивирано и неоспорено. В нея е описан
механизмът на произшествието и повреждането на частите на лекия автомобил при
настъпване на процесното произшествие, като е посочено, че същият отговаря на
описания в протокола за ПТП такъв. Следователно експертните данни съответстват изцяло на
безспорно приетото и между двамата участници е произшествието.
При съвкупния анализ на посочените писмени и експертни
доказателства, съдът намира доказан
заявения в случая деликтен фактически състав,
обезвреда на последиците от който следва се следва от ответника, предвид
безспорното му качество на застраховател по „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с деликвента, към деня на произшествието. Тоест искът – за
доказан по основание.
Възраженията на ответника за недоказана
съставомерност, с оглед горните мотиви, не могат да се споделят. В допълнение
двустранният протокол за ПТП в случая съдържа ясна схема на самото
произшествие, която съответства на лично възприетите и от вещото лице
обстоятелства на мястото на произшествието. Още в протокола изрично е вписано,
че ПТП е причинено от водача на застрахования при ответника автомобил. Тоест
вината му не само се презюмира по чл.45, ал.2 от ЗЗД и не се опровергава, но
дори лично се и признава от него. В протокола са описани и щетите от произшествието
и те съответстват на описаните в приетите уведомление, опис, заключение и
калкулация по щета, съобразно САТЕ. И пак с оглед на САТЕ са в причинна връзка
с инцидента. Поради това и оплакванията на ответника не могат да се споделят.
Възраженията за
съпричиняване
останаха напълно недоказани от страна на ответника, който носи пълната тежест
за това. По делото не се ангажираха абсолютно никакви доказателства, че водачът
на увреденото МПС се е движел с превишена от допустимата или с несъобразена с условията и особеностите
на пътя скорост, с което да би нарушил изискванията на чл.20, ал.2 и чл.21 ЗДвП.
А напротив – по данни от САТЕ,с оглед мястото и условията на ПТП пострадалият
вероятно се е движел със скорост 20км/ч. при инцидента. Няма още
никакви доказателства, че водачът на увреденото МПС е нарушил чл.48 ЗДвП, защото на първо място такова
задължение няма по отношение спрелите вдясно на платното МПС (точно обратното)
и освен това съобразно САТЕ за пострадалия
не е имало
техническа възможност от отбие управлявания от него автомобил за да
избегне ПТП, защото така би навлязъл в лентата от пътя за насрещни автомобили.
По размера на
имуществените вреди: Обемът на отговорността
по чл.432, ал.1 КЗ е идентичен с този на деликвента и е основан на принципа за
пълната обезвреда на претърпяните неблагоприятни последици от застрахователното
събитие. Отговорността се съизмерява с действителната
стойност на вредата, а тя съответства на разходите, необходими за
възстановяването на увреденото имущество, по средни пазани
цени, тоест по такива цени, за които вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се
отремонтира до състоянието му при събитието. Поради
това и на база заключението по САТЕ във варианта „средни пазарни цени на три
независими сервиза, без допълнителни изисквания”, сумата е 570.17лв.
В заключение по изложените групи съображения
съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в предявения
размер, като на осн. чл.86 ЗЗД – ведно със законната лихва от исковата молба.
По разноските: Предвид изхода по спора и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените от него разноски по делото
(адв. хонорар с уважено от съда възражение за прекомерност, държавни такси и
депозити САТЕ) или общо сумата в размер на 545.00лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.
и.” АД, ЕИК***, да плати на И.П.Г., ЕГН**********, сумата от 570.17лв. – обезщетение за причинени на собствения на ищеца МПС „Ф. Г.”, ДК №***,
имуществени вреди, вследствие
реализирано на 10.08.2018г. около 11.30 часа ПТП, на път в гр.Т., по
вина на И. М., като водач на л.а. „Ф. Г. ” ДК №***, застрахован по полица
„Гражданска отговорност” в ответното дружество, които щети се изразяват в
увреждане на: предна дясна врата; лайсна
на предна дясна врата; задната дясна врата; лайсна на задна дясна врата; праг
десен; панел за заден десен (калник); джанта алуминиева лята задна дясна 16
цола, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска –
07.05.2019г. до пълното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.
и.” АД, ЕИК***, да заплати на И.П.Г., ЕГН**********, сумата от 545.00лв.
– разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………