№ 8456
гр. Варна, 08.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110114224 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. ЯНК. П. и ПЛ. К. П. срещу Д. П.
П. и К.П. Петров, с която е предявен иск с правно основание чл. 128 СК.
В исковата молба ищците са навели твърдения, че са прародители по бащина линия
на детето Преслава, родена на 17.10.2014г., а ответниците нейни родители. Участвали са
активно в обгрижването на детето след неговото раждане и до заминаване родителите му в
Шотландия. Допреди година семейството се прибирало често в България и поддържали
контакти с внучка си. От м.03.2021г. родителите се разделили, с което и контактите с внучка
им станали редки, а след появата на нов мъж в живота на майката, изчезнали напълно. С
това обосновават и исканото от съда съдействие по определяне режим на лични отношения
с внучка си, които контакти сочат да са изцяло в интерес на детето. Понастоящем въпросите
относно родителската отговорност спрямо детето Преслава не били решени. Синът им
живеел в България, а майката и детето на неизвестен адрес, но последно известения им сочат
да е в Шотландия, на който родителите са живели до раздялата им. Постоянният и настоящ
адрес на внучка им бил в България.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. не е ангажирал писмен отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. е депозирала отговор, с който на първо място
оспорва международната компетентност на български съд, доколкото обичайното
местопребиваване на детето Преслава е в Обединено Кралство Великобритания. Счита, че
приложение следва да намери Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана от РБ и в Обединено Кралство
Великобритания и Шотландия. Твърди се, че родителите на детето Преслава от 2015г. са
трайно установени на територията на Шотландия, където работят. През 2017г. си закупуват
жилище. Ответницата и детето имат статут на продължително пребиваващи на територията
на Обединеното Кралство Великобритания. От 22.08.2017г. детето е записано и се обучава в
основно училище Нос, Уик. През м.03.2021г. родителите се разделят и бащата се завръща в
България, но ответницата и детето остават в Шотландия, където били и понастоящем. В
1
подкрепа на твърденията си, че детето Преслава има обичайно местопребиваване на
територията на Шотландия са ангажирани писмени доказателства, от които се установява,
че: От 18.10.2016г. ответницата е трудово ангажирана в Шотландия. На 15.11.2017г.
родителите са закупили жилище в Шотландия. Детето и ответницата са със статут – уседнал,
известен още като продължително пребиваване на територията на Обединеното кралство. От
22.08.2017г. детето се обучава в начално училище Нос, Уик.
Няма спор между страните, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че детето и неговите родители са се установили трайно на територията на
Шотландия, Обединеното Кралство от 2016г. и понастоящем, а бащата до м.03.2021г.
Самите ищци признават, че двамата родители са заминали да работят там и допреди година
често са се прибирали в РБ. От м.10.2016г. майката е трудово ангажирана там, 2017г.
родителите са закупили жилище, а от м.08.2017г. детето посещава начално училище.
Престоят на детето там е трайно установен и непрекъснат. Без значение е адресната му
регистрация на територията на РБ, която очевидно е само формална /така решение по
преюдициално запитване по дело С-523/07 на СЕС разясняващо, че престоят на детето в
определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото
обичайно местопребиваване/. Детето, както и неговата майка имат статут на „уседнал“-
продължително пребиваващи на територията на Обединеното кралство. От 2016г. майката е
трудово ангажирана, детето посещава училище и трайно се е интегрирало в социалната
среда там. Следователно, делото е с международен елемент, което поставя въпросът относно
международната компетентност на българския съд относно разглеждане на спора,
доколкото по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ Конвенцията е част от
вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й
противоречат.
На основание чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно.
Съгласно чл.3 КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните
отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг
международен акт в сила за Република България или в друг закон. От 31.01.2020г.
Великобритания /Англия, Шотландия и Уелс/ престана да бъде член на ЕС, поради което и
приложимостта на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност е изключена. Въпросът за международната компетентност следва
да бъде разрешен съобразно правилата на Хагската конвенция от 1996г. за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата, в сила за РБ от 01.02.2007г.,
страна по която безспорно е Великобритания. Изхождайки от целите заложени при
приемане на Конвенцията разписани в преамбюла й в контекста на интереса на детето,
следва да се приеме, че тя намира приложение и в хипотезите, при които се касае за спор
относно мерките за осъществяване на контакти на децата с техните прародители, а не само
към родителската отговорност. Аргумент в подкрепа на този извод е и решение по дело
2
C‑335/17 на СЕС отправено по преюдициално запитване касателно приложимост на
Регламент /ЕО/ № 2201/2003, с което е прието, че понятието „право на лични отношения“,
трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща и правото на лични отношения на бабата и
дядото с техните внуци.
В чл. 5-14 от Хагската Конвенция от 1996г. изчерпателно са уредени основанията за
международна компетентност по дела за родителска отговорност. Принципът е, че
международно компетентен да се произнесе по тези въпроси е съдът по обичайното
местопребиваване на детето /арг. от чл. 5, параграф 1/. Понятието „обичайно
местопребиваване“ е тълкувано от СЕС по повод отправяни преюдициални запитвания по
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 /пр. дело С-497/10, С- 523/07 и др./, което тълкуване е относимо
и относно съдържанието на понятието, с което борави и Конвенцията. Обобщено се приема,
че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна
среда, като се вземат предвид съвкупно продължителност, редовност, условията и
причините за престоя на територията на държавата- членка, причините за преместването на
семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение,
медицинско обслужване, лингвистичните познания, семейните и социални отношения
поддържани от детето в посочената държава. Анализирайки данни по делото налага се
извод, че действително обичайното местопребиваване на детето е на територията на
Великобритания.
Съгласно чл. 5 от Конвенцията- съдебните или административните органи на
договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност
да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Посочената
компетентност е абсолютна, като хипотезите, в които е възможно дерогацията й, са изрично
предвидени в чл. 8–10 от Конвенцията. Предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна
компетентност по местопребиваването на детето, изключва изначално международната
компетентност на българските съдилища. Същевременно, настоящият състав приема, че не е
налице никоя от хипотезите на чл. 6 и сл. от Конвенцията от 1996г., което да обуслови
международна компетентност на българския съд по въпросите относно личните отношения
на детето с прародителите му. Предвидената в чл. 9 от Конвенцията възможност за
отстъпване на компетентност касае хипотези, при които сезираният съд, чийто гражданин е
детето, направи преценка, че има повече възможности по преценка как най- добре да защити
висшият интерес на детето. Защитата на висшия интерес на детето, с оглед трайната му
установеност на територията на Шотландия, с продължителност повече от 5г. не може да
бъде извършена от българския съд, а и би била съществено затруднена. Тя изисква преди
всичко изследване въпросите относно наличната връзка на детето с неговите прародители,
вкл. с оглед ниската му възраст /2г/, на която родителите са се установили в Шотландия, как
тези контакти биха се отразили на детето, ценени и в контекста на очевидно започналите да
се влошават отношения на прародителите по бащина линия с майката, за което говорят
твърденията им за прекъснати отношения с внучка им. Изследването на тези въпроси,
изисква участие на детето в производството /било лично, било чрез експертни знания/, което
3
за детето би създало неоправдани неудобства.
Изложеното и предвид изричното възражение на ответницата и съобразно
приложимите към характера на производството разпоредби на Конвенцията, следва да се
приеме, че международно компетентен да разреши спора предмет на настоящото
производство е съдът по обичайното местоживеене на детето. Българският съд не разполага
с международна компетентност по спора, което обосновава извод за недопустимо учредено
производство, което поради това следва да се прекрати.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА липса на международна компетентност на българския съд да
разгледа настоящия спор на основание чл. 5 от Хагската конвенция от 1996г. за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, в сила за РБ от
01.02.2007г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14224/2021г. по описа на Варненски
районен съд, 7състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4