Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. Русе, 26 юли 2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 12 юли 2023 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и в присъствието на
прокурора Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от съдията Димитрова к.а.н.д. № 188 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.А.П., чрез пълномощника му адвокат А.Е.,
против Решение № 58 от 11.04.2023 г., постановено по АНД № 58/2023 г. по описа
на Районен съд - Бяла, с което е изменен електронен фиш серия К № 5296925,
издаден от ОД МВР – Русе за извършено нарушение по 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП наложеното адм.наказание глоба в размер на
600лв е намалено на глоба в размер на 300 лв.
В жалбата, като касационно
оплаквания са наведени неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени електронния фиш, както и разноски по делото.
Ответната страна в производството, в законоустановения срок, е представила
по делото Възражение на касационната жалба, в което изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира разноски по представен списък /л. 13 от
делото/.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
неоснователност на жалбата, счита, че оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните
по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срок от
страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел
V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
С оспореното
решение Беленски районен съд е преквалифицирал нарушението в такова по чл.21
ал.1 ЗДвП/ първоначалната квалификация в ЕФ е за нарушение по чл.21 ал.2 ЗДвП/,
и на основание чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП е намалил наложената глоба от 600лв на
300лв. с оглед на установеното превишение на скоростта от 35 км/ч.
Въззивният съд е счел, че
наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП както от
обективна, така и от субективна страна. Обсъдил е и приел за неоснователни
доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, по-конкретно относно
липса на съставомерно деяние.
Решението на РС – Бяла е правилно
Касационният съдът намира, че решението е правилно и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, препраща към неговите мотиви. Оспореното в настоящото съдебно производство решение
на РС - Бяла е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не е
налице релевираното касационно основание
В конкретния случай обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити,
посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Извършено е нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като МПС, е било управлявано на посочената в електронния фиш дата,
със скорост, превишаваща разрешената с 35 км/ч, като това обстоятелство е
установено с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, на
което преди това е извършена метрологическа проверка. Въззивният съд правилно е упражнил правомощието си да
преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, без да го
отменя, а наложеното административно наказание е съответно на посочената в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП санкция.
Съдебната практика отдавна е приела, че
при наличие на регламентираните реквизити и спазване на процедурата по
заснемане на нарушението, електронният фиш е законно средство за ангажиране на
административнонаказателна отговорност и налагане на административни наказания
на нарушителите, неспазващи изискванията на ЗДвП за движение с разрешена
скорост, когато това е установено с техническо средство.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при
преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21 от ЗДвП. В
тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по
отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване
на НП, започващо със съставянето на АУАН. Законодателят изрично е записал „…Не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“.
Действително, налице е различно третиране на нарушителите на ЗДвП, движещи се с
непозволена скорост, като тези, спрямо които административнонаказателното
производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ – не, но този различен подход е въпрос
на законодателно разрешение и към момента не е законодателно преодолян.
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП).
Доколкото ЗАНН не предвижда
изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административнонаказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ,
следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 24.09.2021г., дори и към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока, тъй като е налице
прекъсване на давността, видно от приложената разпечатка от информационната
система АИС АНД на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе.
В този смисъл касационният съд намира, че
основното касационно възражение посочено в жалбата, е неоснователно, а
решението на въззивния съд – правилно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д,
ал.5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.
Водим от горното, на основание чл.63в ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 58 от 11.04.2023
г., постановено по АНД № 58/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата в размер на 80
(осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.