О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
06.02.2020г., гр.Русе
Административен съд - Русе,
IV състав, в закрито
заседание на шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав :
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д. №
92 по
описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Постъпила е жалба от „МЕДИКАФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр.Русе, представлявано от управителя Д. П. Д., действаща чрез
адв. Ф.М. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 34-ФК/16.01.2020г., издадена от началника на отдел
"Оперативни дейности" – Варна,
в дирекция
"Оперативни дейности" към Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект" – аптека, находяща се в гр.Русе, ул. “****“, стопанисван от жалбоподателя, и
забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Жалбата съдържаща особено искане
за отмяна на разпореждането за допускане предварително изпълнение на заповед за
налагане на ПАМ, обективирано в заповедта. В особеното искане към жалбата се поддържат оплаквания,
че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, като се изтъкват съображения в
подкрепа на наведените основания за отмяната му. Сочат се аргументи,
конкретизирани с липсата на предпоставките, визирани в процесуалния закон,
обуславящи допускане предварителното изпълнение на индивидуалния
административен акт и се твърди, че с това предварително изпълнение не биха се
постигнали целите на закона. Претендира се отмяна на разпореждането за
допускане предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.
След като прецени направеното искане и
данните от представените писмени доказателства, съдът намира следното:
По допустимост на производството
Жалбата против
разпореждането е подадена в рамките на установения за това преклузивен
процесуален срок по чл. 60, ал. 5 АПК, от
търговско дружество-адресат на административния акт – т.е. при наличието
на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите
От
доказателствата по делото се установява, че на 14.01.2020 г. в 15:25 часа, била извършена проверка на търговски обект – аптека,
находяща се в гр.Русе, ул.“
***“,
стопанисван от „МЕДИКАФАРМА“ ЕООД. При проверката било установено, че жалбоподателя има слючен
договор с Националната здравноосигурителна каса и извършва продажба на
лекарства, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009г. за условията и
реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона
за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на
диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за
здравни дейности по чл. 82 ал. 2 т. 3 от Закона за здравето, без същите да се
приключват с вид плащане „резерв 1 – НЗОК“, а причастично плащане –чрез
„смесено плащане“. При закупени лекарства реинбурсирани изцяло от НЗОК е
издадена фискална касова бележка № 6588/13.01.2020г. в 16.45 ч., която е
приключена като „Допълнително плащане -2“ вместо „резерв 1 НЗОК“, а при
закупени лекарства частично реинбурсирани от НЗОК е издадена фискална касова
бележка № 6575/13.01.2020 г. в 15.44, която е приключена като „допълнително
плащане-2“ вместо „смесно плащане“.
Предвид установеното от административния орган неизпълнение на законово
задължение – неспазване реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба, началникът на отдел "Оперативни
дейности" - Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е издал заповед № 34-ФК на 16.01.2020 г., с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС спрямо
търговеца-жалбоподател е приложил принудителна административна мярка
"запечатване на обект"– аптека, находяща се в гр.Русе, ул.“Тодор Икономов“ стопанисван от жалбоподателя и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранил достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.
В заповедта, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 АПК, е разпоредено предварително изпълнение на
приложената ПАМ. В мотивите към разпореждането се излагат съображения по
три от хипотезите, визирани в чл.60, ал.1 АПК – защита на особено важен
държавен интерес, съществуване на опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено, настъпване на значителни или трудно поправими вреди за бюджета от
закъснение на изпълнението.
По правото
Заповедта за
налагане на ПАМ в т.ч. оспореното в настоящото производство разпореждане, са
издадени от оправомощен орган, в предписания писмен вид и при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Служебно известно
е на съда във връзка с произнасяне по други производства със същия предмет, че
с цитираната в заповедта за налагане на ПАМ заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 г.
на изпълнителния директор на НАП, са предоставени правомощия за началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ към Главна
дирекция“фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
Разпореждането за
предварително изпълнение на ПАМ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл.
188 от ЗДДС, ПАМ по чл. 186, ал. 1 от същия закон подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран текстът на
закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административните актове, уредени в чл.
60, ал. 1 АПК.
Предварително
изпълнение на акта следва да се допуска само при наличие на посочените в закона
предпоставки с излагане на убедителни мотиви в тази насока. Правомощието на
административния орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните
от него актове е уредено с разпоредбата на чл.
60, ал. 1 от АПК. Последната регламентира възможността за постановяване на
разпореждане, включено в административния акт, за предварително изпълнение, ако
това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. В тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения
за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят
включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение.
Неизлагането на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга
непосредствено, както правото на защита на адресата на акта, така и
възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като
не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган,
довели до съответното разрешение на въпроса за предварителното изпълнение.
За
да допусне предварително изпълнение на административният акт, ответника е
приел, че са накърнени обществени интереси, възможно е осуетяване и сериозно
затрудняване на изпълнението на ПАМ, а също и, че от закъснението на
изпълнението ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Така посочените
фактически основания за допускане на предварителното изпълнение в мотивите на
обжалваното разпореждане от страна на административния орган не са обосновани -
не са установени особено важни държавни или обществени интереси, както и
опасност, че може да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта или че
от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда. Поради липсата на легални дефиниции на отделните хипотези,
административният орган трябва да извърши преценка за всеки отделен случай и
относно всяко релевантно обстоятелство. В тежест на органа е установяването на
конкретните фактически основания. Констатираната липса на конкретни мотиви за
допускането на предварително изпълнение във връзка с конкретна хипотеза от чл.
60, ал. 1 АПК е равносилно на липса на мотиви и е основание за отмяна на
разпореждането за допускане предварителното изпълнение на ПАМ. В този смисъл е
съдебната практика: определения по адм. д. № 9680/2018 г., № 9770/2018 г., №
9769/2018 г. и № 14757/2017 г. на ВАС.
Поради
това, че заповедта формално съдържа мотиви за допускане предварителното
изпълнение на ПАМ, съдът намира за необходимо за пълнота на изложението да
направи анализ на същите. Изложените общи мотиви не установяват наличие на
предпоставките за допускане предварително изпълнение на заповедта за налагане
на ПАМ, поради следните съображения:
За допускане на предварително изпълнение в тежест на
административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи
конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното
изпълнение на акта, което не е сторено. В настоящия случай предпоставките на
закона не са обосновани от изложени допълнителни съображения, обуславящи
тяхното наличие, а необходимостта за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения от същия вид не обуславя предварителното изпълнение
на ПАМ, доколкото самата тя има преустановителен и превантивен характер.
Защитата на особено важен държавен интерес се обосновава със съображения,
относими към налагането на самата ПАМ, но не могат да обосноват предварителното
й изпълнение. През
периода от време на предварително изпълнение на заповедта, чрез запечатване на
обекта, в него няма да се осъществяват продажби, съответно няма и да се укриват
такива. От това следва, че с предварителното изпълнение на заповедта няма да се
осигури защита на особено важен интерес – спазване на фискалната дисциплина и
реда за отчитане на фискалните устройства, поради което посочените мотиви не
обосновават предпоставките по чл.
60, ал. 1 от АПК. Следва, че поведението на жалбоподателя по никакъв начин
не сочи, че се налага предварително изпълнение на процесната заповед.
Втората предпоставка на чл. 60 от АПК не е подкрепена с конкретни
мотиви, доколкото не се излагат никакви факти, сочещи опасност от затрудняване
или осуетяване изпълнението на наложената ПАМ. Основанието
за допускане на предварително изпълнение поради опасност изпълнението на акта
да бъде осуетено или сериозно забавено цели да даде на административния орган
възможност тогава, когато съществуват обективни факти и обстоятелства, които
дават основание да се направи обосновано заключение, че адресатът на акта ще
осуети или ще забави изпълнението на акта, да допусне предварително изпълнение,
за да предотврати настъпването на тази възможност. В случая АО е посочил най – общо за създадената организация в търговския обект и за целите на
търговеца, но не и конкретни факти, въз основа на които да може
да се направи обоснован извод досежно поведението на конкретния търговец.
Не се споделя и наличие на третата предпоставка за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ, тъй като няма конкретни данни, относими към
търговеца и неговата дейност, от които да може да се направи извод за
настъпване на значителна или трудно поправима вреда, в случай че изпълнението
на мярката бъде отложено във времето. Основанието за допускане на
предварително изпълнение поради факта, че от закъснялото изпълнение могат да
последват значителни или трудно поправими вреди би могло по принцип да се
обоснове с потенциална възможност за отклонение от данъчно облагане, но
простото деклариране на това обстоятелство не го прави доказан факт. В случая
от фактите в процесната заповед не може по никакъв начин да бъде направен
обоснован извод за значителна, т.е. голяма по обем – в случая със значителна
стойност, или за трудно поправима, т.е. със сериозни последици, които изискват
огромен ресурс, за да бъдат преодолени вредите.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че в
процесната заповед необходимостта от предварителното й изпълнение не е
обоснована с наличието на конкретни факти, а допускането му не съответства на целта на закона.
Мотивиран така и
на основание чл.
60, ал. 6 АПК вр. чл. 188 от ЗДДС, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за предварително изпълнение на
принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" –
аптека,
находяща се в гр.Русе, ул.“***“, стопанисван
от „МЕДИКАФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр.Русе, представлявано от управителя Д. П. Д.и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, наложена със
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 34-ФК/16.01.2020г.,
издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП.
Определението
не подлежи на обжалване на основание чл. 188 ал. 2 ЗДДС.
Съдия: