Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10205 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявени от Д.П.Ф., действащ чрез своята майка и законен представител П.Б.Ф.,
против ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“ гр.София осъдителен иск за сумата 200 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, ведно със законната лихва от 02.11.2016г. до изплащането.
Твърденията в исковата молба са
за настъпило на 02.11.2016г. в
с.Вехтово, общ.Шумен, пътно-транспортно произшествие, при което л.а. Сеат Малага с ДК № *******, управляван от С.А.Х., поради
невнимание и несъобразяване със скоростта на движение блъснал ищеца-пешеходец.
От произшествието ищецът получил травматични увреждания-фрактура на спинозните израстъци на С4 и С5; фрактура на дясната клавикула в дисталната трета, без
разместване; жлъчен мехур-аехогенен; увеличен размер
на хематома в главата в левите базални ядра, с
размери 30/23/26мм; увеличена плътност на хеморагията,
перифокален оток; компресия на левия страничен вентрикул; интрацеребрален
хематом с размери 22/20/30мм в лява хемисфера темпорално; перифокален
оток с компресия и дислокация на вентрикуларната
система в дясно. В деня на
произшествието постъпил в болнично заведение в кома с голям подкожен хематом,
където бил интубиран с текуща черепно-мозъчна травма
и поставен на механична вентилация, с тежки моторни гърчове в лява телесна
половина, десностранна тежка хемипареза.
Твърди се да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, стрес и шок с множество неудобства в ежедневието, поради които и с
оглед ниската възраст се претендира обезщетение в размер на 200 000лв. от
ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Претендира присъждането на законна лихва от
деня на увреждането до изплащането, както и разноски по делото.
Ответникът оспорва застрахования водач да е
осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, конкретно оспорва механизма на
произшествието, вината на водача, травматичните увреждания на ищеца и
претърпените неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с
произшествието. Твърди, че последното е последица от случайно събитие, тъй като
ищецът внезапно изскочил на пътното платно, като неговото поведение е било
непредвидимо и непредотвратимо за водача. В тази връзка релевира
и възражение за съпричиняване, включително и с
твърдения за неупражнен надзор от страна на майката, която допуснала детето да
се появи рязко и внезапно на пътя, както и от страна на бащата, който бил в
автомобила, управляван от употребил алкохол водач. Счита предявения размер на
обезщетението за завишен, както и че не дължи законна лихва от деня на
увреждането. Моли иска да се отхвърли с присъждане на разноски.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника С.А.Х. не изразява
становище по иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.
432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият
да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя
по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на С.А.Х.,
като водач на л.а.Сеат Малага с ДК № *******.
По делото не се спори и относно
факта на настъпилото на 02.11.2016г. в с.Вехтово, общ.Шумен пътно-транспортно
произшествие, при което л.а. Сеат Малага, управляван
от посоченото лице, при движение по ул.Бузлуджа
и пред № 14 блъснал ищеца /малолетен на 4г./ в този момент пешеходец.
По делото е представено одобрено
от съда споразумение от 29.03.2017г. по НОХД № 657/2017г. по описа на ШРС, по
силата на което С.А.Х. се признал за виновен в това, че на посочената дата и
място управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон, а именно 1.66 промила, установено по надлежния ред с
химическа експертиза, съставляващо престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което
му било наложено наказание по НК.
На основание чл.383, ал.1 НПК
одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в
сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ
гражданските последици от деянието. В случая обвързващата сила на
споразумението е само по отношение факта, че застрахованият при ответника водач
е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон, но не и за
престъпление, което разкрива признаците и на осъществен деликт
по чл.45 ЗЗД с причинени на ищеца вреди.
Относно механизма и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП по делото са събрани писмени
доказателства-констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2016/43 от
02.11.2016г., съставен от длъжностно лице при ОД на МВР-гр.Шумен и заключение
по САТЕ. От същите се установява, че участъкът от пътя е прав, с двупосочно
движение с по една лента в едно направление, сухо асфалтово покритие, от двете
страни с тревна площ и храсти с височина по-висока от височината на
пешеходеца-ищеца /на 4г./ и в този смисъл ограничена видимост на водача към
тревните площи в дясно и ляво. Лекият автомобил се движил със скорост 36
км./ч., при разрешена за населено място 50 км./ч. В близост до дом № 14
ищецът-дете на 4г. се затичва по пътека между храстите към насрещно движещият
се автомобил, навлиза на пътното платно с пресичане от дясно наляво посока на
движението на автомобила косо, при което бива ударено с предна лява част и
отхвърлено посока движението му наляво на затревената част от банкета. Вещото
лице дава заключение, че в тази ситуация опасната зона за спиране е 23 метра
при скорост от 36 км./ч. , като излизането на детето на платното е било в
опасната зона и отстояло при удара на 14.40м. Липсата на тротоар и високата
тревна растителност над 1м., надвишаваща височината на детето, е ограничила
видимостта на водача към него. Произшествието е било предотвратимо ако водачът
се е движил със скорост до 25 км./ч.
При тези доказателства съдът
приема за осъществен от водача фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя за обезвреда на причинените вреди. Установеното от фактическа
страна сочи, че автомобилът се движил с допустима за населено място скорост и
на място с ограничена встрани от платното за движение видимост, а излизането на
детето на пътното платно е било внезапно и непредвидено от водача. Но
същевременно се установи, че преди удара детето е отстояло на разстояние от
14.40м., т.е. то е било пред него /макар и в опасната зона/ и водачът е могъл
да го възприеме, както и че управлявал автомобила след употреба на алкохол в
кръвта от 1.66 промила, което е повлияло на правилната му преценка и обективно ограничило
възможностите за адекватна реакция. Поради това съдът не приема за основателно
възражението на ответника произшествието да е резултат от случайно деяние
/събитие/, поради което и при липса на други доказателства презумпцията за вина
по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Съгласно разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението
може да се намали. Според трайно установената съдебна практика съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла
на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди, независимо от субективното отношение. Приложението на нормата е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г./.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни. Съобразно конкретните обстоятелства нормата се
прилага и в случаите, когато малолетно дете допринесе за настъпване на
резултата, независимо от неспособността му да действа разумно /в този смисъла
Решение № 165/26.10.2010г. по т.д.№ 93/2010г., ВКС, ІІ т.о./.
На преценка относно принос за
настъпване на вредите подлежи поведението на самия пострадал, но не и поведението
на упражняващите надзор родители, когато пострадалият е малолетно дете. Предвид
това наведеното от ответника възражение за принос поради неупражнен родителски
контрол от страна на майката, която била длъжна да не допуска внезапното му
излизане на пътното платно е неоснователно. Напълно неоснователно е такъв
принос да има и бащата, който към момента на произшествието бил пътник в
автомобила.
При установеното от фактическа
страна, че детето се движило по пътека обрасла с висока растителност, която е
ограничавала видимостта на водача встрани, и излязло внезапно на платното за
движение, при липса на тротоар и пешеходна пътека обозначена по съответния
начин и със знаци, то следва да се приеме, че това му поведение е в нарушение
на чл.114, т.1 ЗДв.П намиращо се в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. С оглед горепосоченото е без правно значение,
че поради ниската възраст не е способно да осъзнава допуснатото нарушение и
негативните последици от него. Съпоставено с поведението на водача и съобразно
конкретните обстоятелства съдът приема принос на пострадалото дете от 30 %, с
колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали дължимото обезщетение.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички
причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на З.то, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява,
че като последица от произшествието ищeцът получил съчетана
черепно-мозъчна, гръдна и на опорно-двигателния апарат травма със следните
увреждания: контузия на мозъка тежка степен, със стволова симптоматика;
травматичен вътремозъчен кръвоизлив /хематом/ в
лявата голямомозъчна
хемисфера /левите базални ядра/ с околовръстен
мозъчен оток и обемно действие; ограничение на активните движения на десните
крайници за продължителен период от време /десностранна
хемипареза/; голям подкожен хематом в челно-теменно-тилната
област на главата /дехисценция на стреловиден шев/;
фрактура на бодилестите израстъци на С4 и С5
прешлени; фрактура на дясна ключица във външна трета, без разместване; контузия
на бял дроб с контузионно огнище в областта на ІХ и Х
белодробен сегмент вдясно. Черепно-мозъчната травма е протекла с продължително
безсъзнателно състояние, начална изява на увреждане на мозъчния ствол,
неефективно спонтанно дишане. Това наложило спешното му интубиране,
поставяне на апаратно дишане и комплексно реанимационно
лечение непосредствено след инцидента. Черепно-мозъчната травма от
медико-биологична гледна точка представлява постоянно общо разстройство на З.то,
опасно за живота. Вещото лице сочи, че получените множество и тежки травматични
увреждания са причинили особено интензивни болки и страдания за период от 30
дни, значителни до 6 месеца и продължаващи в умерена степен до момента.
Прогнозата за пълно или значимо възстановяване на двигателната функция на
десните крайници е крайно неблагоприятна, респ. свързаните с това увреждане
болки и страдания ще продължават. Към момента на експертното заключение детето
е в предучилищна възраст и няма още изградени оценъчни критерии за своето
състояние. След катастрофата то е абсолютно зависимо от грижите на родителите
си, нарушен е нормалният контакт с други деца на неговата възраст , нарушено е
общото му психическо и физическо развитие. Установената слабост на десните
крайници, която е пряко обусловена от локализацията на вътремозъчния
кръвоизлив, се задържа закономерно и впоследствие се оформя като десностранна спастична хемипареза,
по-тежка за ръката. Липсата на активни движения в дясната гривнена
става и в пръстите на дясната ръка с практическа липса на юмручен захват, които имат характер на трайни и невъзстановими,
обуславя медико-биологична характеристика на осакатяване на крайник. Към
момента ищецът е в добро общосоматично състояние.
Налице е синдром на десностранна спастична хемипареза, тежка за ръката, с пълна липса на движения в гривнената става и пръстите. Походката е затруднена по тип спастично-паретична за десния крак. Висшите корови функции са увредени с характер на постконтузионен синдром-забавени двигателни реакции,
емоционално лабилен, затруднен словесен контакт, забавен мисловен процес. Детето
е освидетелствано с решение на ТЕЛК на 50% с чужда помощ. Според експертното
заключение прогнозата за в бъдеще относно пълното и значимо възстановяване на
увредените неврални функции е крайно неблагоприятна и
са възможни допълнителни усложнения като мозъчен арахноидит,
хидроцефалгия, травматична епилепсия.
Горното по безспорен начин установява
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получените травматични увреждания, тежки по своето естество. Той е дете в ниска
възраст /към деня на инцидента на 4г./, като травмите са засегнали цялостното
му здравословно състояние и са съставлявали за известен период от време
опасност за живота му. Налице са трайни увреждания и негативни последици с
неблагоприятна прогноза за бъдещо възстановяване, поставящо го в положение на
пълна зависимост от чужди грижи и практическа невъзможност или силно
ограничение в нормалното израстване във физическо и психично отношение. Предвид
това съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени
вреди от 200 000лв.
С
оглед извода за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД този
размер на обезщетението следва да се намали със сумата 60 000лв. /30%/,
поради което предявения иск следва да се уважи в размер на 140 000лв.
При
непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът
е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи
обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на
застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички
причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е
предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение
обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността
на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД
момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от
застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за
обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се
приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 26.05.2017г.,
когато е получил претенцията за заплащане на обезщетение. По тези съображения
искането за присъждане на законна лихва за периода от увреждането
02.11.2016г.-26.05.2017г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
Ищецът
е освободен от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК.
Направил
е разноски по делото от 200лв. за възнаграждения за вещи лица, поради което и
на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от иска ответникът следва
да му заплати разноски от 140лв.
Ищецът
е представляван от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, като с оглед
уважената част от иска на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати
на адв.Ж.В.Т.-САК адвокатско възнаграждение от 3871лв.,
изчислено в съответствие с чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По делото ответникът е представляван
от адвокат и юрисконсулт. С Определение № 466/22.11.2018г. по ч.т.д.№
2249/2018г. на ВКС, І т.о. е прието, че страната има право на избор дали да
претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК,
доколкото съобразно чл.78 ГПК разноски се дължат само за един процесуален
представител. В случая с представения по делото списък по чл.80 ГПК в деня на
последното съдебно заседание ответникът е упражнил този избор като е посочил,
че претендира адвокатско възнаграждение от 2000лв. Този размер е по-нисък от
платения според представения договор за правна защита и съдействие-3530лв.
/стр.313/ и в съответствие с диспозитивното начало следва
да се зачете волята на страната, обективирана в
списъка за разноски.
Направените от ответника разноски
възлизат на 2500лв. и с оглед отхвърлената част от иска на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати сумата 750лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 5600лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.
Ж.и З.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.П.Ф.,
ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител П.Б.Ф., ЕГН **********,
с адрес ***, и съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис 6, сумата от 140 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 02.11.2016г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Сеат
Малага с ДК № *******, ведно със законната лихва от 26.05.2017г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.,
както и искането за присъждане на законна лихва за периода 02.11.2016г-26.05.2017г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.
Ж.и З.“, ЕИК *******, гр.София да заплати на Д.П.Ф., ЕГН **********, чрез
своята майка и законен представител П.Б.Ф., ЕГН **********, от с.Друмево
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 140лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.
Ж.и З.“, ЕИК *******, гр.София, да заплати на адв.Ж.В.Т.-САК
с адрес ***, четвърти полуетаж, офис 6, адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА от 3871лв.
ОСЪЖДА Д.П.Ф., ЕГН **********, чрез
своята майка и законен представител П.Б.Ф., ЕГН **********, от с.Д., да заплати
на ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 750лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.
Ж.и З.“, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 5600лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника С.А.Х., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: