Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 153/25.11.2019г.
гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Ст.Панайотова и с участието на прокурора Д.Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 67 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано
е по жалба на И. Я., гражданин на
Република *, роден на *** г. в *, живущ в гр.*, кв.“*, притежаващ паспорт номер
*****, изд. на 24.08.2017 г., персонален № *****, действащ чрез процесуалния
пълномощник - адв. М.Д.Д. ***
със съдебен адрес:*** за проверка на Решение № 300/05.04.2019 г. постановено по
анд № 329 по описа на Елховския
районен съд за 2018 г., с което е потвърдено Наказателно постановление 301/2018
г. от
09.08.2018 година на и.д. Началник Митница – Бургас – В.С.И., с което на
основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.
11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/ на I.Y./И.Я./
е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева и на
основание чл.20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението, а именно - 23000 евро /двадесет и три хиляди евро/, равняващи се
на 44984.09 лв., /преизчислени по курс за митнически цели към 11.02.2018 г.: 1
EUR = 1.95583 лева/.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано, т.к. съдът не е обсъдил доводите относно допуснатото
съществено процесуално нарушение от страна на наказващия орган, изразяващо се в
липса на назначен преводач, поради което се претендира за отмяната му и за
отмяна на наказателното постановление.
В
съдебно заседание касатора не се явява и не изпраща
представител, като от адв.Д. е постъпила писмена
молба, с която подържа жалбата с искане за отмяна на решението и наказателното
постановление по съображения в приложени писмени бележки.
Ответника
по касация не изпраща процесуален представител, като в писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна с искане решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Участващият
в процеса прокурор изразява становище, че следва да се измени решението на
районния съд в частта, с която е наложено и отнемане на недекларираната сума.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване.
Разгледана
по същество е частично основателна по следните съображения:
С
Решение № 300/05.04.2019 г. по анд № 329/2018 г. Елховският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление 301/2018 г. от 09.08.2018 година на и.д. Началник Митница –
Бургас – В.С.И., с което на основание чл.18, ал.1, във връзка с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон
/ВЗ/ на I.Y./И.Я./ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева и на основание чл.20,
ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на нарушението, а именно -
23000 евро /двадесет и три хиляди евро/, равняващи се на 44984.09 лв.,
/преизчислени по курс за митнически цели към 11.02.2018 г.: 1 EUR = 1.95583
лева/.
За
да постанови акт си първата съдебна инстанция приема, че в производството по
установяване на административно
нарушение и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателят, които
да водят до отмяна на процесното НП, както и че
същото е издадено в съответствие с материалния закон.
Касационната
инстанция счита, че приетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя
напълно направените въз основа на нея правни изводи по отношение на наложеното
административно наказание.
В
подкрепа на изводите си в тази насока въззивната
инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на
задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на
страните.
Правилно
и законосъобразно Елховския районен съд е приел, че
при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да
доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната. Заключението на
съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че касатора е извършил вмененото му във вина нарушение
и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващият
орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.
В
допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.1, ал.3 на Директива 2010/64/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството
на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна
на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и
когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд,
директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд,
като не предвижда осъществяване на превод в административно-наказателното или в
друго сходно предхождащо производство.
Директива
2010/64/ЕС не съдържа легална дефиниция на понятието „леки нарушения”, но в
т.16 от Преамбюла е посочено, че „Такъв е случаят например за пътнотранспортни
нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният
орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива”, в т.ч. и
осигуряване на нарочен преводач за всяко проверявано лице.
В
тази връзка при настоящия казус дори и при липса на превод не може да се
приеме, че правата на лицето са били нарушени до степен, даваща абсолютно
основание за отмяна на наложеното наказание.
Също
така по силата на чл.84 ЗАНН във връзка с чл.21, ал.2 НПК лицата, които не
владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, в
които случаи им се назначава преводач, което е нормативно уредена гаранция за
правото им да разберат за какво спрямо тях е образувано
административно-наказателното производство и за какво са привлечени да
отговарят, като запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за
упражняване на всички последващи процесуални права.
Въведеното
изискване ще бъде изпълнено и когато превода се извършва от лице, присъствало
на мястото на нарушението или при съставянето на акта, като липсва изискване за
съставяне на нарочен акт за назначаването и е достатъчно данните му да бъдат
вписани в превеждания документ. Без значение е
обстоятелството дали извършващия превода е служител или не на проверяващата
инстанция, т.к. основното е след извършения превод проверявания да е разбрал в
какво се състои обвинението срещу него, а след като няма специални правила за
превод в административно-наказателното производство, това би могло да бъде
сторено и от неквалифициран преводач, стига превода да е достатъчно точен и
ясен. Закона допуска и довеждането на информацията до знанието на нарушителя да
бъде не само на родния му език, но и на друг разбиран от него.
В
случая с И. Я. е бил осъществен контакт на разбираем за него език, поради което
му е станала ясно какво нарушение е извършил, което безспорно се установява от
обстоятелството, че е дал обяснение по съществото на нарушението.
Узнаването
на фактите и обстоятелствата от страна на лицето във връзка с извършеното
нарушение несъмнено се установява от една страна от показанията на свидетелите,
че е била осъществена пълна комуникация не само по повод на извършваната
проверка, но и във връзка с намеренията на санкционирания, а от друга страна и
от предприетите от последния действия по обжалване на наказателното
постановление.
Поради
това в хода на административното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения както във връзка с осигуряване на превод, така и при
предявяването на АУАН на санкционираното лице, за да се отмени наказателното
постановление единствено на това основание.
Ето
защо решението на районния съд и наказателното постановление в частта им, с
която се налага административна санкция глоба са законосъобразни и следва да
бъдат оставени в сила.
Същевременно
съгласно чл.20, ал.1 ВЗ предметът на нарушението при пренасяне през границата
на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и
на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато
нарушителят не може да бъде установен, на което основание с оспореното
наказателно постановление са отнети в полза на държавата предмета на
нарушението, а именно - 23000 евро /двадесет и три хиляди евро/, равняващи се
на 44984.09 лв., /преизчислени по курс за митнически цели към 11.02.2018 г.: 1
EUR = 1.95583 лева/.
С
Определение от 03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС постановява, че член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
права уредба като разглежданата в главното производство – чл.20, ал.1 от ВЗ, която
като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за
деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
В
съответствие с това наказателната постановление и решението в тази си част
следва да бъдат отменени.
С
Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело
14291/2018 г. ВАС приема, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи в административнонаказателното производство, като в чл.301,
ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и
реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е че, иззетите
вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на
наказателното постановление няма за последствие автоматичното връщане на тези
вещи, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
Ето
защо освен отмяната на наказателното постановление в частта за отнемането
трябва изрично да се постави и връщане на въпросната сума - отнетия в полза на
държавата предмета на нарушението, задържан с Разписка 0107456 към протокол за
извършена митническа проверка № 613/11.02.2018 г.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300/05.04.2019
г. постановено по анд № 329/2018 г. по описа на Районен съд-Елхово в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление
301/2018г. от 09.08.2018 година на и.д. Началник Митница –
Бургас – В.С.И. в частта, с която на
основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.
11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/ на I.Y./И.Я./, роден на *** г. в *, персонален № *****,
притежаващ паспорт номер *****, изд. на 24.08.2017 г. от Република *, със
съдебен адрес:*** адв. М.Д.Д.-***,
е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 300/05.04.2019
г. постановено по анд № 329/2018 г. по описа на Районен съд-Елхово в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление
301/2018 г. от 09.08.2018 година на и.д. Началник Митница –
Бургас – В.С.И. в частта, с която
на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението, а именно - 23000 евро /двадесет и три хиляди евро/,
равняващи се на 44984.09 лв., /преизчислени по курс за митнически цели към
11.02.2018 г.: 1 EUR = 1.95583 лева/.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление 301/2018 г. от 09.08.2018 година на и.д. Началник Митница –
Бургас – В.С.И. в частта, с която на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на нарушението,
а именно - 23 000 евро /двадесет и три хиляди евро/, равняващи се на 44984.09
лв., /преизчислени по курс за митнически цели към 11.02.2018 г.: 1 EUR =
1.95583 лева/.
ДА СЕ ВЪРНЕ на I.Y./И.Я./, роден
на *** г. в *, персонален № *****, притежаващ паспорт номер *****, изд. на
24.08.2017 г. от Република *, със съдебен адрес:*** адв.
М.Д.Д.-*** отнетия в полза на държавата предмета на
нарушението, задържан с Разписка 0107456 към протокол за извършена митническа
проверка № 613/11.02.2018 г., а именно - 23 000 евро /двадесет и три хиляди
евро/, равняващи се на 44984.09 лв., /преизчислени по курс за митнически цели
към 11.02.2018 г.: 1 EUR = 1.95583 лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете
2./п/не се чете