Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две
хиляди двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4646
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4646/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Ц.Й.А.
ЕГН ********** *** срещу решение №268122 от 07.11.2019 г постановено
по гр.д.№66295/18 г на СРС , 171 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.266
ал.1 ЗЗД във вр.чл.258 ЗЗД да се осъди
Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия БУЛСТАТ*********гр.София
да му заплати сумата от 4900 лева – възнаграждение
за извършени в периода април 2017г – юли 2017 г консултантски услуги по
провеждане на информационни кампании , ведно със
законната лихва от 23.07.2018 г до
окончателното заплащане
на сумата ; както и въззивникът е осъден да заплати 573 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй
като първоинстанционният съд не е анализирал представените доказателства и не е
изложил относими мотиви . Всъщност е налице договор между страните и са
извършени консултантски услуги , които не са заплатени .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба . Ищецът е имал договор за консултантски
услуги , но същият е изтекъл на 31.03.2017 г . Нов договор не е подписан и
работа не е възлагана от изпълнителния директор на агенцията . Отделно , не е
доказано и самото извършване на консултантските услуги . Без значение е кога са
върнати служебен телефон и лаптоп , като това е основание да се търси
обезщетение от ищеца . Показанията на разпитаните свидетели са неубедителни и
неясни .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.11.2019 г и е обжалвано в срок на 31.11.2019 г /по пощата /.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
иска СРС е приел , че по делото не е доказано
за периода април 2017г – юли 2017 г да е подписан консултантски договор , нито
работата да е приета с приемо-предавателен протокол . Разменената електронна
кореспонденция и свидетелските показания на св.Марникас и св.Гарванска не
доказват устен консултантски договор . Без значение е кога ищецът е върнал на
ответника служебен телефон и лаптоп .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд . Първоинстанционният съд е изложил кратки , но затова пък много точни и
ясни мотиви . Както е посочено в решение 97 от 03.07.2013 г по т.д.№533/12 г на
ВКС , II ТО договорът за
изработка е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението,
което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не
рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен,
може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената
форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за
изработка.
В случая няма данни представляващият
на ответника да е възложил на ищеца извършване на консултантски услуги ,
нито да е потвърдил евентуални действия без представителна власт на лица
по агенцията по възлагане на работа на ищеца и/или по приемане на резултата от
същата . Не е постигано и писмено съгласие за продължаване на срока на
предходния договор , както и че възнаграждението остава непроменено . Действително
има данни , че служители на агенцията са контактували с ищеца по ел.поща – било
защото са очаквали продължаване на договора му , било поради незнание за
конкретния му статут , но тези им действия не са потвърдени от изпълнителния
директор на агенцията или от друго надлежно упълномощено лице . Ищецът не е
бил длъжен и при липса на писмен договор с ответника не е следвало да се
представя за негов „представител“ като участва в работни срещи , семинари ,
обучения и пр. Дори ищецът да е извършил работа в полза на агенцията , той не
може да претендира възнаграждение за нея на процесното договорно основание .
Като е отхвърлил иска СРС е постановил
законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №268122 от
07.11.2019 г постановено
по гр.д.№66295/18 г на СРС , 171 състав .
ОСЪЖДА Ц.Й.А. ЕГН
********** *** да заплати на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и
средните предприятия БУЛСТАТ*********гр.София сумата от 100 лева разноски пред
СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.