РЕШЕНИЕ № 33,
06.02.2020 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, гражданска колегия, въззивен граждански
състав, на шести февруари две хиляди и двадесета
година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Венцислав Маратилов
Членове: 1. Димитър Бозаджиев
2. Ели Каменова
като разгледа докладваното от мл. съдия Каменова въззивно гр.д. № 50 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във връзка с чл. 435 ал. 2 т. 6 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е жалба от Н.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството
му на длъжник по изпълнително дело № 20198880400396 по описа на ЧСИ Г.З., рег.
№ 888, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, против разпореждане изх. №
15232/16.09.2019 г., с което частния съдебен изпълнител е оставил без уважение
молбата му за прекратяване на изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че
постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли отказът
да бъде отменен, а изпълнителното дело прекратено.
Длъжникът сочи, че с отправено от него едностранно волеизявление до И.Й.Б.,
връчено му от нотариус М.Р. с рег. № 650 на НК на РБ, с район на действие РС –
Велинград, е извършил прихващане на сумите, които дължи на И.Б. по издадения в
негова полза изпълнителен лист, предмет на образуваното изпълнително дело.
Намира за неправилно становището на съдебния изпълнител, че в случая намира
приложение разпоредбата на чл. 439 от ГПК, тъй като искът по чл. 439 от ГПК
следва да се води само в случай, че погасяване на задължението е настъпило след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Излага, че в
случая погасяването на задължението е станало чрез прихващане, като съгласно
чл. 104, ал. 2 от ЗЗД задължението се смята погасено от деня, в който
прихващането е могло да се извърши, тоест не е станало след приключване на
съдебното дирене, а преди това, поради което и искът по чл. 439 от ГПК се явява
недопустим. Сочи, че вземанията, въз основа на които е издаден изпълнителен
лист, са погасени на 23.04.2019 г. – в момента на влизане в сила на Решение №
171 от 07.06.2018 г., постановено по в.т.д. № 153/2018 г. по описа на АС –
Пловдив, т.е. преди образуване на настоящото изпълнително дело.
С оглед гореизложеното прави искане за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК, респ. на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради погасяване на задължението преди образуване на изпълнителното дело
чрез прихващане.
В случай на присъждане на разноски на другата страна прави възражение за
прекомерност.
В срока по чл. 436, ал. 3 са постъпили писмени възражения от взискателя
по изпълнителното дело – В.Т.Б., действаща чрез пълномощника си адв. М.И..
Излагат се съображения, че частният съдебен изпълнител не може да признава или
отрича направено от страна по изпълнението възражение за прихващане, което не е
установено със сила на пресъдено нещо. Сочи, че в настоящия случай намира
приложение разпоредбата на чл. 439 от ГПК, доколкото възможността за прихващане е
възникнала на 23.04.2019 г., т.е. след приключване на съдебното дирене на
10.04.2019 г.
Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното
разпореждане.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви към жалбата, като счита, че същата
е допустима, но неоснователна, поради това че съдебните изпълнители нямат
правомощие нито да извършват, нито да констатират извършена компенсация. Сочи,
че правопогасяващи възражения като прихващане, давност, опрощаване, сливане,
новация, делегация, плащане, могат да бъдат релевирани само пред гражданския
съд, тъй като съдебният изпълнител ням правораздавателни правомощия. В подкрепа
на твъденията си сочи съдебна практика.
Намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на
взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото,
приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20198880400396 по описа на ЧСИ Г.З., рег. № 888 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 11.06.2019 г. на взискателя В.Т.Б. въз
основа на изпълнителен лист от 15.05.2019 г., издаден на основание чл. 404, т.
1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК по търговско дело № 157/2016 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик, срещу Н.И.Б. за сумите от: 845,60 лв, представляваща сторени разноски
по т.д. № 157/2016 г. по описа на ПОС и 4927,50 лв., представляваща разноски за
въззивното производство по в.т.д. № 153/2018 г. по описа на АС – Пловдив.
Изпълнителният лист е издаден в полза на И.Й.Б., който с договор за цесия от 05.06.2019
г., съобщена на длъжника Н.Б. на 10.06.2019 г., е прехвърлил вземането си по
изпълнителния лист на В.Т.Б..
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му
лично на 17.07.2019 г.
На 27.08.2019 г. от Н.И.Б. е входирана молба до съдебния изпълнител, в
която се твърди, че задължението му към И.Й.Б. е погасено чрез прихващане преди
образуване на изпълнителното дело, поради което моли същото да бъде прекратено
на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Към молбата са приложени изпълнителен лист в полза на Н.Б. против И.Б.,
влязло в сила решение на АС – Пловдив и изявление за прихващане, връчено на И.Б.
на 05.08.2019 г. чрез нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
От взискателя по изпълнителното дело – В.Б. е постъпило писмено
становище вх. № 11012/02.09.2019 г., в което са изложени доводи за отхвърляне
на молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, като е посочено
също, че между страните е налице спор за материално право относно извършеното
прихващане, който следва да бъде разрешен по исков ред.
С обжалваното разпореждане от 16.09.2019 г. частният съдебен изпълнител
е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. д. № 20198880400396/2019
г. на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК, като е изложил аргументи в насока, че
законът не му е предоставил компетентност да извършва или да констатира
осъществяването на прихващане.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
С нормата на чл. 435 от ГПК е регламентирано правото на защита срещу
незаконосъобразните действия на съдебните изпълнители по пътя на обжалването
им, като посочената норма е императивна. В посочената разпоредба се въвежда
изричен списък на действията и отказите, които могат да бъдат обжалвани от
страните, като съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това
че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето
лице пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на
чл. 486, ал 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение, както и постановлението за разноски.
Предвид изложеното съдът приема, че жалбата, с която се оспорва
разпореждането за отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение, е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител,
което подлежи на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна
по следните съображения:
В нормата на чл. 433, ал.1 от ГПК са изчерпателно изброени хипотезите,
при които изпълнителното производство се прекратява с постановление, а съгласно
чл. 433, ал.2 изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението.
В настоящия случай длъжникът е направил искане пред съдебния изпълнител
за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1 ГПК с твърдение,
че вземането по изпълнителния лист е погасено поради извършено прихващане, за
което е представил писмени доказателства. От прегледа на материалите по
изпълнителното дело не се установява извършено преди датата на образуване на
изпълнителното дело плащане от страна на длъжника Н.И.Б. на дължимата парична
сума в общ размер от 5773,10 лв., за което същият е осъден да заплати на И.Й.Б.
по силата на изпълнителен лист от 15.05.2019 г., издаден по търговско дело № 157/2016
г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, вземането по който впоследствие е
прехвърлено на В.Б. – взискател по изпълнителното производство. В случая не е
налице и твърдение за извършено плащане, а за направено от длъжника изявление
за прихващане на насрещни задължения, което прихващане, с оглед на изразеното
становище от взискателя по делото, е спорно между страните, поради което съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. Прихващането
действително е способ за погасяване на насрещни вземания до размера на по-малкото
от тях, но в конкретния случай, както и с оглед установеното от фактическа
страна направеното изявление от длъжника за прихващане не изпълва хипотезата на
чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. В жалбата не са изложени твърдения и да са налице
някои от останалите хипотези, визирани в чл. 433, ал. 1, т. 2 до т. 8 от ГПК,
налагащи прекратяване на изпълнителното производство от страна на съдебния
изпълнител.
На следващо място следва да се посочи, че така повдигнатият от длъжника
въпрос, че с извършеното прихващане е погасил задължението си към взискателя,
не може да бъде разрешен в настоящото производство, което е с характер на
контролно-отменително такова, а само в рамките на исково производство,
образувано по иск по чл. 439 от ГПК. В рамките на настоящото производство не може да се събират доказателства
за това дали длъжникът Н.Б. е извършил и при какви условия прихващане със свои
задължения, като в Определение № 69 от 12.02.2015 г. по т. д. № 1689/14 г. на
ВКС, е посочено, че съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито
да констатират компенсация, както и правопогасяващи възражения като прихващане,
давност, опрощаване.
Правилно съдебният изпълнител е приел, че не може да извършва
прихващане, тъй като преценката за погасяване на задължението по направени от
длъжника възражения – за прихващане, за изтекла погасителна давност и т. н. и
обсъждането на правните им последици, е извън делегираната му от законодателя
компетентност. Изпълнителят процес се различава от исковия именно поради
безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, като в разпоредбата
чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законодателят е посочил хипотезите, които са
основание за прекратяване на изпълнителното производство, като сред тях не е
предвидено прихващането. Ако длъжникът твърди, както е в настоящия случай, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, изключващи изпълняемото право -
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради плащане, прихващане,
изтекла погасителна давност и др., от които факти длъжникът черпи права, той
може да предяви иск за установяването им по реда на чл. 439 от ГПК.
В тази
насока настоящият състав не споделя оплакването в жалбата за недопустимост на евентуално
предявен иск по чл. 439 от ГПК, доколкото чл. 439 ГПК ясно и недвусмислено дава
право на длъжника да оспори чрез иск изпълнението, при позоваването на факти
настъпили след приключване на съдебното дирене и от значение за съдебно
признатото с влязло в сила решение. Неправилно в жалбата е посочено, че
погасяването на задължението чрез прихващане е станало преди приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, доколкото извършването на компенсация е станало възможно с влизане в
сила на решението, с което вземанията са признати за безспорни, което положително
е станало след приключване на съдебното дирене. Липсва основание да се приеме тезата на жалбоподателя,
че единственото средство за защита е по реда на чл. 433 ГПК - да се иска
прекратяване на изпълнението само въз основа на направеното прихващане, след
като самият този законов текст - в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
изисква в този случай влязло в сила съдебно решение по уважен иск по чл. 439 ГПК, за да се прекрати изпълнителното производство.
С оглед изложеното настоящият състав на въззивната инстанция намира, че
правилно частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство, поради което обжалвания отказ, обективиран в разпореждане от 16.09.2019
г. следва да бъде потвърден.
На основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА действията на частен съдебен изпълнител Г.З. с рег. № 888 и
район на действие Окръжен съд – Пазарджик, обективирани в разпореждане с изх. №
15232 от 16.09.2019 г., с което е отказал да прекрати изпълнителното
производство по изп. д. № 20198880400396 /2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.