№ 13206
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110134905 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Д.Д.-С. с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД за установяване дължимостта на за сумата от 2231.98 лв., от които 1869.57 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумите и 328.22 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 08.06.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. -
м.04.2020 г., в размер на 27.26 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6.93 лв. - мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена.
Ответницата е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете в цялост.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно
1
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията ѝ към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
От приложения към исковата молба протокол от 06.12.1991 г. относно спогодба, се
установява, че Д. Д. Д. е собственик на имот - АП.№...., находящ се в гр. С-ИЯ, Ж.К. Н.- ...,
БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ... Ползвателят Д. Д. Д. е починал преди началото на процесния период, за
който се претендира заплащане на потребена топлинна енергия, и с неговата смърт правото
му на ползване се е погасило.
Видно от извършените от съда справки, находящи се на лист 36 и 47 по делото, Д. Д. Д. е
починал на 29.12.2016 г., като е оставил дъщеря М.Д.Д.-С.. Ето защо, съдът приема, че през
процесния период ответницата е била единствен собственик на процесния имот и като такъв
има качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с
ищеца във връзка с предоставянето й.
Като страна по това правоотношение, потребителката дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда - етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключения на съдебно-техническата и съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния
имот е с непрекъснато топлоподаване през процесния период. Извършените измервания в
АС, начисления, дялово разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с изискванията
на нормативните документи и цени на ТЕ. Така, вещото лице сочи, че общата сума се
формира от сумата дължима за ТЕ за сградна инсталация и БГВ и не включва предишни
неплатени и просрочени суми и начислени лихви.
2
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.
Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според
която размера на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност 1828,92
лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота.
Ето защо искът за ТЕ се явява основателен за сумата от 1828,92 лева и отхвърлен до пълния
предявен размер от 1869,57 лева.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45- дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти -
публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия, съответно е
недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на сумите,
предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер
на 6,93 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен
от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за заплащане на
дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски имат страните, съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 639,28 лева, от
които 89,28 лева - държавна такса, 500 лева - за експертизи и 100 лева минимален размер
определен от съда за юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл 78, ал. 8 от ГПК вр. с ЗПрП.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с уважената част от исковете му има право на
разноски в размер на 551,64 лева.
Ответникът не е заявил изрична претенция за присъждане на разноски, поради което съдът
3
не следва да се произнася по дължимите му такива, съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.Д.-С. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД с
ЕИК ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1828,92 - главница, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г.; сумата от 27,26 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
двете главници от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ за сумата над
1828,92 лева - главница до пълния предявен размер от 1869,57 лева - главница и за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. като неоснователен, както и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 328,22 лева и за
периода от 15.09.2019 г. - 08.06.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 6,93 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. -
08.06.2022 г., като недоказани.
ОСЪЖДА М.Д.Д.-С. с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., разноски в размер от 551,64 лева, съобразно с уважената част от
исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4