р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 16.07.2021 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря вергиния петкова
при прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Ж. Димитрова
гражданско дело № 780 по
описа на съда за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Искове
с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба /ИМ/ от ищеца К.Е.М. чрез
пълномощника му адвокат Ж.Н. против ответника П.Л.Л., с която
против ответника са предявени иск за сумата от 100 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и иск за
сумата от 45 115,91 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
действия на ответника, извършени на 07.04.2018
г., съставляващи престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12
пр.1 вр. чл.128 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е признат за
виновен със споразумение по НОХД № 135/2019 г. по описа на РС ***.
В ИМ се твърди,
че на посочената по-горе дата в ***онощен смесен хранителен магазин „***“ ЕООД,
находящ се в град ***, ответникът е причинил на ищеца тежка телесна повреда,
изразяваща се в натъртване (контузия) в областта на дясното око с
разкъсно-контузна рана на челото, веждата, клепачите, оток и кръвонасядане на
клепачите и очната лигавица, спукване (руптура) на очната ябълка с разкъсване
на роговицата и склерата, пролабиране, изпадане на вътреочни тъкани, състояние
довело до постоянна слепота с едното(дясното) око, като деянието е извършено по
хулигански подбуди. Твърди се, че след травмата ищецът е претърпял оперативно лечение, както и
че и към момента продължава медикаментозното му лечение, тъй като се страхува
да не загуби ***то и на лявото си око. Твърди се, че в резултат на
престъплението, извършено от ответника на 07.04.2018
г. ищецът е загубил напълно ***то на дясното си око, като му е причинена
постоянна слепота на същото, което е наложило четири пъти оперативното му
лечение - през м. април 2018 г., м. май 2018 г., м. януари 2019 г. и м. юни
2019 г. и поставяне на три пъти на протеза – през м. април 2019 г., м. юни 2019
г. и м. януари 2020 г.. Твърди се, че в резултат на нанесеното му увреждане
ищецът е претърпял неописуеми болки и страдания, които търпи и към момента, а с
оглед характера им ще търпи и в бъдеще, като съществува вероятност причиненото
увреждане да повлияе негативно и на другото око, има проблеми с концентрацията
и паметта, както и душевни терзания, тежко психическо напрежение, притеснения,
неудобство, срам, трудности със съня, загуба на желание за живот, стрес,
свързан с явяването по во***ото наказателно производство, затруднения да
спортува, затруднения в ежедневието свързани с навеждане, преценка на
разстояния, необхоД.ст да се пази от дим и прах и др., затруднения да работи и
да се грижи за двора и семейството си, за които допълнително допринася това, че
ищецът е с тежко семейно и финансово положение – има три деца, което се
отразява върху страданията му. В ИМ се твърди също, че ищецът е претърпял и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането
поради наличие на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите
вреди, представляващи разходи за лечение в болнично заве***ие в гр. Истанбул,
Република Турция и престой във връзка с лечението на ищеца и придружаващите го
близки, разходи за консултации с офталмолози в България, престой в лечебни заве***ия
в България, както и разходи за медикаменти, изследвания и вложени материали
като очна протеза и др. по време на лечението му в страната и в чужбина, всички
подробно описани в ИМ. Твърди се, че поради липса на финансови средства ищецът
няма възможност да осъществи посочено като необхоД.му лечение. Според ищеца
всички имуществени и неимуществени вреди са в резултат на неправомерното пове***ие
на ответника, за което се е признал за виновен със споразумение по посоченото
наказателно дело. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата на
обезщетението считано от датата на увреждането – 07.04.2018 г. до окончателното й заплащане, както и направените по
делото разноски.
В срока по
чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Л.Л., в които се оспорват предявените искове по размер, като се счита, че претендираните суми са в завишен и несправедлив размер с оглед на причиненото телесно увреждане. Ответникът оспорва представените медицински документи и фактури да
удостоверяват по категоричен начин извършеното плащане от страна на ищеца.
В с.з.
ищецът К.Е.М. лично и чрез пълномощника си адвокат Ж.Н. поддържа предявените искове.
Прави изменение на цената на предявения иск за имуществени вреди, като намалява
цената на сумата от 45 073,65 лв. съобразно заключението на
приетата съдебно – икономическа експертиза. Представя се списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. В депозираните писмени бележки се поддържат изложените в
исковата молба обстоятелства и се обсъждат подробно събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и заключенията на изслушаните съдебни експертизи.
Моли се съда да не възприема заключението на СМЕ в частта относно преценката на
лечението на ищеца, прове***о в Република Турция като скъпо и неефективо, а да
приеме при съобразяване на всички доказателства по делото, че лечението е било
необхоД.с цел да не се допусне усложнението „симпатична офталмия“ и в причинна
връзка с увреждането. Поддържат се предявените искове по основание и размер и
се претендират направените по делото разноски в размер на заплатения адвокатски
хонорар.
Ответникът П.Л.Л. не се явява, но чрез
пълномощника си адвокат Л.Г. поддържа становището си, изложено в писмения
отговор и оспорва исковете.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Плевенският
окръжен съд е сезиран със следните обективно съединени искове, предявени от К.Е.М. против П.Л.Л.:
- иск за сумата от 100
000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
в следствие на причинена на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянна слепота на дясното око, за което деяние ответникът е признат за
виновен с одобрено споразумение по НОХД № 135/2019 г. по описа на РС ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.04.2018 г.
до окончателното й заплащане;
- иск за сумата от 45 073,65 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди през периода от 07.04.2018 г. до датата на подаване на ИМ, като вредите са резултат от деянието, за което ответникът е признат за виновен с одобрено
споразумение по НОХД № 135/2019 г. по описа на РС-***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.04.2018 г.
до окончателното й заплащане.
Исковете
намират правното си основание в разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В тежест
на ищеца е да докаже, че е налице деликтна отговорност на ответника като пряк
причинител на увреждането, изразяващо се в причиняване на тежка телесна повреда
спрямо ищеца, както и че е претърпял твър***ите имуществени и неимуществени
вреди в резултат на увреждането, изразяващи се в болки и страдания и разходи
във връзка с лечението му.
Не се
спори между страните, а видно и от приложеното към доказателствата по делото НОХД № 135/2019 г. по описа на РС ***, че със споразумение, сключено на 10.06.2019
г. по посоченото НОХД между ответника и РП *** ответникът се е признал за виновен в това, че на 07.04.2018 г. в гр. ***, в смесен
хранителен магазин „***“ ЕООД, гр. ***, находящ се на ул. „***“ №***, нанесъл
удар с дървена дръжка в областта на лицето на К.Е.М. ***, с което му причинил
тежка телесна повреда, изразяваща се в натъртване /контузия/ в областта на дясното
око с разкъсно-контузна рана на челото, веждата, клепачите, оток и
кръвонасядане на клепачите и очната лигавица, спукване /руптура/ на очната
ябълка с разкъсване на роговицата и склерата, пролабиране, изпадане на
вътреочни тъкани, състояние, довело до
постоянна слепота с едното /дясното/ око, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, с което е извършил престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр.
1 вр. чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Установява се от
представената по делото епикриза от Клиниката по очни болести при УМБАЛ „***“,
гр. Плевен, изд. при изписването му /л. 17/, че ищецът е приет на лечение на 07.04.2018
г. и е изписан на 10.04.2018 г. след прове***о оперативно лечение на 07.04.2018
г.. Видно от епикризата, че при постъпването на ищеца на лечение е установена
разкъсно-контузна рана в областта на веждата и челото, адаптирана, сутури на
място, оток и хематом на клепачите, симптоматична птоза, разкъсване на
клепачния ръб в средна трета, на горен и долен клепач, хемоза, субконюктивна
хеморагия, роговица – голяма корнеосклерална руптура с пролабирали вътреочни
тъкани и др., а след прове***ото оперативно лечение са констатирани:оток на
клепачите, сутура на място, булб. – запазена подвижност във всички погледни
посоки, понижен тонус палпаторно, изразена хемоза на конюктивата, роговица –
добре адаптирана рана, сутура на място и др.. Установява се, че с епикризата на
ищеца е предписано медикаментозно лечение.
Установява
се от представения по делото амбулаторен лист № 813/23.04.2018 г., изд. от Очна
клиника „***“, гр. София и ехография към него /л. 18-20/, че на ищеца е извършено
ехографско изследване, снето е обективното му състояние към този момент и
предписана терапия.
Установява
се от представения по делото амбулаторен лист № 1307/19.10.2018 г., изд. от д-р
М.Д., че на ищеца е поставена диагноза слепота на едното око, разкъсана рана на
окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани и е извършен преглед за
установяване на обективното му състояние.
Установява
се от представената по делото епикриза от СБАЛ по очни болести „***“, гр. Софиа,
изд. при изписването му /л. 70-71/, че на 14.01.2019 г. същият е изписан с
окончателна диагноза: състояние след разкъсно-контузна травма и няколко
операции за възстановяне на дясно око. Установява се, че на ищеца са извършени
изследвания на ляво и дясно око, описани в епикризата, извършена е
радиохирургия /евисцерация/ на дясно око, посочено е интраоперативното
състояние – непълно затваряне на раната с инвазия на тъкани и силикон, изразена
пролиферация на тъкан в булба, както и статусът при изписване на дясното и
лявото око, назначено е медикаментозно лечение/. Установява се от представения по делото касов бон, изд. на 14.01.2019 г. от
АСМП-МЦ – „***“ ЕООД, гр. София /л. 69/, че на същата дата ищецът е платил за изследвания сумата от 270 лв..
Установява
се от представените по делото фактура,
изд. на 22.02.2019 г. и фискален бон, изд. на 19.02.2019 г. от СД“МЦ ***“, гр.
София за платени 30 лв. за преглед /л.72/ и
фактура и фискален бон от 06.03.2019г. за платени 30 лв. на „Очна оптика и
корекция“ АД, гр. София /л.73/, че ищецът е направил на посочените дати разходи за посочените медицински
услуги.
Установява
се от представения по делото приемо-предавателен протокол от 11.04.2019 г. за козметична протеза и касов бон за 600 лв. от същата дата /л. 74/, изда***и от ЕТ
“***“, че ищецът е
получил индивидуална козметична очна протеза на посочената в касовия бон
стойност.
Установява
се от представените по делото преоперативни указания, изд. от МЦ „***“ гр.
София и фактура и касов бон, изд. на 26.06.2019 г. от АСМП „***“ ЕООД, че на ищеца е прове***о оперативно лечение на
26.06.2019 г. за поставяне на пластика на орбитата с вграждане на имплант, на
стойност 1 060 лв., която е
била заплатена от него.
Установява
се от представеният по делото приемо-предавателен протокол от 14.01.2020 г. за козметична протеза и касов бон за 600 лв. от същата дата /л. 85/, изда***и от ЕТ
“***“, че ищецът е
получил нова индивидуална козметична очна протеза на посочената в касовия бон
стойност.
Установява
се от представената на турски или английски език и в превод на български език от посочените преводачи медицинска документация, а именно: изследване на око от 27.04.2018 г. от Университетска
болница „***“ за пациент *** К.М., съдържащо 3 бр. снимки - /л.23,24/, епикризен доклад по протокол ***/01.05.2018 г. от
Очна клиника „***“ /л.
38,41/, резултати от 2 бр. офталмологични
изследвания от 06.08.2018 г. /л. 48-51/, 4
снимки от изследвания проследяваща лазерна томография и топкон /л. 56-63/, 3 бр. снимки – изследвания чрез проследяваща лазерна
томография от 25.11.2019 г. /л. 79-84/, че ищецът е извършил редица консултации със специалисти
от посочените турски лечебни заве***ия в периода от 27.04.2018 г. до 25.11.2019 г., при което в рамките на периода са му направени
различни изследвания за установяване на състоянието на очите му, осъществени са
хирургични медицински услуги: отстраняване на прободно нараняване на окото,
пластика на зеница поради травматична паралитична мидриаза, витреоретинална
хирургия, всички процедури, обща серология и др., подробно описани в
епикризата, извършена му е няколко пъти проследяваща лазерна томография, като в
през м. май 2018 г. ищецът е имал болничен престой от 3 дни.
Установява
се от представената по делото на турски език и в превод на български език от
посочените преводачи финансова
документация, а именно: фактура
№ ***/27.04.2018 г., изд. от Университетска болница „***“ за 515 турски лири
/л. 25,26/, фактура № А211646/30.04.2018 г., изд. от „***“
за 538,57 турски лири /л. 27,28/,
квитанция № 034879/30.04.2018 г., изд. от Очна клиника „*** А.Ш.“ АД за внесена сума от 2000 евро с равностойност 9
792,20 турски лири /л. 29,30/, квитанция
№034932/01.05.2018 г., изд. от Очна клиника
„*** А.Ш.“ АД за внесена сума от
8000 евро /л. 31,32/, фактура №
А198277/01.05.2018 г. от Очна клиника „***“ за платени 48 929.37 турски
лири /л. 33,34/, фактура №А201604/04.05.2018 г., изд. от Очна
клиника „***“ за платени 527,55 турски лири /л. 35,37/, фактура №А206228/20.06.2018 г. от Очна клиника „***“
за платени 467,24 турски лири /л. 41,43/, фактура
№ А240455/06.08.2018 г. от Очна клиника „***“ за платени 320 турски лири /л.
44,45/, квитанция 021462/06.08.2018 г. за платени
700 лири на проф. д-р Зия Капран /л. 46,47/, фактура
№А233967/24.09.2018г. за 320 лири /л. 52,53/, фактура №А243903/24.09.2018 г. за 980 лири /л.
54,55/,
вносна бележка 038421/25.09.2018 г. за получени 550 евро с равностойност
4 027,87 лири /л. 64,65/, фактура № А248797/10.12.2018 г. за платени 320 лири
за преглед /л. 66,67/, фактура, изд. от Очна
клиника „***. А.Ш.“ от 25.11.2019 г. за платени 535.32 турски лири за преглед
/л. 77,78/,
че за провежданите прегледи, изследвания, оперативно лечение и др. медицински
услуги в турски лечебсни заве***ия ищецът е заплащал парични суми в различна
валута в полза на посочените лечебни заве***ия, за което са му изда***и
разходно-оправдателни документи. След извършена проверка по реда на чл. 183 от ГПК съдът констатира и***тичност между представените от ищеца в препис и
оригинал писмени доказателства, поради което приема, че същите установяват
заплатени от ищеца разноски в полза на посочените болнични заве***ия и
медицински специалисти.
Установява се от представените по
делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на Е.К.Е.
/л. 86/; удостоверение за раждане на Х.К.Е./л. 87/; удостоверение за раждане на
П.К.Е./л.88/; служебна бележка, изд. на 20.01.2020 г. от ДГ “***“ - *** за Х.К.Е./л.89/;
удостоверение, изд. на 20.01.2020 г. от СУ “***“ - *** за Е.К.Е. /л. 90/, удостоверение, изд. на 20.01.2020 г. от СУ “***“ - *** за П.К.Е./л. 155/, че ищецът е баща на три малолетни деца, ро***и от майка П.Д.Н.. Установява
се, че към м. април 2018 г. детето Х. е било на 2 г., а през 2020 г. е
посещавало детска градина, детето П. е било на 8 г. към датата на увреждането
на ищеца, а през 2020 г. е било ученик в 4 клас, детето Е. е било на 7 г. към датата на
увреждането на ищеца, а през 2020 г. е било учиник в 3 клас.
Установява
се от заключението на вещото лице д-р Н.Л. по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, което като компетентно изготвено съдът възприема изцяло /л.117
– 124/, че при ищеца стресогенното
събитие /загубата на орган на ***то/ е довело до значима жизнена промяна и в
периода на адаптацията му към него при ищеца е изразена смесена
тревожно-депресивна реакция с подтиснатост, безпокойство, чувство за
невъзможност да се справи със ситуацията и да планира бъдещето си, със суицидни
настроения и липса на желание за социални контакти, страх да се върне към
рутинни дейности поради ограниченията, които са се налагали за да протича без
усложнения възстановяването му от физическата травма. Според вещото лице в
клиничен аспект се касае за реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията, като принципно загубата на орган, какъвто е органът на ***то
съдържа характеристики на тежък физически и психически стрес и е закономерно
при пострадалия да има интензивен стрес в тази връзка. Вещото лице установява,
че ищецът не се е обръщал за специализирана помощ за да се преориентира от
психотравматичната криза и изводите относно продължителността на свързаното със
стрес психично разстройство в причинна връзка със загубата на орган на ***то се
правят само на базата на информацията от ищеца и хората от най-близкото му
обкръжение. Вещото лице установява, че по данни на съжителката на ищеца от
около година, след поставяне на очния имплант на 14.01.2020 г. ищецът е
започнал да проявява топли чувства и да се грижи за най-близките си хора, да
преодолява неудобството си и да се събира с външни хора. Според вещото лице към
момента на освидетелстването на ищеца през м. І 2021 г. при ищеца не са
изразени симптоми, които да могат да се отнесат към някоя от диагностичните
категории на свързани със стрес психични разстройства или други, при които
стресът може да се разглежда като отключващ фактор. Вещото лице установява, че
нервна напрегнатост и проблеми при съсредоточаването са изводими от неболестна
флустрация /пречки и ограничения да бъде своевременно възмез*** за причинени
имуществени и неимуществени вреди и да се върне към предишния си нормален начин
на живот въпреки загубата на ***то на едното око, т.е. да открие нови
възможности за себе си/. Разстройството в адаптацията, разглеждано от вещото
лице при ищеца има благоприятна прогноза и обикновено завършва с оздравявяване,
както е в конкретния случай. Според вещото лице за дълбочината и
продължителността на прихотравматичната криза значение имат както силата и
продължителността на стресогенното въздействие, така и личностната уязвимост на
стрес, а също купирането на стреса чрез кризисни интервенции и медикаментозен
контрол, когато се налага.
Установява
се от заключението на вещите лица доц. д-р С.М. /специалист по очни болести/ и
доц. д-р Д.Д. /специалист по съдебна медицицина/ по назначената комплексна
съдебно-медицинска експертиза, което се оспори от частично от ищеца, но като
компетентно изготвено съдът възприема изцяло /л.197 – 203/, че в резултат на удара с бухалка,
нанесен в дясната страна на главата на ищеца на 07.04.2018 г. на същият е била
причинена разкъсно-контузна рана на склерата и корнеята на дясната очна ябълка
с изтичане на вътреочното съдържимо /увея/, разкъсно-контузни рани на клепачите
и разкъсно-контузна рана на веждата на дясното око. Установява се, че същият ***
ищецът е бил приет в Клиниката по очни болести при УМБАЛ – Плевен и опериран,
раните са били обработени и зашити с хирургични конци, като в резултат на
травмата на очната ябълка /спукване и изтичане/ ***то на дясното око било
загубено напълно /зрителна острота равна на нула ВОД-0/, а след три дни е
изписан. Според вещите лица медико-биологичната квалификация на това увреждане
е причиняване на слепота с дясното око. При отговора на вторият поставен въпрос
относно промяната на външния вид на ищеца вещите лица заключават, че към
настоящият момент на мястото на спуканата и след това напълно отстранена по
хирургичен начин очна ябълка е поставена козметична протеза, забелязва се тесен
линен белег на дясната вежда, извит дъговидно с отвор на дъгата надолу и
дължина 3 см., като дясната очна ябълка е изкуствена и хлътнала навътре в сравнение
със симетричната. Според вещите лица налице е задебеляване на меките тъкани в
дясната скулна и дясната слепоочна области, причиняващи лека асиметрия на
лицето, като причината за това са неколкократните операции. Според вещите лица
описаната промяна при ищеца не е свързана с груби деформации на лицето на
ищеца, тежки асиметрии, масивни хлътнали или изпъкнали белези, причиняващи
придърпване на меките тъкани, поради което тази промяна не покрива
медико-биологичния признак „обезобразяване на лицето със засягане на сетивен
орган“. Според очния лекар към момента орбиталното ложе е добре оформено и
спокойно, протезата е добре адаптирана и стабилна, почиства се периодично, като
при задълбочаване на асиметрията или нестабилност на протезата са необходими
допълнителни козметични операции, каквито към момента не се налагат. На третият
поставен въпрос относно прове***ото лечение и разходите на ищеца за медицински
дейности вещите лица заключават, че: След изписването на ищеца от Очната
клиника в Плевен ищецът е бил прегледан на 23.04.2018 г. в частен МЦ в гр.
София от д-р А., като поставената диагноза в Плевен е била потвър***а с
отбелязването, че ***то на дясното око е равно на нула и окото е сляпо,
направена е ехография на окото и е предписан медикамент за укрепване на
микрокръвоносните съдове. Според вещите лица д-р А. е описал „парциален хемофталм“,
но от документа не се установява на ищеца да е предписано лечение в болница в
Турция. Според вещите лица медицинска документация от лечението на ищеца в Турция
съставляват само документът, наречен епикризен доклад и две изследвания
/лазерна томография/ на окото, като първият документ установява постъпване на
ищеца в болница на 01.05.2018 г. и изписването му същия *** и провеждане на
операция под обща анестезия, състояща се в промиване на кухината на очната
ябълка за отстраняване на куагулумите и вливане на силикон в нея“, но не и
лечение на здравото ляво око, за което съобщава свидетеля Д.Н.. Вещите лица
установяват, че на 14.01.2019 г. на ищеца в болница в гр. София е извършена
нова операция, т. нар. „евисцерация“ или „енуклеация“ – изваждане на всички
меки тъкани от костната орбита, а на 26.06.2019 г. е поставена индивидуална,
козметична очна протеза. Според вещите лица, тъй като протезата не е била удобна
и хлътвала на 14.01.2020 г. е закупена нова протеза, като липсва документ
удостоверяващ подмяната на протезите. На четвъртият поставен въпрос относно
претърпените от ищеца болки и страдания, вещите лица заключават, че от момента
на първоначалното нанасяне на травмата и след всяка от описаните по-горе
операции на дясното око ищецът е търпял болки и страдания, които са
продължавали до един месец след всяка операция, като чувството за болка е
субективно и вещите лица не могат да определят силата и интензивността на
болките. Според вещите лице е налице пряка причинна връзка между
инкриминираното деяние, извършените медицински операции и свързаните с тях болки и страдания, като по останалите въпроси
следва да се съобразят заключенията на другите две приети по делото експертизи.
На петият поставен въпрос относно необхоД.стта от прове***ото лечение, за което
са представени разходно-оправдателни документи от ищеца вещите лица заключават,
че че всички финансово-счетоводни документи са свързани с последиците от
първоначално нанесената травма на окото /прегледи, медицински изследвания,
операции, козметични очни протези/, но според вещите лица лечението в Турция е
било прекалено скъпо и практически безмислено и неефективно, тъй като зранието
на дясното око вече е било загубено и тази загуба е невъзвратима. Според вещите
лица операциите и прегледите в Турция нито са възстановили ***то на
травмираното око, нито са предпазили здравото око от рядкото посттравматично
усложнение „симпатичната офталмия“, от която ищецът се е страхувал. В
заключението подробно се описва това изключително рядко заболяване, при което
нараняването на едното око води до болестен процес в другото, ненараненото око,
но се посочва, че се касае за автоимунно, непредсказуемо заболяване, към което
някои хора имат генетина предразположеност и се проявява най-рано 10-15 дни
след травмата, а след 1 година подобни усложнения са изключително редки и
по-скоро казуистични. Според вещите лица няма специфични лабораторни
изследвания за това заболяване, като фроуресцеинова ангиография може да даде
данни за разпостранение и тежест, а ранната „евисцерация“ или „енуклеация“ в
някаква степен е превантивна мярка и възпрепятства евентуалното развитие на
заболяването в другото око. На шестият поставен въпрос относно ограниченията на
режима при ищеца вещите лица отговорят, че до един месец от всяка операция на
пациента се препоръчва да избягва физически натоварвания, да не вдига тежести,
да не стои дълго наве***, да следи артериалното с налягане и да го лекува, ако
е повишено, като след изтичането на този месец пациенътът може да се върне към
нормалната си ежедневна битова и трудова дейност. На седмият поставен въпрос
относно перспективите за възстановяване на ***то на ищеца вещите лица
отговарят, че ***то на дясното око е загубено и невъзвратимо, а лявото око е
здраво и има отлично ***. Според вещите лица вероятността при ищеца да се
развие „симпатичната офталмия“ оттук нататък клони към нула.
Установява
се от заключението на вещото лице Т.И., което като компетентно изготвено съдът
възприема изцяло /л.109-111/, че съгласно приложените документи за лечението на
ищеца в Република Турция през периода от 27.04.2018 г. – 25.11.2019 г.
разходите му възлизат на 55 503,05 турски лири, с равностойност 21 849,65
лв. и 10 550 евро с равностойност 20 631,41 лв.. Вещото лице
заключава, че представените документи за разходи на ищеца в Република България
установят разходи в размер на 2 590 лв. през периода 14.0.2019 г. –
14.01.2020 г.. Вещото лице заключава, че общият размер на разходите на ищеца
съгласно представените по делото документи е 45 073,65 лв..
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка
между направените от ищеца разходи и увреждането му по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на посочените от ищеца свидетели: П.Д.Н. /живуща на
семейна начала с ищеца и майка на децата му/, Д.В.Н. /баща на съжителката на
ищеца/ и И.В. К.. Свидетелката П.Н. установява, че е придружавала ищеца
навсякъде, където е било възможно за лечението му от момента на увреждането му
и има впечатления от състоянието му и осъщественото лечение. Установява, че
ищецът е бил опериран по спешност в болницата в гр. Плевен, като болничният
престой е бил около 10 дни, след което, тъй като се оплаквал от главоболие
направили консултация с д-р А. в гр. София. Установява, че при този преглед д-р
А. установил съсиреци в окото и препоръчал лечение в Турция, поради което
отишли в болница „Дюнайгьоз“ в Истамбул, където била извършена втора операция на ищеца. Установява, че
след тази операция ищецът се оплаквал от силни болки, бил неадекватен, имало
опасност да се самонарани, като тя престояла с него около 1 седмица в
болничното заве***ие, а родителите им които ги придружавали си тръгнали.
Установява, че след това са ходили още 6-7 пъти в болници в Истанбул на контролни
прегледи, тъй като въпреки операциите ищецът продължил да се оплаква от
постоянно главоболие. Установява, че по същият повод ищецът е правил
консултация с д-р Д. в гр. Пловдив през ноември 2018 г.. Свидетелката
установява, че третата операция на ищеца в гр. София е била през м. януари 2019
г. за поставяне на имплант, а след това и на протеза, като ищецът продължил за
ходи на контролни прегледи. Установява, че имплантът бил отхвърлен от организма
на ищеца, протезата хлътнала и се наложила четвъртата операция в в гр. София,
при която се поставила нова протеза на мястото на първата. Установява, че преди
травмата ищецът е бил добър и енергичен човек, помагал за децата и всичко
вкъщи, грижел се за двора им, ходел на фитнес, събирал се с приятели, а след
това начина му на живот се променил. Установява, че сега сама се грижи за
къщата и двора, тъй като ищецът не може да вдига тежко, че ищецът вече не
спортува, не се среща с хора, срамува се от външния си вид и от реакцията на
хората, страхува се от бъдещето и от възможността да загуби ***то и на другото
си око, преживява постоянно случилото се, не спи нощем и като цяло няма перспектива
занапред и че след увреждането ищецът бил съкрушен, не бил на себе си, не можел
да приеме случилото се. Установява, че живеят в едно домакинство с родителите
на ищеца, а нейните родители живеят в гр. Тръстеник, но често идват да им
помагат в къщи и са ги придружавали при пътуванията за лечение в Турция.
Показанията на свидетелката П.Н. кореспондират с тези на баща й свидетелят Д. Н.,
който установява, че две седмици след операцията в Плевен са отишли с ищеца на
преглед при д-р А. в гр. София, тъй като се опасявали за друго око на ищеца.
Установява, че били насочени от д-р А. за лечение в Турция и когато отишли
ищецът бил опериран веднага, тъй като имал съсиреци в окото. Установява, че
след операцията ищецът имал силни болки, пищял и викал, че го боли, буйнствал,
а семейството му стоели при него за да го пазят да не си нарани очите.
Установява, че при тази операция ищецът бил придружаван от съжителката си,
родителите си и от свидетеля. Установява, че след 2 седмици отново ходили на
контролни прегледи в същата болница, а след това още 5-6 пъти. Установява, че
след това лечението на ищеца продължило в София, където му бил поставен импант,
който хлътнал и се наложило да му правят нов, като за целта ходили няколко пъти
при лекарите. Установява, че ищецът е променен, чувствал се наранен, срамувал
се, че не се грижи за семейството си и за къщата си както преди, пази се да не
вдига тежко и от прах, не шофира, оплаквал се от главоболие, не се държи като
пълноценен човек, оплаквал се, че забравя, чувствал се засегнат от лекото
наказание на ответника по наказателното дело. Установява, че на ищеца е
препоръчана нова операция в Турция за хлътването на окото, но нямат финансова
възможност за нея. Установява, че лечението в Турция е имало за цел да се
предпази другото око, тъй като удареното не може да се оправи. Свидетелят И. К.
установява, че е присъствал при увреждането на ищеца от ответника, като след
удара с бухалка от страна на ответника потекла много кръв. Свидетелят
установява, че при увреждането му ищецът се опитал да защити продавачката в
местен магазин от агресивното пове***ие на ответника и негов придружител, както
и че ответникът се е опитал да удари ищеца втори път с бухалката, при което
свидетелят я е хванал и предотвратил нов удар. Установява, че знае, че ищецът е
загубил ***то на дясното си око, както и че ходи в Турция по болници с близките
си за да се лекува, като е споделил, че лечението му се е отразило зле и е било
безуспешно. Установява, че минава често край дома на ищеца и знае от него, че
се срамува да излиза и се притеснява как ще се грижи за семейството си, че е
непълноценен. Установява, че преди увреждането ищецът е работил в заве***ието
на семейството им, но след това не го е виждал там.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,
респ. одобреното споразумение от наказателния съд, е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Въз основа
на представените по делото писмени и гласни доказателства и заключениято на
приетата комплексна съдебно – медицинска експертиза, които кореспондират
помежду си, съдът приема, че са налице основания за ангажиране на отговорността
на ответника по реда на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Налице е деяние, извършено от
ответника на 07.04.2018 г. по хулигански подбуди, изразяващо
се в нанасяне на удар с дървена дръжка в областта на лицето на ищеца, в резултат на която е настъпило увреждане на здравето на
ищеца, съставляващо тежка телесна повреда по НК, изразяваща се в постоянна
слепота на дясното око, деянието е довело до вреди за пострадалия от тежката телесна
повреда ищец, деянието е противоправно – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 128 ал. 2 вр. ал.
1 от НК, деянието е извършено виновно – умишлено,
налице е причинна връзка между противоправното и виновно деяние, извършено от
ответника и тежката телесна повреда на ищеца, от което са произтекли вредите за
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
По основателността на иска за неимуществени
вреди за сумата от 100 000 лв.:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на ПВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При съобразяване на установената задължителна практика на ВКС, съдът
приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да съобрази характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето на ищеца, ако има такова,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., вида на страданията и болките,
които ищецът е преживял, както и обстоятелството дали същите ще се задълбочават
за в бъдеще и какви са прогнозите за оздравяването му.
Съдът като
съобрази заключението на вещите лица д-р Н.Л., доц. д-р С.М. и доц. д-р Д.Д., представените
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните трима
свидетели, които кореспондират изцяло помежду си, приема за доказани по делото
обстоятелствата, че към момента на увреждането и непосредствено в дните след
това ищецът е претъпял значителни физически болки и страдания, които са се
повтаряли при всяка от извършените в последствие три операции, като особено
непоносими са били болките при втората операция, направена в Република Турция, ищецът е загубил трудоспособността си за дълъг
период и същата не е изцяло възстановена изцяло към момента, ищецът е загубил
напълно ***то на дясното си око и няма прогноза за възстановяване на
здравословното му състояние преди увреждането, тъй като загубата на ***то е
необратима, претърпял е в продължителен период постоянно главоболие, което не
му е позволявало да има нормален живот и да се адаптира спокойно и постепеннно
към настъпилите необратими промени в здравето и живота му. Съдът приема за
доказани обстоятелствата, че освен физическите страдания ищецът е претърпял и
значителни емоционални и психически болки и страдания за период от около две
години, тъй като е изпаднал в състояние на реакция на тежък стрес и
разстройство в адаптацията, неприемане на загубата на зрителния си орган и
невъзможността както да ползва същия, така и да се върне към обичайния си начин
на живот, като значимата жизнена промяна в периода на адаптацията му се е изразявала
в смесена тревожно-депресивна реакция с подтиснатост, безпокойство, чувство за
невъзможност да се справи със ситуацията и да планира бъдещето си, суицидни
настроения и липса на желание за социални контакти, страх да се върне към
рутинни дейности поради ограниченията, които са се налагали за да протича без
усложнения възстановяването му от физическата травма, фиксиране върху
негативната прогноза за развитието на автоимунното заболяване „симпатична
офталмия“. Безспорно се установи по делото, че ищецът е имал нормален за
възрастта и семейното му положение живот преди увреждането, работел е в
семейното заве***ие и е имал 100 % трудоспособност, грижел се е за семейството
си и за семейния имот, спортувал, шофирал и се е забавлявал, а след увреждането
е престанал да напуска дома си, преустановил е работата си, станал е затворен и
подтиснат, спрял е да грижи за семейството и за двора на къщата си, спрял да
спортува, оплаквал се от непрекъснати главоболия, не спял нощем и се е фиксирал
върху здравето си и възможните му усложнения, което значително е променило
качеството на живот както на ищеца, така и на неговите близки, в това число на
съжителката му и на трите им малолетни деца, което допълнително му повлияло
негативно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е преживял тежко
невъзможността си като съпруг и баща да се грижи за пълноценно за семейството
си и да изпълнява тези свои житейски роли, участвайки активно в живота на
семейството, като през целият период от увреждането до поставяне на втората
протеза през м. І 2020 г. същият се е дистанцирал от семейството си, не е бил
съпричастен към преживяванита на околните, нуждаел се от непрекъсната подкрепа,
от придружители при леченията му в страната и чужбина и на практика е
прехвърлил всички свои задължения за грижа на семейството на родителите си,
майката на децата си и нейните родители. Безспорно се установи по делото също,
че ищецът от момента на увреждането и към момента се притеснява от външния си
вид и леката асиметрия в лицето му въпреки, че поставената протеза е адаптирана
на мястото на загубеното око и се чувства прину*** да носи непрекъснато тъмни
очила, вкл. в закрити помещения, което му донася допълнителни притеснения от
реакциите на околните и пречи на социалните му контакти. Съдът съобрази
обстоятелството, че не съществува медицинска прогноза за възстановяване на ***то
на дясното око при ищеца, както и наложителноста от използване на очна протеза по естетични
съображения. Съдът съобрази и обстоятелствата, установени с помощта на
съдебно-медицинските експертизи, че към м. І 2021 г. при ищеца не са изразени
симптоми, които да могат да се отнесат към някоя от диагностичните категории на
свързани със стрес психични разстройства или други, при които стресът може да
се разглежда като отключващ фактор, а разстройството в адаптацията при ищеца е
имало благоприятна прогноза и завършило с оздравявяване, както и че към м. VІ
2021 г. лявото око на ищеца е здраво и има отлично ***, че промяна на
външността на ищеца не покрива медико-биологичния признак „обезобразяване на
лицето със засягане на сетивен орган“, орбиталното ложе на лявото око е добре
оформено и спокойно, а протезата е добре адаптирана и стабилна, почиства се
периодично и към момента не се налагат допълнителни козметични операции поради
задълбочаване на асиметрията или нестабилност на протезата. Съдът съобрази
обстоятелството, че към момента на изследването на ищеца няма данни за развитие
на заболяването „офталмия симпатика“, което би довело до пълната му слепота,
както и сравнително малкият процент на статистическата прогноза за развитието
му, поради което намира, че тази вероятност не следва да бъде съобразявана при
определяне на обезщетението, а евентуално, ако в бъдеще бъде констатирано
такова увреждане, то за този екцес ищецът ще има възможност да претендира ново
обезщетение. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, установено със
заключението на вещите лица, че възможността от това сериозно заболяване, която
не е могла да бъде напълно изключена до първата година от увреждането е налагало
с оглед симптомите му и за предотвратяване на възникването му ищецът да търси
своевременно консултации от очен специалист и да извърши осъществените му
оперативни лечения, посочени като „евисцерация“ или „енуклеация“. Съобразявайки
високият интензитет на физическите и психическите болки и страдания на ищеца от
момента на извършване на деянието до подаване на ИМ, младата му възраст към
момента на увреждането – 27 години, обстоятелството, че продължителната неработоспособност и липсата на добра перспектива са се отразили негативно на личностната му себеоценка,
характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания, продължителността на
лечебния и възстановителен процес, четирите оперативни
интервенции, съпътствани с интензивни болки и страдания; обстоятелството, че преди
увреждането ищецът е бил в добро здравословно състояние, а след увреждането
загубата на ***то на дясното му око е трайна и необратима и ищецът до края на
живота си поради загубата на двуочно *** няма да има възможност пълноценно да
извършва всички ежедневни действия, в това число да шофира със съпътстващите негативни отражения на това състояние върху психиката му и неговата личностна, социална и професионална
реализация и икономическите условия в страната,
съдът намира, че на
основание чл. 52 ЗЗД на ищецът следва да бъде присъ***о обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и
психически болки и страдания в размер на 100 000
лв.. Неоснователни с оглед доказателствата по делото според съда са
възраженията на ответника за завишаване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като с оглед тежестта на увреждането на ищеца обезщетението
е съобразено и с размера на присъжданите обезщетения за подобни увреждания на
здравето от други съдилища. /арг. решение № 130 от 16.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 800/2018 г., IV г. о.,
ГК, определение № 213 от
3.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1612/2018 г., II т. о.,
ТК, определение № 275 от 29.04.2021 г. на ВКС по
т. д. № 1697/2020 г., I т. о., ТК и др./
По основателността на иска за имуществени
вреди за сумата от 45 073,65 лв.:
Като
съобрази представените по делото писмени доказателства, подробно описани по –
горе, както и заключението на вещото лице Т.И. и заключението на приетата
компплексна СМЕ, съдът намира, че по делото се установи по безспорен начин
пряка причинна връзка между непозволеното увреждане, извършено виновно от
ответника и претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на претендирата
сума за периода от 07.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 06.10.2020
г., изразяващи се в разходи за прегледи при очни специалисти, изследвания,
извършени от очни специалисти, болнично и оперативно лечение, извършено от очни
специалисти, очни протези, които разходи са извършени както в Република
България, така и в Република Турция. Съдът приема, че оценката на вещите лица по
компплексна СМЕ на разходите на ответника в различните болнични заве***ия в
Република Турция като прекалено високи и неефективни не води до извод за
неоснователност на претенцията за тези разходи с оглед безспорното им
извършване в причинна връзка с увреждането на здравето на ищеца от ответника. Установи
се от показанията на свидетелите П.Н. и Д. Н., че ищецът добросъвестно е
потърсил по-качествено медицинско обслужване извън страната с цел да
предотврати екцес на увредата си, а не с цел да възвърне ***то на пострадалото
си дясно око, поради което не може да се приеме от съда, че прове***ите
консултации и лечение на ищеца при множество очни специалисти са били
безрезултатни, доколкото безспорно е към момента не е налице влошаване на състоянието
на ищеца. Дали притесненията на ищеца от качеството на медицинското обслужване
в страната и от възможността да развие посоченото по-горе автоимунно
заболяване, при което би могъл да загуби ***то и на другото си око са били в
достатъчна степен основателни е въпрос, на който може да бъде да*** отговор от
позиция на изминалото време и състоянието на ищеца към момента, но след като
към момента на провеждане на лечението същото се е намирало в пряка причинна
връзка с увреждането на здравето му от ответника, то последният следва да
репарира ищеца за тези реално претърпени имуществени вреди.
По делото няма данни, както и направено
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца при непозволеното увреждане, поради което според съда не са налице
основания за намаляване на определението от съда обезщетения при условията на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от ***я на забавата, а съгласно чл 84 ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана.
При тези
правни изводи, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД се явяват изцяло доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени,
като ответникът бъде осъ*** да заплати на ищеца общо сумата от 145 073,65 лв., представляваща сбор от обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
заплащане.
На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде
осъ*** да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграж***ие в размер на 2 000 лв..
На
основание чл. 78 ал. 6 ГПК с оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде
осъ*** да заплати по сметка на ПлОС държавна такса в размер на 5 803 лв. и сумата от 1 356
лв. за направени разноски общо за четирите вещи лица.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда
П.Л.Л., егн ********** *** да заплати на К.Е.М., ЕГН ********** *** следните парични суми:
на основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в следствие на причинена на ищеца тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на дясното око, за което
деяние ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД № 135/2019 г. по описа на РС ***, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.04.2018 г. до окончателното й заплащане,
на основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД сумата от 45 073,65 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди през периода от 07.04.2018 г. до 06.10.2020 г., като вредите са резултат от деянието, за което ответникът е признат за виновен с одобрено
споразумение по НОХД № 135/2019 г. по описа на РС-***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.04.2018 г.
до окончателното й заплащане,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 2 000 лв. за
направени по делото разноски за адвокатско възнаграж***ие.
осъжда на основание
чл. 78 ал. 6 ГПК П.Л.Л., егн ********** *** да заплати
по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на
сумата от 5 803 лв., както и сумата от 1 356
лв. за направени по делото разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните,
с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: